Решение по дело №455/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 269
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20201630200455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 269 / 6.8.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 06.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично

заседание на 06 юли...............……..………….……………………………….

през две хиляди и двадесета година.............….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Пепа Илиева......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………….…………....………........АН дело 455 по описа

за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 233/ 11.03.2020г. на Директор на РДГ-Берковица на Б.Н.П. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 50.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, глоба в размер 50.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението:3 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер, както и вещите послужили за извършване на нарушението: 1 брой товарен автомобил УАЗ 452 с ДКН  XXXX  .

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Б.Н.П. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основан на АУАН, за това, че жалбоподателя Б.Н.П., за това, че на 06.03.2020г. в з-щето на село Стубел, обл.Монтана транспортира 3.00пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер, с товарен автомобил УАЗ 542 с ДКН  XXXX  , немаркирани с КГМ и не придружени с превозен билет - документ доказващ законния им произход. С това си деяние жалбоподателят е нарушил чл.213, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите.

          При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал, че „Дървата са стари и имат контролна горска марка. Имам билет за добиването им”.   Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.   

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните мотиви:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя Б.Н.П. е транспортирал дърва, което обстоятелство не се и оспорва от него.

Жалбоподателят представя позволително за сеч във връзка с направеното възражение - арг.л.23 от делото. От представеното писмено доказателство се установява, че е издадено на 05.04.2019г. и касае вид благун 1бр.х2.20 /4.00 пр.куб.м./ и цер 1бр.х2.20 с дължина 1 м /4пр.куб.м./.

Видно от доказателствата по делото жалбоподателя е транспортирал 3.00пр.куб.м. дърва от вид цер, което количество съответства на описаното в позволителното за сеч. Следва обаче да се отбележи, че от показанията на двамата свидетели К.Х.К. и И. М. И. се установява по несъмнен начин, че дървата не са стари. Свидетелят К. е категоричен в показанията си, че дървата не са на повече от една седмица, а свидетелят И. заявява, че не може да каже, че са от същия ден, но определено не са стари дърва. Нещо повече, на проверяващите не е представен никакъв документ при извършената проверка. Такъв се представя едва в хода на съдебното производство.

Следва да се отбележи още, че и двамата свидетели са категорични, че дървата, които е транспортирал жалбоподателят са били без контролна горска марка.

Жалбоподателя навежда доводи, че дървата са били стари и поради тази причина е заличена КГМ. Това твърдение на жалбоподателя остана недоказано. Установи се по несъмнен начин, че транспортираните дърва не са на повече от една седмица, което няма как да заличи поставянето на КГМ.

Жалбоподателят навежда доводи, че не е установено нарушението в з-щето на село Стебул, а в края на село Трифоново, но за това не е възразил при съставянето на АУАН.

          Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен състав на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т.1 и  т. 2 Закона за горите.

          Административното наказание глоба за всяко от нарушенията е определено в минималния размер, предвиден в чл.266 ал. 1 ЗГ и затова не може да се приеме, че е несправедлива санкция. Предвид вида и характера на допуснато нарушение съдът намира, че в контретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид, че в случая става въпрос и за немалко количество дърва, а именно 3.00 пр.куб.м. дърва.

Предвид гореизложеното съдът намира, че всяко от описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил всяко от посочените административни нарушения.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно в тази му част, както и в частта на отнетите на основаниое чл.273 ал.1 от ЗГ вещи предмет на нарушението 3.00 пр.куб.м. дърва от дървесен вид цер, а подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

          Спорното по делото е дали правилно е определено наказанието по чл.273 ал.1 от ЗГ, а именно отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 брой товарен автомобил УАЗ 452 с ДКН  XXXX  ..

Нормата на чл.20 ал.1 от ЗАНН сочи, че наказващият орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон. Разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН обаче предвижда, че такова отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В случая е безспорно, че стойността на МПС значително надвишава стойността на дървесината – 3.00 пр.куб.метър дърва за огрев, както и не съответства на тежестта на самото нарушение. По този начин АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е наложил тази принудителна административна мярка, която не в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. На следващо място, следва да се отбележи, че това МПС дори не е собственост на жалбоподателя, а на трето лице М. Ц. Ц.. Не са ангажирани и доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че това лице е знаело за какво ще бъде употребено притежаваното от нея МПС. Поради това НП, в частта относно постановеното отнемане на МПС, като несъответстващо на тежестта и характера на нарушението, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 233/ 11.03.2020г. на Директор на РДГ-Берковица, в ЧАСТТА, с което на Б.Н.П. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 50.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, глоба в размер 50.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението:3 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 233/ 11.03.2020г. на Директор на РДГ-Берковица, в ЧАСТТА, с което на Б.Н.П. xxx e наложено административно наказание на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите и се отнета вещта послужила за извършване на нарушението: 1 брой товарен автомобил УАЗ 452 с ДКН  XXXX  , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                       

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: