Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8436 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Е.Г.А. твърди в исковата си молба, че с постановление
от 13.12.2006 г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление – в
качеството си на длъжностно лице присвоил суми в особено големи размери и
представляващо особено тежък случай. На А. била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за 72 часа. Впоследствие съдът му определил постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с определение от
18.05.2007 г. в „домашен арест“, а на 28.09.2007 г. – в „парична гаранция“ в
размер на 15 000 лева.
На 02.04.2008 г. П. внесла в СГС обвинителен акт и с
присъда от 25.06.2009 г. Е.А. бил оправдан по повдигнатите му обвинения. П.
подала протест, но състав на САС потвърдил оправдателната присъда. С решение от
29.05.2013 г. ВКС отменил присъдата на САС и върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
С решение от 29.10.2013 г. присъдата на СГС била
отменена и делото е върнато на П. за отстраняване на процесуални нарушения.
На 11.02.2014 г. П. отново внесла обвинителен акт. Докладчикът
по образуваното НОХД № 693/2014 г. по описа на СГС прекратил производството по
делото и отново го върнал на СГП. П. протестирала разпореждането за
прекратяване на производството, но САС го потвърдил.
На 31.03.2015 г. за трети пореден път СГП внесла
обвинителен акт, но и това съдебно производство било прекратено и делото
върнато на СГП. С окончателно определение от 18.09.2015 г. САС потвърдил
разпореждането на СГС, с което съдебното производство било прекратено и делото
– върнато на СГП.
Поради прекомерна продължителност на делото в
досъдебната му фаза, А. поискал делото да бъде разгледано от съда. С определение
от 14.03.2016 г. СГС определил тримесечен срок на СГП да внесе делото в съда с
обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, със споразумение или да прекрати
наказателното производство.
С постановление от 30.05.2016 г. СГП постановила
прекратяване на наказателното производство срещу Е.А..
През годините на висящност на наказателното
производство А. бил подложен на стрес от наложената му мярка „задържане под
стража“, изменена в „домашен арест“. Ищецът търпял и извършено претърсване и
изземване на вещи от жилището му.
Изпаднал в продължително стресово състояние и преживял
негативни емоции с трайна продължителност. Търпял силно негативно отношение от
страна на близките и познатите си, от колегите си и цялата общественост. Това
повлияло на психическото му равновесие и самочувствието му.
В периода на взетите му мерки за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ не могъл да се грижи за 86-годишния си
баща и това му причинило допълнителни притеснения, отразили се и на физическото
и психическото здраве на А.. Медийните публикации и предавания допринесли за
усложненото здравословно състояние на бащата на ищеца. Г. А. вече бил покойник,
но Е.А. все още чувствал вина за влошеното здравословно състояние на баща си,
провокирано от задържане на обвинения под стража.
И към момента ищецът имал проблеми със съня. По време
на задържането под стража здравословното му състояние се влошило. Забраната да
напуска пределите на страната поставили А. в тежка реактивна депресия и това
негово състояние наложило изменение на взетата му мярка „задържане под стража“
в по-лека – „домашен арест“. Въпреки това здравословните му проблеми продължили
с повишаване на артериалното налягане. Честият прием на аналгин довел до остра
алергична реакция.
Принос за депресивното му състояние имали и
многобройните публикации в национални печатни и онлайн медии и в националния
ефир, където журналистите непрофесионално и неоснователно използвали спрямо
него епитети и сравнения „крадецът от „Топлофикация“, „помагачът на Топлото“,
„героят от парносериала“ и др.
Въпреки приключилото наказателно производство, А.
продължавал да изпитва неудобство и безпокойство на обществени места и чувство,
че хората го гледат укорително и го сочат с пръст.
Ищецът търпял и имуществени вреди. Поради задържането
под стража бил освободен от длъжността „заместник-изпълнителен директор“, която
заемал от 1999 г. В периода 2008 г. – 2016 г. полагал труд, но на по-ниско
платени длъжности, въпреки образованието и професионалните му качества и опит.
Работодателите не смеели да му гласуват доверие да го назначат на отговорна и
по-добре платена позиция.
Продължителното наказателно производство се отразило
на финансовите възможности на семейството му. Трудовото възнаграждение на А. за
длъжността в „Т.С.“ ЕАД било 1 502 лева – 1 139 лева основно месечно
трудово възнаграждение и 363 лева за прослужени години. За периода от
задържането му под стража до пенсионирането му щял да получи 174 232 лева.
Съгласно действащия тогава колективен трудов договор, при прекратяване на
трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст А. би имал право на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от седем месеца – при трудов стаж над 10 г. в
предприятието. На това основание А. пропуснал да реализирал приход от
10 514 лева. Общият размер на пропуснатият доход възлизал на сумата от 184 746
лева, а реално получените от него трудови възнаграждения - на сумата от
47 525 лева. По причина на воденото срещу него наказателно производство А.
пропуснал доход от 137 221 лева.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 200 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2016 г. и сумата от 183 410.95
лева (съобразно допуснато от съда увеличение в съдебно заседание на 19.10.2018
г.), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
прекратяване на трудовото правоотношение поради невъзможност да полага труд,
ведно със законната лихва от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът П. на РБ е подал отговор
на исковата молба, в
който се излагат доводи за неоснователност на иска. Оспорват се претърпените
неимуществени вреди, а по отношение на имуществените вреди счита, че липсва
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и пропускът да се реализират
сочените от ищеца доходи.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – образуване на наказателно производство,
което е било прекратено и имуществени вреди – пропуск да реализира доходи от
полагане на труд.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че с
постановление от 13.12.2006 г. на дознател при ГД „ППООРП“ Е.Г.А. е бил
привлечен като обвиняем за това, че в периода 24.11.2004 г. – 16.08.2005 г. в
гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК – заместник изпълнителен
директор на „Т.С.“ АД, като извършител, в съучастие с Г. С.Р. – съизвършител, В.Д.Д.–
подбудител, Л.М.А.и М..Л.С. – помагачи, като с 12 на броя платежни нареждания,
издадени за времето от 24.11.2004 г. – 28.07.2005 г. присвоил чужди пари,
собственост на „Т.С.“ АД, връчени в това му качество и поверени да ги
управлява, на обща стойност 317 402 лева, явяваща се разлика между заплатената
с посочените платежни нареждания цена и действителната стойност на арматура,
внесена от „Ш.“ ЕООД с едноличен собственик и управител М..Л.С. и доставена на
„Т.С.“ АД от агентски посредник „Т.К.“ ЕООД с едноличен собственик и управител О.Т.К.,
като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай предвид начина на извършване на престъплението, стойността на
присвоеното имущество, качеството на лицата, заемащи отговорно служебно
положение, високата обществена опасност на деянието и тежките последици,
настъпили за дружеството - престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; и за това, че в периода 29.12.2003
г. – 26.08.2005 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК –
заместник-изпълнителен директор на „Т.С.“ АД, като извършител, в съучастие с Г.
С.Р. – съизвършител, В.Д.Д.– подбудител, Л.М.А.и М..Л.С. – помагачи, като с 20
на броя платежни нареждания, издадени в периода 29.12.2003 г. – 03.08.2005 г.
присвоил чужди пари, собственост на „Т.С.“ АД, връчени в това му качество и
поверени да ги управлява, на обща стойност 786 964 лева, явяваща се разлика
между заплатената с посочените платежни нареждания цена и действителната
стойност на арматура, внесена от „Ш.“ ЕООД с едноличен собственик и управител М..Л.С.
и доставена на „Т.С.“ АД от „Ш.“ ЕООД с едноличен собственик и управител М..Л.С.,
„Х.“ ЕООД с едноличен собственик „Ш.“ ЕООД и управител М..Л.С. и „А.“ ЕООД с
едноличен собственик и управител Н.Й.К., като длъжностното присвояване е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай предвид начина на
извършване на престъплението, стойността на присвоеното имущество, качеството
на лицата, заемащи отговорно служебно положение, високата обществена опасност
на деянието и тежките последици, настъпили за дружеството - престъпление по чл.
203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С
постановление от 13.12.2006 г. Е. Г.ева А. е бил задържан под стража за 72 часа.
С
определение от 13.12.2006 г. на съдия при СГС е разрешено на органите на
досъдебното производство да извършат претърсване на жилище в гр. София, ул. „********,
стопанисвано от Е.Г.А. и изземване на документи, пари и предмети, които имат
значение за делото. С определение от същата дата е било разрешено и претърсване
и изземване на документи от стопанисвано от Е.Г.А. ***.
Прокурор
на СГП е разпоредил Е.А. да бъде конвоиран от ареста на НСлС за извършване на
разрешеното от съда претърсване и изземване, след което да бъде върнат обратно
в ареста.
Претърсването
и изземването на документи и вещи от жилището в гр. София, ул. „********е
започнало в 9.20 часа и е приключило в 0.00 часа на 14.12.2006 г.
На
същата дата е било извършено и претърсване и изземване в апартамента на ул. „********
в гр. София.
Със
заповед от 19.12.2006 г. на ВрИД началник на отдел „БДС“ – НСП на Е.А. е била
наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС – забрана
за напускане на страната, въз основа на постановление на прокурор при СГП от
19.12.2006 г.
На
15.12.2006 г. в СГС е било внесено искане от СГП за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и с протоколно определение от същата дата
състав на СГС е взел посочената от П. мярка за неотклонение на Е.Г.А..
С
протоколно определение от 22.12.2006 г. мярката за неотклонение на Е.Г.А. е
била потвърдена.
По
искане на А. е била разгледана молбата му за изменение на определената му мярка
за неотклонение в по-лека, но с определение от 07.03.2007 г. на СГС, потвърдено
с определение от 16.03.2007 г. на САС тази молба е оставена без уважение.
С
определение от 18.05.2007 г. мярката за неотклонение е изменена от „задържане
под стража“ в „домашен арест“.
Домът си
Е.А. е напускал за извършване на стоматологични манипулации и медицински
прегледи. Мярката е продължила до 28.09.2007 г., когато с постановление на
заместник градски прокурор е изменена в „гаранция в пари“ в размер на
15 000 лева.
По
внесен обвинителен акт, прецизиран досежно периода и размера на присвоените
чужди пари от Е.А., с присъда № 243/25.06.2009 г. на СГС по НОХД № 1068/2008 г.
подсъдимият е бил признат за невиновен в повдигнатото му обвинение за извършено
продължавано престъпление в периода 04.02.2003 г. – 16.03.2006 г. присвояване
на сума в размер на 4 531 521.99 лева от „Т.С.“ АД.
С
определение от 25.06.2009 г. е изменена взетата по отношение на Е.А. мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 15 000 лева на „подписка“.
По
подаден от П. на РБ протест е постановена присъда № 18/15.06.2012 г. по ВНОХД №
230/2010 г. на САС, с която оправдателната присъда на СГС е потвърдена по
обвинението на Е.А. в извършено от него престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК.
През
2013 г. състав на ВКС е отменил присъдата на САС и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
На
29.10.2013 г. по ВНОХД № 537/2013 г. САС е постановил решение, с което е отменил
присъда № 243/25.06.2009 г. и е върнал делото на прокурора за ново разглеждане.
С
постановление от 03.01.2014 г. на заместник градски прокурор са отменени
наложените на Е.А. мярка за неотклонение „подписка“ и принудителната
административна мярка „забрана за напускане пределите на страната“, а с
постановление от 06.01.2014 г. – обезпечение на наказанието „конфискация“.
Делото е
било внесено в съда отново през 2014 г., но с разпореждане от 07.04.2014 г.
делото е било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на процесуалните
правила. Разпореждането е било потвърдено с определение от 19.06.2014 г.
На
20.05.2015 г. отново е било образувано НОХД № 1272/2015 г., прекратено от
състав на СГС и потвърдено с определение от 18.09.2015 г.
В
приложение на чл. 368, ал. 1 от НПК Е.Г.А. е поискал от съда воденото срещу
него производство да бъде разгледано и с определение от 14.03.2016 г. съдът е
върнал на СГП досъдебното производство № 30/2015 г. и е дал възможност на П. в
тримесечен срок да внесе спрямо Е.Г.А. за разглеждане в съда обвинителен акт, с
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, със споразумение за решаване на делото,
или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.
В
определение от 15.07.2016 г. по НЧД № 343/2016 г. СГС е констатирал, че на 01.06.2016
г. в СГС е било внесено наказателно постановление от 30.05.2016 г., с което
наказателното производство по ДП № 30/2015 г. по описа на НСлС е било
прекратено по отношение на Е.Г.А., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК и състав на СГС е прекратил съдебното производство по
НЧД № 343/2016 г. по описа на СГС.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди –
образуване на наказателно производство за деяние, което липсват доказателства А.
да е извършил.
Ищецът
следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинна връзка между тях и обвинението в деяние, което се е установило, че А.
не е извършил.
Съгласно § 1 от ДР
на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
На първо
място, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетяване
на вредите от нарушение на правото делото да се разгледа и реши в разумен срок,
за което е образувано гр.д. № 15342/2017 г. по описа на СГС. В този смисъл критерият
продължителност на наказателното производство не следва да се отчита като
фактор при определяне на обезщетението за търпените негативни емоции във връзка
с воденото наказателно производство.
На
следващо място, размерът на обезщетението следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с изживян стрес; задържане под стража и свързаната с това
невъзможност да полага грижи за възрастния си баща; извършени претърсване и
изземване в стопанисвани от А. жилища; изпитвано неудобство от роднинския и
приятелски кръг по време на наказателното производство и притеснения от
околните след приключването му; проблеми със съня; чувство на унижение от
неверни медийни публикации.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на сина на ищеца О.А., който
разказва, че докато бил задържан, баща му отслабнал, притеснявал се от
членовете на семейството и за начина, по който се справят без негова помощ.
Половин година по-късно Е.А. бил под домашен арест, но продължавал да е
притеснен, тъй като не могъл да се грижи за възрастния си баща. Вместо това
дядото на свидетеля - Г. А. пътувал ежедневно по един час, за да види сина си.
От Е.А. се отдръпнали и приятелите му, а хората го сочели като крадец от
„Топлофикация“. Докато бил под домашен арест никой от приятелите на Е. не дошъл
да го види. Преди образуване на наказателното производство родителите на
свидетеля излизали с приятели, ходели на планина и излети. След като изменили
мярката в „парична гаранция“ баща му започнал да си търси работа, но
многократно отказвали да го назначат с присмех, че при обвинение, че е крадец
не могат да рискуват да му гласуват доверие.
В
момента Е.А. не желаел да излиза, защото се срещал със съседи и хора, с които
преди това бил в по-близки отношения, а вече го подигравали, че от предишния
шеф няма и помен. Свидетелят лично възприел подигравките от съседи, че баща му
е тръгнал да си търси работа.
Безспорно
се установява, че за повече от пет месеца ищецът е бил задържан под стража.
През това време е била ограничена възможността му да се придвижва свободно и да
води нормалния си начин на живот. Прекратено е било трудовото му правоотношение
поради обективна невъзможност да полага труд, видно от заповед № 818/29.12.2006
г. Това е поставило близките на А. пред финансови проблеми и е наложило синът
му да се включи в издръжката на семейството. За периода от 13.12.2006 г. до
28.09.2007 г. ищецът се е оказал в невъзможност да полага грижи за баща си и в
тази дейност е бил заместен от сина си. Видно от приетата по делото медицинска
документация, Г. А. е бил на 84 години, когато синът му е задържан под стража и
срещу него е било образувано наказателно производство. От 2003 г. е бил
диагностициран с карцином на простатната жлеза и с решение на ТЕЛК от
04.12.2003 г. му е била определена 100% трайно намалена работоспособност с
чужда помощ, за срок от три години. Естествено е чувството на вина и
притеснение от обективната невъзможност, в която Е.А. е изпаднал да се грижи за
болния си и възрастен баща.
Отделно
от това, ищецът е изпитвал страх от неоснователно осъждане за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години,
съчетано с конфискация на цялото или част от имуществото (каквато е била
постановена) и лишаване от права за заемане на държавна или обществена дейност
и от право да се упражнява определена професия или дейност.
В
началния период на образуване на наказателното производство – през декември
2006 г. А. е преживял и унижението да претърсват негови жилища, при които са
били иззети документи и лични вещи.
Собственото
му здравословно състояние се е влошило, като освен че е отслабнал физически, са
се проявили и оплаквания от повишено артериалното налягане. При определяне на
обезщетението съдът съобразява, че кардиологичните проблеми се дължат и на
фамилната обремененост на ищеца – баща му е страдал от хронична застойна
сърдечна недостатъчност и атеросклеротична миокардиосклероза. Преживеният стрес
от неочакваното и продължително задържане, съчетано и със забрана за напускане
пределите на страната до 03.01.2014 г. и оставането без работа е провокирало
проява на здравословни оплаквания, към каквито ищецът е имал предразположеност.
На
проведените пред съдебните инстанции открити заседания А. се е явявал лично и
това допълнително му е причинило притеснения, неудобства и негативни емоции.
Както по
време на наказателното производство, така и до момента А. е изгубил значителна
част от приятелския си кръг. Широкото медийно отразяване на обвинението е
поставило Е.А. в неудобна позиция пред познатите и близките му, уронило е
доброто му име и достойнство. Уважението, с което се е ползвал е било изместено
от пренебрежително и подигравателно отношение от обществото. Опитите да започне
отново работа след отменената мярка за неотклонение „домашен арест“ са
посрещани с традиционни подигравки от всички, които са разбрали за намерението
му да продължи нормалния си ритъм и начин на живот.
А. все
още има проблеми със съня и не се е отърсил от неудобството да среща укора в
очите на околните, въпреки окончателно прекратеното по отношение на него наказателно
производство. Негативните последици за репутацията на А. са трайни и трудно
може да се предвиди дали и кога ще възвърне доверието на околните.
Всички
тези обстоятелства мотивират съда да определи обезщетение в размер на
40 000 лева.
Целта на присъденото
обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди,
без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
До
горепосочения размер искът за обезщетяване на претърпените болки и страдания е
основателен, а за горницата до 200 000 лева подлежи на отхвърляне.
Претенцията
за имуществени вреди се основава на пропуск ищецът да реализира доход, какъвто
би получил, ако трудовото му правоотношение като заместник изпълнителен
директор на „Т.С.“ АД не е било прекратено.
Обезщетението за вреди под
формата на пропуснати ползи предполага сигурност, че имуществото на увредения
би се увеличило. Предположението, че ищецът би реализирал претендирания в
случая доход следва не може да почива на допускане, че активът в имуществото на
А. би се увеличил.
Съгласно заповед № 818/29.12.2006 г. трудовото правоотношение на Е.А. като
заместник изпълнителен директор на „Т.С.“ АД е било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 от КТ. Доколкото тази заповед следва задържането на А. под
стража на 13.12.2006 г. и обуславя невъзможността му да продължи да изпълнява
трудовите си задължения, прекратяването на договора се намира във връзка с
воденото срещу него наказателно производство. Сигурност обаче, че този доход А.
би реализирал не е налице. При това прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор не е
инициирано от ответника, а от работодателя – „Т.С.“ АД. Друг би бил изхода на
спора, ако П. беше поискала от съда по отношение на Е.А. да се приложи мярка на
процесуална принуда по чл. 154 от НПК (отм.) „отстраняване от длъжност“. (в
този смисъл решение № 708/14.01.2011 г. по гр.д. № 1389/2009 г. на ВКС, ІV
г.о.) Такова искане ответникът в настоящото производство не е правил. А. не е
бил временно отстранен от работа - до приключване на наказателното
производство, а трудовото му правоотношение е прекратено по инициатива на
работодателя. Поради това той е легитимираният да носи отговорност в случай, че
заповед № 818/29.12.2006 г. е незаконосъобразна.
Не се установява и пряка причинно-следствена връзка между воденото
наказателно производство срещу ищеца и оставането му без работа през процесния
период. След като настъпването на конкретна имуществена вреда не е установена, искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 183 410.95
лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението се
дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното
определение. В случая на 30.05.2016 г. е било постановено прекратяване на
наказателното производство по отношение на Е.А.. Това определение обаче е обжалваемо
и данни за датата на съобщаването му на страните и влизането му в сила не са
налице. В този смисъл ответникът е направил изрично възражение в подадения от
него отговор на исковата молба. Поради това съдът приема, че законната лихва следва
да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2017 г.
На ищеца
се дължат разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Според чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от Е.Г.А. адвокатско възнаграждение е
неоснователно, като сумата от 3 600 лева съответства на броя и размера на
предявените искове и извършените по делото процесуални действия. Доколкото
обаче в договора за правна защита и съдействие не е уговорено възнаграждение за
представителство по всеки от исковете, съдът приема, че то следва да се раздели
по равно – по 1 800 лева.
П. на РБ
дължи да възстанови на Е.А. заплатената от него държавна такса в размер на 10
лева и 360 лева, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „********да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр.
чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което наказателно
производство е било прекратено, ведно със законната лихва от 03.07.2017 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева и за законна лихва от 30.05.2016 г. до 02.07.2017
г., както и иска за осъждане на ответника да му заплати сумата от
183 410.95 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П. на Р.Б.,
с адрес гр. София, бул. „********да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 370 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: