Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 20.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на
секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 356 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН.
Производството е
образувано след разделяна на т.д. № 1177/2017 г. по отношение на отв. О.Р., спряно по отношение на останалите ответници.
Ищецът - „К.Т.Б. АД“ - в несъстоятелност, БИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез А.Н.Д.и К.Х.М., заедно упражняващи
правомощията на постоянни синдици на дружеството твърди, че ответникът има
качеството на администратор по смисъла на § 1., т. 2,б. „а“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност, и § 1, ал. 1,
т. 1 и т.2 от Закона за кредитните институции, тъй като е член на Управителния
съвет на „К.т.б.“АД
Сочи, че О.Н.Р.
е сключил с банката договор за възлагане на управлението на 21.07.2003г., изменен
и допълнен с Анекс от 26.09.2005г. и анекс от 21.07.2003г. и е вписан като член
на УС на „К.т.б.“ АД (по-долу „КТБ“ или „Банката“) в Търговския регистър при АВп на 28.01.2008г.
Твърди, че на
14.01.2014г. е прието единодушно решение на Управителния съвет на КТБ АД в
състав Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З., А.М.П., с
което е разпоредено да се сключи договор за
банков кредит с „К.И.“ЕАД, ЕИК********, за сумата от 15 000 000лева с падеж
15.12.2016г. Посочено е условие да се
учреди обезпечение в полза на КТВ в срок до 30.06.2014г. чрез залог и/или
ипотека върху активи на стойност 120% от стойността на кредита.
Решението на УС
е прието поради формирането на голяма експозиция по отношение на този
кредитополучател, възлизаща на 10,76% от капиталовата база на банката, каквото
е необходимо при експозиция над 10%.
В решението си
управителния съвет не е предвидил изискване за усвояване на кредита след
учредяване на надлежно обезпечение.
Излага, че на
14.01.2014 г. банката, представлявана от Г.Х.и А.П.като изпълнителни директори
и „К.И.“ЕАД е сключен договор за банков кредит, въз основа на който банката
отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 000
лева, като средствата по кредита са предназначени за оборотни средства,
свързани с основната дейност на кредитополучателя. Уговорената годишна лихва,
дължима от кредитополучателя върху фактически усвоените средства от кредита, е
в размер на 9% (девет процента) годишно, като се начислява ежедневно върху
дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25-то число на
съответния месец.При нарушаване на срока за погасяване на главницата или при
предсрочна изискуемост Кредитополучателят дължи освен договорената годишна
лихва, и наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта годишно.
Уговорената от страните неустойка върху начислените, но неплатени в срок лихви
е в размер на 10% (десет процента) годишно.
Кредитът е
усвоен изцяло от кредитополучателя и не е погасен Крайният срок, в който
кредитополучателят следва да погаси изцяло задълженията си е 15.12.2016г.
За обезпечаване
на всички вземания на банката, възникнали на основание договора за кредит, в
договорът е уговорено, че кредитополучателят ще учреди в полза на КТБ АД
следните обезпечения:
В срок до
30.06.2014г. - залог и/или ипотека върху активи на стойност 120% от размера на
кредита;
Особен залог на
вземания по договори за разплащателни сметки и други сметки, сключени с
банката;
Излагат, че в
договорът за кредит и решението на УС не е предвидено условие усвояването на
сумата по кредита да се извърши след учредяване на надлежно по вид и размер
обезпечение, гарантиращо вземането на банката, което е дало основание
отпуснатият кредит да бъде усвоен веднага след сключване на договора и без
учредяване на надлежно обезпечение, гарантиращо правата на банката. В този
смисъл е договорено в т.3 от договора, че кредитните средства могат да се
усвояват /без условие/ за целите по т.2. а съгласно т.4 средствата по кредита
се предоставят по разплащателната сметка на кредитополучателя с краен срок за
усвояване до 30.10.2014г. т.е. дадена е възможност с договора за кредит
кредитополучателя да усвои цялата сума преди да е учредил обезпеченията.
На 13.06.2014 г. Г.Х.и
А.П.от името на банката са сключили с „К.И.“ЕАД анекс №1 към цитирания по-горе
договор за банков кредит, е който и без Решение на УС, необходимо по изложените
по-горе съображения, са предоставили на кредитополучателя допълнителен кредит в
размер на 12 150 000лева, с което общият размер на кредита е възлизал на 27
150 000 лева. В анекса не са договорени допълнителни обезпечения и условия
за учредяване на такива преди усвояване на допълнително отпуснатият кредит, което
е дало основание за усвояването му изцяло като необезпечен.
Твърди, че с приетите
решения на УС и със сключените договори за кредити и анекс, не са договорени
адекватни обезпечения по вид и стойност, достатъчни за да обезпечат
събираемостта на вземането на банката, както и не е поставено условие в
договора и анексите към него, усвояването на кредита да се извърши след
учредяване по надлежен начин на достатъчни по вид и стойност обезпечения, годни
да обезпечат вземането на банката. По този начин се е стигнало до усвояване на
кредита от кредитополучателя без учредяване на надлежни и достатъчни по вид и
стойност обезпечения нито преди нито след усвояването на кредита и в нарушение
на принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел
минимизиране на риска.
Сочи, че цялото
задължение по кредита е обявено за изцяло предсрочно изискуемо с нотариална
покана с peг. №1070/13.03.2015г на нотариус З.Т.с
per. №438, придружена с изявление за обявяване на предсрочна изискуемост,
връчена на 17.03.2015г.
Смятат, че кредитополучателят
не разполага с имущество, годно да удовлетвори КТБ АД, а липсата на учредени
обезпечения му е дало възможността да се разпореди с налични такова, поради
което кредитът е несъбираем.
Твърди, че вземането
на решение от УС е довело до отпускане на необезпечен кредит причинил вреда на
„К.т.б.“АД в общ размер на 27 150 000 лева, представлявайки непогасената
част от главниците, предоставени като кредит на кредитополучателя. С посочената
сума е намалял патримониума на банката, тъй като
вземанията на КТБ АД са необезпечени и несъбираеми с оглед липсата на каквото и
да било имущество и обезпечения, от което да се удовлетвори КТБ АД.
Излага, че съгласно
нормата на чл.240, ал.2 от Търговския закон администраторите на банката като
членове на управителния съвет носят солидарна отговорност за вредите, които са
причинили на дружеството, евентуално разделно.
Задълженията на ответника
са регламентирани както в закона, устава на банката, договорите за управление и
в Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД / приет от УС с решение от
27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от
29.12.2000 г., с последни изменения и допълнения, приети с решение на УС от
14.11.2012 г., в сила от 17.12.2012 г./, който урежда условията и реда за
проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните
сделки в банката.
Съгласно чл. 15 от
Правилника, в зависимост от степента на кредитния риск, при сключване на
кредитни сделки банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите
обезпечения, с цел минимизиране на риска.
Раздел I и II от Глава
Трета от Правилника уреждат процедурата за проучване на искания за кредит и
сключване на кредитни сделки, както и редът за усвояване и издължаване на
кредита.
За сключване на
кредитна сделка клиентът подава искане за кредит, като представя изискуемите по
чл. 32, ал. 1 и 3 от Правилника документи. Съгласно чл. 32, ал. 3 от
Правилника, банката изисква от кредитополучателя документи, идентифициращи
правния му статут, вида на кредита и предлаганото обезпечение, съгласно
Примерен списък. Документи от списъка могат да отпаднат или да бъдат изискани
документи, невключени в него, в зависимост от условията по конкретната сделка
по предложение на кредитния специалист.
Управителят на
Финансовия център, респективно Началникът на Управление “Кредитиране“ за
Централното управление, възлага проучването, оценката и анализа на искането за
кредит на кредитен специалист .
Съобразно чл. 35, ал.
1 от Правилника, за всяка кредитна сделка юрисконсултът извършва правен анализ,
като документира констатациите и препоръките в писмено правно становище, в
съответствие с чл. 25, т. 2 от Правилника /правният анализ се извършва по реда
на Методика, съгласно Приложение 2/, което предоставя на кредитния специалист.
Когато анализът е извършен от юрист, който е служител на банката, той
удостоверява извършването на правния анализ и законосъобразността на проекта за
договор чрез полагане на подписа си върху него/чл. 35, ал. 2 от Правилника/.
Изготвеното правно становище, както и парафирания от юриста проект на договор
се предоставя на Началника на Управление „Кредитиране” и на Началника на
Управление „Анализ и контрол на риска”, съгласно чл. 35, ал. 3 от Правилника.
Разпоредбата на
чл. 36, ал. 1 от Правилника урежда задълженията на кредитния специалист, който
следва да анализира предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от
Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта
на кредитирането, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона
за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния
анализ. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника, за резултатите от анализа по ал.
1, кредитният специалист изготвя писмено становище.
Следващия етап
от проучването на искането за кредит включва анализ от служител на Дирекция
"Кредитен риск", който съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника,
анализира предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово
състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост според данните от
Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта
на кредитирането, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона
за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния
анализ. Служителят оценява влиянието на предлаганата сделка като анализира
нивата на риск в контекста на вече поетите от Банката рискове. Служителят
анализира предлаганата сделка и оценява влиянието й върху спазването на
изискванията на Наредба № 8 на БНБ, други нормативни ограничения и приетите
вътрешни лимити. В случай, че клиентът е подал искане за отпускане на кредит в
чуждестранна валута по чл. 32, ал. 1, т. 1, служител на Дирекция "Кредитен
риск" извършва оценка на възможността на кредитополучателя за управление
на валутния риск, включително наличие на обстоятелства, позволяващи естествено хеджиране или достъп до хеджиращи
инструменти, както и финансово хеджиране. За
резултатите от анализа по ал. 3, служителят изготвя писмено становище,
съобразно правилото на чл. 36, ал. 4 от Правилника.
Служител на
Дирекция „Кредитен риск“ извършва оценка на кредитоспособността на клиента,
съгласно Методиката, посочена в чл. 21, ал. 1 от Правилника, като попълва
формулярите за определяне на вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен
рейтинг/чл. 36, ал. 5 от Правилника/. Тези формуляри /Приложение № 1а и
Приложение № 16/, съгласно чл. 36, ал. 6 от Правилника, се предоставят от
Директора на Дирекция „Кредитен риск” на Началника на Управление „Кредитиране”.
Съгласно чл. 37
от Правилника, общото финансово състояние на кредитоискателя се установява въз
основа на представените от него финансово -счетоводни документи и справки
/баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за паричните потоци, годишни
данъчни декларации и др./.
Установяването
на предмета и целта на предлаганата от клиента кредитна сделка, съгласно чл. 38
от Правилника, се извършва въз основа на предоставените от него сведения, както
и на предоставените документи: предварителни оферти или договори; сключени
(действащи) договори; схема на финансиране, в т.ч. собствено участие и
привлечени средства; източници за погасяване на задълженията по кредитната
сделка, свързани с дейността на клиента; икономическа обосновка или приложен
бизнес - план и прогнозни парични потоци.
Необходимите за
анализа на предложените обезпечения документи, които следва да бъдат изискани
от кредитоискателя, са посочени в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Правилника -
документи за собственост; експертна оценка от независим оценител съгласно
Закона за независимите оценители; застрахователни полици и други документи по
преценка на Банката. При представени застрахователни полици на моторни превозни
средства (пълно каско), за оценка на обезпечението се
взема предвид 100% от застрахователната стойност на средството.
Съгласно чл. 39,
ал. 2 и 3 от Правилника, изборът и оценката на обезпеченията
се извършва в съответствие с Методиката за оценка на обезпеченията
, а определянето на нетната реализуема стойност на приемливите обезпечения и
гаранции при установяване на специфичните провизии за кредитен риск съгласно
Наредба № 9 на БНБ се извършва по Методиката за формиране на нетна реализуема
стойност на приемливите обезпечения и гаранции.
След приключване
на процедурите по проучването на искането за кредит, съответния кредитен
специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ и становищата,
изготвени в Управление „Кредитиране” и Дирекция „Кредитен риск” на ресорния
Изпълнителен Директор, на основание чл.43 от Правилника.
Съгласно чл. 45
от Правилника проекто - договорите по кредитната
сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта
от Централно управление на Банката, Началника на Управление Кредитиране” се
предават на представляващите Банката лица за вземане на решение. Предлаганата
кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните директори, а когато вземането на
решение е в компетенциите на Управителния съвет, изпълнителните директори
внасят предложението за разглеждане чрез Председателя на УС. Препис-извлечение
от протокола на УС с взетото решение по искането се предоставя на Управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответните действия. Когато приемането на
решение води до формиране на голяма експозиция към едно лице или към
икономически свързани лица по смисъла на Закона за кредитните институции и
наредбите за неговото приложение, която надхвърля 15% от стойността на
собствения капитал и резервите на банката, съобразно последния одитиран финансов отчет, изпълнителните директори внасят
предложение в Надзорния съвет чрез неговия председател за даване на
предварително разрешение, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 13 от Устава на банката.
След получаване на разрешение от Надзорния съвет, предложението се разглежда от
Управителния съвет, като на Управление „Кредитиране се предоставят преписи -
извлечения от протоколите на НС и УС.
След сключването
на договора разрешеният кредит се предоставя въз основа на изрично искане на
клиента за усвояване на съответната сума, придружено с документи, доказващи
целевото й използване, като съответният кредитен специалист преглежда искането
и документите и в с случай, че са спазени условията на договора, парафира
искането за изпълнение, на основание чл. 51 от Правилника.
Твърди, че процесният договор за кредит, респективно анексите към
него, е сключен в нарушение на уредената в Правилника за кредитната дейност на
банката процедура по проучване на кредита.
Ответникът при вземане на решението не е изпълнили
задълженията си като член на Управителния съвет на банката. Те не е действал с
грижата на добрия търговец по смисъла на Търговския закон, управлявайки и
разпореждайки се с имуществото на „К.т.б.“АД. Договорът
за кредит е сключен не само при липса на данни за финансовото състояние на
кредитополучателя и неговата кредитоспособност, а също и при неотговаряне на
изискванията на кредитополучателя за финансовото състояние и кредитоспособност,
но съобразно уговореното в договора обезпеченията се
учредяват след усвояването на кредита. Договорът и анексите към него не
съдържат изрично изискване преди отпускане на средствата по кредита да са
учредени обезпеченията и да са предоставени
доказателства на КТБ за учредяването им, в това число и такива, сочещи липса на
други тежести върху обезпеченията, т.е. последните да
са учредени първи по ред в полза на КТБ АД.
Отделно от
нарушенията на договорните си задължения ответникът е нарушил и законните си такива по чл.237, ал.2 от ТЗ -
да изпълнява функциите си на член на управителния съвет с грижата на добър
търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Описаното по-горе
поведение и в частност отпускането на необезпечени кредити, които са
несъбираеми, е в противоречие със законовите им задължения по цитираната правна
норма и представлява деликт, тъй като не е положена
грижата на добър търговец и не е в интерес на дружеството и на всички
акционери.
Претърпяните от банката
вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с действията и бездействията
на ответника, тъй като са резултат от неизпълнението на негово задължение.
С оглед
гореизложеното считат, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 3 от ЗБН за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника, който в качеството му на
бивши администратор е причинил имуществени вреди на банката в процесния размер, представляващи сумата, с която е намаляло
имуществото на „К.т.б.“АД – в несъстоятелност поради несъбираемостта на
вземанията по договора за кредит.
След разделянето
на делото предмет на настоящото производство е предявения първоначално като
евентуален иск за осъждане на О.Н.Р. да заплати на „К.т.б.“АД - в несъстоятелност сумата в размер на 3 750 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от „К.т.б.“АД-в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на законовите задълженията в качеството му на бивши
администратор на банката при приемане на решение на УС от 14.01.2014г. за сключване на договор за банков кредит от
14.01.2014г., сключен между „К.т.б.“АД и „К.И.“ЕАД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът Р. оспорват иска. Не оспорва наличие на твърдяните договори за възлагане и управление, сключване на
процесния договор и анексите към него. Не оспорва, че
договора касае голяма експозиция, т.е. над 10%, но оспорва тази предпоставка да
е била налична към момента на сключване на анекса. Счита, че няма задължение да
сключва договора след надлежно предоставяне на гаранции. Прави възражение за
нищожност на решение № 77/26.06.2-14 г. на УС на БНБ относно квесторите.
Твърди, че е освободен от отговорност с решение на ОСА. Оспорва да е налице
солидарност на отговорността. Ответникът Р. твърди, че като ресорен директор е
отговарял за общата координация и контрол върху дейността на определени
дирекции. Договорът за банков кредит не е подписан от него, а е подписал
само решението на УС на „КТБ” АД за предоставяне на кредита при условията
за обезпечаването му – залог или ипотека върху активна стойност 120% от
размера. Правният и финансов анализ, както и другите условия, не са били
задължение на ответника Р..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е било спорно наличието на сключен договор за възлагане на управление като член
на Управителния съвет и Изпълнителен директор, възникнал между "КТБ" АД и ответника
Р. от 21.07.2003 г., който е и представен по делото.
Видно от
представения документ управителният
съвет на КТБ АД в състав Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З., А.М.П. е взел решение, с което е разпоредено
да се сключи договор за банков кредит с „К.И.“ЕАД, ЕИК********, за сумата от 15
000 000лева с падеж 15.12.2016г. Посочено
е условие да се учреди обезпечение в полза на КТВ в срок до 30.06.2014г. чрез
залог и/или ипотека върху активи на стойност 120% от стойността на кредита.
Решението на УС
е прието поради формирането на голяма експозиция по отношение на този
кредитополучател, възлизаща на 10,76% от капиталовата база на банката, каквото
е необходимо при експозиция над 10%.
По делото, преди
неговото разделяне, е изслушано заключени на ССЕ от 20.02.2020 г., приета по т.1 и т.2, установяващо усвояване на сумите
15 000 000 лв. на 15.01.2014 г. и
12 107 000 лв. на 13.06.2014 г.
Размерът на
задълженията е общо 27 542 737,50 лв. – лихви и главници.
В хода на т.д. №
1177/2017 г. е била допусната и
допълнителна ССЕ, която обаче е във връзка с искания и възражения на други ответници,
поради което няма отношение към настоящото дело.
Депозиран е правилник за кредитната дейност, уреждащ
реда за отпускане на кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Съгласно чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата
несъстоятелност в двугодишен срок от встъпването си в длъжност синдикът
извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от
нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред
съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните
лица.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН
"администратор" е член на надзорен или управителен съвет /съвет на директорите/ на банка; длъжностно лице с ръководни
функции в банката; всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго
лице може да сключва сделки за сметка на банката.
Исковете са предявени на 24.03.2017 г.(по т.д. №
1177/2017 г.) и следователно нормативно определения срок по чл. 57, ал. 3
ЗБН е спазен, а искът е предявен при наличие на активна процесуална
легитимация.
По делото не е било спорно наличието на сключен договор за възлагане на управление като член
на Управителния съвет и Изпълнителен директор, възникнал между "КТБ" АД и ответника
Р. от 21.07.2003 г., приложен по делото, налагащо извода, че така възникналото
правоотношение определя ответникът като „администратор“.
За да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.
57, ал. 3 ЗБН ищецът следва да установи,
че ответникът е допуснал неизпълнение на вменени му от закона или договора задължения като член на управителния
съвет; наличието на вреда за банката; както и причинна връзка между вредата и неговото противоправно
поведение.
Липсата на кой да е елемент от фактическия състав
изключва възникването на вземането, правещо безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки.
При безспорност на договорното правоотношение за
възлагане на управлението на банката, наличието на взето с участие на ответника
в качеството му на член на УС решение от
14.01.2014 г. за сключване на договор за банков кредит с „К.И.“ЕАД,
възникването на такава правна връзка на 14.01.2014 г. и усвояването на кредита,
спорът се концентрира върху това дали поведението на ответника е съответствало
на правилата за кредитиране и дали е на лице вреда и причинна връзка между тях.
Договорът за банков кредит, на основание чл. 430, ал.
1 от ТЗ е консенсуален, но в изпълнение на
задълженията си, предвидени в този договор, кредиторът следва да предостави
отпуснатата в кредит сума на кредитополучателя. Срещу отпуснатия кредит,
длъжникът следва да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати
уговорените лихви и такси. С предоставянето на сумата чрез усвояване на
банковия кредит, имуществото на банката се променя, придобива се вземане от
банката за стойността на отпусната сума, заедно с уговорените лихви и такси. За
обезпечаване на събирането на вземането банката има право да получи обезпечение
от кредитополучателя, като в закона е предвидена възможност дори и при промяна
във финансовото състояние на кредитополучателя, банката да поиска допълнително
обезпечение, респ. на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ТЗ, да обяви кредита за
предсрочно изискуем. При неизпълнение на задължението за връщане на получената
сума, кредитодателят, може да поиска събиране на
вземанията си, включително чрез способите на принудително изпълнение. По
определение, съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника-юридическо
лице принадлежи на кредитора, за неговото удовлетворение. С обезпечението се
учредява привилегия, с цел кредиторът да може да се удовлетвори за вземанията
си от определено имущество, в случай на неизпълнение на задълженията по
договора за кредит. Тези правила са изцяло приложими и въведени в процеса от
кредитора - банка, която твърди, че имуществото й е намаляло поради това, че не
е получила изпълнение от длъжника, както и че няма имущество, предоставено в
обезпечение, от което може да се удовлетвори. Следователно от съществено
значение е установяване на факта, дали банката може да се удовлетвори за
отпуснатия от нея банков кредит или
вземанията й ще се погасят. С оглед предмета на исковете, очертани по-горе,
следва, че въпросът за удовлетворението на банката, т.е. за настъпване на
вредата е от значение за определяне отговорността на администраторите на
банката(РЕШЕНИЕ № 60151 ОТ 05.01.2022 Г. ПО Т. Д. № 2272/2020 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС).
Тъй като с отпускане на кредита за банката не настъпва
вреда, тъй като срещу предоставената парична сума тя придобива вземане, едва в
случай на невъзможност за удовлетворялане на това
вземане тя ще претърпи вреда. По делото обаче липсват доказателства, че банката
е предприела действия по събиране на вземанията си в хода на индивидуално или
универсално принудително изпълнение. Следователно към настоящия момент
наличието на вреда не е доказано.
Тъй като дори да е налице противоправно
поведение на ответника при вземане на решението от 14.01.2014 г., при липса на установена вреда искът е
неоснователен, правещо безпредметно обсъждането на първата предпоставка.
В тежест на ищеца следва да се възложи следващата се
държавна такса в размер на 150 000 лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б. АД“ - в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез А.Н.Д.и К.Х.М., заедно упражняващи правомощията на
постоянни синдици на дружеството срещу О.Н.Р., ЕГН: **********,***, чрез адв. Я.Я.,*** иск с правно
основание чл.57, ал.3 от ЗБН за заплащане на сумата 3 750 000 лв., обезщетение
за действията му като бивш администратор
на банката при приемане на решение на УС от 14.01.2014 г.
Осъжда „К.Т.Б. АД“ - в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, чрез А.Н.Д.и К.Х.М. – синдици, да заплати на Софийски градски съд сумата 150 000 лв. разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: