Решение по дело №2389/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.156 и слeдв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ****, представлявано от управителя Л.Б., ЛН: ***, гражданин на ***, чрез адв. В. Г. М.,***, против РА № Р-16001622007196-091-001/21.06.2023 год., издаден от Началник сектор в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 341/30.08.2023 год. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който допълнително е начислен данък добавен стойност в размер на 53 992.44 лв. за данъчните периоди от 02.06.2020 год. - 28.12.2020 год., ведно с прилежащи лихви в размер на 14 509.42 лева.

Навеждат се доводи, обосноваващи материалноправна незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му по аргументите, изложени в жалбата. Представя писмена защита и претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт П. Я., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с мотиви, подробно изложени в представената писмена защита. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице ,в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)№ Р-16001622007196-020-001/01.12.2022 г. ,издадена от Т.В.П.началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09-789/13 05.2022 г., е поставено началото на ревизионното производство по отношение на жалбоподателя ,обхващащо задължения за данък върху добавената стойност за периода от 02.06.2020г. до 28.12.2020г.,като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на 

заповедта. Заповедта е връчена по електронен път на 05.12.2022 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001622007196-020-002/27.02.2023 г. и ЗИЗВР №Р-16001622007196-020-003 22.03 2023 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 05.05.2023 г Цитираните заповеди са издадени от органа, възложил ревизията.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р- 16001622007196-092-001 19.05.2023 г.Срещу така изготвения РД е депозирано възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК,но не са представени нови доказателства. Възражението не е взето предвид и въз основа на РД, възложилият ревизията и ръководител на същата са издали Ревизионен акт № Р-16001622007196-091-001 21.06.2023 г.

По жалба на „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД е издадено Решение №341/30.08.2023г. от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г.,Заповед № РД-09-2514/29.11.2021г.,издадени от директора на ТД на НАП - Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Съдът приема, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР и останалите заповеди, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

„Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД e с регистрация от 28.09.2017г.,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,*** ,с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Л.Б.,държава ***

Задълженото лице е регистрирано за целите на ЗДДС,считано от 01.04.2021г.-регистрация по избор,независимо от облагаемия оборот. Няма промени в регистрацията по този закон и до момента на издаване на ревизионния акт.

На „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД е извършена ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС за данъчните периоди от 02.06.2020 г. до 28.12.2020 г. Установява се,че реализираните и отчетените приходи на дружеството са от извършвани услуги на физически лица на територията на САЩ.

В хода на ревизионното производство са предприети процесуални действия за събиране и обезпечаване на доказателства, като са изискани документи и писмени обяснения от ревизираното дружество, приобщени са документи от данъчно-осигурителното досие на „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД с Протокол № Р-16001622007196-ППД-001/23.02.2023 г.

На „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П- L6001621066120-073001 /16.07.2021 г., при която е установено, че за периода от 01.03.2020 г. до 15.03 2021 г. дружеството няма реализиран облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. Има формиран оборот от услуги в размер на 325 468,04 лв. с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, които не формират облагаем оборот по смисъла на ЗДДС (деклариран с ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1187569 21 09.2021 г. в размер на 314 611,74 лв.). Установено е, че за горепосочения период дружеството има издадени invoice фактури с номера от № 822/22.11.2020 г. до № 846/26.12.2020 г. на обща стойност 325 468,04 лв. на физически лица в САЩ с предмет ай ти услуги, платени по банков път, чрез TRUST PAYMENTS/MALTA/LIMITED - платформа за финансови разплащания.

Установено е още, че дружеството е получател на доставка - ай ти услуга, получена на 04.06.2020 г. с фактура № 496/04.06.2020 г. от „TERRAFLEX LP“ Шотландия на стойност 25 500,00 евро .Или,видно е, че „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които ревизиращите са приели,че са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 82, ал 2 от ЗДДС.

Констатирано е,че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 в ТД на НАП гр. Пловдив в законоустановения срок - не по късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, което не е направено.

„Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал 1 от ЗДДС в срок до 29.05.2020 г. и на основание чл. 101, ал. 8 от ЗДДС дружеството е следвало да бъде регистрирано за целите на този закон до 02.06.2020 г.Не е спорно обстоятелството,че това не е сторено .

Органите по приходите ,съгласно разпоредбите на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която сочи,че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, са приели, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътрешно общностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок до датата на която е регистрирано от органа по приходите - в случая 01.04.2021 г.

В хода на ревизията е установено, че за периода от 02.06.2020 г. до 28.12.2020 г. „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД е получател и на други услуги от лица, установени извън България, подробно описани в табличен вид в РД/л.69-71,като ще се посочат по-долу в настоящото решение/, за които дължи косвен данък на основание чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, възлизаш на обща стойност 53 992,44 лв., в т.ч. 9 974,73 лв. за периода от 02.06.2020 г. до 30.06.2020 г,, 10 057,85 лв. за периода от 01.10.2020 г до 31 10.2020 г., 16 724,30 лв за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. и 17 235,56 лв за периода от 01.12.2020 г. до 28.12.2020 г.

Това са следните услуги.

N по ред Фактура номер Дата Доставчик Стойност Начислен ДДС по PA

***

***

***

***

***

***

***

***

***

***

***

***

***

По повод на доставките от дружеството са представени фактури и издадени протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС към тях, подробно описани в табличен вид в РА. Констатирано е, че всички доставки към дружеството за ревизирания период са декларирани от него след регистрацията му по ЗДДС през м.07.2021 г., като съставените протоколи са включени в дневника за продажби и дневника за покупки за периода. Органите по приходите са посочили, че съгласно чл. 70, ал 4 от ЗДДС няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл.97а от ЗДДС, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл 100, ал. 2 или лице, установено на територията за страната, регистрирано само по чл.156. В случая дружеството е имало задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, следвало е да издаде протоколи по чл. 117 от ЗДДС и да отрази същите само в дневника за продажби за съответния данъчен период.

С оглед на изложеното и позовавайки се на чл. 82, ат. 2 от ЗДДС ,ревизиращите са определили допълнително дължим ДДС в общ размер на 53 992,44 лв. (9 974,73 лв. + 10 057,85 лв. - 16 724,30 лв. + 17 235,56 лв.). На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени и следващите се дължими лихви в размер на 14 509,42 лв.

Така изложените констатации и установявания са оспорени от дружеството жалбоподател пред директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.Основните доводи на дружеството са,че ревизиращите не са съобразили факта, че много преди да бъде извършена ревизията дружеството на „собствено основание е осъществило необходимата регистрация но ЗДДС. Ревизираният период е бил осчетоводен съобразно закона макар и със забава. Поддържа се, че липсват доказателства за увреждане на фиска, като се посочва, че всички налични документи са били представени при осъществяване на ревизията, както и че от регистрирането на дружеството до момента не са констатирани нарушения.

Основните доводи на жалбоподателя се отнасят до признаване правото му на приспадане на данъчен кредит по издадените в този период (02.06.2020 г. - 28.12.2020 г.) фактури. Позовава се на приложимост на чл. 73а ЗДДС, както и на тълкуването, дадено с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-507/16.

Доводите на „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД не са възприети от органите по приходите,тъй като на облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, съгласно текста на чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са предмет на освободени доставки. Следователно, съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.

Ревизиращите са се позовали на общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставки на услуга , съдържащи се в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал . 2 от закона са аналогични на разпоредбите на чл 44 и 45 от Директива 2006 112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там ,където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Прието е,че в конкретно разглеждания случай мястото на изпълнение на фактурираните услуги е България, дотолкова, доколкото техният получател - „Ай Ти Инвест Мениджмънт“" ЕООД се явява данъчно задължено лице, което е установило своята независима икономическа дейност на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.

Органите по приходите са посочили, че за ревизираните данъчни периоди дружеството не е било регистрирано по ЗДДС лице. По повод на фактурираните му от чуждестранните лица услуги „Ай Ти Инвест Мениджмънт" ЕООД е издало протоколи на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал 2, т. 3 от ЗДДС, които е отразило в дневника за продажби и дневника за покупки за м.07.2021 г., като по този начин е „нетирало“ начисления данък

Прието е, че след като дружеството-жалбоподател се явява получател по доставки на услуги, оказани от чуждестранни доставчици, то за него е възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Цитираната правна норма гласи, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3 ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. В тази връзка за „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД, в качеството му на получател на услуги е възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал 1 от ЗДДС, без оглед на стойността на данъчните основи на извършените от него доставки.

Както вече се каза,дружеството не е подало заявление за регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС в гореуказания срок, поради което на основание чл. 102, ал 3, т 1 от същия закон при ревизията е прието, че същото дължи косвен данък за получените от него облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Поради това органите по приходите начисляват допълнително косвен данък, дължим на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за периодите от 02.06 2020 г. до 28.12.2020 г. и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 респ. чл. 102, ал. 3, т. 1 от материалния закон .

В случая е прието,че са приложими и ограниченията, визирани в чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, съгласно които няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл 97а, чл. 99, ал 1 -6 и чл.100 ал.2.

Това са основните мотиви на органа,за да начисли допълнително ДДС и съответните лихви.

В съдебно заседание е приета и приложена административната преписка,а по искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза,която съдът изцяло кредитира.

Вещото лице установява към кой момент са направени записвания в счетоводството на дружеството ,като е видно,че процесните фактури/ фактура № 496/04.06.2020 г., фактура № 2/13.10.2020 г., фактура № 3/23.10.2020 г., фактура № 4/30.10.2020, фактура № 5/06.11.2020, фактура № 6/13.11.2020 г., фактура № 7/20.11.2020 г., фактура № 8/27.11.2020 г, фактура № 9/04.12.2020 г, фактура № 10/11.12.2020 г., фактура №11/18.12.2020 г, фактура № 12/28.12.2020 г./са осчетоводени в годината на тяхното издаване, което съгласно Закона за счетоводството е в същия отчетен период.

Представени са и Протоколите по чл.117 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Спор по фактите не се формира.

Спорът е правен и се свежда до това дали правилно и законосъобразно органите по приходите са определили допълнително дължим косвен данък за получените от дружеството услуги от лица, установени извън територията на България.

При извършената ревизия от органите по приходите е прието, че фактурираната към „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД доставка е такава на услуги, с получател данъчно задължено лице, по които данъкът е изискуем именно от него, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Същевременно е било преценено, че за ревизираното дружество е възникнало задължение за регистрация на основание по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. То е следвало да подаде заявление за такава в срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС и да начисли дължимия данък.

За начална дата е приета 02.06.2020 г., т.к. дружеството-жалбоподател е получател на доставка - „ай ти услуга“, съгласно фактура № 496/04.06.2020 г. от шотландското „TERRAFLEX LP”. Като получател на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя, „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по посочения по-горе чл. 97а от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът е станал изискуем. Това не е сторено.

С оглед факта, че към дата на процесните доставки лицето е следвало да бъде регистрирано на основание чл. 97а ЗДДС и получените услуги са облагаеми с място на изпълнение на територията на страната, приходните органи са начислили ДДС със ставка 20% за получените услуги от лицето в периода 02.06.2020 г. до 28.12.2020 г.

Основните доводи на жалбоподателя се отнасят до признаване правото му на приспадане на данъчен кредит по издадените в този период (02.06.2020 г. - 28.12.2020 г.) фактури. Позовава се на приложимост на чл. 73а ЗДДС, както и на тълкуването, дадено с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-507/16.

Даденото в редица решения на СЕО/СЕС тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, което е за недопустимо отказване на право на данъчен кредит при доставки, по които данъкът се начислява от получателя /самоначисляване/, на основание неспазване на въведени от държавата членка формални изисквания за регистрация или начисляване на данъка /стига сделката да не е укрита и данъчната администрация да разполага с необходимата информация, за да установяване на задължението за ДДС/, или пропускане на срокове за упражняването на правото на данъчен кредит. В този смисъл са решения по дела С-94 и С-95 от 2007 г., дело С- 284/11, а също решенията по дела С-385/09, С-392/09, С-438/09, С-280/2010 г. и С- 590/13, в които Съдът константно поддържа цитираното си становище. Същото е ръководено от разбирането, че съобразно принципа на данъчния неутралитет, когато получателят е задължен за начисляване на ДЦС, по доставка на стока или услуга, но не е изпълнил това си задължение и впоследствие приходната администрация начисли този данък, тя не може същевременно да не му признае правото на данъчен кредит, позовавайки се на неспазване на формални изисквания, въведени в националното законодателство.

В посочените по-горе решения, както и в редица други /касаещи съдебни производства с предмет на спора реалност на доставките/, СЕС многократно застъпва становището, че за да се преотстъпи претендираното от задълженото лице право на данъчен кредит и при самоначисляване, следва да са изпълнени съответните материалноправни изисквания на закона.

С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 ЗДДС по отношение на лицата, регистрирани на основание чл. 97а ЗДЦС, изрично е отречено правото на приспадане на данъчен кредит по получените от тях доставки на услуги с място на изпълнение на територията на РБ .Регистрацията по чл. 97а ЗДДС е специална, при която данъчният субект не е носител на пълния обем от права и задължения, даващи регистрациите по чл. 96, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 ЗДДС, включително и на правото на приспадане на данъчния кредит. Допълнителен аргумент за различието в третирането е и нормата на чл. 113, ал. 9 ЗДЦС, съгласно която регистрираните на основание чл. 97а, ал. 1 и 2 ЗДЦС лица, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури или известия към фактури.

Следователно, за целите на облагането, законът приравнява регистрираните на това основание /в случая чл. 97а ЗДДС/ лица по-скоро към статута на такива, които нямат регистрация по ЗДДС. Същите начисляват данък единствено за получените от тях доставки на услуги, без право нито да начисляват ДДС по другите си сделки, нито да упражняват право на данъчен кредит, т.е. по отношение на всички останали сделки те да действат като нерегистрирани по ЗДДС лица. Налице е изрично изключване по силата на закона, на лицата - получатели по доставки от вида на процесиите, от кръга на имащите право на приспадане на данъчен кредит.

Ето защо съдът намира,че материалната законосъобразност на РА не противоречи на задължителното тълкуване на Съда на Европейския съюз, дадено с решение от 15.11.2017 г. по дело С-507/16. Съдът на ЕС е постановил, че ,Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28. ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, изменена с Директива 2009/162 ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на тази държава членка ДЗЛ не може да приспада дължимия или платен в нея ДДС за услуги, получени от установени в други държави членки ДЗЛ, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това ДЗЛ, тъй като то е идентифицирано за целите на ДДС в рамките на една от двете хипотези по чл. 214, параграф 1, съответно букви г) и д) от Директива 2009/162. Член 168, б. а) и член 169, б. а) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, обаче трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, съгласно което установено на тази държава членка ДЗЛ, което се ползва в нея от режим на освобождаване от данък, не може да упражнява право на приспадане на дължимия или платен в тази държава данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени в други държави членки ДЗЛ, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това ДЗЛ“.

В заключение следва да се посочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде признато на основание чл. 73а ЗДДС, тъй като РЛ не отговаря на изискванията, съдържащи в приложното поле на цитираната разпоредба - не е регистрирано по ЗДДС лице на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, както и не е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като не подава дневник за покупките за съответния период.

Предвид всичко изложено, съдът намира ,че РА следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна – отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 6130,15 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, I състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ****, представлявано от управителя Л.Б., ЛН: ***, гражданин на ***, чрез адв. В. Г. М.,***, против РА № Р-16001622007196-091-001/21.06.2023 год., издаден от Началник сектор в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 341/30.08.2023 год. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който допълнително е начислен данък добавен стойност в размер на 53 992.44 лв. за данъчните периоди от 02.06.2020 год. - 28.12.2020 год., ведно с прилежащи лихви в размер на 14 509.42 лева.

ОСЪЖДА „Ай Ти Инвест Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ****, представлявано от управителя Л.Б., ЛН: ***, гражданин на ***, чрез адв. В. Г. М.,***, да заплати на Национална агенция по приходите – София, сумата от 6130,15 /шест хиляди сто и тридесет лева и петнадесет ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: