РЕШЕНИЕ
№ 260104
Гр.Троян,
30.08.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети август,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 584/2020г. по описа на ТРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Троянски районен съд е образувано гр. дело №
584/2020 г. по молба на „МОГО БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
И.Г., чрез юрисконсулт К.К. с адрес ***, ,
с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК против Н.П.А., ЕГН **********,***.
Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №299/2020г. по
описа на Районен съд гр.Троян.
В ИМ се твърди, че по ч.гр.д. № 299
по описа на Троянски районен съд за 2020г., в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение, с което е разпоредено на длъжникът-ответник в настоящето
производство да заплати на кредитора сумата
35.93/ тридесет и пет лева и 93 стотинки/лева, представляваща главница, включена в падежиралите и неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг от 06.12.2018г. със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №***, дължими за период от
05.01.2019г. до 21.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от
21.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 228.31/ двеста
двадесет и осем лева и 31 стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за финансов
лизинг от 06.12.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №***,
дължими за период от 05.01.2019г. до 21.02.2019г., сумата 0.23 / 23 стотинки/
лева, представляваща неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 05.01.2019г. до
21.02.2019г., сумата 308.28 /триста и осем лева и 28 стотинки/ лева,
представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя на основание чл. 15.5 от ОУ, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора,
сумата 48.36 /четиридесет и осем лева и 36 стотинки/ лева, представляваща
заплатен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г. на основание чл.8.6 от
приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ,
сумата 2.86 / два лева и 86 стотинки/ лева, представляваща заплатени от
Лизингодателя застрахователни премии на осн.чл.8.6 от приложимите ОУ във вр. с
чл.345/2/ от ТЗ; сумата 25.00 / двадесет и пет/ лева, представляваща разноски
за платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на
заявителя е указано да предяви иск за вземането си при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. В указания едномесечен срок, ищецът е подал настоящата искова
молба, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищецът основава претенцията си на договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № ***, сключен между Н.П.А.
и „Мого България“ ООД. В молбата се излага, че в изпълнение на
задължението си по договора лизингодателя –ищец е придобил собствеността върху
посочения от лизингополучателя-ответник лек автомобил и е предоставил
ползването му на лизингополучателя. Последният е заплатил авансово
първоначалните разходи и уговорената първоначална вноска, като е поел
задължение да изплаща дължимите месечни вноски и да използва веща по
предназначение с грижата на добър стопанин.
Твърди се, че ответникът не е извършил нито едно
плащане по договорения погасителен план, поради което сключеният договор между
страните е прекратен. Не
се оспорва обстоятелството, че автомобилът е върнат във владение на собственика
– ищец на 21.02.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което признае
за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№299/2020г. на
ТРС. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство. В
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени
доказателства, които са допустими и относими към спора. Ответникът,
чрез назначеният ос съда особен представител е представил писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК. Оспорва изложените в ИМ обстоятелства. Навежда възражение
за недопустимост на исковата претенция, поради липсата на
активна процесуална легитимация, касаеща ищеца.
Твърди се, че
договор за финансов лизинг № ***,
сключен
между „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, но подписан от лицето М.М.Л. от името
на Лизингодателя и Н.П.А., ЕГН **********, е нищожен и поради това не може да
породи целените правни последици между Лизингодател и Лизингополучател.
Излагат се аргументи, че договорът попада в
категорията договори за потребителски кредит,
видно от представеният по делото
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребипелски
кредит и съгласно т.1.11., 1.29, 1.37 от представените по делото Общи условия
към договори за финансов лизинг, сключвани от „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
физически лица - потребители и съгласно чл. 3, ал.З от Закон за потребителския
кредит, би следвало да отговаря на изискванията обуславящи валидността и
законността на въпросните договори.Навеждат се доводи за нищожност, поради
липса на предвидени в закона реквизити,
гарантиращи неговата законност и правопораждащ ефект. Твърди се, че в договор
за финансов лизинг № *** със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив /представен по делото/, като страни по
договора са посочени „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Е.В.В.,
с ЕГН: ********** и Н.П.А., с ЕГН: **********, но липсват доказателства за
представителната власт на лицето подписало договора от името на ищцовото
дружество - М.М.Л.. Счита се, че дори и да е налице редовно
упълномощаване от страна на управителя
на дружеството, то е налице хипотезата
на чл.11 ал.1, т.5 от Закона за потребителския кредит, т.е., че договорът е
сключен чрез кредитен посредник, и в същият би следвало да бъдат посочени трите
имена, ЕГН и постоянен адрес на лицето, което подписва договора от името на
Лизингодателя. Твърди се, че това обстоятелство представлява съществен порок,
неизменно водещ до нищожност на целия договор. Отделно от това се излагат
аргументи, че договорът не отговаря и на изисквания относно формата за
сключването му, нормативно заложена в чл. 10, ал.1 от Закон за потребителския
кредит, като намират, че размерът на шрифта е по-малък от 12.
Излага се, че договорът е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.,
поради неимоверно високия договорен лихвен процент, с което се нарушават
добрите нрави, поради което е и налице нищожност на уговореното
възнаграждение. Позовава се на
разпоредбите на чл. 22 от ЗПК с
твърдение, че исковата претенция е недопустима, а при условията на евентуалност
- неоснователна и недоказана.
По делото са допуснати и реализирани две
експертизи- ССчЕ и СТЕ, по които вещите лица са изготвили заключения, приети
като доказателство по делото. По отношение на възражението за липса на активна процесуална
легитимация, касаеща ищецас твърдение, че договорът не е подписан от
представител на „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, а от трето лице - М.М.Л..
Настоящият състав намира възражението за
неоснователно. От приложеното на л.99-100 от делото пълномощно се установява,
че М.М.Л. е действала в качеството си на представител, т.е. от името на
представлявания „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД и за негова сметка, по силата на
изрично упълномощаване, с което овластяване е придобила власт да представлява
упълномощителя. Пълномощното е документа, който обективира властта на представителя - нейният обем и вид и в
конкретния случай е нотариално заверено. Съдът не споделя
доводите на назначения на ответника особен представител, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал. т.5 от Закона за
потребителския кредит, поради непосочване на три имена, ЕГН и постоянен адрес
на лицето, което е подписало договора от името
на Лизингдателят-ищец, в
качеството му на кредитен посредник.Съгласно
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент / дефиницията за кредитен
посредник е :”Физически и юридически лица, които при упражняване на своята
търговска, стопанска или професионална дейност срещу заплащане предоставят или
предлагат договори за кредит на потребители, съдействат на потребителите, като
извършват подготвителната работа по договори за кредит, или сключват договори
за кредит с потребители от името на кредитора.” Българската народна
банка поддържа Регистър на кредитните посредници, регистрирани по реда на чл.
51 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), който е
публичен и съдържа следните обстоятелства:- данни, идентифициращи кредитния
посредник, включително неговият постоянен адрес, съответно седалище и адрес на
управление; данни за лицата, които управляват и представляват кредитния
посредник; държавите членки, в които кредитният посредник извършва дейност
директно или чрез клон; информация дали кредитният посредник предлага услугата
по предоставяне на съвет; данни за кредиторите, с които е обвързан. В
настоящият казус подобни доказателства липсват.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество „Мого
България“ ООД, редовно призовани, не се явява представител и
същото несе представлява от процесуален представител.
По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.К.К., в
която се поддържа предявения иск и се
моли същият да бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените
в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от
назначения му особен представител – адв.Б.Д. ***.
Адвокат Д. поддържа становището си изложено в отговора на исковата молба по
съществото на спора и в представена по делото писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.
12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 299/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 116 от 22.04.2020г., с
която съдът е разпоредил Н.П.А. да
заплати на кредитора „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, сумата 35.93/
тридесет и пет лева и 93 стотинки/лева, представляваща главница, включена в падежиралите и неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг от 06.12.2018г. със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №***, дължими за период от
05.01.2019г. до 21.02.2019г.,ведно със законната лихва, считано от
21.04.2020г. до окончателното изплащане на
вземането;
сумата 228.31/ двеста двадесет и осем лева и 31 стотинки/ лева,
представляваща възнаградителна лихва по
Договор за финансов лизинг от 06.12.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №***, дължими за период от
05.01.2019г. до 21.02.2019г., сумата 0.23 / 23 стотинки/ лева,
представляваща неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, дължима за период от 05.01.2019г. до 21.02.2019г.,
сумата 308.28 /триста и осем лева и 28 стотинки/ лева, представляваща неустойка
за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл. 15.5
от ОУ, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора, сумата 48.36 /четиридесет и осем лева и 36
стотинки/ лева, представляваща заплатен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г.
на основание чл.8.6 от приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ, сумата 2.86 / два лева и 86 стотинки/ лева,
представляваща заплатени от Лизингодателя застрахователни премии на осн.чл.8.6
от приложимите ОУ във вр. с чл.345/2/ от ТЗ; сумата 25.00 / двадесет и пет/ лева,
представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на А.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си, поради което е инициирано
настоящото производство.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен
иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което
вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в
посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.
По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен
иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от
длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК;
3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване
на облигационно правоотношение по договор за лизинг и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/. Ищецът
претендира главница в размер на 35.93 лева
за неплатени лизингови вноски с
падеж от 05.01.2019г. до 21.02.2019г. За
същия период се претендира договорна лихва в размер 228.31 лв. Видно е от заключението по ССчЕ, че
ответникът не е заплатил вноските от
05.01.2019 г. и 05.02.2019 г. всяка в
размер на 102.76 лева, които са падежирали изцяло, а от вноската с падеж
05.03.2019 г. пропорционално за определен брой дни, за които е ползван
автомобила - за периода от 05.02.2019 г. до 21.02.2019 г. - 16 дни, сумата е
изчислена в размер на 58,72 лева. С оглед констатациите
на съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме за доказана и
основателна претенцията на ищеца за установяване на вземането за главница в
размер на 35.93 лв., както и на лихва за забава в размер на 0.23 лв. за периода
от 05.01.2019г. до21.02.2019г.
По делото е представен Договор за финансов
лизинг от 09.10.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №***, сключен между
Н.П.А. и „Мого България“ ООД. От него се установява, че предмет на
договора е лек автомобил „***“ с рег. № ***със
стойност на лизинга 3900.00 лв., първоначална вноска 1 390 лв. и главница 3
410.00 лв. Срокът на лизинга е 24 месеца. Лихвеният процент е 41.16 %, а ГПР е 49.88% .
По искане на ищеца е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключение, неоспорено
от страните, се установява, че Лизингополучателят е заплатил на Лизингодателя
по Договор за финансов лизинг № *** сумата от 1620,00 лева, представляваща първоначална вноска в размер
на 1 300,00 лева и такси по тарифата към Общите условия на Лизингодателя, а
именно — 200,00 лв. такса за приоритетно разглеждане и 120,00 лв. такса
регистрация в КАТ.
Експерта е представил в
табличен вид незаплатената част от главница, възнаградителна лихва, неустойка
за забава и неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя по Договор
за финансов лизинг № AG005768 към 21.02.2019 г., като е констатирал, че вноските от 05.01.2019 г. и
05.02.2019 г. в размер на 102.76 лева са падежирали изцяло, а от вноската с
падеж 05.03.2019 г. пропорционално за определен брой дни, за които е ползван
автомобила - за периода от 05.02.2019 г. до 21.02.2019 г. - 16 дни, сумата е
изчислена в размер на 58,72 лева.
Експерта е констатирал, че до
датата на връчване на уведомление за прекратяване на Договора за лизинг
– 12.02.2019г. вноските от 05.01.2019 г.
и 05.02.2019 г. са падежирали изцяло, а от вноската с падеж 05.03.2019 г. е
изчислил пропорционално за определен брой дни, за които е ползван автомобила -
сумата 25,69 лева, която обхваща периода за периода от 05.02.2019 г. до
12.02.2019 г., т.е. 7 дни.
Вещото лице е установило, че от предоставената хронология от
счетоводството на „Мого България" ЕООД с аналитична партида Н.П.А., за
периода от 06.12.2018 г. до 06.11.2019 г. е начислен разход, платен от
Лизингодателя за лек автомобил марка „***" модел „***, per. № ***, представляващ начислен данък
МПС за
По искане на адв.Д., в качеството и на особен представител на Н.А. е
допусната и реализирана СТЕ, по която вещото лице е констатирало, че в договор
за финансов лизинг №*** са използвани различни по формат и размер
шрифтове, а именно: за логото Palatino Linotype
размер 31, за заглавията Times New Roman размер 12, за останалия текст Times New Roman размер 10.
За неравноправният
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение №
23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно
по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. №
1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за лизинг
може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод. Безспорно между страните
е обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за лизинг, с който е
посочена стойността на лизинга – 3900 лева, първоначална вноска – 1300 лева,
главница 2600 лева. Срока на лизинга е 60 месеца, при размер на месечна
вноска102.76 лева, ГПР от 49.88 %, при
лихвен процент от 41.16% и общ разход по кредита 3565.60 лева, представляващ
лихва върху главницата. Договорът е сключен при общи условия. Съгласно Закона за
потребителския кредит, разпоредбите са
приложими и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност
за закупуване на стоката - предмет на договора /чл.3 ал.3 ЗПК/, което
обстоятелство е налице в настоящият казус. Съгласно
чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Чл.10§1 от Директива 2008/48/ЕО предвижда, че договорите за кредит се
изготвят на хартиен или друг траен носител, а §2 предвижда кои са данните,
които следва да бъдат посочени по ясен и кратък начин. За да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин
/съображение 31 от Директива 2008/48/. Видно от чл.10§2 от Директива 2008/48,
тълкуван във връзка със съображение 31 от тази Директива, изискването в
договора за кредит, изготвен на хартиен или друг траен носител, да се посочват
ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба е нужно, за да може
потребителят да се запознае с правата и задълженията си /§31 от Решението/.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е
предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването
всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка от страните по договора.
От реализираната по делото СТЕ, експерта е
установил, че в договор за
финансов лизинг №*** са
използвани различни по формат и размер шрифтове, а именно: за логото Palatino Linotype размер
31, за заглавията Times New Roman размер 12,
за останалия текст Times New Roman размер 10.
На основание чл.23 във връзка с чл. 22 ЗПК в
този случай кредиторът губи правото да получи лихви и разноски по кредита.
Чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, озаглавен „Санкции“ предвижда „Държавите членки
установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети
съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано
прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи“. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от
ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.11 от ЗПК договорът трябва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41.16%, посочен е ГПР – 49,88 % и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Принципно няма пречка страните по
договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната
лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта
надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994
г. (отм.) е
определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба
§ 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна
или за забава) обаче
е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото
следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добритенрави се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от
настоящия съдебен състав, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по
друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният
размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г.
на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005
г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. №
5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва в размер на 41.16% надвишава трикратния
размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя
извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена
от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2
от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните
договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от
възнаградителната лихва. Разпоредбата
на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат
и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният
характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи
са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за
установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена,
е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.
При този извод следва да се откаже зачитане на последици на клаузата
за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит. Според нормата на чл. 22
от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и
тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна
лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като
коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат
правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание
чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид
гореизложените съображения и установената нищожност на клаузите на договора за
кредит настоящият състав намира, че претендираните вземания за сумата 228.31/ двеста
двадесет и осем лева и 31 стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за финансов
лизинг от 06.12.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №***, дължими за период от 05.01.2019г. до
21.02.2019г., сумата 0.23 /23 стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, дължима за период от 05.01.2019г. до 21.02.2019г., сумата 308.28
/триста и осем лева и 28 стотинки/ лева, представляваща неустойка за
прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл. 15.5 от
ОУ, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора, сумата 48.36 /четиридесет и осем лева и 36
стотинки/ лева, представляваща заплатен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г.
на основание чл.8.6 от приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ, сумата 2.86 / два лева и 86 стотинки/ лева,
представляваща заплатени от Лизингодателя застрахователни премии на осн.чл.8.6
от приложимите ОУ във вр. с чл.345/2/ от ТЗ са неоснователни поради нищожността
на клаузите,свързани с неравноправния им характер при сключване на
договора.
Искът следва да се уважи
за сумата 35.93/ тридесет и пет лева и 93
стотинки/лева, представляваща главница,
включена в падежиралите и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов
лизинг от 06.12.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №***, дължими за период от 05.01.2019г. до
21.02.2019г.,ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
По съдебно-деловодните
разноски:
Предвид изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 34.90 лева, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 3.75 лева, съразмерно на уважената/отхвърлена част от
исковата претенция. За разликата до претендирания размер от 698.00 лева
разноски в исковото и 75.00 лева разноски
в заповедното производство следва да бъде отхвърлен.
Ще следва ищецът да бъде
осъден да заплати на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 142.50 лева за
изплатеното на вещото лице възнаграждение по допуснатата СТЕ, съразмерно
уважената/отхвърлена част от исковата претенция.
Ще следва ответникът да
бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 7.50лева,
за изплатеното на вещото лице възнаграждение по допуснатата СТЕ, съразмерно отхвърлената/уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено
по отношение на Н.П.А., ЕГН **********,***, наличието на вземане на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, за
сумата 35.93/ тридесет и пет лева
и 93 стотинки/лева, представляваща
главница, включена в падежиралите и неплатени лизингови вноски по
Договор за финансов лизинг от 06.12.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №***, дължими за период от
05.01.2019г. до 21.02.2019г.,ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 299 по описа на Троянски районен съд аз
2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 228.31/
двеста двадесет и осем лева и 31 стотинки/ лева, представляваща възнаградителна
лихва по Договор за финансов лизинг от 06.12.2018г. със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №***, дължими за период от
05.01.2019г. до 21.02.2019г.,сумата 0.23 / 23 стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, дължима за период от 05.01.2019г. до 21.02.2019г., сумата 308.28 /триста и осем лева и 28 стотинки/ лева,
представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя на основание чл. 15.5 от ОУ, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора, сумата
48.36 /четиридесет и осем лева и 36 стотинки/ лева, представляваща заплатен
данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г. на основание чл.8.6 от приложимите ОУ
във вр.с чл.345/2/ от ТЗ, сумата 2.86 /
два лева и 86 стотинки/ лева, представляваща заплатени от Лизингодателя
застрахователни премии на осн.чл.8.6 от приложимите ОУ във вр. с чл.345/2/ от ТЗ като неоснователни, поради нищожността на
клаузите,свързани с неравноправния им характер при сключване на
договора.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК Н.П.А., ЕГН **********,***,
да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Х.Г., сумата 34.90
/тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/
лева, представляваща разноски
в настоящето исково производство, съразмерно с уважената част от иска, като
отхвърля за разликата до претендирания размер от 698.00 /шестстотин деветдесет
и осем/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК Н.П.А., ЕГН **********,***,
да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Х.Г., сумата 3.75 /три лева и
седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 299/2020г. по описа на
Троянски районен съд, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля за
разликата до претендирания размер от 75.00 /седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Н.П.А., ЕГН **********,***,
да заплати на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 7.50 /седем
лева и петдесет стотинки/ лева, за изплатеното на вещото лице възнаграждение по
допуснатата СТЕ, съразмерно
отхвърлената/уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Х.Г., да заплати на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 142.50 /сто четиридесет и два
лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща изплатеното на вещото лице
възнаграждение по допуснатата СТЕ,
съразмерно отхвърлената/уважената
част от исковата претенция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: