Р Е Ш Е Н И Е
№ 261151 / 10.11.2021г.
гр. Перник, 10.11.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 697 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, чрез пълномощника
адв. Герова, срещу К.Л.Ц., ЕГН **********,***, установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 71,97 лв. – представляваща неустойка по Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 10.09.2016 г., вземането за което е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *********, и „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, и с договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, и „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05375/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник.
В исковата
молба се излага, че на 10.09.2016 г. между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен
Договор за мобилни услуги с клиентски номер 16059230002 при условията на тарифен план Vivacom Smart S+ абонамент 19,99 лв./месец с добавени допълнителни пакети +1500 национални
минути с абонамент 4,00 лева/месец, със срок на договора 24 месеца – до
10.09.2018 г.
Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
заплащане на фактурираните услуги за периода от м.02.2017 до м.06.2017 г.,
поради което договорът е прекратен предсрочно и е начислена неустойка в
претендирания размер. Сочи се, че ищецът е носител на вземането по силата на
Приложение 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, който го е придобил с договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен
с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********. Навежда довод, че
с връчване на препис от исковата молба на ответника, към която са приложени
уведомления за цесиите, последният е уведомен за прехвърлянето на вземанията.
По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор. В депозираното по ч.гр.д. № 05375/2020 г. на РС-Перник
възражение е обективирано изявление, че договорът е прекратен предсрочно и не е
уведомен за цесията.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 05375/2020
г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед № 260622/24.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу К.Л.Ц. за сумата 71,97 лв. – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 10.09.2016 г., вземането за което е прехвърлено с Договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД, и с Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между
„С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в указания месечен срок е
предявен настоящият иск за установяване вземането на ищеца към ответника, за което
е издадена заповедта, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес
от предявяването им.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието
на валидна клауза за неустойка с посоченото съдържание, осъществяването на
фактите, обуславящи предсрочно прекратяване на договора, че вземането му е
прехвърлено по силата на валиден договор за цесия, че цесията е съобщена на длъжника
от надлежната страна и размера на иска.
От приложеното за послужване ч.гр.д. № 05375/2020 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че между К.Л.Ц. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от 10.09.2016 г. за мобилен номер
********** при общи условия, предоставени на потребителя при сключването му
съгласно подписаната декларация. По силата на този договор ответната страна е
поела задължение да заплаща за срок 24 месеца, считано от 10.09.2016 г., месечна
абонамента такса в размер на 19,99 лева с ДДС и допълнителен пакет +1500
национални минути в размер на 4,00 лева с ДДС.
Съгласно договора, ако споразумението бъде прекратено
преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. С
оглед посоченото съдържание на договора, съдът приема, че е налице валидна
клауза за неустойка, по силата на която при при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната последният дължи заплащане на оставащите до края на
срока месечни абонаментни такси, но не повече от трикратния им размер.
Видно от т. 50.6 буква „в“ от общите условия, че договорът
се прекратява едностранно от БТК с 30 дневно писмено предизвестие при неплащане
в срок, като при неплащане на универсалната услуга прекратяването се извършва
при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
От приетите по делото фактури се установява, че „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е начислила задължения за месечни абонаментни
такси, използвани услуги и неустойка по клиентски номер 16059230002 на името на
ответника по фактури, издадени в периода 15.03.2017 г. – 15.08.2017 г., както
следва: фактура **********/15.05.2017 г., фактура **********/15.08.2017 г.,
фактура **********/16.06.2017 г., фактура **********/15.04.2017 г., фактура **********/15.03.2017
г.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на месечните абонаментни такси по договора, поради което съдът приема, че в полза на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е възникнало право да едностранно
да прекрати договора по смисъла на т. 50.6 б.“в“ от общите условия. Съгласно цитираната
клауза от общите условия обаче прекратяването на договора не настъпва
автоматично с неплащане на определен брой месечни такси, а след изтичане на 30
дни от уведомяването на абоната за прекратяването на договора. По делото не са
представени доказателства, установяващи, че мобилният оператор е упражнил това
право, което изявление да е достигнало до абоната, поради което съдът приема,
че не са се осъществили фактите, водещи до предсрочно прекратяване на договора.
В този смисъл е направено изрично възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че договорът е прекратен с изтичане на срока
му на 10.09.2018 г., поради което не може да се приеме, че това право е упражнено
с исковата молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на цедента
не е възникнало вземане в размер на процесната сума, поради което същото не
може да бъде валидно прехвърлено на ищеца.
При този извод представените доказателства относно сключения договор за
цесия и уведомяването на длъжника не следва да бъдат обсъждани.
По горните съображения, съдът прави извод, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се
поражда за ответника, който не е направил искане и представил доказателства за извършването
им, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81,
вх. В, ет. 8, срещу К.Л.Ц., ЕГН **********,***, по реда на чл. 422 ГПК иск да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 71,97 лв., представляваща неустойка
по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.09.2016 г., вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018
г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, и
„С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, и с
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********,
и „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 05375/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, като
неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. №
05375 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.