РЕШЕНИЕ
№226
С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли през
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 447 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„К.Ф.Д.П.Л.К.Е.“ С. А. (Кофас С.А.) – дружество, регистрирано във Ф., действащо
чрез „К.Ф.Д.П.Л.К.Е. СА – Клон Б.“ - Клон на чуждестранен търговец със седалище
в гр. С., е предявило срещу „С. С. Л.“ ООД, гр. С., иск за заплащане на сумата
10800,00 лв., представляваща изплатено от ищеца на застрахованото лице „У.Ф.“
ЕАД застрахователно обезщетение по застрахователна полица от 29.11.2013 г. и
анекс № 10/21.11.2017 г. към нея, с чието изплащане ищецът встъпил в правата на
застрахованото лице срещу ответника, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът претендира
и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът имал непогасени задължения към „С.“ ООД в общ размер 13546,78 лв. по
5 бр. фактури за доставка на горива, посочени в исковата молба и издадени в
периода от 30.12.2017 г. до 30.04.2018 г. По силата на договор за изкупуване на
търговски вземания (факторинг), сключен между „С.“ ООД и „У.Ф.“ ЕАД, вземанията
на „С.“ ООД за цената на доставените на ответника горива били прехвърлени на „У.Ф.“
ЕАД. Това обстоятелство било отбелязано в самите фактури и ответникът ги
получил, а освен това „С.“ ООД допълнително изпратило до ответника уведомления
за прехвърлянето на вземанията по всяка от фактурите, които ответникът също
получил, поради което се твърди, че ответникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията в полза на „У.Ф.“ ЕАД. От своя страна „У.Ф.“ ЕАД
изпратило до ответника покана за доброволно изпълнение от 13.06.2018 г. и тя
била получена от Т. Д.. Между „У.Ф.“ ЕАД и ищеца имало сключен договор за
застраховка по застрахователна полица от 29.11.2013 г., по силата на който били
застраховани вземанията на „У.Ф.“ ЕАД, изкупени от него в търговската му
дейност – факторинг. Към застрахователната полица бил сключен анекс № 10 от
21.11.2017 г., по силата на който първоначалният й срок бил удължен с още три
години – от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията
на ответника към „У.Ф.“ ЕАД по посочените в исковата молба фактури, на
12.12.2018 г. последното дружество отправило до ищеца искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Щетата била приета от ищеца до размера на
предоставения лимит от 12000,00 лв. и на 07.02.2019 г. ищецът изплатил на „У.Ф.“
ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 90 на сто от лимита, а именно –
сумата 10800,00 лв. Във връзка с изплащане на тази сума „У.Ф.“ ЕАД подписало суброгационно писмо, с което потвърдило получаването на
застрахователното обезщетение и отделно от това изразило съгласието си ищецът
да встъпи в правата му срещу ответника до размера на тази сума. Поради това
ищецът твърди, че с изплащане на това застрахователно обезщетение в този размер
е встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредите,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, т. е. срещу ответника, до
размера на сумата 10800 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е
заявил становище за неговата неоснователност. Твърди, че не е уведомен за
извършената цесия между ищеца и „С.“ ООД. Сочи, че не е получил част от
представените с исковата молба уведомления за цесия по фактури от 30.12.2017
г., от 30.01.2018 г., от 28.02.2018 г. и от 31.03.2018 г. Възразява за погасяване
на вземанията по давност. Наред с това излага и възражение, че не дължи на
ищеца претендираната сума, тъй като ответното дружество имало към датата на
възникналото събитие валидно сключена застрахователна полица с „У.Ф.“ ЕАД.
По искане на ищеца в молба от
процесуалния му представител от 29.10.2021 г., с протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г. „У.Ф.“ ЕАД е
конституирано като трето лице – подпомагаща страна на страната на ищеца.
В свое становище по делото,
наименувано „отговор“, третото лице е заявило, че искът е основателен, но е оспорило
процесуалната си легитимация за участие в производството и е поискало
прекратяване на производството спрямо него, изтъквайки в тази насока
суброгацията на ищеца в правата му с оглед извършеното плащане на
застрахователното обезщетение.
В молба, постъпила по делото
преди даване ход на устните състезания, адв. Димитър Пелов – пълномощник на
ищеца, заявява, че поддържа иска и моли същият да бъде уважен.
Третото лице „У.Ф.“ ЕАД не
заявява допълнително становище по иска. Към датата на приключване на устните
състезания универсален правоприемник на третото лице е „У.Б.“ АД, гр. С..
Пред съда ответникът не се
представлява и не заявява допълнително становище по иска.
Съдът, като прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Искът е на общо основание
допустим. Освен това, материално-правното положение на „У.Ф.“ ЕАД, обусловено
от суброгацията на ищеца в правата му, не лишава ищеца от правен интерес да
иска привличането му като трето лице – подпомагаща страна на своя страна.
Искът е основателен. От
представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени от
ответника, ценени детайлно и в тяхната съвкупност, както и в съвкупността им с
приетото и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза (ССЕ), се налага еднозначен извод, че подробните твърдения на ищеца,
систематизирани по-горе, за обстоятелствата, на които се основава искът и за
неговия размер, са доказани при необходимото пълно и главно доказване. Ответникът
не е изпълнил свои договорни задължения към „С.“ ООД за заплащане на сумата
13546,78 лв., представляваща общ размер на цена на закупено гориво, доставено по
фактури, издадени в периода 31.12.2017 г. – 30.04.2018 г. По силата на т. ІІ.1
и т. ІІ.3 от договор за факторинг № FDW000125/28.04.2016 г., сключен между
фактора „У.Ф.“ ЕАД и доставчика „С.“ ООД и анекс № 11/30.05.3017 г. към него тези
вземания на „С.“ ООД срещу ответника са прехвърлени на фактора, считано от
датата на възникването им, като за прехвърлянето на вземанията са спазени
условията и реда по т. ІІ.6 от този договор. Ответникът не е изпълнил
задълженията си към фактора за заплащане на сумите по фактурите в горепосочения
техен общ размер. Неизпълнението на тези задължения е риск, покрит от
застрахователна полица (факторинг) № ********* (първи
и втори застрахователен период), сключена между фактора и ищеца на 29.11.2013
г., като осъществяването му представлява застрахователно събитие, което е
настъпило в срока на валидност на полицата, удължен с т. 8 от анекс № 10/21.11.2017
г. към нея. При установените в полицата ред и условия застрахованият фактор е
уведомил ищеца застраховател за настъпване на застрахователното събитие и е
получил застрахователно обезщетение в размер 10800 лв. С плащането на това
обезщетение ищецът застраховател е встъпил на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ в правата на застрахования фактор срещу ответника - причинител на
имуществена вреда, представляваща намаляване на актива на имуществото на
фактора поради неизпълнение на договорно парично задължение на ответника към
него.
Възражението на ответника, че не
бил уведомен, че вземанията на „С.“ ООД срещу него са прехвърлени на „У.Ф.“
ЕАД, се опровергава от съдържанието на фактурите за доставка на стоките, чиято
цена представляват тези вземания и от заключението по ССЕ. В съответствие с т.
ІІ.6, изр. второ от горепосочения договор за факторинг,
в самите фактури изрично е посочено, че задължението за плащането й в деня на
падежа се изпълнява чрез превод на фактурната стойност в полза на „У.Ф.“ ЕАД по
посочена негова сметка. От заключението по ССЕ се установява, че всяка от тези
фактури е осчетоводена от ответното дружество, включена е в дневника за покупки
съгласно ЗДДС, ответникът е ползвал данъчен кредит за сумите по тях и е
извършил частично плащане за сумата 700 лв. по първата от тях. Поради
съвкупността от тези обстоятелства твърдението на ответника, че не бил уведомен
за цесията между „С.“ ООД и „У.Ф.“ ЕАД, е голословно.
Възражението на ответника, че не
бил уведомен за извършената цесия между ищеца и „С.“ ООД пък е лишено от
предмет, поради което е неотносимо. В исковата молба
такава цесия не се твърди като елемент от фактическия състав на вземането и е
безпредметно да се обсъжда дали ответникът е уведомяван за нейно извършване.
От отговора на исковата молба не
става ясно за кое вземане се отнася възражението на ответника за изтекла
погасителна давност – дали за вземането на фактора „У.Ф.“ ЕАД срещу ответника
за заплащане на цената на стоките по фактурите, издадени от „С.“ ООД (такова
възражение е принципно допустимо предвид естеството на суброгацията на
застрахователя) или за процесното суброгационно вземане
на ищеца срещу ответника, възникнало с плащане на застрахователното обезщетение.
И в двата случая обаче възражението е неоснователно. Най-ранно възникналото
вземане на застрахования фактор срещу ответника е по фактура от 31.12.2017 г. с
падеж 30.01.2018 г. и с оглед общото правило на чл. 110 от ЗЗД то би се
погасило по давност на 31.01.2023 г., а искът е предявен на 23.04.2021 г., т.
е. преди изтичане на срока на погасителната давност. От друга страна, ищецът е
платил застрахователно обезщетение на застрахования фактор „У.Ф.“ ЕАД на
07.02.2019 г. и съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ от тази дата започва да тече
5-годишна погасителна давност на суброгационното му
вземане срещу ответника, а е очевидно, че искът е предявен преди изтичането и на
този давностен срок.
Възражението на ответника, че към
датата на възникналото събитие имал валидно сключена застрахователна полица с „У.Ф.“
ЕАД е неясно, при положение, че „У.Ф.“ ЕАД не е застраховател. Ако ответникът е
имал предвид, че той е застраховал гражданската си отговорност чрез сключване на
застрахователен договор със застраховател, то това негово лаконично твърдение е
напълно недоказано в настоящото производство.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане, както и предвид т. 5 от Тълкувателно решение №
6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да му заплати
разноските по делото в общ размер 2577,80 лв. съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК, от които 432,00 лв. са за платена държавна такса по иска, 250,00
лв. са за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 1024,80 лв. са
за платено адвокатско възнаграждение и 871,00 лв. са общ размер на разноски за
производството по обезпечение на бъдещ иск, допуснато по ч. гр. д. № 16337/2021
г. на С. р. с. (40 лв. внесена държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 720
лв. за платено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 111
лв. внесени такси по образуваното изпълнително дело № 56/2021 г. по описа на
ЧСИ В. Н.). Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице не се присъждат
разноски, нито то дължи такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. С. Л.“ ООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Д.“ № , на основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането да заплати на „К.Ф.Д.П.Л.К.Е.“ С.А. (К.
С.А.) – дружество, регистрирано във Ф., Н., с номер на вписване в регистъра
*********, действащо чрез „К.Ф.Д.П.Л.К.Е. СА – Клон Б.“ – Клон на чуждестранен
търговец с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Джеймс Баучър“ № 76а, ет. 7, сумата 10800,00 лв.,
представляваща вземане в размера на платено на застрахованото лице „У.Ф.“ ЕАД,
ЕИК по застрахователна полица (факторинг) № ********* (първи и втори застрахователен
период) и анекс № 10/21.11.2017 г. към полицата застрахователно обезщетение за
вреди от неизпълнение на договорни задължения на „С. С. Л.“ ООД към „У.Ф.“ ЕАД
по фактури №№ **********/31.12.2017 г., **********/31.01.2018 г.,
**********/28.02.2018 г., **********/31.03.2018 г. и **********/30.04.2018 г.,
издадени от „С.“ ООД, ЕИК , с чието изплащане ищецът „К.Ф.Д.П.Л.К.Е.“ С.А. (К.
С.А.) – дружество, регистрирано във Ф., Н., действащо чрез „К.Ф.Д.П.Л.К.Е. СА –
Клон Б.“, гр. С., е встъпило в правата на застрахованото лице срещу причинителя
на вредите „С. С. Л.“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска на 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 2577,80 лв., представляваща общ размер на разноски за настоящото
производство и за производството по обезпечение на бъдещ иск, допуснато по ч.
гр. д. № 16337/2021 г. на С. р. с..
Решението е постановено при
участието на „У.Ф.“ ЕАД, ЕИК със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.“ № , чийто универсален
правоприемник понастоящем е „У.Б.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. С., пл. „С. Н.“ № , като трето лице – подпомагаща страна на страната на
ищеца „К.Ф.Д.П.Л.К.Е.“ С.А. (К. С.А.) – дружество, регистрирано във Ф., Н.,
действащо чрез „К.Ф.Д.П.Л.К.Е. СА – клон Б.“, гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: