Решение по дело №2950/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1215

 

гр.***, 09.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2950 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. Ненчо Такев – АК-Пловдив, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 02-0002435/27.05.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. *** , с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че в НП не са конкретизирани – дата, място и обстоятелства по извършване на нарушението, което според жалбоподателя е опорочило цялото производство и му е попречило да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. На следващо място се застъпва, че описаното неизплащане на задължението на дружеството не може въобще да се окачестви като административно нарушение, доколкото евентуалното неизплащане на заплатата в срок, представлява трудов спор между работника и работодателя, който подлежи на решаване по гражданско-правен ред и не следва да се санкционира по административен. На последно място се твърди, че АНО не е коментирал въобще дали не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, като се акцентира, че именно тази разпоредба е следвало да намери приложение, а не чл. 415в КТ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от адв. Такев – ПАК (л.31) жалбата се поддържа изцяло.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно доказано. Застъпва, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването върху самото НП, същото е връчено на упълномощено лице на 01.07.2019г., а жалбата е депозирана директно в съда на 08.07.2019г., видно от отбелязването върху входящия печат). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.05.2019г. св. Д.Р. – гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, извършила проверка по документи за спазване на трудовото законодателство от страна „***” ООД. В хода на проверката св. Р. изискала ведомости за работни заплати, фишове и др. и констатирала, че дружеството стопанисва обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр. ***, както и че в този обект труд полага В.Я.П.. Констатирала също така, че въпреки, че дружеството е начислило трудово възнаграждение на работничката в размер на 489,84 за месец март 2019г., то не й го е изплатило в уговорения срок, а именно до 30.04.2019г.  Св. Р. изискала обяснение от упълномощен представител на дружеството – Г.Р.(л. 18), в което същият декларирал, че дори към дата 17.05.2019г. трудовите възнаграждения на работещите в дружеството за месец март 2019г. все още не са изплатени, поради липса на средства.

Св. Р. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ, поради което и на 17.05.2019г. съставила срещу „***” ООД АУАН с № 02-0002435, в който описала горните факти и им дала посочената правна квалификация. Изрично изписала, че става въпрос за обект в гр. ***, както и че дружеството следвало да изплати възнаграждението до 30.04.2019г., но към 01.05.2019г. все още не е изпълнило това си задължение. Наред с АУАН контролният орган издал и задължителни преписания на работодателя за изплащане на работните заплати.

 Актът бил съставен на място в Дирекцията, след което бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало без да направи възражения и получило препис от него. В предвидения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражение срещу акта не били депозирани, но на 27.05.2019г. работодателят изпълнил задължението си и изплатил с банков превод (л. 24) възнаграждението за месец март 2019г. на В.П..

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел, че с поведението си „***” ООД  е осъществило състава на административното нарушение по чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ, но преценил, че нарушението е своевременно отстранено и от него не са произлезли вреди последици, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ. Именно поради това същият наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва така установените факти, но навежда доводи за несъставомерност на извършеното и за процесуални нарушения, поради което и счита, че НП следва да се отмени.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работничката е полагала труд се намира в гр. ***, както и че дружеството е следвало да изплати заплатата до 30.04.2019г., но към 01.05.2019г. все още не го е сторило – т.е. посочени са както крайният срок за извършване на дължимото действие, така и моментът, към който деянието е довършено, а именно първият ден след изтичане на срока. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението – т.е. мястото на полагане на труд, където се е дължало и изплащане на заплатата, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е дължало трудово възнаграждение, на кого и в какъв размер, до кога е следвало да се изплати и реално от кога работодателят е изпаднал в „забава“ – т.е. кога реално е осъществил деянието. Пак противно на становището на жалбоподателя в АУАН и НП изрично е посочено, че се касае до неизплащане на начислено възнаграждение, а не до неначисляване на такова, поради което и няма никаква неяснота в тази връзка.

В обобщение, настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество следва да се посочи следното.

Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период жалбоподателят е имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т,1 от ДР на КТ и е стопанисвал обект – Цех за преработка на миди в гр. ***. Няма спор и че същият е начисли на работничката си – Валентина Атанасова месечно възнаграждение за месец март 2019г. в размер на 489,84 лева (л. 16), но въпреки това не й го е изплатил в срок съгласно Вътрешните си правила (л.17) и по-точно - чл. 4 „Работната заплата се изплаща еднократно, до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът“ – т.е. до края на месец април 2019г., а едва на 27.05.2019г. когато срещу него вече е бил съставен АУАН и издадено задължително предписание.

При тези факти съдът приема, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ. С тези норми е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците си. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Ето защо, без съмнение – в конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок начисленото трудово възнаграждение на своя работник.

Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че това неизпълнение в срок не може да се окачестви като административно нарушение. По мнение на настоящия състав е налице неизпълнение на задължение произтичащо от разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съответно е допуснало извършване на нарушение на същата разпоредба, по която причина е ангажирана и отговорността на работодателя съобразно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. Следва да се посочи, че възможността работникът да търси правата си по гражданско правен ред е съвсем отделна, самостоятелна възможност за работника да потърси правата си и същото не влияе и не е от значение за търсенето на административнонаказателна отговорност от дружеството за допуснатото от него административно нарушение. Гражданската и административнонаказателната отговорност подлежат на кумулация и наличието на едната не изключва носенето на другата, т.к. двете преследват различна цел – едната има репарационен характер /имуществената или още наречена гражданска/, а другата – чисто санкционен, превъзпитателен такъв /административнонаказателната/, като наличието на финансови затруднения за работодателя не е обстоятелство, което е в състояние да го оправдае за извършеното противоправно деяние и да бъде изключена втората. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и възпроизведено в атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ от обективна страна. И тъй като се касае за юридическо лице не стои въпроса с изследване на субективна страна, т.е. наличие на виновно поведение. В този смисъл е последователната и константа практика на съдилищата от цялата страна, като например – Решение № 90/23.01.2018г. по к.н.а.х.д. № 3454/17г. на АдмС-***; Решение № 773/27.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 632/17г. на АдмС-***; Решение № 26/26.01.2018г. по к.а.н.х.д. № 332/17г. на АдмС-Габрово; Решение от 24.09.2015г. по к.н.а.х.д. № 2727/15г. на АдмС-Варна; Решение от 17.10.2018 г. по к.н.а.х.д. № 530/18г. на АдмС-Добрич; Решение № 1900/07.11.2017г. по к.н.а.х.д. № 2467/17г. на АдмС-Пловдив (в което между другото се приема, че дори датата до която е следвало да се изплати трудовото възнаграждение да не е посочена изрично, това не е съществен порок) и много други. 

С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.

На последно място съдът счита, че правилно в случая АНО е приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната фактология, всички изисквания на чл. 415в КТ са налице, доколкото макар и със закъснение все пак на 27.05.2019г. трудовото възнаграждение на работника му е било изплатено и няма данни за произтекли вредни последици за него, като случаят не попада сред забраните по чл. 415в, ал.2 КТ.

Въпреки това, по мнение на настоящия състав, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни нарушения от страна на дружеството или за отегчаващи отговорността обстоятелства. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е наложил максималното предвидената санкция, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-***.

Само за пълнота следва да се посочи, че искането на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно. Както е прието в Решение № 1220 от 04.07.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1096/2017 г. - специалният състав на маловажно административно нарушение по  чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което и след като АНО правилно е приложил веднъж нормата на чл. 415вКТ, недопустимо се явява и приложението на чл. 28 ЗАНН. Нормата на чл. 415в КТ е „специален закон” и изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други. Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, независимо че своевременно след проверката същото е било отстранено.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002435/27.05.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. *** , с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на „***” ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 300 лв. на 100 лв. (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.