ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 07.11.2017 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1822 по описа за 2017
год.
и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК и е образувано по жалба депозирана от Н.П.Н., ЕГН **********
Срещу Решение № 767/24.02.2017 г., поправено с решение № 3015, постановено по
гр. д. № 16613/2015 г., в следните части:
- с което е прието за установено в
отношенията между страните, че П.Г.Г., ЕГН **********,
Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********, не са собственици на ПИ с идентификатор
10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. (а по скица - 699
кв. м.), при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170,
10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579.10135.2515.2148, по иска от Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН
**********, срещу П.
Гергиева Г., ЕГН: **********, Г.П.Н., ЕГН **********,
Н.П.Н., ЕГН **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
- ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Н., ЕГН **********,
срещу Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********, за приемане на установено, че
последните не са собственици на 3 / 4 ( три четвърти) от ПИ с идентификатор
10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. ( а по скица - 699
кв.м.), при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038,10135.2515.6,10135.2515.2827,10135.2515.9579,10135.2515.2148,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
- ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16613 по
описа на Районен съд - Варна за 2015 год. Предявен от Н.П.Н., ЕГН **********, срещу
Р.П.Ч., ЕГН: ********** и В.Г.Ч., ЕГН: **********, за приемане на
установено, че последните не са собственици на 1/ 4 (една четвърт) от ПИ с идентификатор
10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. (а по скица -699
кв. м.), при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170,
10135.2515.2038,10135.2515.6,10135.2515.2827,10135.2515.9579.10135.2515.2148,
на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА П. Гергиева Г., ЕГН: **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н.,
ЕГН **********, да заплатят на Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********,
сумата от 1543.17 лв., представляващи извършени в производството по насрещния
иск разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, да
заплати на Р.П.Ч., ЕГН: **********, и В.Г.Ч., ЕГН: **********, сумата от
1100.00 лева, представляващи извършени в производството по насрещния иск
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
Твърди се, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено със
събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 124 от ГПК да
бъде отхвърлен, а се уважи предявения насрещен иск. Моли се да бъде отменено и
решението в частта в която е прекратено производството.Излагат подробни
съображения в депозираната въззивна жалба
Депозиран е отговор на въззивната
жалба, в която се твърди, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, а депозираните жалби са неоснователни.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, депозирани са срещу валидно и
допустимо съдебно решение, поради което съдът я намира за допустима.
Настоящият въззивен
състав счита,че следва първо да се произнесе по отношение решението на ВРС
имащо характер на определение,с което е прекратено производството по предявения от Н.Н. насрещен иск по отношение на 3/ 4 ид.
ч. от процесния имот, поради липса на правен интерес, на основание чл. 130 ГПК.
Действително, както е посочил и ВРС ,
съобразно разясненията, дадени с TP № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012
г., ОСГТК, предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен
иск е наличие на защитимо право при ищеца.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни
от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Действително , по делото липсва
спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът по
насрещния иск Н.Н. е наследник по закон (син)
на лицето, на което е признато правото по изкупуване П. Н.. В тази връзка, действително, след
смъртта на П.
Н., по отношение на
предоставения за ползване имот квотите в съсобствеността, възникнала с оглед
настъпилото наследствено правоприемство, при
съобразяване правилата на режима на семейната имуществена общност, са 3/ 4 ид. ч. - за П. Н., и по 1/ 4 ид. ч. за Г.Н. и Н.Н..
Това обаче,не означава че се
налага извод за наличие на правен интерес за ищеца от успешно провеждане на
насрещния иск по отношение само на 1/ 4 ид. ч. от
имота, съобразно дяловото му участие в съсобствеността,както е посочил ВРС.
С оглед обстоятелството, че Н.Н. претендира собствени права, настоящият въззивен състав счита, че той има интерес от оспорване на
правата на ищците изцяло, а не само до размера на притежаваните от него 1/ 4 ид.част , евентуално придобита по наследство, още повече,
че с насрещния иск се претендира и в условията на евентуалност придобиване на
процесния имот по давност. В тази насока
следва да се посочи,че както и при ревандикационния
иск ,така и при установителния иск предявяването
на насрещния отрицателен иск относно вещ, обща на наследниците, е действие на
обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях.
С оглед изложеното,настоящият въззивен състав счита,че решението / имащо характер на
определение / следва да бъде отменено и производството следва да се върне на
ВРС, за разглеждане на спора по същество в частта, в която производството е
прекратено по отношение на 3/ 4 ид. ч. от
процесния имот.
С оглед становището на въззивния съд за отмяна на прекратителното
определение, съдът счита, че следва да се отмени определението ,с което е даден
ход на въззивно гражданско дело по същество,в частта в която се обжалва
постановеното от ВРС и производството в
тази част следва да бъде спряно до приключване на производството по
първоначалния иск пред ВРС, във връзка с произнасяне по съществото на правния
спор.
Спирането на производството се налага,
тъй като е необходимо едновременно разглеждане на обжалваното решение в частта
относно първоначалния и насрещния иск ,с оглед твърденията на страните, с които
отричат правата на насрещната страна.
Водим от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 767/24.02.2017 г.,
постановено по гр. д. № 16613/2015 г. на Районен съд – Варна, поправено с
решение № 3015, постановено по гр. д. № 16613/2015 г в частта в която се
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16613 по
описа на Районен съд - Варна за 2015 год. Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу
Р.П.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** и В.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***
за приемане на установено, че последните не са собственици на 3/ 4 (ТРИ
ЧЕТВЪРТИ) от ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ
от 832 кв.м. (а по скица -699 кв. м.), при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579.10135.2515.2148, на основание чл. 130 ГПК. И вместо НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
Връща производството по Решение №
767/24.02.2017 г., постановено по гр. д. № 16613/2015 г. на Районен съд –
Варна. За произнасяне по съществото на спора по отношение на
предявения от Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу Р.П.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес *** и В.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** за приемане
на установено, че последните не са собственици на 3/ 4 ( три четвърти) от ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК
и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. (а по скица -699 кв. м.), при граници
поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038,
10135.2515.6, 10135.2515.2827, 10135.2515.9579.10135.2515.2148, на основание
чл. 130 ГПК.
Отменя протоколно определение
от 17.11..2017 год ,постановено по въззивно
гр.д. 1822/2017 год ,с което е даден ход на делото по
същество,по отношение на жалбата срещу решение № 767/24.02.2017 г.,
постановено по гр. д. № 16613/2015 г. на Районен съд – Варна
СПИРА производството по в.гр.д. 1822/2017
год , до приключване на производството по гр. д. № 16613/2015 г. на Районен съд – Варна
по отношение на насрещния иск В
ЧАСТТА по предявения иск от Н.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Р.П.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** и В.Г.Ч., ЕГН: **********,
с адрес *** за приемане на установено, че последните не са собственици на 3/ 4
(ТРИ ЧЕТВЪРТИ) от ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с
площ от 832 кв.м. (а по скица -699 кв. м.), при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579.10135.2515.2148, на основание чл. 130 ГПК
Определение, подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: