МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 17.01.2018г.на
КРС
по НОХД № 1385/
2017г.
Повдигнато е
обвинение срещу К.Ю.Ю. по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че на
13.02.2017г. в гр.Кърджали чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот- разбиване на прозорец, отнел чужди движими вещи- 1 брой
настолен компютър марка „ASUS
X72D“ на стойност 169.02лв. и сумата от 400лв. от владението на Ф.Р.М.
без нейно съгласието и с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът в ход
по същество пледира, че поддържа изцяло обвинението против подсъдимия от
фактическа и от правна страна. Безспорно се установила датата и начина на
извършване на деянието. Обясненията на дееца, че не бил взломявал прозореца на
къщата на Ф., били изолирани, поради което предлага да не бъдат кредитирани. В
останалата част по фактите нямало спор между обвинението и защитата, поради
което се налагал извода, че на 13.02.2017г. подсъдимият отнел лаптоп и парична
сума от 400лв. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК и предлага да му се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като той
съдействал изключително добросъвестно както на досъдебното, така и на съдебното
производство. Настоява за наказание определено при условията на чл.54 от НК към
законовия минимум, както и на дееца да се възложат всички разноски по делото, а
вещественото доказателство да бъде върнато на правоимащия Ф..
Подсъдимият К.Ю.
се признава за виновен и дава подробни обяснения за случилото се на
инкриминираната дата. Отрича обаче да е счупил прозореца и да е открадна и пари
в размер на 400лв. В своя защита изразява съжаление и готовност да заплати
всички разходи по деянието.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Подсъдимият
К.Ю.Ю., роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ю. ***. През 2016г.
той постигнал уговорка с роднините на свидетелката Ф.М. за продажба на собствен
недвижим имот за сумата от 10000лв. Получил капаро за сделката с обещания да му
се заплати останала сума на части за около 10 месеца. Това обаче не станало,
поради което подсъдимият Ю., който имал нужда от пари, решил да отиде до дома
на купувачите и да си поиска останалата сума. За целта на 12.02.2017г. деецът
отишъл в дома на своите роднини, с които се бил уговорил за продажбата, намиращ
се в гр.Кърджали на ***. Там била дъщерята на свидетелката Ф.М., която му
обещала да разговаря със съпруга си и да се видят на следващия ден. На датата
13.02.2017г. подсъдимият К.Ю. ***, където заварил свидетелката Ф.М.. Тя му
обяснила, че дъщеря й била заминала за Дания. Деецът й обяснил за договорните
отношения с нейните близки, поради което поискал от нея пари за това. Тя му
отказала, но обещала да се обади на дъщеря си, за да разбере подробности по
случая. Тогава подсъдимият К.Ю. излязъл на улицата. Почакал там около 40-
50минути и когато видял, че свидетелката Ф.М. напуснала къщата на дъщеря си,
решил да влезе в нея и да извърши кражба. За целта той прекосил двора и когато
стигнал до сградата упражнил натиск върху прозореца на къщата на първия етаж, в
резултат на което две от трите заключващи устройства на прозореца се разбили. Така
подсъдимият Ю. отворил прозореца и през него влязъл в къщата. На масата в
стаята видял преносим компютър марка „ASUS X72D“, който решил да открадне. Взел го в ръце заедно със
захранващия кабел към него и по същия начин напуснал къщата през прозореца. От
там подсъдимият К.Ю., който спешно се нуждаел от пари, се насочил към дома на
свидетеля С.С. ***. Предложил на последния да му продаде носения от него преносим компютър марка „ASUS X72D“ като му казал, че
това се налагало, тъй като трябвало да купи лекарства за детето си. Тогава свидетелят
С. се съгласил със сделката и получил преносимия компютър срещу сумата от 120лв.,
която му дал веднага.
По- късно същият ден
свидетелката Ф.М. се върнала в къщата намираща се на *** в гр.Кърджали и видяла
отворения прозорец, както и установила липсата на преносимия компютър, поради
което сигнализирала за случилото се в РУ- Кърджали.
Видно от Протокол за оглед на
местопроизшествие на 13.02.2017г. в 15.25ч. бил извършен оглед на
местопроизшествие на *** в гр.Кърджали, при който било констатирано от дясно на
лицевата част на къщата двоен кафяв стъклопакет ПВЦ с взломенини две от три
заключващи устройства на рамката, който бил отворен. При това процесуално-
следствено действие били иззети две дактилоскопни следи- едната от прозореца, а
другата от дървено бебешко легло, което се намирало в стаята на взломения
прозорец. От назначената на досъдебното производство Дактилоскопна експертиза
се установява, че първата намерена дактилоскопна следа, снета от външната
страна на стъклото на взломения прозорец, е оставена от дланта на дясната ръка
на подсъдимия К.Ю..
Видно от заключението на вещото
лице изготвило оценителната експертиза инкриминираната вещ представляваща
преносим компютър марка „ASUS
X72D“ стойността му възлизала на
сумата от 169.02лв.
Тази безспорна фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства, а именно:
гласните доказателства- от обясненията на самия дееца и от свидетелските
показания на Ф.М. дадени в съдебно заседание, както и на С.С. от досъдебното
производство приобщени на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК; от
писмените доказателства средства- Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.02.2017г.,
Протокол за оглед на вещестевни доказателства от 20.04.2017г. ведно с фотоалбум,
Протокол за доброволно предаване от 14.02.2017г.; от назначените експертизи-
дактилоскопна и оценителна; както и от веществените доказателства- 1 брой
настолен компютър марка „ASUS X72D“ ведно със зарядно устройство. Разминаванията
в доказателствата по делото са единствено по отношение на факта откраднал ли е
подсъдимия сумата от 400лв. За това свидетелства единствено свидетелката Ф.М.,
но поради липса на други доказателства, които да подкрепят този факт и той да
бъде проверен, настоящата инстанция не кредитира показанията им в тази част. Те
останаха изолирани от доказателствения материал, поради което бе прието, че при
кражбата на 13.02.2017г. подсъдимият не е откраднал и пари в размер на 400лв.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Подсъдимият
К.Ю.Ю. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл,
тъй като деецът е съзнавал извършеното и е целял неговия резултат. Причините за
извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и незачитане
на личната собственост. Инкриминираното деяние е съставомерно по т.3 на чл.195
ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, а именно като взломил прозореца на къщата на първия етаж, в
резултат на което две от трите му заключващи устройства се разбили.
Настоящата
инстанция оправда дееца по отношение на повдигнатото обвинение за кражба на
пари в размер на 400лв., тъй като този факт не се доказа по делото. На
основание чл.303 ал.2 от НПК подсъдимият се признава за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, който в случая не е налице. По делото
само пострадалата свидетелка Ф.М. свидетелства за кражба на пари, но това не е
достатъчно, за да е налице пълно доказване според закона. Поради това съдът приложи чл.304 от НПК по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление кражба на пари в размер на 400лв.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична,
предвид характера на извършеното; като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- самопризнанията, които прави, съжалението от
извършеното, младостта му, ниската стойност на откраднатите вещи, времевия
период който е изтекъл от извършване на деянието, а именно почти една година,
семейно ангажиран с дете, въпреки липсата на граждански брак; както и
отегчаващите такива- лоши характеристични данни и предишно осъждане, намира,
че следва да се определи наказание на основание чл.54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства към минимума на предвиденото, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 1 година, с което ще се реализират целите на чл.36 от НК.
Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието бе определен да е „общ“ на
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че подсъдимият К.Ю. към настоящия момент е осъждан и
не са налице условията за приложение на чл.66 ал.1 от НК. Това е така, тъй като
той е осъждан многократно като след групирането на престъпленията, за него са налице
следните осъждания: 1. по НОХД №
269/ 2005г. на КРС, по НОХД № 679/ 2005г. на КРС и по НОХД № 727/ 2005г. на КРС,
за които деяния му е определено едно общо най- тежко наказание с Присъда № 6/
31.05.2007г. по внохд № 77/ 2007г. на КОС, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 10 месеца. Това наказание е активирано на основание чл.68 ал.1 от НК
като е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим; 2. по НОХД № 782/ 2005г. на КРС е
осъден на наказание „обществено порицание“, което е изтърпяно на 23.02.2006г.; 3. по НОХД № 908/ 2007г. на КРС и по
НОХД № 399/ 2006г. на КРС, е определено едно общо най- тежко наказание с
Определение № 110/ 17.04.2008г. но чнд № 65/ 2008г. по описа на Окръжен съд
Кърджали, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване; 4. По
НОХД № 821/ 2013г. на КРС е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000лв., за
което е образувано изпълнително производство в ТД на НАП- Пловдив офис
Кърджали, която не е платена. Видно от приложените доказателства по делото-
Справка за съдимост рег.№ 55 от 15.01.2018г., от писмо В№ 263/ 2018г на Районна
прокуратура гр.Кърджали, Писмо ЗД № 679/ 2007г. от 28.01.2009г. от Затвора-
Стара Загора и Писмо ЗД № 679/ 07 от 18.12.2007г. от Старозагорски затвор,
наказанията „лишаване от свобода“, които са били наложени по двете образувани
групи на извършените множество престъпления, са изтърпени на 28.01.2009г.
Всичко описано до тук означава, че за подсъдимия К.Ю.Ю. не са налице условията
на реабилитация по право по чл.86 ал.1 от НК. Не е настъпила и реабилитация по
реда на чл.88а от НК, тъй като съгласно ал.4 на цитирания член осъжданията и
последиците му ще се заличат след изтичане на предвидените срокове за всички
осъждания. Това означава, че от излизането на дееца от затвора, предвид
образуваните две групи престъпления, следва да са изминали 10 години, т.е. два
пъти за двете групи по 5 години съгласно чл.88а, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4
от НК. Подсъдимият е изтърпял наказанията „лишаване от свобода“ на
28.01.2009г., от която дата се броят 10 години, които още не са изминали. Поради
това не следва да се излагат изводи за реабилитация на другите две деяния по
НОХД № 782/ 2005г. на КРС и по НОХД № 821/ 2013г. на КРС, тъй като това е
безпредметно, тъй като деецът може да бъде реабилитиран за всички престъпления
по чл.88а от НК, а не само за някои от тях, който извод следва от ал.4 на
цитирания текст. Поради изложеното до тук е налице и невъзможност да се наложи
на подсъдимия К.Ю. и условно наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК, тъй не е
изпълнено условието да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер.
С оглед изхода
на делото- осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски както следва: в размер на 104,00
лв. по сметка на ОДМВР гр.Кърджали и в размер на 40.00лв. по сметка на Районен
съд гр.Кърджали.
Настоящата инстанция постанови след
влизане на присъдата в сила вещественото доказателство- 1 брой настолен
компютър марка „ASUS X72D“ ведно със зарядно устройство, да бъде върнато на неговия
владелец, а именно на Ф.Р.М. ***.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: