Р Е Ш Е Н И Е
№ 341/ 04. Юли 2023г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На четиринадесети юни 2023г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 297/2023г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Б.И.И. ***, чрез адв. М. ***
срещу Заповед за ПАМ № 23-0938-000161/21.03.2023г. на Началник Сектор Пътна
полиция - Плевен , с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171
т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на лек автомобил – Хонда Акорд с Рег. № ЕН****КТ за срок от 6
месеца, затова че със съставен АУАН № GA898461/21.03.2023г.
е установено, че като български гражданин е управлявал собственото си МПС с
чуждестранно национално свидетелство, издадено от Обединено кралство
Великобритания, която не е член на ЕС, без да е подменено след пребиваване в
страната повече от 3 месеца - нарушение на чл. 162 ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че неправилно са тълкувани
приложимите норми, тъй като СУМПС е издадено от Великобритания на 18.11.2020г.,
преди изтичането на преходния период – до 31.12.2020г. и е със срок на
валидност до 17.11.2025г. и затова следва да се счита като такова, издадено от
страна членка на ЕС. Затова неправилно е
приложена ПАМ на посоченото основание. Претендира разноски.
Ответникът – Началник СПП-Плевен изразява бланкетно
становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на 31.03.2023г. Жалбата е подадена
на 10.04.2023г., в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен
по отношение на Б.И.И. с правно основание чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Като фактическо основание е посочен съставения срещу Б.И.
АУАН № GA898461/21.03.2023г., с който е установено, че на 21.03.2023г.
като водач и собственик на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ЕН****КТ в
Община Плевен на първокласен път №3 – гара Бяла-Плевен-Ботевград при километър
68 с посока на движение към кръстовище разклон гр. Славяново, гр. Пордим в
качеството си на български гражданин управлявал автомобила на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство с номер IVANO802099B98WA - срок на валидност от 18.11.2020г. до 17.11.2025г., издадено по образец от Обединеното кралство
Великобритания /UK/, която държава не е членка на
Европейския съюз, като водачът управлява повече от три месеца след датата на
влизането му в Република България на 04.10.2022г., установено чрез ОДЧ – Плевен
след справка в АИС – граничен контрол. Водачът възразил, че е излизал скоро.
С описаното деяние е осъществил нарушение на чл. 162
ал.1 ЗДвП, според който българските граждани могат да управляват МПС на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Описаното деяние е послужило като фактическо основание
за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение, която административна принуда се изразява в
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява МПС при изброени следните хипотези: без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171 т.1 или т.4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства. Мярката се прилага за срок от 6
месеца до една година. В случая е приложен минималния предвиден в закона срок
от 6 месеца.
На 21.03.2023г. със съставянето на АУАН са иззети
табелите с регистрационните номера и СРМПС на управлявания от Б.И. автомобил с
Рег. № ЕН****КТ, описан в обстоятелствената част на заповедта, с което мярката
фактически е изпълнена. Иззето е и чуждестранното СУМПС.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а
б. „а“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП или
от оправомощени от тях лица.
Съгласно приложената по делото Заповед № 316з-2561/04.07.2022г.
на Директора на ОД на МВР – Плевен т.1.1. - Началникът на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Плевен е оправомощен да издава заповеди за ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия. Нарушението е извършено
на първокласен път на територията на Община Плевен и установено с АУАН,
съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР – Плевен. Следователно
заповедта е издадена от съответния териториално и материално компетентен орган
в рамките на предоставените правомощия.
Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието
съдържание е посочено като фактическо основание за издаването й. Описаното
нарушение на чл. 162 ал.1 ЗДвП с всички факти и обстоятелства, при които е
извършено, съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото
правно основание – чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта
може да се направи извод, че принудителната административна мярка се налага на Б.И.И.
в качеството му на водач и собственик на лек автомобил Хонда Акорд с Рег. № ЕН****КТ
като е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца за
извършеното административно нарушение по чл. 162 ал.1 ЗДвП. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере
правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна
мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида и срока на действието й и в
този смисъл е достатъчно добре мотивирана. Приложена
е по отношение на описания в обстоятелствената част автомобил, собственост на
водача за извършеното от него нарушение по чл. 162 ал.1 ЗДвП, което може да се
извлече от описанието в обстоятелствената част на заповедта, посоченото нарушение
по ЗДвП, правното основание за издаването на заповедта и разпоредителната част. Поради това заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма като съдържанието й позволява да се разбере каква е волята на
административния орган и какви са мотивите за издаването й и не съдържа
противоречия.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Изяснени са
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Установява се, че на 21.03.2023г.
жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил след изтичането на повече
от 3 месеца от датата на влизане в Република България с чуждестранно СУМПС,
издадено от Великобритания, която държава не е членка на ЕС. Видно от
приложената справка за регистрация на автомобила към момента на нарушението жалбоподателят
е негов собственик, а според приложената справка за задграничните му пътувания
се доказва, че последното му влизане в Р България е осъществено на 04.10.2022г.
и към датата на проверката - 21.03.2023г. са изтекли повече от три месеца от
влизането му на територията на страната. При съставяне на акта водачът е
оспорил това обстоятелство, като е възразил „излизал съм скоро“, но не е
представил доказателства за последното си влизане в страната.
За констатираното нарушение по чл. 162 ал.1 от ЗДвП е
издадено НП № 23-0938-000986/31.03.2023г. от Началника на СПП – Плевен, затова
че като български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално
свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца на
територията на Р България, за което жалбоподателят е санкциониран на осн. чл.
177 ал.1 т.2 ЗДвП с глоба в размер на 100 лв. и до приключване на съдебното
дирене няма данни НП да е влязло в сила. В приложената справка за водача е
отбелязано, че постановлението е изпратено за връчване.
Субект на принудителната административна мярка по чл.
171 т.2а б. „а“ ЗДвП може да бъде единствено собственикът на автомобила, който
е управлявал собственото си МПС т.е. има едновременно и качеството водач на
автомобила, което в случая е налице.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т. 2а
б. „а“ ЗДвП се прилага при наличието на няколко отделни хипотези, първите две
касаят управление на МПС от неправоспособен водач или водач, който не притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
Очевидно в случая не се касае за останалите изброени в закона случаи – лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, временно отнето свидетелство по административен или
съдебен ред, както и на собственик, чието МПС се управлява от лице, за което са
налице тези обстоятелства.
Правоспособността на водача се доказва с валидно
СУМПС, а липсата на валидно СУМПС е основание за налагане на принудителната
мярка. В конкретния случай, видно от приложената от информационната система на
МВР справка за водача, Б.И. е притежавал издадено българско СУМПС на 18.03.2008г.,
валидно до 18.03.2018г. и контролен талон към него, но го е заменил с английско
свидетелство за управление на МПС, издадено на 14.09.2015г. След влизането му в
страната на 04.10.2022г. и след установяване на нарушението на 21.03.2023г. не
е подавал заявление за подмяна на чуждестранното СУМПС с българско.
Жалбоподателят счита, че притежава СУМПС, издадено от
страна членка на ЕС, със срок на валидност до 17.11.2025г. и не може да бъде
приравнен на неправоспособен водач.
След излизането на Великобритания от ЕС съгласно
споразумението за оттегляне и изтичането на преходния период – 31.12.2020г.,
издадените от Великобритания СУМПС, чийто срок не е изтекъл, се считат за
чуждестранни национални свидетелства.
Този извод следва и от цитираната в жалбата
информация, находяща се на сайта на МВР: В рамките на преходния период СУМПС,
издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава
членка на ЕС, и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват до датата му на
валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете
дати настъпи най-напред. В същия смисъл е цитираната в жалбата информация от
сайта на Европейската комисия – СУМПС, издадени от държави-членки на ЕС, се
признават взаимно и считано от края на преходния период – 31.12.2020г., това
взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по
отношение на СУМПС, издадени от Обединеното кралство.
В случая свидетелството е издадено на 18.11.2020г.
преди края на преходния период и е със срок на валидност до 17.11.2025г., но
краят на преходния период е настъпил преди изтичане срока на валидност и затова
след края на преходния период - 31.12.2020г. свидетелството не се счита за
издадено от държава членка на ЕС, а за чуждестранно свидетелство, затова е
валидно на територията на страната само за срок от 3 месеца съгласно чл. 162
ал.1 ЗДвП. Т.е. вътрешното законодателство признава временна валидност на такова
свидетелство за срок от 3 месеца, след изтичането на който, то следва да бъде
заменено с българско при условията на чл. 162 ал.4 или ал.5 ЗДвП.
Съгласно ал.4 ЗДвП чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС на български гражданин или чужденец, издадено
от държава, която не е членка на ЕС, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на
изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията, а съгласно ал.5 – ако не отговаря на тези изисквания
българско СУМПС се издава след успешно полагане на изпит.
Според приложимата за казуса разпоредба на чл. 162
ал.1 ЗДвП като български гражданин жалбоподателят е имал правото да управлява с
издаденото от Великобритания СУМПС за срок от три месеца от последното влизане
на територията на страната, в който срок е следвало да го замени с българско
СУМПС. След изтичането на този срок, издаденото английско СУМПС се счита за
невалидно на територията на страната. Следователно той е управлявал без валидно
СУМПС на територията на страната, доказващо неговата правоспособност като
водач, което е едно от основанията за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „а“ ЗДвП.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а
б. „а“ ЗДвП, кореспондира с въведеното в чл. 150 и чл.150а ЗДвП задължение.
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. Според чл. 150а ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 и т.4 ЗДвП
или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. За описаните нарушения в чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание. Същото наказание се
налага и при нарушение на чл. 162 ал.1 ЗДвП като процесното, когато лицето
управлява с чуждестранно национално СУМПС след изтичането на тримесечния срок
от датата на влизането в страната т.е. без валидно на територията на страната
СУМПС, поради което и приложената ПАМ е относима към случая.
В същия смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
административните съдилища.
Затова по отношение на И. в качеството му на водач за
извършеното от него нарушение по чл. 162 ал.1 от ЗДвП законосъобразно е
издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил,
негова собственост за срок от 6 месеца, който е минималния, предвиден в
разпоредбата.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок, който
не може да бъде по-кратък от 6 месеца. Целите на мярката са постигане на
дисциплиниращ по отношение на водача ефект,
както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел
преустановяване на нарушението и то временно – за определен срок.
По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
свидетелството за регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния
номер на осн. чл. 165 ал.2 т.2 ЗДвП, както е процедирано в случая.
Органите на МВР действат в условията на обвързана
компетентност и при наличието на определените от закона предпоставки – липса на
валидно свидетелство за управление на МПС, доказващо правоспособността на
водача, са обвързани от задължението за прилагане на ПАМ като процесната.
Целта на принудителната мярка е да се преустанови
нарушението, като за срока на действие на мярката лицето предприеме
необходимите действия за подмяна на свидетелството си с българско. Заповедта
подлежи на предварително изпълнение, прилага се на място при установяване на
нарушението чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила, които се изземват
със съставяне на АУАН.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ. Налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението,
като законосъобразно е определен минималния срок от 6 месеца за прекратяване на
регистрацията на МПС. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и
фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е
законосъобразна. Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.И.И. ***, чрез
адв. М. *** срещу Заповед за ПАМ № 23-0938-000161/21.03.2023г. на Началник
Сектор Пътна полиция - Плевен , с която
на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171
т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на лек автомобил – Хонда Акорд с Рег. № ЕН****КТ за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/