Присъда по дело №38/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20203520200038
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А № 34

 

ГР. П., 24.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря: М. А.

в присъствието на прокурора: ПЛАМЕН ТРИФОНОВ

докладваното от п р е д с е д а т е л я

НОХД № 38                   по описа за 2020 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П.Х.Д. – роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, неосъждан, с висше образование, разведен, управител на „А. А.“ ЕООД  гр.П., ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.02.2020 г., около 20.00 часа, в с.В., на ул.“***“ е управлявал товарен автомобил „Мазда СХ“ с рег. № ВТ **** КА, в срока на изтърпяване на принудителни административни мерки за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, а именно със Заповед № 18-0321-00081 от 06.01.2018 г. на ОДМВР Т. и Заповед № 18-1075-000312 от 19.03.2018 г. на ОДМВР Р. – престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1 000 ЛВ. /ХИЛЯДА ЛЕВА/, на основание чл.78а, ал.1 от НК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Търговищки окръжен съд.

                  

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

 

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 38  по описа за 2020 г. на Поповски районен съд

                         

Подсъдимият П.Х.Д. ***, е предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по обвинение за това, че „на 04.02.2020 г., около 20.00 ч., в с. В., общ.П., е управлявал т.а.“Мазда СХ“ с рег.№ ВТ **** КА, в срока на изтърпяване на принудителни административни мерки за временно отнемане на СУМПС, а именно със Заповед № 18-0321-00081 от 06.01.2018 г. на ОДМВР Т. и Заповед № 18-1075-000312/19.03.2018 г. на ОДМВР Р.“ – престъпление по чл.343в,ал.3,вр. с ал.1 от НК.

Районна прокуратура Т., ТО П., чрез прокурор Т. поддържа обвинението като безспорно доказано и предвид данните за плащане на предходно наказание глоба, счита че са налице кумулативните предпоставки за освобождаване на подс.Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.

Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява в с.з., представлява се от надлежно упълномощен защитник адв.Б. К. от гр.П., ТАК, която моли съда да признае подзащитния й виновен и приложи наказание, определено по реда на чл.78а,ал.1 НК.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П.Х.Д. ***, бил разведен, с висше образование, работел като управител на „А. А.“ЕООД гр.П. Бил неосъждан /доколкото за осъждането по нахд № 146/2015 г. на ТОС, в сила от 17.09.2015 г. е настъпила реабилитация по право съгласно чл.86,ал.1,т.3 НК във вр. с т.4 по ППВС № 7/1985 г. и т.7 от ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС, предвид плащането на наложената глоба на 25.10.2016 г. видно от приложеното по делото писмо от НАП/.

През 1991 г. подс.Д. придобил правоспособност по смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории „А“,„АМ“ и „В“/справка л.7/,като до настоящия момент бил санкциониран многократно за различни нарушения на правилата за движение по пътищата. На 06.01.2018 г. подс.Д. управлявал л.а., когато при извършена проверка в гр.П. било установено, че има неплатена в срока за доброволно плащане глоба с фиш – нарушение по чл.186,ал.7 от ЗДП. За същото, със Заповед № 18-0321-000081/06.01.2018 г., издадена на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП /приложена л.4/, Началникът на РУП П. му наложил ПАМ – „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Видно от приложената разписка, на 27.06.2018 г. подс.Д. лично получил посочената заповед, не я обжалвал в указания 14-дневен срок, респ. не предприел действия по заплащане на дължимите глоби. Междувременно, по идентичен начин на 16.03.2018 г. подс.Д. управлявал друг л.а., когато при извършена проверка в гр.Р. било констатирано, че има неплатена в срока за доброволно плащане глоба с НП и/или ЕФ – нарушение по чл.190,ал.3 от ЗДвП. За това нарушение, със Заповед № 18-0175-000312/19.03.2018 г., издадена на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП /приложена л.6/, Началник група към ОДМВР Р. му наложил ПАМ – отново „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Видно от приложеният картон /л.5/, на 30.04.2018  г. подс.Д. лично получил посочената заповед, не я обжалвал в указания 14-дневен срок, респ. не предприел действия по заплащане на дължимите глоби.

Макар, че не заплатил дължимите глоби и с ясното съзнание, че няма право да управлява МПС, на 04.02.2020 г. подс.Д. управлявал личния си т.а.“Мазда СХ5“ с рег.№ ВТ **** КА, когато при движение по ул.“Д.Д.“ в с.В., общ.П. бил спрян за проверка от полицейски служители, осъществяващи пътен контрол.  След справка в информационната система на МВР, св.П.Б. установил, че водачът е лишен по административен ред от право да управлява МПС, при което съставил АУАН по чл.150 ЗДВП /приложен л.3/ и докладвал за случая в МВР П. Започнало БП против подсъдимия за осъщественото престъпление по чл.343в,ал.3,вр. с ал.1 НК.

Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по БП № 49/2020 г. по описа на РУ”Полиция” П. писмени доказателствени средства - свидетелство за съдимост; справка за нарушител от региона издадена от РУП П.; АУАН; картон на НП; Заповеди за налагане на ПАМ, както и от показанията на разпитания в  с.з. свидетел П.Б., на които съдът даде вяра като прие, че са непротиворечиви и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие досежно извършеното деяние. Самият подсъдим не дава обяснения в хода на БП, не се явява и в с.з.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на приобщения по делото доказателствен материал съдът прие за доказано по несъмнен и убедителен начин, че подс.П.Х.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.343в,ал.3 от НК като на 04.02.2020 г., около 20.00 ч., в с. В., общ.П., е управлявал т.а. “Мазда СХ“ с рег.№ ВТ **** КА, в срока на изтърпяване на принудителни административни мерки за временно отнемане на СУМПС, а именно със Заповед № 18-0321-00081 от 06.01.2018 г. на ОДМВР Т. и Заповед № 18-1075-000312/19.03.2018 г. на ОДМВР Р. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в действията на подсъдимия – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, а именно, че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС по две отделни заповеди и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от това.

Доколкото за пръв път в с.з. се установи, че подс.П.Д. не е осъждан /по съображенията изложени в уводната част на мотивите/ съдът намери, че е налице основание за изменение на обвинението, описано в ОА в по-леко, без изменение на обстоятелствената му част, като в случая не е необходимо същото да се изменя по искане на прокурора по реда на чл.287 НПК. Ето защо, съдът в рамките на правомощията си по чл.301, ал.1 и чл.305 от НПК призна подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъплението по чл.343в,ал.3 НК, като намери, че са налице кумулативните условия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като: 1./за извършеното престъпление по чл.343в,ал.3,вр.с ал.1 НК са предвидени кумулативни наказания до 3 г. ЛОС и глоба от 200 до 1000 лв.; 2./ подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК; 3/не са причинени имуществени вреди от престъплението.  При определяне на наказанието “глоба” съдът съобрази и имотното състояние на подсъдимия. Видно от приложената /л.15/ декларация, същият е разведен, работи като управител на търговско дружество, декларира годишен доход в размер на 6000 лв. Отчитайки тези обстоятелства, съдът определи наказанието глоба в размер на минималния, предвиден в чл.78а,ал.1 от НК, а именно – 1 000 лв. (хиляда лева), като прие, че този размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо подсъдимия, и в същото време ще бъде гаранция за неизвършване на други подобни престъпни прояви. 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: