№ 768
гр. Благоевград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20211210102109 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ....
С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. „...“ № 1, представлявано от ..., в качеството му на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите, чрез .... С.А., клон България, ЕИК *********, гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Д. .. чрез юрисконсулт .... против Д. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград 2700, ул. ..., с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415
ГПК, вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.286 и сл. от ТЗ.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца, вземането по договор CARD-11543674,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 1957/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно: сумата от 1557,80
лева - главница по договора за кредит, сумата от 179,09 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.09.2019г. до 06.02.2020г., сумата от 76,46 лева
- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 06.02.2020г. до 16.09.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Иска се от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и съдебните разноски в
заповедното и в исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се предявява
осъдителен иск, с който да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че е заявител по ч. гр. д. № 1957/2020 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, по което е получил съобщение за подаване на иск за
установяване на вземането по издадената по това дело заповед за изпълнение, с което от
ищеца се обосновава правния интерес от предявяване на иска.
1
Излага се от ищеца, че вземането му се основава на договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-11543674, сключен на 10.12.2018г. (дата на първа трансакция). Твърди се, че
на 27.03.2015г. между ...., като кредитор и Д. И. С., като кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № CREX-11217487, с който е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й.
Доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след
като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от кредитора начин, то
настъпването на последиците от сключения договор се сочи, че са поставени в зависимост
от едно бъдещо несигурно събитие -използване на издадения от кредитора платежен
инструмент. Твърди се, че се касае за отлагателно условие, при сбъдването на което
възникват задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата, а
усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на
уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за
кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална
погасителна вноска. Предвид изложеното се твърди, че процесния договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-11543674 е сключен на 10.12.2018г. с първата трансакция по
кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят може да я използва само
лично като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната
карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Посочва се, че кредиторът издава месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след издаване на което настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от
него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на
погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най- малко в размера, посочен в тарифата.
Излага се, че е уговорена минимално дължима погасителна вноска до 1-во число на месеца
в зависимост от усвоения кредитен лимит.
Твърди се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му, а ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Сочи, че в случая не се изготвя погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто е и
револвиращият кредит (подобно на овърдрафта), което е в пряка връзка с неговия характер,
от което следва, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Дължимата
сума се твърди, че автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката,
след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При
настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта е
изискуемо, предвид правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без
покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението на длъжника на 21.05.2020 г.
Поддържа се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение
по револвиращия кредит, отпуснат на Д. И. С. е в общ размер на 1813,35 лева, като на
01.09.2019г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд –Благоевград.
2
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска уважаване на
предявените искове.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като съобщението е връчено на назначения
особен представител на ответника на 23.02.2022г.
В указания едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор, с който не се
оспорва допустимостта на иска, но се възразява по основателността му. Възразява се по
основанието и размера му, като съображенията за това са следните:
Твърди се, че не ставало ясно кой договор, сключен между страните е породил
облигационната връзка. Сочи се позоваване на ищеца на договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта №CREX- 11217487, като от приложеният договор се установява дата 27.03.2015г., но в
същият договор и от същата дата се сочи и CARD-11543674, сключен на 27.03.2015г.
Излага се, че по никакъв начин в депозираната искова молба не е ясно, кога се твърди
ответникът да е получил и получил ли е изобщо кредитната карта, без посочен номер или с
№ CARD-11543674. Не ставало ясно, активирана ли е сочената карта, кога и по какъв начин
ответникът е получил ПИН код, без който същата не може да се ползва, било неясно, ако се
приеме че договорът е сключен 27.03.2015г., какъв е евентуално срокът на договора и на
какво основание се предявява вземане от 01.09.2019г. Излага се, че не е ясно кога се твърди,
че е блокирана картата, за да може да се направи извод, до кой момент евентуално би се
следвало някакво плащане/главница, лихва за забава/ и би било налице облигационно
правоотношение.
Подробно се оспорва от ответника липсата на всякакви обстоятелства относно
сключването, съдържанието, клаузите и изпълнението по договора.
Оспорва се, че ответникът е получил кредитна карта, както и че е получил ПИН код, без
който същата не може да се ползва.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните, както и че в Приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване ползване на кредитна карта с посочен номер №CREX-11217487, са уговорени
подробно условията по договора, кога е влязъл в сила и др. конкретни обстоятелства.
Оспорва се, че липсват доказателства, че получената ПИН карта е била активирана.
Оспорва се и се възразява да бъде приета като доказателство по делото, обратна разписка,
за доставена на ответника пратка, тъй като липсвало отбелязване какво е нейното
съдържание, дата на получаване/като четливо е само в срок до 14.12.2015г./ и в предвид, че
между страните е наличен и друг договор, че същата пратка имала отношение към
настоящото производство. Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем се
оспорва, че е налице сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри и получаване на сумата от
ответника.
Поради потребителския характер на кредита се твърди, че договорите не са сключени
съгласно изискванията им за съдържание според Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение №2 ,чл.5,
ал.2 от ЗПК.
Твърди се, че договорите са сключени в противоречие с чл.10а, ал. (4) и не отговарят на
изискванията на чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 от ЗПК. С оглед и на изложеното и на осн.чл. 21
клаузите в договора за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, са нищожни. С оглед неспазване на изискванията на чл. 10, ал.
1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 и съгласно чл.22 от ЗПК договорите
за потребителски кредит се твърди, че са недействителни.
По изложените съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и
допълнителните такива за недействителност на договора, предявеният иск се определя като
неоснователен и като такъв се иска да бъде отхвърлен изцяло.
Оспорва се, че така нареченото Приложение е подписано от ответника. Оспорва се
получаване на поканата за доброволно изпълнение от ищеца.
Оспорва се обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед е настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне
претендираните в настоящият иск суми.
3
На основание чл. 110, чл. 111, 114 и чл. 119 от ЗЗД се прави възражение за изтекла
погасителна давност, за цялото претендирано вземане.
По изложените съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
На основание чл. 241, ал.1 от ГПК, в случай на постановяване на отрицателно решение за
ответника, се иска да бъде постановено разсрочване на вземането, като се постанови
заплащане на вземането на равни месечни вноски, считано от влизане в сила на
постановеното решение до окончателното изплащане на тези задължения.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител.
В съдебно заседание, ответникът, който е редовно призован чрез назначения по делото
особен представител не се явява. Назначеният особен представител адвокат Е. П. поддържа
подадения отговор, оспорва исковете, по същество се иска отхвърляне на същите.
Направено е искане за присъждане и на сторените в производството разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1957/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград, въз
основа на заявление вх.№904109/30.09.2020г., подадено от настоящия ищец е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 907698/02.10.2020г., с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1 557,80 лева (хиляда
петстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки)- главница, представляваща
неиздължена сума по Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-11543674,
сключен на 10.12.2018 г. (дата на активиране на кредитната карта), сключен между
заявителя и Д. И. С., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
в съда - 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 179,09 лева (сто седемдесет
и девет лева и девет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.09.2019 г. до 06.02.2020 г.; сумата от 76,46 лева (седемдесет и шест лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 16.09.2020
г.; сумата от 36,27 лева (тридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
внесена държавна такса и сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ бр.
8/24.01.2017 г.).
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. В
двуседмичния срок длъжникът не се е явил, за да получи съдебните книжа, поради което и
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредено на заявителя да предяви претенциите си чрез
подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК и такава искова молба е предявена в срок.
Като доказателство от страна на ищеца е представен сключен на 27.03.2015г. между
....ЕАД, като кредитор и Д. И. С., като кредитополучател договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-11217487, с който е отпуснат кредит от 1814,78 лв. за закупуване на стоки и услуги, с
месечна погасителна вноска от 332,92 лв. Уговорени са 6 бр. погасителни вноски за
изплащане на задължението, като общата стойност на плащанията са 1997,53 лв., годишен
процент на разходите 35,95 % и лихвен процент 33,75 %.
В раздел озаглавен „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта” съобразно чл. 12 от представените условия по договора е посочено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави
картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с
ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя
на издадената кредитна карта. Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по
– късно от 18 /осемнадесет/ месеца от първата погасителна вноска по кредита, като ако в
посочения срок не бъде издадена кредитна карта този раздел не произвежда действие.
Посочено е, че кредитния лимит, който се определя едностранно от кредитора няма да
надвишава посочения максимален кредитен лимит и ще представлява револвиращ
потребителски кредит предоставен на кредитополучателя за ползване посредством кредитна
карта. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната
карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни
4
лимити, като всяка трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ
потребителски кредит, потвърждение за извършване на трансакциите се осъществява
посредством персонален идентификационен номер /ПИН/. Съобразно чл. 15 договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта
се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски
кредит. За ползване на кредитния лимит е предвидено заплащане на годишна лихва върху
усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички такси дължими на
кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит. В чл.17 е посочено
изпращането на извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не по
малко от веднъж годишно и съдържание на извлечението – период за който се отнася,
извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви,
минимална погасителна вноска. Според чл. 18 кредитополучателят ще заплаща месечна
погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща задълженията в
последователност разноски, лихви, главница.
В чл.19 е договорено кредиторът да може да преразглежда размерът на лихвата и таксите
всеки месец, както и влизането в сила на промяната след обявяването й на интернет
страницата на дружеството, като при несъгласие кредитополучателят може да блокира
картата си, респ. приемането им при неблокирането й. Съгласно чл.20 кредиторът ще
блокира кредитната карта по искане на кредитополучателя при изтичане на валидността и
или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, като при неплащане в
рамките на 2 месеца съответно прилагане на разпоредбите на чл. 3. В чл.21 е предвидено,
че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора, заедно с приложение, съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата,
както и че задълженията за плащания възникват след активирането и използването на
картата и в съответствие с договора и приложенията към същия.
С исковата молба е представено и е прието по делото приложение по чл. 21 от договора,
съгласно което одобреният кредитен лимит на ответника е в размер на 1500 лв., при
годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е
уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа
„лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0.00 до 1000.00 лева минималната
погасителна вноска е 60.00 лева, а от 1000,01 до 20000 лева е 120,00 лева. Посочени са
условията за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно тях
кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на
месеца, което изпраща на кредитополучателя. Приложението е подписано единствено от
служител на кредитора.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период
14.12.2019г. – 15.01.2020г., според което общо използвана сума 1736,89 лв. кредитен лимит
1500 лв., разполагаема сума – 236,89 лв. Липсват данни за връчването му на
кредитополучателя.
Представена е и последна покана, подписана от представител на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, адресирана до ответника, съдържаща изявление за преустановено от
длъжника плащане на вноските по договора от 01.09.2019г. и съществуващо задължение в
размер на 1762,08 лева – 1557,80 лв. – главница, 179,09 лева – договорна лихва, 25,19 лева -
обезщетение за забава. Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 –дневен срок,
като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената
сума. Липсва позоваване на чл. 3 от договора. Представена е товарителница №
919121511543674, с номер на заявката 160091, изх. № ********* от 12.12.2015г. от МиБМ
Експрес ООД, в която се съдържа дата 18.12. и в графа получател е посочено името Д. С. и
е наличен подпис, с посочено съдържание на пратката :документи.
Не се спори между страните, че ищецът е правоприемник на кредитора, за което са
представени, като доказателство извлечение от основно вписване в ТР към 13.03.2018г. от
секретариат на Търговския съд гр.Париж, нотификация за презгранично сливане и писмо от
Канцелария на Търговски съд в Париж, за влизане в сила на презгранично сливане между
ищеца и кредитора.
Приобщено е кредитното досие в оригинал.
5
С исковата молба са представени и други писмени доказателства, които обаче не са
относими към конкретния правен спор, поради което съдът не намира за нужно да ги
обсъжда.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено от вещото лице Д. Д.. Според заключението, изготвено въз основа на материалите
по делото и вътрешно – нормативни документи, счетоводно – отчетни документи на
ищцовото дружество, първата транзакция по CARD-11543674 е извършена на 13.03.2018
година, осчетоводена и обработена от кредитора на 15.03.2018 година в размер на 124,10
лева по одобрен кредитен лимит в размер на 1500,00 лева и срок за плащане по усвоената
сума 01.04.2018 година и остатък по разрешеният кредитен лимит 1375,90 лева.
Вещото лице е дало в табличен вид движение по сметка IBAN: BG12BNPA94401008008111
с титуляр Д. И. С. с номер на карта 537126*******000. Посочило е, че разполагаемия
кредитен лимит към дата на извлечението 13.04.2018 година е 2.93 лева от усвоеният
1497,07лева.
Анализирало е в табличен вид усвоените суми по кредита, заплатените такива и приходи
от лихви в движение по сметка, заплатената главница, както и месечни извлечения.
Вещото лице е посочило, че непогасената главница възлиза в размер на 1496,62 лева,
непогасени начислени лихви в размер на 143,09 лева, непогасени такси поддръжка на
сметката в размер на 36,00 лева, непогасена такса застрахователна премия в размер на 57,18
лева, мораторна лихва от 06.02.2020 година до 16.09.2020 година – 93,13 лева, а по исковата
претенция е 76,46 лева, изчислената дължима законна лихва за забава от момента на
постъпване на заявлението в съда 30.09.2020 година до окончателното изплащане на дълга
/дата на изготвяне на заключението-03.10.2022 година/ възлиза в размер на 305.14 лева.,
като вещото лице е дало тези суми раздробени в табличен вид.
Съдът кредитира заключението на експерта, като пълно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално
допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между
страните по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта,
наличието на договорни клаузи, които пораждат вземането му за главница, възнаградителна
лихва и обезщетението за забава, усвояване на суми от ответника, размера на
претендираните вземания, както и че е настъпила изискуемостта им.
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба липсват
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Обстоятелствата на които
ищецът основава вземанията са – съгласие за отпускане на револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта, активиране на картата на 10.12.2018г. от ответника,
преустановено редовно обслужване на кредита, считано от 01.09.2019г. изразяващо се в
заплащане на минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението, блокиране на
картата, продължаващо неизпълнение въпреки многократните опити за контакт с длъжника
и отправените покани за погасяване на натрупаните задължения.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя опредЕ. сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да
ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът
основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в
производството е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята търговска
дейност, то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при съобразяване
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В тежест на ищеца по
6
предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.
Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в
собственост на пари и предаването им, в същия закон, като условие за валидност на
договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем,
следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно
конкретното съдържание на договора – чл.10, чл.11 респ. 12 от закона.
В случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит. Това е така, защото липсва писмен
документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно
конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава.
Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера
му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у потребителя
относно размера на средствата които ще му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата
която ще плати, размера на месечната погасителна вноска не може да се приеме, като
валидно съгласие въз основа на което между страните е възникнал договор за потребителски
кредит.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи категоричния и
обоснован извод, че ищецът и ответникът са валидно обвързани от действителен договор за
револвиращ потребителски кредит. В подписания между страните договор от 27.03.2015г., в
частта относно отпускане на револвиращия кредит и издаване на кредитна карта, а именно
клаузите от чл. 12 до чл. 21 вкл., липсва конкретно посочване на елементите от
същественото съдържание на този вид договори. В нарушение на чл. 12, ал. 1 т. 7-11 от
Закона за потребителския кредит не е посочен конкретно общия размер на отпуснатия
кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на
минимална месечна вноска и т.н. Следователно с подписването на договор от 27.03.2015г.
страните не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от съдържанието на
револвиращия кредит. Те са посочени и детайлизирани в приложението по чл. 21 от
договора, но същото е подписано единствено и само от кредитора. Кредитополучателят не е
изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото липсва негов подпис върху
приложението. Същото не е било изготвено към момента на подписване на договора от
27.03.2015г., за да се счита ответникът обвързан от него. Неподписването на приложението
към чл. 21 от договора води до неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК и влече
след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по съществените
елементи от състава на договорите за револвиращ кредит. Липсата на съгласие по тях има за
последица липсата на действителна договорна връзка между страните, поради което ищецът
не може да претендира изпълнение по нея респ. последиците от неизпълнението й.
Нормите от ЗПК предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с
получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите, включително и
тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице
съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно
обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на
информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от
същото.
В случая не е налице такава. Доколкото сключения договор не отговаря на изискването по
чл.11, ал.1, т.7 и т.9 то съгласно чл.22 ЗПК същият е недействителен.
На следващо място съдът намира, че не са представени доказателства, че сумата от 1500
лева или съответно както се сочи в исковата молба като „усвоена сума“ е реално усвоена от
ответника. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане
на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем
лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на
съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на
ищеца, който твърди, че ответникът не е върнал съответната сума. От представените по
делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна
карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции
възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Представената товарителница, за която
не е ясно на кого е връчена на 18.12., доколкото е посочено, че съдържа документи, не е
7
достатъчна за пълното и главно доказване на факта на издаване и получаване на платежния
инструмент, ведно с приложението и условията за ползването й. След като в нея не е
отразено изпращането на кредитната карта и след като към този момент страните са били
обвързани и от договор за стоков кредит, получаването на документи в срока на действието
му, не води до еднозначния извод, че кредиторът е издал и изпратил на кредитополучателя
кредитна карта. Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на
ответника и последният сам или чрез другиго да е изтеглил суми от нея или съответно да са
извършвани плащания с тази кредитна карта. Представеното месечно извлечение по
кредитна карта е едностранно изготвен електронен документ на хартиен носител, който не
се ползва с материална доказателствена сила и не се подкрепя от останалите събрани по
делото доказателства. Вещото лице установява, че картата е активирана и че са извършвани
тегления, но експертизата е основана единствено на данни, предоставени от ищцовото
дружество. Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за
недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри, като приетото като доказателство
приложение не е подписано от ответника, а в сключения договор за потребителски кредит се
предвижда единствено възможност за предоставяне на такава карта, но не се удостоверява
нито предаване на картата и съответния пин код, нито уговарянето на основните параметри
на договор за кредит. Гореизложеното представлява самостоятелно основание за
отхвърлянето на исковата претенция.
По изложените съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и
сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта, съгласно уговорената възможност в сключения договор за
потребителски кредит, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че при недействителност на договора
за потребителски кредит потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на предявените искове за
признаване на дължимост на договорна лихва и лихва за забава.
Съдът счита, че в случая не се дължи и главницата по договора. Това е така защото
ищецът не твърди, нито пък установява към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед да е настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да
върне предоставената му в заем сума. В общия случай при договори за заем с неопределен
срок вземането става изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата. В ЗПК
съществува специална регламентация, според която при прекратяване на договор за
потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до
длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието – двумесечен. В случая не се
твърди и не се установява ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и
това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
приложената последна покана не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок,
нито е обективирано изявление, за прекратяване на договора след изтичане на двумесечен
срок от получаването й, нито има данни същата да е връчена на ответника.
По тези съображения съдът намира, че от една страна ищецът не доказа страните да са
обвързани от действителен договор за револвиращ потребителски кредит и същият да е
породил желаните от страните правни последици, респ. не доказа кредитополучателят да е
усвоявал суми от предоставения му кредитен лимит, за да е възникнало задължение за
връщането им, ведно с уговорените лихви, както и да е настъпил падежа затова. Мотивиран
от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен иск, като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид отхвърляне на главните искове, поради недоказване наличието на облигационно
правоотношение по твърдения договор, съдът намира, че не дължи произнасяне по
предявените евентуални такива, доколкото основанието за разглеждането им посочено в
исковата молба е ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемостост на вземането по
договора преди подаване на заявлението.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява неоснователна. Ответникът не е доказал
8
извършването на съдебни разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с
адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „...“ № 1, представлявано от ..., в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез .... С.А.,
клон България, ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от законния представител Д. .. чрез юрисконсулт .... против Д. И. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград 2700, ул. ..., искове за признаване за установено, че
ответникът, дължи на ищеца, вземане по договор CARD-11543674, обективирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1957/2020г. по
описа на Районен съд - Благоевград, а именно: сумата от 1557,80 лева - главница по договора
за кредит, сумата от 179,09 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.09.2019г. до 06.02.2020г., сумата от 76,46 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 06.02.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-30.09.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1957/2020г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9