Р Е Ш Е Н И Е №260027
24.03.2022 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7963/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на на „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
и с искове с правно основание в чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което то
разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което доставило на
ответника до негов обект – жилище в гр.******************,
питейна вода за периода 17.11.2016г. – 24.01.2020г. на стойност от 499.99 лв., която останала незаплатена въпреки
издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите
условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било измерено
чрез изправно средство за търговско измерване , водомер, монтиран в имота. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч.
гр. дело № 2338 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХVІІІ гр.състав , за 2020г, в която,
освен главницата, била заповядана
за плащане и лихва в размер на 61.79 лв.
за период на забавата от 31.01.2017г до 31.12.2019г., и законна лихва от датата
на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане
на разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в
своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяна от ищеца вода , тъй
като не бил нито собственик, нито ползвател на имота на ул. *********. Искът бил и недоказан по
размера си, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи.
Възразява се също така, че за вземането е изтекла погасителната давност, като
се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза
дава заключение, че счетоводството на
ищеца е редовно водено , за доставената
в процесния период вода не са постъпвали плащания от ответника и задължението
му съобразно издадените фактури е в общ размер от 499.99 лв. - главница и лихва в размер на 61.79 лв. за процесния
период на забавата. Стойността на вземанията , за които тригодишния давностен
период не е изтекъл , е 445.63 лева – от главницата , и 49.48 лева от лихвите.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен
между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86
от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен,
като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните
писмен договор не е необходим. Не се
спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан
този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно ,за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия. На следващо
място, на л. 7 и 8 от делото са представени извлечения – копие от кадастралната
карта с данни от кадастралните регистри , в които както имота с идентификатор №
56784.512.288 по кадастралната карта на П., така и находящата се в същия сграда
с идентификатор № 56784.512.288.1 , са
записани на името на Д. Д., наследодател на ответника. Това е достатъчно за
съда да приеме , че Д. е един от
съсобствениците на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка
на питейна вода, и за него е възникнало задължение да плати нейната стойност.
Вярно е също така, че искането на
ищцовото дружество се базира изцяло на изходящи от него частни документи,
каквито са фактурите, карнетите,
поканите за плащане и извлеченията от счетодовните записи. Счетоводството
на ищеца обаче е редовно водено съобразно заключението на вещото лице, което
съдът кредитира, и затова съдът кредитира фактурите като годни доказателства, включително и с оглед нормата на чл. 182 от ГПК.
Съдът споделя обаче -отчасти-
възражението за изтекла погасителна давност. Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла
на чл. 111 буква „в „ от Закона за задължениято
и договорите и Тълкувателно решение №
3/2011 , ОСГКТК, и на соченото основание то се погасява с изтичането
тригодишен период на бездействие на кредитора. Заявлението за издаване на
заповед за плащане е подадено в съда на дата
12.02.2020г, и това означава , че са погасени всички вземания на
кредитора с настъпил преди 12.02.2017г. падеж, каквито има. Непогасени са останали според заключението на
вещото лице 445.63 лева – от главницата , и 49.48 лева от обезщетението за забава , до които
размери исковете са основателни. За разликата те следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат
пропорционално.
Общия размер на ищцовите разноски
е 747 лева, като пропорционално на уважената част от исковете , се присъждат
658.34 лв. (747/561.78*495.11)
На ответника не се присъждат
разноски, тъй като не е направил такива, бил е представляван от особен
представител.
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по
отношение на Г.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми
, за които е издадена заповед за плащане
по ч. гр. дело 2338/20, ПРС: 445.63 лева главница – доставена за периода
от 17.11.2016г. – 24.01.2020г. вода, 49.48
лева лихва върху главницата за
период на забавата от 31.01.2017г до 31.12.2019г., и законна лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението - 12.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете над тези размери – до пълните такива
от 499.99 лева – главница и 61.79 лева лихви , като неоснователни поради
изтекла погасителна давност .
Осъжда Г.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 658.34 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалван е
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ