П Р И
С Ъ Д А
№ 25
ГР.С., 09.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети май
през две хиляди и тринадесета, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. НЕЙЧЕВА
ЧЛЕН: КРАСИМИРА КОНДОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:Г.Ж.
П.К.
С.М.
с
участието на секретаря П.С. и прокурор КРАСИМИР
МАРИНОВ като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 190 по описа за 2013 година,
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимия К.А.Ш. - роден на *** г.
в ГР.С., живущ *** *-*-*, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
02/03.12.2012 г. в ГР.С., в съучастие с А.Е.М., като съизвършител,
умишлено умъртвил П.К. П. ***, като убийството е извършено по особено мъчителен
начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.
1 т.6 предл. 2 и 3 вр. с
чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК вр.
с чл. 54 вр. с чл. 58а ал.2 и 3 от НК му
НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, което да
изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия К.А.Ш.
е бил задържан и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”, считано от 03.12.2012 г. до влизане в сила на присъдата.
ПРИЗНАВА
подсъдимия А.Е.М. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 02/03.12.2012 г. в ГР.С., в
съучастие с К.А.Ш., като съизвършител, умишлено
умъртвил П.К. П. ***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК вр. с
чл. 54 вр. с чл. 58а ал. 2 и 3 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Е.М. със снета по-горе самоличност за ВИНОВЕН в
това, че на 03.12.2012 г. в ГР.С. отнел чужди движими вещи – мобилен телефон
марка „Нокиа” модел 5230, верижка от часовник - жълта
с камъчета; възпоменателен знак „Сървайвър експедиция
„Робинзон”, флашпамет „Тraxdata”
- 2 гигабайта, табакера черна на цвят метална „Haojue”,
запалка пиезокристал „Carelia”
и стационарен телефон с бутони на обща стойност 113.00 лв.от владението на
собственика им П.К. П., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 194 ал. 1 от НК вр.
с чл. 54 вр. с чл. 58а ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия А.Е.М. едно
общо наказание за двете престъпления, а именно по-тежкото от двете - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия А.Е.М.
е бил задържан и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”, считано от 03.12.2012 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК
ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното по НОХД № 148/2012 г. на Районен съд – Елхово
на подсъдимия А.Е.М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален ОБЩ режим.
ОСЪЖДА подс.
К.А.Ш. и А.Е.М. да заплатят СОЛИДАРНО на
Ж.Д.П. ЕГН ********** сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата,
като искът в останалата му част за сумата над 50 000 лв. до 200 000
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс.
А.Е.М. да заплати на Ж.Д.П. ЕГН ********** сумата 8.00 /осем/ лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл. 194
ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 03.12.2012
г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част за
сумата над 8.00 лв. до 75.33 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс.
К.А.Ш. и А.Е.М. да заплатят СОЛИДАРНО на
В.П.П. ЕГН ********** сумата 100 000 /сто хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр.
с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 03.12.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът в останалата му част за сумата над 100.000 лв.
до 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс.
А.Е.М. да заплати на В.П.П. ЕГН ********** сумата 2.00 /два/ лева, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 03.12.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част за сумата
над 2.00 лв. до 18.80 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс.
К.А.Ш. и А.Е.М. да заплатят СОЛИДАРНО на С.Т.М. ЕГН **********,
като майка и законна представителка на малолетното дете Н. П.П. ЕГН ********** сумата 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл. 116
ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр.
с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 03.12.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата.
След влизане в сила на присъдата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- Тампон с червеникава течност,
иззета от стъклото на витрината на секцията в хола , запечатана в полиетиленов плик с лепенка А3397 на ОД на МВР – Сливен;
- Фас от цигара, намерен в
пепелник в кухнята на масата, запечатан в
полиетиленов плик с лепенка № А3400 на ОД на
МВР – Сливен;
- Бели листи с изписани върху тях
ръкописни текстове, запечатани в полиетиленов плик с
лепенка № А3399 на ОД на МВР - Сливен
- Три броя двойки вързалки тип „миши опашки" черни на цвят – отрязани,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № А3402 на
ОД на МВР- Сливен;
- Скоч лепенка с дължина около
- 1 бр. пакет съдържащ
пластмасови скоби тип „свинска опашка" с размер 360x4,5 мм., запечатана в полиетиленов плик с лепенка № А3456 на ОД на МВР - Сливен;
-
1 бр. лост метален тип „кози крак" черен на цвят с остатъци от синя
боя с дължина
- 1 бр. найлонов плик, отворен
съдържащ 64 бр. пластмасови връзки тип „свински опашки", запечатани в полиетиленов плик с лепенка № А2044 на ОД на МВР-Сливен;
- 1 бр. кухненски нож с черна
пластмасова дръжка с надпис върху острието „Terna rostfrei" с обща дължина
След влизане в сила на присъдата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- 1 бр. запалка синьо-сива на
цвят с надпис „Карелия, запечатана в полиетиленов
плик с лепенка № А3459 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. флашка
черна на цвят, запечатана в полиетиленов плик с
лепенка № А 3458 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. гривна от жълт на цвят
метал, запечатана в полиетиленов плик с лепенка № А3457 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. монета от жълт метал с
диаметър
- 1 бр. мобилен телефон „Нокия 5230" с ИМЕЙ № 359351030385276 със син капак и
бял панел, запечатан в полиетиленов плик с лепенка №
А2046 на ОД на МВР - Сливен;
- 1 бр. табакера черна на цвят
със сиви кантове,запечатана в полиетиленов плик с
лепенка № А2045 на ОД на МВР – Сливен ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на П.К. П.,
а именно Ж.Д.П. И В.П.П. и Н. П.П..
След влизане в сила на присъдата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- 1 бр. долнище от анцуг черен на
цвят със сиво червени кантове отстрани, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № А2049 на ОД на МВР-Сливен;
- 1 бр. блуза, черна на цвят ватирана
с надпис отпред с бели на цвят букви „FILA", размер ХL, запечатана в полиетиленов плик с лепенка № А2048 на ОД на МВР-Сливен;
- 1 бр. кожени чехли светлокафяви
на цвят, размер № 42, запечатани в полиетиленов плик
с лепенка № А2047 на ОД на МВР – Сливен ДА СЕ ВЪРНАТ на подс. К.А.Ш..
След влизане в сила на присъдата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- Чифт маратонки бяло-сини на
цвят с червен кант отстрани с надпис на езиците „Mad sport” размер 43, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № А2051 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. дънки
светлосини на цвят с марка „Varxdar” и на задния джоб
надпис „V-Denim”, запечатан в полиетиленов плик с лепенка № А2050 на ОД на МВР – Сливен
ДА СЕ ВЪРНАТ на подс. А.Е.М..
ОСЪЖДА подс.
К.А.Ш. да заплати по бюджета на МВР – София сумата 210.00 лв., представляващи
направени на досъдебното производство разноски за експертизи, а в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт сумата 15.00 лв., представляваща
направени в съдебното производство разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА подс.
А.Е.М. да заплати по бюджета на МВР – София сумата 260.00 лв., представляващи
направени на досъдебното производство разноски за експертизи, а в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт сумата 15.00 лв., представляваща
направени в съдебното производство разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА подс. К.А.Ш. да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата 5 000
/пет хиляди/ лева, представляваща държавна такса върху уважените части от
гражданските искове за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА подс. А.Е.М. да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата 5 100
/пет хиляди и сто/ лева, представляваща държавна такса върху уважените части от
гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди.
Присъдата може да бъде обжалвана
или протестирана
пред Апелативен съд – гр. Бургас в 15-
дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
М О Т И В И
към присъда №
25 / 09.05.2013г. по НОХД № 190 / 2013г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е
внесла обвинителен акт против:
- Подс. К.А.Ш. за престъпление чл.
116 ал. 1 т.6 предл. 2 и 3 вр.
с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 02/03.12.2012 г. в ГР.С., в съучастие с
А.Е.М., като съизвършител, умишлено умъртвил П.К. П. ***,
като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост;
- Подс. А.Е.М. – за
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 02/03.12.2012 г. в ГР.С.,
в съучастие с К.А.Ш., като съизвършител, умишлено
умъртвил П.К. П. ***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост и за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, затова,
че на 03.12.2012 г. в ГР.С. отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа” модел 5230, верижка от часовник - жълта с камъчета; възпоменателен
знак „Сървайвър експедиция „Робинзон”, флашпамет „Тraxdata” - 2
гигабайта, табакера черна на цвят метална „Haojue”,
запалка пиезокристал „Carelia”
и стационарен телефон с бутони на обща стойност 113.00 лв.от владението на собственика
им П.К. П., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Преди започване на съдебното
следствие като граждански ищци и частни обвинители в настоящото производство са
конституирани Ж.Д.П. и В.П.П., а С.Т.М. е
конституирана само като граждански ищец. Съдът прие за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес предявените граждански искове:
- предявеният от Ж.Д.П. против двамата подсъдими
граждански иск за заплащане солидарно на сумата 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2
от НК;
- предявеният от В.П.П. против двамата подсъдими
граждански иск за заплащане солидарно на сумата 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2
от НК;
- предявеният от С.Т.М. като майка и законна представителка на
малолетното дете Н. П.П. против двамата подсъдими
граждански иск за заплащане солидарно на сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 116
ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр.
с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК;
- предявеният от Ж.Д.П. против
подс. М.
граждански иск за заплащане на сумата 75,33 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 194, ал. 1
от НК;
- предявеният от В.П.П. против подс. М. граждански иск за заплащане на сумата 18,80
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
Всички
граждански искове са предявени ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите.
В хода на
съдебните прения след проведеното съкратено
съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа
повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения. Счита, че събраните
доказателства категорично доказвали извършеното от тях. Не преповтаря фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимите. Пледира
съдът да наложи на всеки от подсъдимите за престъплението по чл. чл.116, ал. 1 т.6 предл. 2 и 3 вр. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК
наказание доживотен затвор, което съобразно правилата на чл. 58а, ал. 2 от НК
да бъде редуцирано с наказание лишаване
от свобода от 20 до 30 години, а именно за срок от 25 години и съобразно
правилата на ЗИНЗС и НПК да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор. За деянието на подс. М. по чл. 194 ал. 1 НК, счита че следва да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години и на основание чл. 23 ал. 1 НК съдът да му определи общо
наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години. Моли съдът да
вземе в предвид осъждането на подс. М. по НОХД № 148
/
В съдебно заседание гражданските ищци и частни обвинители Ж.П. и В.П.
лично и чрез процесуалните си
представители считат обвиненията
на двамата подсъдими за доказани по безспорен и категоричен начин. Единственото
справедливо наказание считат доживотния затвор без право на замяна, но предвид
проведеното съкратено съдебно следствие съдът по закон бил длъжен да редуцира
това наказание и да наложи доживотен затвор. По отношение на предявените искове
считат, че техният размер в никакъв случай не би запълнил празнотата в живота
на съпругата и дъщерята на убития по жесток начин Петко П., а второто му дете
занапред никога нямало да почувства бащините ласки. Молят за уважаването на
гражданските искове в пълен размер като основателни и доказани.
Гражданският ищец С.Т. и
процесуалния й представител също молят за уважаването на предявения граждански
иск в пълен размер.
Разпитани
в с.з. двамата подсъдими се признават за виновни, признават всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, молят за минимални
наказания лишаване от свобода, определени
по първата алтернатива, предвидена в чл. 116, ал. 1 от НК. Изказват
съжаление за стореното.
Защитникът
на подс. М., излага доводи, че при определяне вида и
размера на наказанията на подсъдимите съдът следва да съобрази мотивите им за
извършване на деянието по чл. 116, ал. 1 от НК, а по отношение на обвинението
по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като всички
вещи били възстановени – да преквалифицира деянието по чл. 197 от НК. Моли
съдът да съобрази младата възраст на подзащитния му,
липсата на средства за съществуване и на морална подкрепа от близките му,
изказаното съжаление за стореното. Моли съда да му наложи едно общо наказание лишаване от свобода в
размер на 20 години, което да редуцира съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК.
По отношение на гражданските искове за неимуществени вреди, счита техния размер
за недоказан и счита, че следва да бъдат уважени по 80 000 лв. за
съпругата Ж. П. и дъщерята В.П., а за
детето Н. П. – 50 000 лв. Исковете
за причинени имуществени вреди моли да
не бъдат уважавани, тъй като откраднатите вещи били възстановени още на
досъдебното производство.
Защитникът
на подс. Ш. също моли наказанието да бъде определено
по първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК, като съдът съобрази
многобройните смекчаващи вината на този подсъдим обстоятелства, каквито били
чистото му съдебно минало и направените самопризнания. Присъединява се към
изложеното от другия защитник относно мотивите за извършване на деянието. Счита
предявените граждански искове за недоказани по размер.
Въз
основа на самопризнанията на двамата подсъдими, съпоставени със събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. А.Е.М. е на 35 години, български
гражданин, с начално образование, не е женен, безработен, осъждан с влязла в
сила присъда по НОХД № 148 / 12г. на РС – Елхово за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от 26.07.2012г.
Подс. К.А.Ш. е на 52 години, български гражданин, със средно образование, женен,
работи, не е осъждан.
Двамата
подсъдими и постр. П.К. П. живеели във вход „*” на бл.*
в кв. „С.К.” в ГР.С.. Подсъдимите работили във фирмата на постр.
П. *** като
строители до средата на м.октомври 2012г., когато били освободени. Постр.П. им дължал заплащане за около два месеца, като не
изпълнявал задължението си да им заплати изработеното възнаграждение. Във връзка неплатените им трудови възнаграждения, между
тях и постр. П. често възниквали скандали.
Пострадалият П. им обещавал, че ще им плати, но не изпълнявал обещанията си. По
този повод, два пъти преди деянието предмет
на настоящия обвинителен акт, двамата подсъдими нанесли побой над постр. П.. В единият от случаите последният бил
освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 638/06.11.2012г. (дубликат от което е приложен към материалите
по делото). На същата дата, на двамата подсъдими били изготвени протоколи за
предупреждение по ЗМВР, с които били предупредени да не нанасят физически и
психически тормоз на постр. Петко П..
На 02.12.2012г. около 1700
часа подсъдимите М. и Ш. се срещнали пред
входа на блока, в който живеели и решили да се почерпят. Отишли в
апартамента на подс. Ш., където употребили алкохол и
разговаряли относно своите взаимоотношения с постр. П..
Докато се черпели, двамата подсъдими решили да отидат в апартамента на постр. П., да го потърсят и ако същият го няма да влязат
вътре и да строшат някои от личните му вещи, за отмъщение, заради неизплатените
дължими трудови възнаграждения. Двамата се качили на седмия етаж, където бил
апартамента на постр. П.. Входната врата на
апартамента на пострадалия била заключена. Подс. Ш.
носел в себе си лост тип „кози крак". С този лост разбил входната врата на
апартамента. Двамата подсъдими влезли в апартамента на пострадалия.
Ел.енергията в жилището била изключена, поради неплащане. Подсъдимите
установили, че постр. П. не е там. Той се прибрал
минути след като двамата подсъдими влезли, в апартамента му. Попитал ги какво
правят в дома му, а те му отвърнали, че търсят него. Започнали отново да
говорят за дължимите им от постр. П. суми, като
последният отново им обещавал, че ще им ги плати. Двамата подсъдими се ядосали,
нахвърлили се върху П. нанасяйки му удари с юмруци в областта на тялото и
главата. Започнали да го дърпат за дрехите и продължили същевременно да му
нанасят удари с юмруци и ритници. Вследствие на ударите постр.
П. паднал на пода пред прозореца от южната страна на хола. Тогава от него
изпаднало едно „нонджаго" (две дървени пръчки с
дължина 30-
След като си тръгнали от
апартамента двамата подсъдими слезли долу пред
блока. В контейнерите за смет между 31 и 29 блок на кв."С.К.", подс. М. изхвърлил торбичката с вещите в нея - нонджагото, фланелката, с която бърсали пода, празни ПВЦ
бутилки, с които поливали П. и стационарният телефон от апартамента на постр. П.. След това двамата подсъдими се прибрали по
домовете си като се разбрали да се видят на сутринта. Когато се прибрал в дома
си, подс. М. скрил взетите от него вещи от дома на постр.П. под подпрозоречната ламарина на терасата на
дома си, без мобилният телефон, който останал в него.
Подс. М. притеснен от това, което са
направили с подс. Ш., около 0400
часа сутринта на 03.12.2012г. се върнал в апартамента на постр.П., за да го
види как е.
Установил, че пострадалият е жив
и без да го развърже и премахне лепенката върху устата му, се прибрал в дома
си.
Сутринта около 08:00 часа подс. М. отишъл в апартамента на подс.
Ш.. Пили кафе, а след това тръгнали към Инспекцията по труда и прокуратурата,
за да подадат жалба срещу постр. П. относно неизплатените им трудови
възнаграждения. Двамата подсъдими се качили в лекият автомобил,
собственост на сина на подс.Ш. и тръгнали към центъра на града. Минавайки на кръговото по бул. „Георги Данчев",
подс. М. извадил от дрехите си мобилния телефон на постр. П., който
взел от дома му, свалил от него картата и я изхвърлил през прозореца на
автомобила. Прибрал отново телефона и заявил на подс.
Ш., че ще го продаде, за да изкара някой лев и да му върне дължими пари.
Разхождайки се из града, двамата
подсъдими минали покрай заложна къща, находяща се зад сградата на комплекс „Печ". Подс. М. решил да заложи телефона и получи срещу
него някаква сума. Двамата подсъдими влезли в заложната къща, находяща се на ул. „Д.Д." №
*, в която работел свид.Д.Т. и подс.
М. предложил за залог телефона. Свид.Т. взел телефона
като предложил на подсъдмия сумата от 25 лв.
Последният се съгласил и взел парите. След като си тръгнали подс. М. дал част от сумата на подс. Ш., тъй като му дължал пари.
Постр.П. е бил открит около 1240
часа на 03.12.2012г. в жилището си от свид.Н.А.. Той бил с обезобразено лице, с вързани ръце и крака и
тиксо свлечено под устата, неконтактен, а само мятал краката си. Свид. А. веднага подала сигнал на тел. 112. На място
пристигнали полицейски служители и екип на Спешна медицинска помощ. Налагало се
постр. П. да бъде отведен незабавно за оказване на
спешна помощ и по тази причина един от пристигналите на място полицейски
служители - свид. Х.П. по разпореждане на ОДЧ при ОД
на МВР - Сливен направил с личният си мобилен телефон снимки на пострадалия в
състоянието, в което бил открит.
Тъй като имало насока, че
евентуални извършители на деянието са подсъдимите
Ш. и М., полицейските служители започнали тяхното издирване. Двамата подсъдими
били установени в района на кооперативния
пазар гр.Сливен, където отишли след получаване на сумата от заложения
мобилен телефон, собственост на постр. П..
Полицейските служители ги задържали и ги отвели в сградата на ОД на МВР -
Сливен.
Подс. М. пред полицейските служители
направил пълни самопризнания за извършеното от него и подс.
Ш. деяние спрямо постр. П.. При извършено претърсване
и изземване в дома на подс. М., той посочил и предал доброволно вещите,
които взел от дома на постр. П.. Посочил също
така и заложната къща, където продал взетият от него мобилен телефон. С
протокол за доброволно предаване служителят на заложната къща свид.Т. предал телефона, а при извършено разпознаване
посочил подс. М., като лицето оставило телефона в
заложната къща срещу сумата от 25 лв. В хода на разследването подс. М. предал и дрехите и спортните обувки, с които е бил
облечен и обут във вечерта на нанасянето на побоя над постр.
П..
Подс.Ш. също направил признания пред полицейските служители
за извършеното
спрямо постр. П. и доброволно предал дрехите, с които
е бил въпросната вечер, а така също лоста, с който са отворили вратата на
жилището на пострадалия и пакета с вързалките тип
„свински опашки", с които са го връзвали.
В хода на първоначалните
следствени действия двамата подсъдими са били освидетелствани от съдебен лекар,
при което се установило, че двамата имат наранявания в областта на гръбните повърхности на ръцете. Според заключението на
съдебният експерт нараняванията добре отговарят да са получени по време на
възникналия инцидент вследствие на удрянето на тези области в твърди предмети и
са получени по механизма на удряне с ръка с пръсти свити в юмрук по такива
предмети.
След като постр.
П. бил откаран в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" – ГР.С.,
той бил настанен в ОАИЛ. Въпреки предприетите медицински действия, на
05.12.2012г. в 0601 часа починал, като окончателната диагноза била
„Тежка съчетана травма".
От заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза е видно, че при външният оглед и аутопсията
на трупа са установени множество травми и множество кръвонасядания
в областта на главата, тежка гръдна травма, множество счупвания на левите ребра
и други кръвонасядания по тялото и травматични отоци.
Причина за смъртта е несъвместимата с живота черепно-мозъчна травма и
значително тежката гръдна травма.
Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица от
получените травматични увреждания и настъпилите усложнения във връзка с тях.
Непосредствено след травмата, пострадалият е изпаднал в състояние на дълбока
мозъчна кома и остро шоково състояние, вследствие множествените травматични
увреждания и масивните кръвоизливи. Непосредствената причина за настъпването на
смъртта е масивния оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол, където се
намират жизненоважните центрове – дихателният и сърдечно – съдовият и
затормозяването на функцията на тези центрове, настъпване на остра дихателна и
сърдечно - съдова недостатъчност и настъпване на смъртта. Травматичните
увреждания са получени вследствие на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени вследствие нанасянето на
множество десетки удари с такива предмети предимно в главата, гърдите, корема и
крайниците. Такива удари са били нанесени и в областта на лицето,
непосредствено в областта на двете очници, носа,
челото брадичката, ушите и всички области на главата. Ударите добре отговарят
да са били нанасяни с ръце свити в юмрук и нанасяне на множество ритници в
областта на лицето, главата, гръдния кош и останалите травмирани области на
тялото. Същите са причинени приживе,
като тялото на пострадалия е било фиксирано чрез завързване на ръцете и краката
в областта на китките и глезените му. Ударите са били силни и преди изпадането
на пострадалия в кома е изпитвал силни и мъчителни болки и страдания. По тялото
на пострадалия, в областта на гръдният кош и крайниците, особено в областта на долните крайници, са му
нанесени и удари с цилиндричен предмет.
От заключението на
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на откраднатите от подс. М. от дома на постр.П. вещи
е 113 лв.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от анализа на наличния доказателствен материал, събран на досъдебното производство
и включващ: обяснения на обвиняемите; очна ставка между тях; показанията на
свидетелите; протокол за оглед на местопроизшествие в дома на пострадалия и
фотоалбум към него; протокол за претърсване и изземване в дома на подс. М. (одобрен по съответния процесуален ред) и
фотоалбум към него; протоколи за доброволно предаване; протоколи за
разпознаване на лица; съдебномедицинска експертна справка; заключенията на
назначените по делото експертизи – съдебномедицинска експертиза на труп,
съдебномедицинска експертиза на живо лице, отнасяща се за пострадалия, съдебномедицинска експертиза на живо лице
отнасяща се за подс. М., съдебномедицинска експертиза
на живо лице, отнасяща се за подс. Ш., съдебно-оценителна
експертиза; протоколи за предупреждение по ЗМВР; съдебно медицинско удостоверение на
пострадалия от 06.11.2012г.; справки от ТД на НАП; справка от строителна фирма
„Билдинг” с приложения към нея; писма от Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен
с приложения; трудови договори, сключени между подсъдимите и пострадалия и
заповеди за прекратяването им; протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него; справки за съдимост на подсъдимите, характеристични
справки; декларации за семейно и материално положетие
и имотно състояние; веществени доказателства. В хода на съкратеното съдебно
следствие съдът одобри изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит
на свидетелите и експертите, като при постановяване на присъдата непосредствено
да ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Предвид
признанието на подсъдимите относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства относно въпросните факти.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелите М.Г.,
Е.И., Е.С., Д.Т., С.М., Н.А., М.С., Х.П., В.П. и Ж.П. които взаимно се
допълват.
Съдът се довери напълно на
коментираните по – горе заключения на съдебномедицинските експертизи на
пострадалия и на подсъдимите, от които се установява механизма на причиняване
на установените травматични увреждания на пострадалия и причината за смъртта
му. Съдът възприе изцяло и заключението на съдебно
– оценителната експертиза за определяне
стойността на вещите, предмет на обвинението против подс.
Мехмедовв по чл. 194, ал. 1 от НК. Заключенията по
експертизите не са оспорени и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Съдът се довери и на множеството
документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото – описани по
- горе. Тези документи не бяха оспорени от страните, изготвени са по
предвидения процесуален ред и отговарят на законовите изисквания да бъдат годни
доказателствени средства в наказателния процес.
При изграждане на своите
фактически констатации съдът се съобрази и с предметите, приложени като
веществени доказателства по делото.
Между горепосочените доказателства
липсват противоречия, които да налагат обсъждането им и излагане на съображения
защо се възприемат едни и отхвърлят
други.
Събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят
направените от двамата подсъдими самопризнания на инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства.
Въз основа на установените по
несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
Подс. Ш. е
осъществиел състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т.6 предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като на 02/03.12.2012 г. в ГР.С., в съучастие с А.Е.М., като съизвършител, умишлено умъртвил П.К. П. ***, като убийството е извършено по
особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Подс.
М. е осъществил състава на
престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 2
от НК, тъй като на 02/03.12.2012 г. в ГР.С., в съучастие с К.А.Ш., като съизвършител, умишлено умъртвил П.К. П. ***, като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост, както и състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като
на 03.12.2012г. в ГР.С. отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа” модел 5230, верижка от часовник - жълта с камъчета; възпоменателен
знак „Сървайвър експедиция „Робинзон”, флашпамет „Тraxdata” - 2
гигабайта, табакера черна на цвят метална „Haojue”,
запалка пиезокристал „Carelia”
и стационарен телефон с бутони на обща стойност 113.00 лв.от владението на
собственика им П.К. П., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои.
По делото
липсват каквито и да било доказателства, които да пораждат и най – малкото
съмнение, че двамата подсъдими не са
разбирали свойството и значението на своите действия и че не са могли да
ръководят постъпките си по време на извършване на деянията. Към момента на
извършването им те са били пълнолетни и вменяеми.
Безспорно е
авторството на престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 194, ал. 1от НК, а механизмът им беше описан по - горе във
фактическата обстановка.
Подробно описаните по – горе
увреждания, довели до настъпването на смъртта на пострадалия П. са причинени от
нанесените от двамата подсъдими удари с юмруци, ритници и цилиндрични предмети
(каквито са пръчките на нонджагото) в областта на
лицето, главата, гръдния кош, корема и
крайниците (описани по – горе във фактическата обстановка).
Нанесените на пострадалия удари
са били силни, част от които съсредоточени в областта на жизненоважен орган,
какъвто е главата и преди той да изпадне в кома е изпитвал силни и мъчителни
болки и страдания. За настъпването на
смъртта от значение е и причинената гръдна травма, както и останалите
травматични увреждания на тялото. Смъртта не е настъпила веднага, а на
05.12.2012г. Настъпването на смъртта на
пострадалия е пряка и непосредствена последица на получените травматични
увреждания и настъпилите усложнения във връзка с тях – пострадалият е
изпаднал в състояние на дълбока мозъчна
кома и остро шоково състояние вследствие множествените увреждания
и масивните кръвоизливи.
Убийството
е извършено с особена жестокост. Активното поведение на подсъдимите говори за
голяма доза агресивност, жестокост, коравосърдечност и безчовечност, които са
насочени към човек, който не се противопоставял – двамата подсъдими са
освидетелствани и установените увреждания по телата им са били само охлузвания
по гръбната повърхност на ръцете, които видно от ескпертните заключения са причинени по време на нанасяне на
удари по тялото на друго лице, в случая пострадалия. Въпреки, че пострадалият е
паднал на земята, главата му е била обляна в кръв,
той лежал отпуснат и охкал, двамата подсъдими го сложили да
седне на фотьойл и подс. Ш. го полял с вода, за да се
свести, после му нанесъл с нонджагото няколко удара в
областта на коленете, а след това двамата подсъдими му завързали ръцете и
краката, облепили му устата с тиксо и му нанесли още удари – подс. Ш. с ръка в лицето, а подс.
М. – с крак в лявата част на лицето. По
късно подс. М. отново отишъл в дома на пострадалия,
но не го развързал и не махнал тиксото от устата му.
Налице е и
другото квалифициращо обстоятелство, а именно, че деянието е извършено по
особено мъчителен за убития начин. Същото е безспорно установено от броя, силата и
интензитета на нанесените удари на пострадалия и тежестта на
уврежданията. Преди пострадалият да изпадне в кома е изпитвал силни и мъчителни болки и
страдания.
Двамата подсъдими са действали
като съизвършители. Съчетаните им прояви са довели в
своята цялост до осъществяване на убийството на пострадалия П.. Двамата
подсъдими са съзнавали, че участват заедно в осъществяването на престъплението.
Кой от подсъдимите какви удари и с какво е нанасял е без значение, когато тази
дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен
резултат. Според съдебната практика общността на умисъла на съизвършителите
може да бъде резултат не само на предварително и изрично уговаряне, но и на
инцидентно мълчаливо координиране на проявите
(както е в случая) и за общия умисъл следва да се правят изводи от
обективно установените факти. Съизвършителството,
както и останалите форми на съучасническа престъпна
дейност са възможни само при умишлените престъпления, каквото е процесното убийство. Поведението на двамата подсъдими е
виновно. Деянието им е извършено с евентуален умисъл – те са съзнавали неговия
обществено опасен характер, предвиждали са възможните обществено опасни
последици от него и съзнателно са допускали настъпването на тези последици. В
настоящия случай, действайки като съизвършители,
подсъдимите са нанесли на пострадалия П. множество удари със значителна сила в
областта на главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците, годни да причинят смъртта на жертвата.
Налице са всички обективни и
субективни признаци и на извършеното от подс. М.
престъпление по чл. 194, ал. 1от НК. Събрани са
достатъчно доказателства, от които се установява, че именно подс. М. е отнел процесните вещи
от владението на пострадалия, без негово съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвои. Стационарният телефон изхвърлил на боклука,
мобилният телефон заложил срещу сумата от 25 лв., а останалите вещи скрил в
дома си и впоследствие ги предал доброволно с протокол. Това деяние подс. М. е осъществил с пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Деянието му не може да бъде
преквалифицирано по чл. 197 от НК в какъвто смисъл е направеното от защитника
на подс. М. искане, тъй като до приключване на делото
пред първоинстанционния съд не всички вещи са върнати
или заместени, а именно взетия от дома на пострадалия стационарен телефон.
При индивидуализацията на
наложените на двамата подсъдими наказания, съдът се съобрази с принципите за
тяхната законоустановеност и индивидуализация. За
извършеното от двамата подсъдими престъпление, в нормата на чл. 116, ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр.3, вр.
чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са предвидени
наказания лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, а за
престъплението на подс. М. по чл. 194, ал. 1 от НК –
наказание лишаване от свобода за срок до осем години. С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай, разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК задължава
съда да определи на подсъдимите наказания при условията на чл. 58а от НК.
За да определи вида и размера на
наказанието на всеки от подсъдимите, съдът съобрази тяхната възраст, прецени
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност
на деянията и дейците и съотношението между тях, за да се постигне оптимална
съразмерност между действията на двата субекта и противодействието на
държавата. От особено значение на настоящия етап от развитието на обществото е
превенцията и противодействието на едно от най - бруталните посегателства
срещу човешкия живот, каквото е
убийството.
Като смекчаващи отговорността на
двамата подсъдими обстоятелства съдът
прецени, изказаното съжаление за стореното, а по отношение на подс. Ш. и чистото му съдебно минало. Направените
самопризнания от двамата подсъдими не изпълват всички условията по т. 7 от ТР № 1 / 2009г. на ОСНК,
за да бъдат ценени като смекчаващо вината
им обстоятелство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени лошото отношение на подсъдимите
към пострадалия преди деянието по настоящото дело, изразяващо се в нанасянето
на побой над пострадалия два пъти, а по отношение на подс.
М. – и предишното му осъждане. Тези отегчаващи отговорността на двамата
подсъдими обстоятелства ги характеризират като личности със завишена степен на
обществена опасност и сочат, че извършеното от тях в конкретния случай не е
лекомислена и изолирана проява в живота им. Съдът
отчете изключително високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, въздигнато като такова от
законодателя, предвид множеството посегателства против личността в страната, с
които се засяга най - ценното благо - човешкия живот и на конкретно извършеното
с висока степен на обществена опасност престъпление предвид мотивите за
извършването му – неизплатени трудови възнаграждения за около два месеца и особените фактически обстоятелства, при които
е осъществено деянието – двамата подсъдими, след като са употребили алкохол, са
влезли в жилището на пострадалия в негово отсъствие, разбивайки входната врата.
Обществената опасност на
извършеното от подс. М. деяние по чл. 194, ал. 1 от НК не е по –
висока от характерната за този вид престъпления .
Наказанията на двамата подсъдими
съдът прецени, че следва да бъдат определени при условията на чл. 54 от НК, тъй
като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер
смекчаващи обстоятелства.
Съобразявайки се с изискванията
на чл. 57, ал. 1 от НК съдът счете, че наказанията и на двамата подсъдими за
престъплението по чл.116, ал.1, т. 6, пр. 2
и пр.3, вр. чл. 115, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК от НК следва да се реализират по втората алтернатива
на този текст, а именно - "доживотен затвор".
На основание чл. 58а ал. 2 от НК
предвид проведеното съкратено съдебно следствие
съдът замени така определеното наказание доживотен затвор с лишаване от
свобода до 30 години и продължи с индивидуализацията на наказанието при
условията на чл.58а ал.3 от НК. В границите на най-ниския минимален размер,
предвиден за конкретното деяние в особената част на НК, а именно 15 години
лишаване от свобода и най-високия максимален размер на наказанието, определено
при условията на чл.58а ал.2 от НК – 30 години лишаване от свобода, настоящият
състав намери за съответно на деянието и на всеки от подсъдмите,
съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и целите на чл.36 НК,
наказание лишаване от свобода в размер между средния и максималния и по близък
до средния – за срок от по 25 години.
За престъплението по чл. 194, ал.
1 от НК, съдът определи на подс. М. наказание
лишаване от свобода в размер към минималния, а именно за срок от една година и
шест месеца, което съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с
1/3, а именно за срок от една година.
Според правилата на процеса – чл.
23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. М. едно общо
наказание за двете престъпления, а именно по – тежкото: лишаване от свобода за
срок от двадесет и пет години.
Съдът отчете, че липсват изискванията на чл.
66 ал. 1 от НК за прилагане спрямо подсъдимите института на условното осъждане
и постанови съгласно разпоредбите на чл.
61, т. 2, и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС всеки от подсъдимите
да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от по
двадесет и пет години в затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален „строг” режим.
Наложените наказания на двамата
подсъдими в този вид и размер съдът намира за достатъчни за постигане на репресивните
и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерени с оглед на всички
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и същевременно за
справедливи. Те са съобразени с целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - ще окажат предупредително и възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото, на които не следва да се
внушава безнаказаност за извършено умишлено убийство и причинена кражба и
същевременно ще допринесат най-вече за поправянето и превъзпитанието на двамата
подсъдими.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от наложените на двамата подсъдими наказания
лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което всеки от тях е
бил задържан и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража”, считано от 03.12.2012г. до влизане в сила на присъдата.
Тъй като подс.
М. е извършил настоящото престъпление в
изпитателния срок, определен му по НОХД № 148 / 2012г. на РС - Елхово, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното му по същото дело за престъпление по
чл. 279, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за
изпитателен срок от три години, считано от 26.07.2012г. и съгласно чл. 59, ал.
1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС постанови то
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
в затворническо общежитие от открит тип.
Спазвайки
разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови след влизане в сила на присъдата:
1. Веществените доказателства по
делото:
- Тампон с червеникава течност,
иззета от стъклото на витрината на секцията в хола, запечатана в полиетиленов плик с лепенка А3397 на ОД на МВР – Сливен;
- Фас от цигара, намерен в
пепелник в кухнята на масата, запечатан в
полиетиленов плик с лепенка № А3400 на ОД на
МВР – Сливен;
- Бели листи с изписани върху тях
ръкописни текстове, запечатани в полиетиленов плик с
лепенка № А3399 на ОД на МВР – Сливен
- Три броя двойки вързалки тип „миши опашки" черни на цвят – отрязани,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № А3402 на
ОД на МВР- Сливен;
- Скоч лепенка с дължина около
- 1 бр. пакет съдържащ пластмасови
скоби тип „свинска опашка" с размер 360x4,5 мм., запечатана в полиетиленов плик с лепенка № А3456 на ОД на МВР - Сливен;
-
1 бр. лост метален тип „кози крак" черен на цвят с остатъци от синя
боя с дължина
- 1 бр. найлонов плик, отворен съдържащ
64 бр. пластмасови връзки тип „свински опашки", запечатани в полиетиленов плик с лепенка № А2044 на ОД на МВР-Сливен;
- 1 бр. кухненски нож с черна
пластмасова дръжка с надпис върху острието „Terna rostfrei" с обща дължина
2.Веществените доказателства по делото:
- 1 бр. запалка синьо-сива на
цвят с надпис „Карелия, запечатана в полиетиленов
плик с лепенка № А3459 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. флашка
черна на цвят, запечатана в полиетиленов плик с
лепенка № А 3458 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. гривна от жълт на цвят
метал, запечатана в полиетиленов плик с лепенка № А3457 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. монета от жълт метал с
диаметър
- 1 бр. мобилен телефон „Нокия 5230" с ИМЕЙ № 359351030385276 със син капак и
бял панел, запечатан в полиетиленов плик с лепенка №
А2046 на ОД на МВР - Сливен;
- 1 бр. табакера черна на цвят
със сиви кантове,запечатана в полиетиленов плик с
лепенка № А2045 на ОД на МВР – Сливен ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на П.К. П.
- Ж.Д.П. И В.П.П.
И Н. П.П.;
3. Веществените доказателства по делото:
- 1 бр. долнище от анцуг черен на
цвят със сиво червени кантове отстрани, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № А2049 на ОД на МВР-Сливен;
- 1 бр. блуза, черна на цвят
ватирана с надпис отпред с бели на цвят букви „FILA", размер ХL,
запечатана в полиетиленов плик с лепенка № А2048 на
ОД на МВР-Сливен;
- 1 бр. кожени чехли светлокафяви
на цвят, размер № 42, запечатани в полиетиленов плик
с лепенка № А2047 на ОД на МВР – Сливен ДА СЕ ВЪРНАТ на подс. К.А.Ш..
4. Веществените доказателства по делото:
- Чифт маратонки бяло-сини на
цвят с червен кант отстрани с надпис на езиците „Mad sport” размер 43, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № А2051 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. дънки
светлосини на цвят с марка „Varxdar” и на задния джоб
надпис „V-Denim”, запечатан в полиетиленов плик с лепенка № А2050 на ОД на МВР – Сливен
ДА СЕ ВЪРНАТ на подс. А.Е.М..
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
В
настоящото производство, при предвидените за това условия от НПК и по надлежния
ред Ж.Д.П., В.П.П. и С.Т.М. като майка и законна представителка на
малолетното дете на пострадалия П.К. П. – Н. П.П. бяха конституирани като граждански ищци по делото
и съдът прие за съвместно разглеждане в процеса предявените от тях против
двамата подсъдими граждански искове за заплащане солидарно на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл.
2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с
чл. 20 ал. 2 от НК както следва: - от Ж.Д.П. за заплащане солидарно на сумата
200 000 лв.; - от В.П.П. за заплащане солидарно
на сумата 200 000 лв., - от С.Т.М.
като майка и законна представителка на малолетното дете Н. П.П. за заплащане солидарно на сумата 100 000 лв.,
Ж.Д.П. и В.П.П.
предявиха против подс.
М. граждански искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК и съдът прие за съвместно разглеждане в
процеса както следва: - от Ж.Д.П. за заплащане на сумата 75,33 лв., - от В.П.П.
за заплащане на сумата 18,80 лв..
Всички
исковете са предявени ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта
– 03.12.2012г. до окончателното изплащане на сумите.
Предявените
граждански искове са основателни. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В случая са налице условията на тази правна
норма, които ангажират гражданската отговорност на двамата подсъдими да
заплатят на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на техен близък, които са настъпили вследствие на деликта
на подсъдимите, както и гражданската отговорност на подс.
М. да заплати обезщетение за имуществените вреди, причинени от извършената от
него кражба. По силата на цитирания законов текст, на обезщетяване подлежат
всички вреди, имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. А отговорността за обезвреда
по чл. 45 от ЗЗД възниква при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
Досежно размера на предявените граждански искове за
неимуществени вреди, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, установената по делото конкретика и съдебната практика.
Съдът се съобрази със събраните по делото
доказателства и с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД и стигна до извода, че
предявения от гражданския ищец М., като майка и законна
представителка на малолетното дете на пострадалия П. против двамата
подсъдими граждански иск за неимуществени вреди в резултат на извършеното
от тях престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр.
чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е доказан и по
размер, а предявения от дъщерята на пострадалия граждански иск за неиуществени вреди е доказан до размер на сумата от
100 000 лв., а в останалата част до 200 000 лв. отхвърли
претенцията като неоснователна и
недоказана. На съпругата на пострадалия съдът следва да присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Неимуществените вреди са без
паричен или друг имуществен еквивалент, поради което законодателят е
поставил определянето на размера на
обезщетението за претърпените болки и страдания да става въз основа на
принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като
няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като
се ръководи най - вече от степента на страданието. Децата на пострадалия са тези, които са претърпели и ще
продължават да търпят болка и страдание от загубата на баща си – тяхна материална и духовна опора.
От най – ранната си възраст детето Н. П. е лишено от бащини грижи и възпитание,
което неминуемо ще даде отражение в бъдещото му израстване като личност. Дъщерята на пострадалия – В.П.
завинаги е загубила бащината подкрепа. Загубата на родител е една от
най-тежките, които човек може да претърпи в живота си и за двете деца е чисто
човешка и няма адекватно парично изражение. Убитият
П. не е допринесъл за настъпването на тежкия и необратим престъпен резултат. Затова
съдът уважи предявените искове срещу двамата подсъдими солидарно в размер от по 100 000 лв. за всяко дете
на пострадалия, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
03.12.2012г., считайки, че така удовлетворява изискването на закона за
"справедливо възмездяване" за причинените им морални вреди.
Отчитайки доказателствата за отношения между
пострадалия и съпругата му, съдът счете, че справедлив паричен еквивалент на
болките и страданията, които изживява тя от загубата му е сумата от 50 000
лева. В останалата част до 200 000 лв. съдът отхвърли претенцията като
неоснователна и недоказана. През последните години отношенията между двамата не
са били толкова близки, както твърдят свидетелите Гичо Кузманов и Н.й Кузманов.
Ж.П. е работела в чужбина, рядко се е връщала в България. Пострадалият е имал
друга връзка – със свид. С.Т. ***, с която имат дете
– малолетния Н. П. *** от около две години имал връзка със свид.
Н.А., но въпреки това като съпруга, свид. Ж.П. е
загубила човека, с когото е очаквала да живее и да я подкрепя.
Върху
уважената претенция за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. съдът
присъди законната лихва, считано от датата на увреждането 03.12.2012г. до
окончателното й изплащане
Предявените
гражданските искове за имуществени вреди от престъплението на подс. М. по чл. 194, ал. 1 от НК са основателни и доказани
в много по- малки размери от претендираните.
Видно от
събраните по делото доказателства, подс. М. е предал
с протокол за доброволно предаване всички откраднати вещи, предмет на
обвинението с изключение на стационарния телефон и те са приложени като веществени
доказателства по делото, които след влизане в сила на присъдата ще бъдат
върнати на наследниците на пострадалия.
Стойността
на процесния стационарен телефон според заключението
на съдебно – оценителната експертиза е 12 лв. Според правилата на Семейния
кодекс и на Закона за наследството на съпругата Ж.П. се полага равностойността
на 4/6 от сумата или 8 лв., а на дъщерята В.П. – равностойността на 1/6 от
сумата или 2лв.
Затова
съдът осъди подс. М. да заплати на Ж.Д.П.
сумата 8.00 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на
престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът
в останалата му част за сумата над 8.00 лв. до 75.33 лв. отхвърли като
неоснователен и недоказан, а на В.П.П. сумата 2.00
лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл. 194 ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
03.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му
част за сумата над 2.00 лв. до 18.80 лв. отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съгласно правилата на процеса –
чл. 189, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът определи частта от направените по делото разноски,
която всеки от двамата подсъдим следва за заплати по бюджета на МВР – София и в
полза на държавата по бюджета на Съдебната власт, а именно:
- подс.
Ш. – по бюджета на МВР – София да заплати сумата 210 лв., представляваща
половината от направените на досъдебното
производство разноски за съдебно
медицински експертизи във връзка с обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и
3, вр. чл. 115, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, а в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – сумата 15
лв., представляваща половината от направените в съдебно заседание разноски за
явяването на вещи лица и сумата 5 000 лв., представляваща половината от
държавните такси върху уважените части от предявените граждански искове за
неимуществени вреди от престъплението по чл.
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
- подс.
М. - по бюджета на МВР – София да заплати сумата 260 лв., от които 50 лв. -
разноски на досъдебното производство за съдебно оценителна експертиза във
връзка с обвинението по чл. 194, ал. 1 от НК и 210 лв. - половината от
направените на досъдебното
производство разноски за съдебно
медицински експертизи във връзка с обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и
3, вр. чл. 115, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК. Същият подсъдим да заплати
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – сумата 15 лв.,
представляваща половината от навравените в съдебно
заседание разноски за явяването на вещи лица и сумата 5 100 лв., от които
5 000 лв., представляващи половината от държавните такси върху уважените
части от предявените граждански искове за неимуществени вреди от престъплението
по чл. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по 50 лв. – държавни такси върху двата граждански иска за имуществени
вреди от престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
Ръководен от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: