Решение по дело №251/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 17
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Сливница, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 3958/2020 г. от
06.04.2021 г., издадено от М.В.Н. – с.д. началник отдел „М. Ю.“, главна
дирекция „М. р. и р.“ към А. „М.“, с което на жалбоподателя е наложено
административно глоба в размер на 8522 лева за нарушение на 233, ал. 3, вр.
ал. 1 от ЗМ и са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му административно нарушение, както и че същото не е
извършено виновно.
Въззиваемата страна, ТД „Ю.“ към А. „М.“, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт З. оспорва жалбата. Намира издаденото
наказателното постановление за правилно и законосъобразно, и като такова
моли да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 30.11.2020 г. свидетелите В. ВЛ. КР. и В. ЛЮБ. СТ. - и двамата на
длъжност “старши инспектор” при ТД „Ю.“, изпълнявали служебните си
задължения на трасе „Изходящи леки автомобили и автобусу“ на МП
Калотина. Около 10:30 ч. на трасето пристигнал автобус на фирма „Ю.И.“
1
ЕООД, с рег. № *******, пътуващ от Р.Б. за К.И.. В автобуса пътувала и
жалбоподателката. В хода на проверката митническите служители попитали
жалбоподателя дали има нещо за деклариране, на което тя отговорила
отрицателно. При проверката на багажа на жалбоподателката са открити 800
кутии цигари, облепени с български акцизен бандерол – 400 кутии цигари с
марка R. с български акцизен бандерол; 190 кутии цигари с марка M.T. с
български акцизен бандерол; 100 кутии цигари с марка P.A.B. 100 с български
акцизен бандерол; 10 кутии цигари с марка P.A.B. 80 с български акцизен
бандерол; 100 кутии цигари с марка O. с български акцизен бандерол. За
извършената проверка бил съставен Протокол за извършена митническа
проверка (ПИМП) №20BG9911M051906/30.11.2020 г.
Свидетелите В. В. К. и В. Л. С. преценили, че извършеното от
жалбоподателя съставлява нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, за което
съставил против нея АУАН № 2537/30.11.2020 г. по описа на ГДМРР, АМ, в
присъствието на свидетеля М.А. и на нарушителя. Препис от така съставения
АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставянето на АУАН. С така
съставения АУАН като ВД били иззети и кутиите с цигари.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило
възражение срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП №
3958/2020 г. от 06.04.2021 г., издадено от М.В.Н. – с.д. началник на отдел „М.
р. и р. Ю.“ при Главна дирекция МРР към Централното митническо
управление на А. „М.“, с което на основание чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗМ е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 8522 лева и в
полза на държавата са били отнети вещите, предмет на нарушението по чл.
233, ал. 1 от ЗМ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите В. В. К., В. Л. С. и М. А. А., които са ясни, безпротиворечиви,
логични и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН №2537/30.11.2020
г., протокол за извършена проверка №20BG9911M051906/30.11.2020 г.,
становище №32-99536/26.03.2021 г. на Комисия, определена със заповед
№ЗТД-5800-110/32-55902/18.02.2021 г., заповед № ЗАМ-42/32-8714 от
07.01.2019 г., разписка № 0127616, приемо-предавателен протокол с рег. № К-
61 от 01.12.2020 г., длъжностна характеристика, заповед за изменение на
служебно правоотношение № 2255 от 07.01.2019 г., заповед за изменение на
служебно правоотношение №4560 от 17.12.2020 г.,
Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че
тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват
фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са
очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и
релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите
кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със
съставения АУАН, протокол от митническа проверка и приемо-предавателен
2
протокол, където се съдържат всички релевантни обстоятелства по
твърдяното нарушение. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз
основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции-констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
3
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че е направила опит да пренесе през границата на
страната акцизни стоки без знанието и разрешението на митническите органи.
Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 233, ал.
3, вр. ал. 1 от Закона за митниците.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ гласи, че който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките. ЗМ въвежда задължение всяка стока, предназначена да
бъде поставена под митнически режим да бъде декларирана за съответния
режим. Разпоредбата предвижда две форми на изпълнителното деяние –
пренася и превозва. Пренасянето се извършва при упражняване от дееца на
фактическа власт върху стоките, а при транспортирането деецът ги превозва с
транспортно средство, което управлява самият той. Според чл. 233, ал. 3 от
ЗМ когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или
преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда
са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до
250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността
на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от
200 до 250 на сто от продажната им цена. Такава забрана за износ на
тютюневи изделия облепени с български акцизен бандерол се съдържа в
разпоредбата на 33, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че
жалбоподателката е направила опит да пренесе през държавната граница
цигари – 400 кутии цигари марка R. с български акцизен бандерол; 190 кутии
цигари марка M.T. XL с български акцизен бандерол, 100 кутии цигари марка
P.A.B. 100 с български акцизен бандерол, 10 кутии цигари марка P.A.B. 80 с
български акцизен бандерол и 100 кутии цигари марка O. с български акцизен
бандерол, като същата не е декларирала стоките при извършената митническа
проверка. Нарушението е извършено умишлено доколкото жалбоподателката
е съзнавала, че пренася акцизни стоки с бандерол през държавната граница и
е целяла това да стане без знанието и разрешението на митническите органи.
4
С това свое поведение жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 233,
ал. 1, вр. ал. 3 от ЗМ.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ предвижда административно
наказание глоба от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките
при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на
тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. При
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая
правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен
доколкото е в неговия минимален размер от 200 на сто продажната цена на
тютюневите изделия. Общата продажна цена на стоките е определена в
съответствие със стойностите в публичния регистър за цените на тютюневите
изделия в размер на 4261 лева. Правилно и законосъобразно наказващият
орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ и е отнел стоките
в полза на държавата.
Съдът счита, въпреки липсата на възражение в тази насока, че в
настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по
смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение
е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на
каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. Съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
5
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 3958/2020 г.
от 06.04.2021 г., издадено от М.В.Н. – с.д. началник отдел „М. р. и р. Ю.“,
главна дирекция „М. р. и р.“ към А. „М.“, с което на жалбоподателя С. Д. П.,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
8522 лева за нарушение на 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ и са отнети в полза на
държавата стоките, предмет на нарушението.
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., обл. П., ул. „О.П.“
№**, да заплати на Териториална дирекция „Ю.“ към А. „М.“, сумата от 100
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – област, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6