РЕШЕНИЕ
№ 2427 18.06.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд
петнадесети граждански състав
На осемнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година
В
открито заседание на двадесет и
осми май 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Василена Стефанова
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 915 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Н.К.В., ЕГН **********,***
твърди, че е бил работник в ответното дружество „КЦМ“ АД, ЕИК *********,
съгласно трудов договор № ***/**** г., като заемал длъжността „**** (****************)“.
С допълнително споразумение № ****/**** г. той е преназначен на длъжността „********“.
Твърди, че на ******* г. е претърпял трудова злополука при следните
обстоятелства: На тази дата се явил на работа, екипирал се с предоставените му
от работодателя работно облекло и лични предпазни средства и започнал да
изпълнява служебните си задължения, изразяващи се в ***********. Около *****
часа се намирал на ******************. В този момент ****** извършвал
преместване на **********. При преминаване на ***** в опасна близост до В., той
го ударил в гръб, като той залитнал и ***********. Стоящият до него работник
реагирал незабавно, като го издърпал. Заявява се, че цялата ситуация е заснета
от технологично видеонаблюдение. Същият бил транспортиран със служебен
транспорт по спешност до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и приет за лечение в Клиника
по *********** на болницата. Твърди се, че е извършена проверка на злополуката
и с Разпореждане № *********/****** г. ТД на НОИ, станалата злополука е
квалифицирана като трудова злополука. Твърди се, че вследствие на настъпилата
трудова злополука ищецът е претьрпял болки и страдания. Извършени са две
последователни хирургически интервенции, съответно на ****** г. и ****** г.,
като след проведен курс на лечение е
изписан на ****** г. с диагноза: „************************“. При
изписването му е издаден болничен лист, където е вписано *********. Според
медицинската документация ищецът е с временно изгубена работоспособност, като
са установени *******************, т.е. налице е **********. Твърди се, че в
продължителен период от време В. е бил във временна неработоспособност със
същата диагноза. Твърди се, че след злополуката е последвало и нарушаване на
обичайния личен ритъм на живот на В.. В резултат от настъпилите ****** той
изпитвал силни болки, не можел да спи и това водело до допълнителен дискомфорт.
Имал постоянно главозамайване от силните обезболяващи, които пиел. Не можел да
стои прав и около 3 месеца бил обездвижен на легло. След това започнал бавно да
се движи с помощта на своята съпруга. Твърди се, че и към настоящия момент
стъпва трудно поради *********. Посочил е, че ищецът е в трудоспособна възраст,
като вследствие на претърпяната злополука и към момента е неработоспособен.
Търпял е и продължава да търпи сериозни по интензитет физически и психически
болки и страдания. Твърди се, че е налице сериозно *********** ********, което
е рефлектирало отрицателно върху възможността да осъществява нормална трудова
функция, а още по-малко да бъде конкурентноспособен на пазара на работната сила
в страната. Против волята си е лишен от възможността да се грижи за себе си и
семейството си, да се издържа пълноценно. Не на последно място пострадалият
изживял и сериозен психически шок от самата злополука, което оказало влияние на
самочувствието и начина на общуване с околните. Станал раздразнителен, рядко
излизал от вкъщи, а когато излизал навън, това му носело допълнително
притеснение и потиснатост. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с
който искът се посочва да е допустим, но неоснователен. Твърди се, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в
допуснати от него груби нарушения на разпоредби на нормативните и
вътрешно-нормативните актове, регламентиращи безопасността на труда, т.к.
съгласно **** инструкция – ****************************. Заявява се, че ищецът
е преминал всички задължителни инструктажи преди започване на работа, запознат
е с действащите към момента вътрешно-нормативни актове, както и с посочената
Технологична инструкция. Следователно е знаел, че не е трябвало да стои ******,
но въпреки това е застанал там, считайки че въпреки, че пренебрегва
задължителните правила за безопасност на труда, на него няма да му се случи
нищо. Проявил е груба небрежност към момента на настъпване на злополуката.
Наличието на съпричиняване е отчетено и констатирано от НОИ в Протокол № ****/******
г. за разследване на трудовата злополука, а именно т. 9 и т. 10, както и в
Протокол № *********** г., където в т.Х ищецът е посочен като лице, допуснало
нарушение. Нарушена е и т.3.6 от длъжностната характеристика. Счита
претендираната сума за прекалено завишена с оглед твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Твърди се, че на ищеца са изплатени разходите за болничен
престой, съгласно колективния трудов договор във връзка с трудовата злополука.
Заявява, че на основание чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда, тази сума следва
да бъде приспадната от евентуално присъденото обезщетение. Възразява се и срещу
твърдението, че вследствие настъпилата злополука той е бил освободен от работа
от работодателя. Заявява, че същият е подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Моли да
се отхвърли исковата молба като неоснователна. В случай, че съдът прецени, че
на същия се дължи обезщетение за неимуществени вреди, се моли на основание чл.
52 от ЗЗД да бъде присъден справедлив размер на обезщетението, след приспадане
и на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
с поне 50 % , като бъде приспадната и получената сума за лекарства в размер
на 157 лева. Претендират се и
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представеното копие от трудов договор № ****/*****
г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от
****** г.на длъжност “**** /********/”. По силата на допълнително
споразумение № ****/***** г. той бил преназначен на длъжността „********“.
От протокол за резултатите
от извършено разследване на злополука № ******/******* г., както и от
разпореждане №*******/****** г. на ТП на НОИ – П., се установява, че на **** г. в **** ч. ищецът изпълнявал служебните си
задължения, като извършвал ***********,
като пострадалият се намирал на *********. В този момент ***** извършвал **********.
При преминаване ******** в опасна близост до В., ******* го ударил в гръб, като
пострадалият залитнал и ************. Стоящият до него работник реагирал
незабавно, като го издърпал. Заявява се, че цялата ситуация е заснета от
технологично видеонаблюдение. Ищецът бил транспортиран със служебен транспорт
по спешност до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и приет за лечение в Клиника по ***********
на болницата.
С Разпореждане № ********
г. ТД на НОИ, станалата злополука е квалифицирана като трудова. След проведен
курс на лечение е изписан на 02.08.2017
г. с диагноза: „****************“. Бил му предписан болничен режим на лечение
от 17дни и домашен режим на лечение от общо 90 дни.
Твърди се, че вследствие на
настъпилата трудова злополука ищецът е претьрпял болки и страдания. Извършени
са две последователни хирургически интервенции, съответно на ********* г. и ******
г. В резултат от настъпилите ******* той изпитвал силни болки, не можел да спи
и това водело до допълнителен дискомфорт. Имал постоянно главозамайване от
силните обезболяващи, които пиел. Не можел да стои прав и около 3 месеца бил
обездвижен на легло. След това започнал бавно да се движи с помощта на своята
съпруга. Твърди се, че и към настоящия момент стъпва трудно поради *********.
Посочил е, че ищецът е в трудоспособна възраст, като вследствие на претърпяната
злополука и към момента е неработоспособен. Търпял е и продължава да търпи
сериозни по интензитет физически и психически болки и страдания. Твърди се, че
е налице сериозно **************, което е рефлектирало отрицателно върху
възможността да осъществява нормална трудова функция, а още по-малко да бъде
конкурентноспособен на пазара на работната сила в страната. Против волята си е
лишен от възможността да се грижи за себе си и семейството си, да се издържа пълноценно.
Не на последно място пострадалият изживял и сериозен психически шок от самата
злополука, което оказало влияние на самочувствието и начина на общуване с
околните. Станал раздразнителен, рядко излизал от вкъщи, а когато излизал
навън, това му носело допълнително притеснение и потиснатост.
От разпита на св. В.С.В. - **** на ищеца, се установи, че на 16.07.2017
г. получила обаждане по телефона от **** си, която й казала, че *** й е
претърпял инцидент и е по спешност на „П.“. По това време той работил в „КЦМ“.
При качването при него в отделението за ****, видели, че той видимо изпитвал болка, ******* до горе. **** също
била ****** - ************. Доколкото
разбрали тогава от лекарите, той изпитвал много големи болки, викал, охкал,
когато са го приемали и е бил в много окаяно положение. Много тежко го е
преживял. ***********. Били му направени две операции. Първата операция била за
**********. Втората операция, на третия ден, вече била за ***********. Около 15
дни престоял в болницата. В този период почти през цялото време св. била
денонощно при него. Нощувала там, защото му трябвало наблюдение 24 часа, тъй
като той изпитвал огромни болки, не можел да спи, да се храни и бил много зле.
Тя видяла как изглеждат ********** на самото изписване, защото му махнали
бинтовете, за да може да се измие и да му сложат нови. ***************************.
Имало *****************************. След изписването му от болницата се
прибрали вкъщи. Оттам започнало едно дълго възстановяване. Той продължил да
изпитва болки, много големи. Трябвало постоянно да идва в П. в болницата за
смяна на превръзки, за болкоуспокояващи, които му били изписвани и било много
тежко самото възстановяване. Придвижването му било затруднено. Той почти три
месеца не можел да ходи. Една крачка я правел в интервал от пет минути, особено
на *******, който е много по-засегнат. Тази невъзможност се дължала на болката.
***** му били нестабилни, бил като малко ****, *******. ***************. Той не
можел да *****. След тези три месеца лека - полека се възстановявал, но много
трудно и до ден-днешен на него му било трудно самото ******. След 7-8 месеца
той все още не се бил възстановил напълно. Към настоящия момент ****** били
много видими, **********. Въпреки тази операция с ***********, имал видими
следи. До настоящия момент той не бил започнал работа, тъй като изпитвал затруднения.
Когато ************, също изпитвал болка. На **********, които му били сложили
при самото **********. Казвал, че има ********** все още. След изписването от
болницата той доста се променил. Станал много избухлив, изнервен, депресиран.
Променил се много и постоянно повтарял *********. *********. Чисто психически
той се сринал до много голяма степен. Все още психически не се бил възстановил.
Все още бил избухлив, депресиран. Това оказало влияние и върху контактите му с
приятели. Станал избухлив, затворил се много в себе си, почти не контактувал с
никого. Тя, семейството и приятелите се опитвали по всякакъв възможен начин да
го предразположат, но той просто не позволявал. Бил се затворил в себе си.
В констативната част на
заключението на СМЕ, изготвено от *** К.Я., което съдът възприема като обективно
и безпристрастно, е отбелязано, че от първичния преглед при постъпване на ищеца
в болничното заведение било установено **********************.
По време на лечението пациентът е получавал обезболяващи ******************. На
18.07.2017 г. била извършена хирургическа ****************. Установен е гладък
следоперативен период. Изписан е с подобрение. Дадени са указания за ******
превръзки за три месеца. При личния преглед на ищеца от в. л. на 16.05.2018 г.
е установено, че на фона ******************** от злополуката. По ******************.
По предно – страничните повърхности на ****************. На дясното *** има *****,
на лявото – *****. По *************. Местата на осъществена ******************.
От ******************************************. **************************,
поради което най – вероятно има причинно – следствена връзка с трудовата
злополука. От прегледа се установява, че по увредените участъци на *************************************.
***********. ******* могат да намалеят по своя интензитет, но въпреки
извършените в периода на дехоспитализация манипулации, ще останат за цял живот.
Ако пациентът не изпълни дадените предписания, **** ще се задържат по – дълго
време и по – бавно ще се загубят. От момента на действие на термичния агент до
изписването му пациентът е изпитвал болки, дискомфорт и страдания. Болките и
страданията са били значителни в острите периоди – началните часове след
травмата, като постепенно са намалявали с напредване на оздравителните процеси.
Оперативните интервенции върху ******* повърхности и манипулации по превръзките
са били извършвани под пълна анестезия. През останалото време му е бил назначен
аналгетик. В момента на прегледа се намира в добро здраве и стабилно състояние
с нормотр***************, които не нарушават функционалната активност на
увредените зони. Субективно пациентът съобщава за ************, като самият той
определя като ***************. Лечението е завършено успешно. Болките и
дискомфортът са строго индивидуални. Не се изключва това чувство да се изпитва
и след сроковете за пълно оздравяване, но това не пречи на възстановените
функции на *******************.
От заключението на СМЕ,
изготвено от *** Б.К., се установява, че ********* травми. Процентът на ****************.
На местата на ********** е с увреден тонус, отпусната, със загуба на
еластичност. **** ще оставят следи за цял живот. От разясненията на експерта в
съдебно заседание се установи, че ******* са необратими и засега нямало вариант
да се заличат ***** изобщо.
От заключението на СПЕ се
установи, че вследствие на инцидента ищецът е преживял остра стресова реакция.
Преживял е състояние на тежък стрес с болков синдром. Същият е бил в ясно
съзнание и е възприел случилото се пряко и изцяло. Изпитал е и силен страх,
както за моментното си състояние, така и за последиците от случилото се. След
проведеното лечение, оперативни интервенции, възстановяване и рехабилитация В.
е бил с разстройство на адаптацията. Преживяното стресово събитие и към момента
води до неудоволствени изживявания, които се засилват при коментиране на
събитието, страх от последствията на случилото си. Били са съчетани с болков
синдром, тревожност и нарушения на съня, ***************. Имал е нужда от
персонални грижи за около три месеца. Счита, че случилото се е оказало
въздействие не само върху него, но и върху близките му. Към момента на
експертизата са налице остатъчни невротични прояви – **********, които са в
пряка връзка с физическото му състояние и функционален капацитет /
работоспособност/. С физическото
възстановяване се възстановява и емоционалното състояние на подекспертния.
Понастоящем е налице процес на възстановяване на психическата стабилност. Интензивността
на емоционалните преживявания се определя от характеровите особености, в
частност от темпераментните характеристики на личността.
Съдът възприема заключенията
на изслушаните експертизи като обективни, изготвени с необходимите знания и
опит, както и неоспорени от страните.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките
за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от Кодекса на труда са
налице.
Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на *****
г. ищецът е претърпял трудова злополука.
В резултат на злополуката същият е претърпял „******************“, както и остра стресова реакция, което състояние преминало в състояние
на ***********. Стигнало се е до увреждане на здравето на работника.
Съдът намира, че по делото
се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и претърпяната
трудова злополука. Този извод се потвърждава, както от разпореждане № *********/**********
г. на ТП на НОИ – П., така и от заключенията на СМЕ.
В резултат на увредата
временно е била намалена работоспособността на ищеца. Увреждането е причинило
на ищеца болки и
страдания, изразили се в болки вследстие *****, което е причинено по типа на ******. Процентът на *************.
Болките и страданията са причинени и от двете хирургични интервенции. На
местата на **************. По увредените участъци на ************ и
осъществените хирургически интервенции. **** има и по ******************. Тези ****
могат да намалеят по своя интензитет, но въпреки извършените в периода на
дехоспитализация манипулации, ще останат за цял живот. Злополуката се отразила
и на психическото му състояние, като В. е бил с разстройство на адаптацията.
Преживяното стресово събитие и към момента
води до неудоволствени изживявания, които се засилват при коментиране на
събитието, страх от последствията на случилото си. Били са съчетани с ******************,
като всички описани увреждания по правилата на гражданското и трудовото право
следва да бъдат репарирани.
Касае се за ****** в началото на трудовата му кариера.
При настъпване на трудовата злополука, същият изпитал силно чувство на
безпомощност и страх, както и безнадежност. Налице са остатъчни невротични прояви – ******************. С физическото
възстановяване се възстановява и емоционалното състояние на подекспертния.
Понастоящем е налице процес на възстановяване на психическата стабилност.
Като недоказани не се
възприемат твърденията на ищеца, че понастоящем ****** поради ***********, в
каквато насока се явяват и показанията на неговата ****, тъй като от
заключението на СМЕ се установи, че ***************.
Следователно, доказа се по
несъмнен начин – при условията на пълно и главно доказване, че в период от
около година след инцидента претърпяното вследствие трудовата злополука
функционалното увреждане на ********** преминало, като е налице постепенно
възстановяване на психическата стабилност.
Неимуществената отговорност на работодателя се
определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и
страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той
продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с оглед степента на търпените
болки и страдания, тяхната продължителност, както и наличието на усложнения от
настъпилите увреди – ********, които ще останат за цял живот, от една страна, а от друга страна, наличието
на влошено психическо състояние, което продължава и понастоящем, съобразно
нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 39 000лв., като до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Споделя се наведеното от ответника възражение, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно нарушение
от негова страна на задълженията, вменени съгласно чл. 33 от ЗЗБУТ
и **** инструкция – ******************. Нарушена е и
т.3.6 от длъжностната характеристика за длъжността „********“, съгласно която
той има задължение да спазва правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Наличието на съпричиняване
е констатирано от НОИ в Протокол № ***/****** г. за разследване на трудовата злополука, а
именно т. 9 и т. 10, както и в Протокол № ****/****** г., където в т.Х ищецът е
посочен като лице, допуснало нарушение.
За да е налице соченото основание за намаляване на
отговорността на работодателя, е необходимо пострадалият да е проявил груба
небрежност. Същата, съгласно трайната съдебна практика, е налице, когато
пострадалият не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил.
От друга страна, за да е налице сочената хипотеза, то следва да се установи, че
грубата небрежност е пряка последица от неизпълнение на вменени на работника
трудови задължения. На следващо място, следва да се установи субективното
отношение на пострадалия към настъпилия резултат, а именно, че същият е
предвиждал настъпването на вредоносните последици – увреждане на здравето, но е
мислил да ги предотврати. В случая доказателства за това субективно отношение
бяха събрани чрез протокола за резултатите от разследването на злополуката, от
който се установява, че макар да е **********, В. е останал на ********. От
друга страна, с оглед посочените по-горе доказателства, съдът намира, че
настъпилата злополука в случая е в резултат и на неосигуряване от работодателя
на безопасни условия на труд, поради което и не може да се приеме, че
злополуката се дължи единствено на груба небрежност от страна на работника.
Както е посочено и в протокола за разследване на злополуката, работодателят е
нарушил чл.186, ал.1 от Наредба № 7/ 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, съгласно която движещите се части на
работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни
устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства,
спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. На следващо
място, е констатирано и нарушение на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и от друг работник, а именно ******. Следователно, налице е
съпричиняване на вредоносния резултат, освен от пострадалия, така също и друг
работник, а принос за настъпилата трудова злополука има и самият работодател.
Следователно, процентът на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, е
в размер на 10%, при преценка приноса на посочените по – горе страни за
настъпилата злополука. Ето защо на ищеца следва да се присъди сумата от
35 100лв., която в пълен обем би репарирала претърпените от него болки и
страдания. Обезщетението за забавено плащане ще се присъди от датата на
настъпване на злополуката – ******* г., до окончателното изплащане на сумата.
От друга страна, неотносимо към спора се явява
възражението на ответника, че е заплатил сумата от 157лв. за медикаменти на В.,
тъй като претенцията в настоящото производство касае претърпени неимуществени
вреди от ищеца вследствие настъпилата трудова злополука.
Ищецът
претендира разноски, като съразмерно на уважената част от иска следва да му се
присъдят разноски в размер на 3334.50лв. – заплатено адв. възнаграждение.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от иска, на същия
следва да се определи юрк. възнаграждение в размер на 55,13лв.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1404лв., както и сумата от
260лв.- разноски за експертизи.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
“КЦМ”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе”,
представлявано от ******** С.Г.П., да заплати на Н.К.В.,
ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда СУМАТА от 35 100лв./тридесет и пет хиляди и сто
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болки и страдания,
търпени от В. поради причиненото му „**********“, вследствие
трудова злополука, претърпяна на ***** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на настъпване на злополуката – **** г., до окончателното
изплащане на сумата, както и СУМАТА от 3334.50лв./три
хиляди триста тридесет и четири лева и 50ст./ - разноски по делото, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 40 000лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
“КЦМ”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе”,
представлявано от ******** С.Г.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 1404лв./хиляда
четиристотин и четири лева/- държавна такса, както и сумата от 260лв./двеста и шестдесет лева/-
разноски за СМЕ и СПЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ