№ 11157
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110130088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. К.Б., в качеството й на процесуален
представител в заповедното производство на М.М., с искане за допълване на
постановеното по настоящото дело Решение № 2029/15.03.2022г., в частта за
разноските, като в полза на адв. Б. вместо присъдените 50.00лв. за оказана безплатна
правна помощ в хода на заповедното производство да се присъдят исканите 360.00лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото е постъпил отговор от „А.С.В.“ ЕАД, с
който се излагат подробни съображения, с които се застъпва тезата за неоснователност
на молбата. Прави се искане адв. Б. да посочи банкова сметка за заплащане на
присъдените разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срок.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
След депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „А.С.В.“ ЕАД, съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 81299/2017г., по описа на СРС,
IIIГО, 180-ти състав срещу длъжника М. М. М. за индивидуализираните суми.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК,
чрез адв. К.Б., като към възражението е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че процесуалното представителство е по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
След дадени указания, дружеството заявител е депозирало искова молба, въз
основа на която е инициирано настоящото гр.д. № 30088/2021г., като с постановеното
по делото Решение № 2029/15.03.2022г., исковите претенции са отхвърлени. С
решението съдът е постановил „А.С.В.“ ЕАД да заплати на адв. К.Б., на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 50.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Настоящият съдебен състав не намира основание да ревизира постановеното
решение в частта за разноските, в частност в частта, с която в полза на адв. Б. е
1
присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 50.00лв.
Осъществените от адв. Б. процесуални действия в хода на заповедното
производство се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
инцииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав. В този смисъл и
Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 50.00лв.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на депозираната
от адв. Б. молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по
настоящото дело решение в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата на „А.С.В.“ ЕАД, на основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, адв. Б. да бъде задължена да посочи банкова сметка, по която
да бъдат изплатени присъдените разноски се явява неоснователна.
Процесуалноправната разпоредба на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК е систематизирана в
процесуалния закон през 2017г., като същата е въведена с оглед разпоредбата на чл.
127, ал. 4 ГПК, в която е предвидено, че по осъдителен иск за парично вземане ищецът
посочва банкова сметка или друг начин на плащане. Настоящото производство е по
реда на чл. 422 и сл. ГПК, респективно претенциите са установителни такива и чл. 127,
ал. 4 вр. с чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК и банковата сметка не е задължителен елемент за
редовност, още повече същата следва да бъде посочена в исковата молба от ищеца по
осъдителни искови претенции, а в случая се иска да бъде задължен процесуален
представител на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. КР. ИГН. Б., Молба вх. №
61955/29.03.2022г. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на Решение
№2029/15.03.2022г., постановено по настоящото гр.д. № 30088/2021г., по описа на
СРС,IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
2
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3