РЕШЕНИЕ
№ 3261
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110130088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу М. В. М., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 4256,65
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 461,07 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.01.2024
г., сумата от 82,45 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 14,06 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
03.01.2023 г., за които суми на 20.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2471/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
1
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. В. М., с
който оспорва исковете по основание и размер.Твърди се, че ответникът не е собственик или
вещен ползвател на процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства,
които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното
дружество. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.
Посочва, че не оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена,
поради което моли да не се назначават поисканите от ищеца експертизи. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
По делото е постъпила и молба, вх. № 251425/02.08.2024 г. от ответника М. В. М., с
приложено споразумение от 02.08.2024 г., сключено между „***“ ЕАД и М. В. М..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период
ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е
възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
В случая от писмените доказателства по делото – Споразумение от *** г., сключено
между „***“ ЕАД и М. В. М., фискален бон от *** г., както и с оглед направеното от
процесуалния представител на ищеца изявление в о.с.з. от 18.02.2025 г., че ответникът
изцяло е погасил претендираните вземания, което по своето естество представлява
признание относно наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички
юридически факти от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между
страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им
за доказано.
В о. с. з. на 18.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. Р., заяви, че
процесните суми са изцяло погасени, поради което претендира единствено разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главници и мораторни лихви към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на
делото плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
2
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на спора
и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
поради което следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и исковете да са
отхвърлени поради извършено в хода на процеса погасяване. Ищецът претендира разноски
единствено за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на „***“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., от които 50 лв. – за производството по ч.гр.д. № 2471/2024 г. по описа на
СРС, 61 състав, и 100 лв. – за исковото производство, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,ул.
„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че М. В. М. дължи на „***“ ЕАД сумата от 4256,65 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 461,07 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.01.2024 г.,
сумата от 82,45 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 14,06 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
03.01.2023 г., за които суми на 20.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2471/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3