Р Е Ш Е Н И Е
459 / 24.2.2020г.
гр.П., 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГК, десети състав в публично съдебно заседание тринадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, разгледа
гражданско дело № 2693 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба предявена от „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов против П.И.Р., ЕГТ ********** ***.
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу П.И.Р. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2 040,07 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 209,90 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 000840/2019 г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 06.02.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 2 040,07 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата П.Р. навежда доводи за нередовност на процесната искова молба. Оспорва да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на нейно име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния собственик. Намира част от вземанията за погасени по давност. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания до ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности, евентуално за прекратяване на производството по делото поради липсата на процесуална легитимация на ответницата да отговаря по исковете, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
По делото са
ангажирани допълнителни писмени доказателства от ищщовата страна, приети от
съда в проведените две съдебни заседания, в това число- писмени доказателства по делото
заверени преписи от договор № 97/30.11.2011 г. и договор № 76/01 09 2017 г.,
сключени между ищеца и съответната фирма за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ ЕООД и „Директ“ ЕООД, както и заверени копия от договор от 30.11.1990
г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти и
нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот от 17.04.2006 г. по
описа на нотариус Ивайло Иванов.
Съдът при
взето становище от страните с нарочно протоколно определение, постановено по
делото е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че до процесния имот през исковия период е
доставена топлоенергия на сочената от ищеца сума, както и че размерът на
лихвата за забава за процесния период възлиза на посочената от ищеца стойност.
В последното
по делото съдебно заседание на база издадени съдебни удостоверение на
ищеца, са били ангажирани и още два броя писмени доказателства, а именно-
Удостоверение за идентичност на имотите, издадено от Община-П. и подписано от
инж. М. С. – Заместник-кмет на община- П. и придружително писмо от Директор
Дирекция „МПТ“, ведно с Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В декларацията
ответницата е декларирала имота като свой собствен, а като придобивно основание
е посочен- Договор от 30.11.1990 г. с ОБСН-П.. Видно от представеното съдебно
удостоверение за идентичност на имот е посочено, че в цитирания договор се
касае за допусната очевидна техническа грешка, като вместо бл.64, както е в
заповедта е записан блок 14, и вместо вх. Е, както е в заповедта е записан вх.
А.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответницата не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва иска. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия на претендираната от ответника стойност, както и че се касае за топлофициран имот.
По делото е приета като писмено доказателство Декларация по чл.14 ЗМДТ, че П.Р. е декларирала право на собственост върху процесния имот, като сочи начин на придобиване на правото на собственост – договор за покупко-продажба.
Приет като писмено доказателство е и Договор за продажба на държавен недвижим имот по наредбата за държавните имоти от 30.11.1990г. съгласно който отвтеницата е придобила право на собственост върху апартамент находящ се в гр. П., ул. „.“ бл.., вх. ., ап...
Установява се
от приетото, като писмено доказателство удостоверение за идентичност на адреси,
че процесният имот, деклариран по реда чл.14 ЗМДТ от ответницата не е с
идентичен адрес, с имота посочен в приетия като доказателство Договор за
продажба на държавен имот, като от представеното удостоверение за идентичност
на имот от зам. Кмет С. за Община П. се установява, че в цитирания договор се
касае за допусната очевидна техническа грешка, като вместо бл.64, както е в
заповедта е записан блок 14, и вместо вх. Е, както е в заповедта е записан вх.
А.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 00840 по описа на съда за 2019 г. Налице е издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаването
на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно
предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна
енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация П.“ ЕАД, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация П.“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между
страните ищецът е представил Декралариция по чл.14 ЗМДТ, в която ответницата е
декларирала правото на собственост върху процесния имот, като единствен негов
собственик. Съдът намира, че така подадената
декларация от ответника, пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело,
представлява извънсъдебно признание относно декларираните в нея обстоятелства,
за това е и индиция за правото й на собственост върху процесния имот. Това
съдът счита за достатъчно доказателство за установяване качеството клиент/
потребител на топлинна енергия на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. В случая
главният факт на доказване не е правото на собственост на ответника върху
недвижимия имот, а качеството му клиент/ потребител на топлинна енергия.
Правото на собственост се явява доказателствен факт относно главния факт,
поради което за установяването му, съдът приема, че са достатъчни косвени
доказателства, каквито са приетите декларация, както и извлечение от сметка, от
което е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на
стойността на доставената такава. Установява се от приетото, като
писмено доказателство удостоверение за идентичност на адреси, че процесният
имот, деклариран по реда чл.14 ЗМДТ от ответницата не е с идентичен адрес, с
имота посочен в приетия като доказателство Договор за продажба на държавен
имот, като от представеното удостоверение за идентичност на имот от зам. Кмет С.
за Община П. се установява, че в цитирания договор се касае за допусната
очевидна техническа грешка, като вместо бл.., както е в заповедта е записан
блок **, и вместо вх. Е, както е в заповедта е записан вх. А, като видно от
представения договор за ипотека също е посочен този административен адрес на
чл.64. Следователно съдът намира, че безспорно е доказано, че ответницата е
собственик именно на процесния недвижим имот, чийто адрес е посочен в исковата
молба и за който е заявена претенцията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно съдът намира, че исковата претенция е основателно, като след като е бил отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт се установява безспорно и размерът на претенцията е периодът на същата, а именно- сумата 2040,07 лв. /две хиляди и четиридесет лева и 7 ст./, представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г.,сумата 209,90 лв./двеста и девет лева и 90 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата 2040,07 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата се дължи обезщетение за забава за посочения период и в посочения размер.
По разносите:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство
разноски, като ищецът е представил и списък по чл.80 ГПК, съгласно който
претендира сумата от 210 лева разноски, от които 15 лв такси за три броя СУ,
държавна така -45 лева и юк възнаграждение -150 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на П.И.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от общо – 2249,97 лв, от които сумата 2040,07 лв. /две хиляди и четиридесет лева и 7 ст./, представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г.,и сумата 209,90 лв./двеста и девет лева и 90 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата 2040,07 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №00840 по описа на съда за 2019г.. на РС-П.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
П.И.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***
да заплати на
„Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
"Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 210 лв.
направени в исковото и в заповедното производство разноски.
След влизане на
решението в сила, частно гражданско дело №№ 00840 по описа на съда
за 2019 г. по описа на ПРС да се върне на съответния
състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: