№ 119
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № СД-02-08-260072/15.02.2022 г. на ОУ „Д-р П.Б. „ с
адрес: с. Ф., общ. К., област С., представлявано от директор Ш. А., срещу Решение №
43/30.12.2021 г., по гр. д. 45/2021 г. по описа на РС-К., с което на основание чл. 357 от КТ е
отменена заповед № РД-07-44/11.12.2020 г. на Директора на ОУ „Д-р П.Б.“, с която на ищеца
ИЛМ. ИСМ. ЮМ., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за
уволнение. Въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ИЛМ. ИСМ.
ЮМ., ЕГН **********, сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски по делото, както и
сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса по делото.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Заповедта съдържала
всички реквизити съгласно българското законодателство, като били изложени всички факти и
обстоятелства, поради което същата счита за правилна и законосъобразно. При извършването на
посочените в заповедта нарушения ищецът имал качеството, както на шофьор в юридическо лице,
така и на начален учител в училището и следователно изводът на съда, че деянието не е извършено
в качеството му на служител на училището, бил неправилен. Ищецът осъществил съставите на
нарушенията, които са посочени в заповедта, поради осъществения контакт със свои възпитаници
и колеги. Освен тях, ищецът, в качеството си на служител на училището, нарушил и указанията на
здравните власти относно предотвратяване на заразяване с COVID-19. При извършване на
нарушенията ищецът не е бил в отпуск, като този факт бил отрицателен и не подлежал на
доказване от работодателя В заключение въззивникът счита, че неправилно възражението за
1
прекомерност е прието за неоснователно, тъй като противоречи на Наредбата за определяне на
минималните адвокатски възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Постъпилият по
делото отговор от ИЛМ. ИСМ. ЮМ. е просрочен, поради което с определението за насрочване
същият не е приет.
В с. з. въззивникът поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания и счита, че
наказанието е с условен характер. Самото обжалване счита за доказателство за неговата правота.
Ставало въпрос за здравето и живота на децата. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В с. з. въззиваемият сочи, че отговорът е подаден в срок, но няма доказателства за това,
поради което иска от съда да приеме изложеното в отговора, като становище по същество,
доколкото съдържа доводи само по отношение неоснователността на въззивната жалба. Иска от
съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски и представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция
и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща
с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Настоящият съдебен състав споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, и ги
допълва:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ, като същият е
предявен в срока по чл. 358, ал. 1, т.1 от КТ. Претенцията на ищеца е за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказания „предупреждение за уволнение“, като в тежест на работодателят е да
установи по пътя на пълно и главно доказване с всички допустими доказателствени средства
законосъобразността на заповедта, с която е наложил на работника дисциплинарното наказание.
В конкретния случай наложеното със Заповед № РД-07-044/11.12.2020 г. на директора на ОУ
„ Д-р П.Б.“, дисциплинарно нарушение е обосновано с това, че поради съмнения за Covid-19 на
20.10.2020 г. работникът е освободен, като на 21.10.2020 г. направил изследване в 11 ч. и е
уведомен, че резултат ще е готов на следващия ден в 10ч. След като направил теста, в същия ден и
на следващия ден извозил ученици с микробус на фирма „Т.“. Тези действия на работникът
застрашили здравето и живота на учениците, и техните семейства, и довело до карантиниране на
15 ученици и един педагогически специалист. Поведението му предизвикало негативно отношение
2
както от учениците, така и от родителите, и цялата общественост.
Безспорно по делото се установяват три правоотношение – първото е трудово, възникнало от
трудов договор между страните, по силата на което ищецът заема длъжност старши учител;
второто – е възникнало от договор за превоз на ученици, сключен между работодателя и ЕТ „Т.
ММ- М.А.“ и третото е възникнало от договор, сключен на 15.09.2020 г., по силата на който ЕТ
„Т. ММ- М.А.“ възложил на ищеца да превозва ученици 7:30 с. Соколарци – 7:40 с. Ф. и обратно.
Така сключеният договор за превоз и този между ищецът и ЕТ „Т. ММ- М.А.“ не съдържа
клаузи относими към настоящия правен спор, касаещ дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“.
Заповед № РД-07-044/11.12.2020 г. на директора на ОУ „ Д-р П.Б.“, с която е наложено
дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“ на ищеца, е незаконосъобразна.
Качеството субект на дисциплинарната отговорност има значение само в рамките на определено
трудово правоотношение, тъй като дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е
отговорност в рамките на определено трудово правоотношение. Работникът или служителят не е
субект на дисциплинарна отговорност изобщо, а е такъв с оглед на съществуващо конкретно
трудово правоотношение, по което той е страна. При наличие на един трудов договор с
работодател и един с възложителя по договора за превоз, работникът или служителят е субект на
дисциплинарната отговорност пред работодателя само по отношение на сключения между тях
трудов договор. За нарушение на трудовата дисциплина работникът/служителя носи
дисциплинарна отговорност по него, а не и по останалите договори.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в заповедта фактически основания не
съответстват на посочените нарушения и същите не могат да обусловят отговорност по сключения
между страните трудов договор, доколкото по делото не се установява работникът/служителят да е
изпълнявал задълженията си на старши учител на 21 и 22.10.2020 г., когато е превозвал учениците.
Единствено във връзка със сключения трудов договор работодателят има субективното право да
наложи дисциплинарно наказания на работника за извършените от него нарушения на трудовата
дисциплина. Твърдяното аморалното поведение на ИЛМ. ИСМ. ЮМ., с което е застрашил
здравето на превозваните ученици и техните семейства, и е предизвикал негативна оценка в
обществото, може евентуално да послужи като основание за отговорност по сключения договор за
превоз между него и ЕТ „Т. ММ- М.А.“, но не и по сключения между страните трудов договор. В
заключение при условията на пълно и главно доказване не се установи изложените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 5 от КТ да са осъществени от работника,
заемащ длъжност старши учител в ОУ „ Д-р П.Б.“, по силата на трудов договор 01.10.2000 г. и
споразумение от 12.03.2019 г.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за отмяна на Заповед № РД-07-044/11.12.2020 г.
на директора на ОУ „ Д-р П.Б.“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение“, е основателен. Поради съвпадение на крайните решаващи изводи
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание
чл. 271 от ГПК, а предявената въззивна жалба оставена без уважение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
въззиваемият, като същите са доказани по основание и размер, поради което следва да му бъде
присъдена сумата в размер на 600 лв., за адвокатско възнаграждение пред настоящата въззивна
инстанция.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд С.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260043/30.12.2021 г., по гр. д. 45/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА ОУ „Д-р П.Б. „ с адрес: с. Ф., общ. К., област С., представлявано от директор Ш.
А., да заплати на ИЛМ. ИСМ. ЮМ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ф., общ. К., област С.,
ул. „П.Б.“ № 5, чрез адв. Р. от АК-С., сумата в размер на 600 лв., представляваща сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4