Решение по дело №16495/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3497
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 29 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20183110116495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О     Р Е Ш Е Н И Е

гр. ***, ….07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***           при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16495 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

          Образувано е по предявена искова молба от М.И.С., ЕГН **********, насочена срещу „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата следните суми: 295,40 лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. юни 2018г. и 118,00 лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. юли 2018г., ведно със законната лихва върху  главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задълженията; 7,54 лв. – представляващи лихва за забава за неизплатено БТВ за месец юни 2018г. и 2,00 лв. – лихва за забава за неизплатено БТВ за месец юли 2018г.; 88,50 лв. – представляваща сбор за три дни неизползван редовен платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законната лихва.

          Твърди се в исковата молба следното: Ищцата е работила при ответното дружество на длъжност „главен готвач“, в отдел ресторант и барове на работа в к.к. „***“, община ***, с основно месечно възнаграждение от 649,00 лв. Със заповед от 06.07.2018г. трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ. За месеците юни и юли не са изплатени трудовите възнаграждения.

          В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

          Първо по делото заседание е проведено на 04.07.2019 год., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направили искане за постановяване на неприсъствено решение.

          Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

          За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

         По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

         Съобразно изхода на спора, направените своевременни искания и представените доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата страна в размер на 300,00 лв. Освен това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и в полза на съда, по сметка на ВРС дължимата държавна такса в размер на 50,00 лв.

 

         По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********, сумата от общо 413,40 лв., представляваща сбор от 295,40 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2018г. и 118,00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2018г., дължими по силата на сключен между страните Трудов договор 0197 от 10.05.2018г., прекратен със заповед на работодателя от 16.07.2018г., ведно със законната лихва върху  главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

 

          ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********, сумата от общо 9,54 лв., представляваща сбор от 7,54 лв. –лихва за забава за неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2018г. и 2,00 лв. – лихва за забава за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2018г., дължими по силата на сключен между страните Трудов договор 0197 от 10.05.2018г., прекратен със заповед на работодателя от 16.07.2018г., на осн. чл. 86 ЗЗД.

 

          ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********, сумата от 88,50 лв. – представляваща сбор за три дни неизползван редовен платен годишен отпуск за 2018г., дължима по силата на сключен между страните Трудов договор 0197 от 10.05.2018г., прекратен със заповед на работодателя от 16.07.2018г., ведно със законната лихва върху  главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

 

          ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********, сумата от 300,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

          ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Районен съд – ***, по сметка на съда, сумата от 50,00 лв., представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.

        

          Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

 

        

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: