Решение по дело №92/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от „Мега нефт” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.”Христо Максимов” № 65, представлявано от управителя В.Е.М., против решение № 2/05.01.2023 г., постановено по АНД № 1173/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 659363-F669734/30.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с коeто на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700,00 лева, на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, както и да бъде отменено НП.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

След преценка за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба, съдът намира следното: по допустимостта на жалбата: предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от процесуално легитимирано лице и в рамките на преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.211, ал.1 от АПК. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационната жалба.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С обжалваното пред Районен съд Видин наказателно постановление началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, е наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 700,00 лева, на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като фактическо основание за това е посочено че дружеството – касатор, в качеството си на лице, което извършва продажба на течни горива по чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение по чл.3, ал.3 от същата наредба, като не е предавало в НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. В АУАН и НП са описани общо 15 броя конкретни акцизни данъчни документи, издадени в периода от 04.01.2022 г. до 15.03.2022 г., по които са установени разлики между получените количества горива и изпратените данни по дистанционна връзка с НАП. С индивидуализираното по този начин изпълнително деяние ответникът приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и за това административно нарушение наложил на дружеството имуществена санкция по чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС в размер на 700,00 лева.

ВРС потвърдил наказателното постановление, като приел, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, НП е издадено от компетентен орган съгласно предоставените му правомощия, а АУАН е съставен в присъствието на представляващото дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Приел още, че в производството са установени безсъмнен начин описаните в наказателното постановление факти, релевантни за осъществяването на административнонаказателния състав. Посочил, че липсват основания случаят да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН, а наложеното административно наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, и е определено правилно по вид и размер в рамките на законоустановеното.

Решението е правилно като краен резултат, като касационната инстанция споделя изложените мотиви на ВРС, с изключение на посоченото, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Неоснователно е твърдението на касатора във въззивната жалба, а впоследствие възпроизведена и в касационната, че при съставяне на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в акта е посочен само един свидетел, при това не присъствал на установяване на нарушението, а само при съставяне на акта. Действително разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН предвижда, че когато няма свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. Но чл.40, ал.4 от ЗАНН установява изключение от изискването за двама свидетели при съставяне на акта като е предвидено, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто е настоящият случай, предвид съставения при проверката протокол серия АА, № 0018809/15.07.2022 г. и приложените към преписката акцизни данъчни документи, то актът може да се състави и в отсъствие на свидетели, поради което обстоятелството, че АУАН е приподписан само от един свидетел не представлява съществено нарушение на процесуални правила.  

Преценката на делото сочи, че съставът на въззивния съд е извършил пълноценна и задълбочена преценка на всички събрани доказателства, въз основа на което е извел правилни и обосновани правни изводи. Атакуваното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно. Касационната инстанция не констатира допуснати в работата на съда съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя неоснователност на жалбата.

При този изход на спора дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, чийто размер, предвид сравнително невисоката сложност на делото, съдът определя на нормативно установения минимум от 80,00 лева, по реда на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.63д ал.5 от ЗАНН.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/05.01.2023 г., постановено по АНД № 1173/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 659363-F669734/30.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Мега нефт” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.”Христо Максимов” № 65, представлявано от управителя В.Е.М., да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.