Решение по дело №15345/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261817
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20203110115345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 02.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

               

при участието на секретаря Росица Чивиждиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15345/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД,  ЕИК № ********* със седалище *** за приемане за установено по отношение на  В.Н.Ч.,  ЕГН ********** дължимостта на:

- сумата от 83,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и  1,00 лева за ползвани услуги за отчетен период 05.12.2018г. - 04.02.2019г. дължима по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г. ;

- сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г., равняваща се на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № **********/05.04.2019г.;

 - сумата от 187,82 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.12.2018г. - 04.04.2019г., дължима по Договор за лизинг за устройство марка APPLE iPhone 7 32GB Black от 01.06.2017 г.;

 - сумата от 55.43 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № **********/05.04.2019г.;

 - сумата от 16,89 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.12.2018г. - 04.02.2019г., дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 02.06.2017 г.;

 - сумата от 19.98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 02.06.2017 г., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.04.2019г.;

 - сумата от 13.29 лева, дължима по договор с предпочетен номер ++359********* от 02.06.2017 г. за предоставяне на устройство марка MyKi Kids Watch Red, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура № **********/05.04.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9376/2020г. на ВРС, 46- ти състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.

Исковете са основани на твърдения, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен „план тотал 44,99“ и стандартен месечен абонамент в размер на 44,90 лева. За периода 05.12.2018г. до 04.02.2019г. ответникът не е заплатил следващите се абонаментни такси и ползвани услуги в общ размер на 84,12 лева, в резултат на което операторът е начислил неустойка в размер на три месечни абонаментни такси в размер на сумата от 112,47 лева. Отново на 01.06.2017г. страните са сключили договор за лизинг, съгласно който лизингодатетеля е предоставил за временно и възмездно ползване устройство с марка Apple iPhone 7 32 GB Black, по който не са внесени лизингови вноски за периода 05.12.2018г. до 04.04.2019г. Вследствие на неизпълнението на ответника е начислена сумата от 55,43 лева, представляваща разликата между цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена  по договора.

На 02.06.2017г. страните са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен план „ Джуниър“ и стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лева. За периода 05.12.2018г. до 04.02.2019г. ответникът не е заплатил следващите се абонаментни такси в общ размер на 16.89 лева, в резултат на което операторът е начислил неустойка за предсрочно прекратяванев размер на три месечни абонаментни такси в размер на сумата от 19,98 лева. По повод на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* мобилният оператор е предоставил на ответника устройство  MyKi Kids Watch Red. Вследствие на неизпълние на договора абоната дължи сумата от 13,29 лева, представляваща разликата между цената на устройство без абонамент и преференциалната цена  по договора, заплатена при предоставяне на устройството.

По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции. Претендира сторените в производството разноски.

В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.

В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва ищцовият мобилен оператор да е предоставил  твърдяните далекосъобщителни услуги и лизингови вещи. Оспорва се да е налице неизпълнение като условие за начисляване на неустойка. Oспорва начисляването на законна лихва върху претенцираната неустойка, като противоречащо на закона и морала. Поддържа, че сумите, претендирани като разлика между цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена по същество представляват неустойка, а клаузата която урежда вземането се счита за неравноправна. Оспорва ответникът да е уведомен за прекратяването на договора, като основание за начисляване на неустойката. Оспорва действителността на неустоечната клауза по съображения за неравноправност на същата и липса на индивидуално договаряне. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на иска.

Ответникът се представлява от адв. Т., която поддържа възраженията си по иска.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. №9376/2020г. по описа на Районен съд- Варна, по което е била издадена оспорената при условията на чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: наличие на валидно облигационно задължение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за лизинг от 01.06.2017г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/ 02.06.2017г.; Договор 02.06.2017г. за предоставяне на устройство MyKi Kids Watch Red;  предоставяне на лизиговите устройства на абоната;  настъпване на предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг и надлежното упражняване на това право от страна на ищеца; договаряне размера на неустойката в съответствие с типични разходи и обичайна печалба; осъществяване на предпоставките по едностранно прекратяване договорните отношения с ответника

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 25.02.2015г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24месеца  при стандартен месечен абонаментен план от 8,99лева на месец. В договора са уговорени неустойки в случай на прекратяване ползването на услугите за посочения номер през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора.А когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора, потребителят дължи и неустойка в размер на разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съотв. устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на която и да е СИМ карта/номер, и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съотв. обща лизингова цена по договора за лизинг. С изрична декларация, потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите услугите.

С допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за номер ++359********* от 01.06.2017г. ответникът е избрал абонаментен план Тотал 44,99, като при подписване на споразумението на абоната е предоставено устройство Apple  I Phone 7 32 GB Black. С подписването му съгл. чл. 3 раздел III се прекратява ползването на всички получавани до момента и неупоменати в споразумението отстъпки и преференциални условия. Споразумението е сключено за срок до 01.06.2019г. В чл.2, раздел IV е предвидено, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.1 от същия раздел по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по него, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок. В допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно действащата ценова листа на оператора към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставяне на устройството, каквато съответства на оставащия срок от договора. На същата дата и по повод договора за мобилни услуги между страните е бил сключен и договор за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Apple  I Phone 7 32 GB Black при обща лизингова цена от 933,57 лева, платима на 23 вноски от по 40,59 лева всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най- малко 10 дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 40,59 лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че не желае да го закупи, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 40,59лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.

На 02.06.2017г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********** за срок от 24 месеца  при стандартен месечен абонаментен план от 7,99 лева на месец по абонаментен план Джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор, като е уговорено и предоставяне на устройство KIDS WATCH. В договора са уговорени неустойки в случай на прекратяване договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение задълженията му договора в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а когато е предоставено устройство и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от него цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. С изрична декларация, потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП.

По делото са приобщени като писмени доказателства всички фактури остойностяващи задълженията на ответника по процесните договори, както и ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги.

По делото са приобщени като писмени доказателства процесните фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника по процесните договори, както и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне на електронни съобщителни услуги и по договорите за лизинг.

Ответникът не е оспорвал страните да са били в твърдяните облигационни правоотношения. Следователно, процесните договори за мобилни услуги и лизинг са валидно сключени. По своята същност договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Подписвайки договорите, потребителят декларира, че е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В настоящия сличай ищецът претендира сумата от 83,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за периода 05.12.2018г. - 04.02.2019г. по договор за мобилни услуги с предпочен номер ++359********* от 01.06.2017 г.; и сумата от 16,89 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.12.2018г. - 04.02.2019г., дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.06.2017 г. Така заявени претениците съответстват на размер на уговорените такси по двата договора за доставка на мобилен пакет и приложените фактури. Посочените такси не са свързани с реализирано потребеление на далекосъобщителни услуги, а са дължими единствено с оглед свързването с мрежата на оператора, съответно относно тези вземания възраженията, че услугата не е предоставена, са изцяло ирелевантни. Ответникът е твърди да е погасил посочените задължения за такси по двата договора. Ето защо и доколкото не са наведе възражения относно сключването и действието на договорите за мобилни услуги и съдът не установява нарушение на императивните правила за закрила на потребителя, следва да се приеме, че претенцията в тази част се явява основателна. Що се отнася до сумата от 1 лева за потребеление на допълнителни услуги за перода 05.12.2018г. - 04.02.2019г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г. съдът намира, че за посоченото потребление, което изрично е оспорено от ищеца, по делото не са ангажирани годни доказателства. Самите фактури, като изходящи  от ищцовата страна частни свидетелстващу документи не могат да служат за подобно доказване. В тази част иска следва да се отхвърли.

Предмет на претенцията са суми представляващи дължими лизингови вноски по договори за лизинг от 01.06.2017г., по който ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Apple  I Phone 7 32 GB Black при обща лизингова цена от 933,57лева, платима на 23вноски от по 40,59 лева всяка. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването му, лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради което и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение, съответно възражението на ответника за непрадаване на устройството за недоказано. Обективираното в чл.  4 от договора изявление на лизингополучателя представлява признание на неизгодния за страната факт относно предаването на лизинговото устройство.Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими. Касае се за вземания с настъпъл падеж, поради което уведомяването за предсрочната изиксуемост на дъга не е необходимо. Срокът за издължаване на всяка вноска е изрично уговорен в сключеното между страните споразумение. Ето защо и доколкото не са ангажирани доказателства за плащане, се налага извод за основателно на иска за  сумата от 187,82 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.12.2018г. - 04.04.2019г., дължима по Договор за лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 7 32GB Black от 01.06.2017 г.;

На следващо място, предмет на претенцията са и неустойки за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 02.06.2017 г. Както се посочи по- горе и в двата договора фигурира идентично съдържание на клаузите (чл.2, раздел IV), уреждаща неустойката за прекратяване- при прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.1 от същия раздел по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по него, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок. Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договорите и да начисли еднократно неустойки. Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на дължимите суми по горепосочени фактури остойностяващи предоставени и потребени мобилни услуги. Характерът на неустоечната клауза е гаранционно обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително страните са уговорили неустоечна клауза нейния размер. От представения по делото писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото едностранно прекратяване.

Безспорно, ответника притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Макар и да няма възражения в този смисъл от страна на ответника, то за действителността на тази клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Същевременно, процесният договор и допълнително споразумение са сключени при предварително определени общи условия от страна на ищеца, като липсват данни посочените общи условия да са одобрени от ответника.  Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответника е била лишен от възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в него. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП  и за  нелоялна търговска практика- Решение № 7586/ 04.12.2013г. на Административен съд- София- град по адм. д. № 6627/2013г.

Съобразявайки изложеното и в заключение, съдът намира, че по начина, по който са уговорени коментираните неустоечни клаузи създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице- потребител, който е икономически по- слабата страна. Касасе се за изначална нищожност, съответно съдът намира, че величината на конкретната претенция по делото (измерима с тримесечни вноски за такси) не може да има отношение към извода за недействителност на договорните клаузи.

Ето защо исковите претенция досежно неустойката от 112,47 лв., по допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г. и сумата от 19.98 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 02.06.2017 г., следва да се отхвърлят.

По отношение на неустойките явяващи се разлика между стандартната цена на предоставени устройства и дължимата преференциална такава по договорите, съдът приема следното: Както се посочи и в двата договора за мобилни услуги от 01.07.2016г. и  и от 02.06.2017г. е предвидено, че в случай на прекратяване  на съответния договор през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение задълженията му, когато е предоставено устройство е регламентирана дължимост на неустойка в размер на разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от него цена за устройството в брой. В случая, ищецът не е ангажирал доказателства относно платената от потребителя цена на устройствата  Apple  I Phone 7 32 GB Black и KIDS WATCH при сключване на договора, нито такива относно цената на устройството съгл. ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и претенциите за неустойка за сумите от 55.43 лв., и 13.29 лева, следва да се отхвърлят.

По разноските

При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковото производство в размер на 402,37 лева.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ответника също се следват разноски за представителство съобразно отхвърлената част от иска, или за сумата от 123,77 лева.

На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направени са такива в общ размер на 385 лева, от които 25,00 лева за платена ДТ и 360лева платено адв. възнаграждение. Своевременно с възражението по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК ответника е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Съобразно постановките на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението следва да се разгледва в настоящото исково производство. Възражението е неоснователно. Уговореното и заплатено възнаграждение от 360 лева с ДДС съответсва на минималния размер съгл. чл.7, ал.2, т. 1 вр. ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС, на осн. § 2а. от ДП на Наребата.

При съобразяване на уважения материален инерес на ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер на 226,15 лева.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се следват разноски за процесуално представителство в заповедното производство съобразно отхвърлената част или за сумата от 123,77 лева.

Водим от горното

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца  „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника В.Н.Ч.,  ЕГН ********** за сумата от 83,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.12.2018г. - 04.02.2019г. по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г., сумата от 187,82 лв., представляваща изискуеми лизинговите вноски за отчетен период 05.12.2018г. - 04.04.2019г., по Договор за лизинг за устройство марка APPLE iPhone 7 32GB Black от 01.06.2017 г.; сумата от 16,89 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.12.2018г. - 04.02.2019г., дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 02.06.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9376/2020г. на ВРС, 46- ти състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 1 лева за предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период 05.12.2018г. - 04.02.2019г. по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г., сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяванена допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 01.06.2017 г., равняваща се на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № **********/05.04.2019г.; сумата от 55.43 лв., неустойка за предсрочно прекратяванена допълнителното споразумение, представляваща разликата между цената на устройство APPLE iPhone 7 32GB Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг, начислена във фактура № **********/05.04.2019г.; сумата от 19.98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 02.06.2017 г., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.04.2019г.; сумата от 13.29 лева, дължима по договор с предпочетен номер ++359********* от 02.06.2017 г. за предоставяне на устройство марка MyKi Kids Watch Red, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура № **********/05.04.2019г.

ОСЪЖДА В.Н.Ч.,  ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 402,37 лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото производство съразмерно уважената част на иска и сумата от 226,15 лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в заповедното производство съразмерно уважената част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 да заплати на В.Н.Ч.,  ЕГН ********** сумата от 123,77 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9376/2020г. по описа на ВРС, съразмерно отхвърлената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 да заплати на адв. К.Н.Т., член на ВАК, с личен № ********** сумата от 123,77 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в исковото производство, съразмерно отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: