Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав, в закрито
заседание двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 4459/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 515, ал.3, т.2 КЗ - с искане да се осъди ответникът Сдружение “Н.Б.Б.А.З.“
(НББАЗ) да изплати на ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие смъртта на техни роднини, причинена при ПТП на територията на
Република Румъния.
ИЩЦИТЕ- Л.Ю.М., с ЕГН **********, Ю.Л.Ю., с ЕГН **********, А.Л.Ю., с ЕГН **********,
Н.С.Ю., с ЕГН **********, Ю.С.Ю., с ЕГН ********** и А.С.Ю., с ЕГН **********, чрез адвокат Й.Ц.Й.
- адвокат от АК гр. В. Търново твърдят, че на 17.03.2017 год., около 12:45
часа, А.А. с ЕГН **********, е шофирал по
автомагистрала А 1 на територията на Република Румъния. Той е управлявал л. а.
„Опел” с peг. № *******, регистриран в Холандия, като със същия е теглел
ремарке с peг. № *******, регистрирано в България, на което е транспортиран
друг лек автомобил марка „Мазда” с peг. № *******. В района на км. 311 от
автомагистрала А 1 А. загубва контрол върху управлявания от него автомобил и
посоката на движение, навлиза в аварийната лента и реализира сблъсък с
полуремарке с peг. № *******, теглено от автофургон
марка „Мерцедес Бенц” с peг. № *******, регистриран в Турция и управляван от А.Г.,
роден на *** год. в Езине, Турция. Излагат, че с оглед информацията, която са
получили от разследващите органи в Република Румъния, вследствие описания удар лекият
автомобил „Опел” е разположен челно и десностранно. Цялата му предна част е
практически унищожена, като елементите от нея са проникнали назад в купето на
автомобила от дясната му страна и се е получило комплексно смачкване изцяло
вдясно. Посочват, че вследствие описаното ПТП от травмите си са загинали С.Ю.А.и
Л.Р.М.. Първият бил пътник в лек автомобил Опел и пътувал на предна дясна
седалка, като трупът му е намерен от органите на реда с поставен обезопасителен
колан, което обстоятелство е вписано и в съставения протокол за разследване от
17.03.2017 г. Втората е пътувала в същия автомобил на дясна задна седалка. След
ПТП е откарана за получаване на спешна медицинска помощ в гр. Алба Юлия, Румъния,
където обаче по-късно умира от травмите си. Ищците твърдят, че описаното ПТП
съставлява престъпление съобразно чл.
192, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс на Република Румъния, поради
което във връзка с него е образувано наказателно производство № 292/Р/2017 по описа на Прокуратурата към гр. Себеш,
което към момента е висящо. Излагат, че Л.М. е съпруг на починалата в
гореописаното ПТП Л.М., а Ю.Л.Ю. и А.Л.Ю. са нейни синове. А.Ю., Ю.С.Ю. и Н.Ю. са деца на починалия С.А.. Навеждат, че
всички те са живеели изключително задружно с починалите си родственици. В
семействата и родовете им са били изградени хармонични връзки и отношения,
белязани с много любов, разбирателство и взаимопомощ. Починалите лица са били
стожери на общия семеен живот, на които всички са разчитали за помощ във всяка
една житейска ситуация и към които са изпитвали силна привързаност и обич.
Внезапната смърт на Л.М. и С.А. е прекъснала необратимо гореописаните
отношения, поради което те понасят изключително тежки вреди, тъй като внезапно
и по брутален начин са лишени от обичта и подкрепата на любими хора, което
представлява за тях висша човешка ценност. Трагичната загуба променила
личностно всеки един от тях. И до днес те продължават да плачат при спомена за
загиналите си близки, изолирали са се от обществото, затворили са се в себе си,
станали са необщителни, много трудно се концентрират при изпълнението дори на обикновени
ежедневни задачи. Наложено им е от обстоятелствата да заживеят в един
субективно подреден свят, доминиран от мъка и страдание. Всичко това едва ли ще
бъде преодоляно напълно от тях, но и да отшуми, то ще бъде след продължителен
период от време. Намират, че описаните неимуществени вреди са резултат от
виновните и противоправни действия на деликвента А. М.,
за което твърдят, че са налице категорични доказателства, събрани в хода на
воденето в Република Румъния наказателно дело. Твърдят, че в периода след
настъпването на ПТП са били налице данни, че гражданската отговорност на А. М.
е застрахована със застрахователна полица № NL - 633/60445/60878, издадена от
Застрахователна компания ,,ASR Schadeverzekering N.V." и с валидност
от 15.03.2017 год. до 29.03.2017 год., в
който период е реализирано произшествието. Полицата била предоставена на
процесуалния представител на ищците при запознаването му с материалите по
наказателното дело на територията на Република Румъния. При справка в официалната
интернет страница на Гаранционния фонд, Република България, той установил, че
кореспондент за уреждане на претенциите по тази застрахователна полица е „AVUS
Bulgaria International Claims Handling” Ltd.
Предвид установеното ищците предявили претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение пред това дружество, по която била образувана
щета BGS - 00465/17. С писмо изх. №
1044/01.08.2017 г. обаче били уведомени, че не е получено потвърждение на
застрахователно покритие от холандския застраховател. След като от датата на
пътния инцидент изминали повече от два месеца и след като се установило,
че застрахователната полица, представена
от виновния водач, не е валидна, те се обърнали към „Сдружение Н.Б.Б.А.З." (НББАЗ), тъй като е налице хипотезата на чл.
515, ал. 3, т. 2 от КЗ. По искането била образувана щета с номер CB-NL-17-RO-011. От
предоставената от НББАЗ информация разбрали, че претенцията им е насочена към холандския
компенсационен орган, откъдето е получен отговор, че лек автомобил с peг. номер
******* е изнесен от Холандия на 15.03.2017г. и към датата на застрахователното
събитие не е законно регистриран в Холандия. След това ответникът насочил
претенцията към румънския Гаранционен фонд, отдел FPVS - организация за плащане
на обезщетения. Окончателното становище от румънска страна е, че няма данни за
новия собственик на посочения по-горе автомобил, не се знае коя е държавата на
неговото предназначение и липсват доказателства този автомобил да е бил
предназначен за износ в Румъния. С тези
мотиви румънския Гаранционен фонд отказва да се ангажира с плащане по
щетата. Провели и лична кореспонденция с румънския Гаранционен фонд, която се
провела между техния адвокат и негови
служители в седалището му в гр. Букурещ, при която отказът бил потвърден. Излагат,
че чрез кореспонденцията с „AVUS
Bulgaria International Claims Handling" Ltd получили съвет да потърсят
контакт със застрахователя към холандското бюро за автомобилни застраховки
„Nederlands Bureau Motorrijtuigverzekeraars“, което те направили. На
22.03.2018г. получили писмо от холандското бюро за автомобилни застраховки,
информиращо ги, че „към датата на инцидента не е имало валидна застраховка за
превозното средство с peг. № *******. Освен това тази регистрация не е валидна
в Холандия от 15.03.2017г. Следователно нито застрахователна компания, нито
холандското бюро може да бъде отговорно за това превозно средство. Получили
насока да се обърнат към румънския Гаранционен фонд, което те вече били сторили.
С оглед невъзможността да се установи застрахователя на увреждащия автомобил и
кой е отговорен за претърпените при процесното ПТП вреди и следва да заплати
обезщетение на пострадалите лица, направили опит да уредят отношенията си с
ответника по доброволен път, но становището на НББАЗ било, че в качеството си
на компенсационен орган, то е по-скоро „пощенска кутия” и може да предприема
само такива действия, за каквито го оторизира трета страна (холандското бюро
или румънския Гаранционен фонд). Обобщават, че всички ищци са български
граждани и те, както и деликвентът, към момента на
настъпване на процесното ПТП имат постоянно местопребиваване на територията на
Република България съобразно чл. 105, ал.2 КМЧП, като това обуславя приложимостта на българското
национално право към процесния спор. Освен това твърдят, че от изложеното е
видно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 17.03.2017г.,
лек автомобил марка „Опел" с peг. номер *******, не е бил законно
регистриран, към същата дата представената от неговия водач застрахователна
полица „Зелена карта" не е била валидна, нито пък е имало друга валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. В двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие не може да бъде определен застраховател на виновния
водач. Застрахователното събитие е настъпило в Република Румъния, тоест в
държава - членка на Европейския съюз, различна от Република България. Съответно
намират, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по
реда на чл. 515, ал. 3, т. 2 КЗ и не са налице условията за изключване на тази
отговорност, регламентирани в ал. 4 на същата норма. Предвид изложената
фактическа обстановка намират, че за тях е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове като всеки от ищците претендира ответникът да бъде осъден
да им заплати по 200 000 лв. обезщетение (съответно от смъртта на Л.М.
за първите трима ищци и от тази на С.А.
за останалите трима ищци), ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 11.10.2017 г., когато е изтекъл двумесечният срок за произнасяне по
претенцията им.
ОТВЕТНИКЪТ- Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ оспорва иска по
основание и размер. Доколкото процесното ПТП е реализирано на територията на
Република Румъния, намира, че на основание чл.4, ал.1 от Регламент (ЕО) №
864/2007 г. (Рим II) приложимо към настоящия спор е румънското национално право. Оспорва по
делото да е установено от страна на ищците наличието на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Прави искане за спиране на
настоящето производство на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на
наказателното дело, което се води в Румъния. Оспорва размера на претендираните
обезщетения като твърди, че ищците не са претърпели твърдените от тях
неимуществени вреди, както и че същите не съобразени с принципа на
справедливостта. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата Л.М., както и за наличие на съизвършителство от водача на
товарен влекач „Мерцедес Бенц" с peг.N ******* -
А.Г.. Оспорва и претенцията за законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
Не
е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че във връзка с процесното ПТП е образувано наказателно производство
№292/Р/2017 г. по описа на Прокуратурата към
съда в гр. Себеш, република Румъния. Производството е образувано срещу А.А. с обвинение в извършване на престъпление по чл. 192у
ал.1 и ал.3 и чл. 196, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния
–непредумишлено убийство и телесна повреда по непредпазливост. По делото не са
представени доказателства за влизане в сила на съдебен акт по посоченото
наказателно производство.
От
представени по делото удостоверения за наследници се установява, че Л.Ю.М., с
ЕГН ********** е бил съпруг на Л.Р.М. с
ЕГН **********, а Ю.Л.Ю., с ЕГН **********
и А.Л.Ю., с ЕГН ********** са
нейни деца, както и че Н.С.Ю., с ЕГН **********,
Ю.С.Ю., с ЕГН ********** и А.С.Ю., с ЕГН ********** са деца починалия С.Ю.А.с
ЕГН **********.
От
представения акт за смърт и удостоверение за наследници се установи, че Н.С.Ю.,
с ЕГН ********** е починал на 23.03.2021 г.,
предвид което на негово място като ищци в процеса са конституиране неговите
законни наследници - А.Ф.Т., ЕГН
**********, Ю.Н.С., ЕГН ********** и Г.Н.С., ЕГН **********
От
представено писмо от 12.06.2017 г. до AVUS Bulgaгia Inteгnational Claims
Handling Ltd
е видно, че ищците са сезирали посоченото дружество с искане за изплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди в качеството на представител
за уреждане на претенции към ,,ASГ Schadeveгzekeгing
N.V.", който според приложена по наказателното производство
застрахователна полица № NL - 633/60445/60878 с валидност от 15.03.2017 год. до
29.03.2017 г. е застраховател на гражданската отговорност за водача (А. М.) на
л. а. „Опел” с peг. № *******, регистриран в Холандия. По направената претенция
е образувана щета № BGS -00465/17.
С
писмо с изх. № 1044/01.08.2017 г. AVUS Bulgaгia Inteгnational Claims
Handling Ltd
е уведомило ищците, че не е налице валиден застрахователен договор при ,,ASГ Schadeveгzekeгing N.V." за МПС л. а. „Опел” с peг. № *******.
С писмо от 23.03.2018 г. отправено от ,,ASГ Schadeveгzekeгing
N.V." до ищците, застрахователят е посочил, че към датата на ПТП не е
имало валидна застрахователна полица за л. а. „Опел” с peг. № ******* като
регистрацията му в Нидерландия е валидна само до 15.03.2017 г. Съответно към
датата на ПТП водачът на автомобила не е имал право да го управлява с този
регистрационен номер.
От
представено по делото уведомление с вх. № на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи 2-4464/10.08.2017 г. се установява, че ищците са
сезирали Бюрото с искане за изплащане на обезщетение, като пред същото в
качеството на компенсаторен орган е образувана щета СВ-NL
-17-ГO-011. От писмо с
изх. № 1-2917/20.10.2017 г. на НББАЗ е видно, че бюрото е сезирало
Нидерландския компенсаторен орган за
настъпилото ПТП на територията на република Румъния, но от там са подали
информация, че процесния л. а. „Опел” с peг. № ******* е изнесен от Нидерландия
на 15.03.2017 г. и към датата на ПТП няма законна регистрация в Нидерландия.
НББАЗ е провело разговор за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди с
румънския гаранционен фонд, но към момента на изпращане на писмото все още няма
отговор от него.
От
свидетелство за регистрация на МПС е видно, че л. а. „Опел” с peг. № ******* е
с регистриран за първи път в Нидерландия на 24.09.1999 г. и като собственик е
вписан А.А.от Нидерландия, като превозното средство
може да се изведе в чужбина на собствен ход най-късно до 29.03.2017 г.
Автомобилът е „приписан“ на А.А.на 31.10.2015
г.
С
писмо с изх. № 1-0340/13.02.2018 г. НББАЗ е уведомило ищците, че е приключило
кореспонденцията с румънския гаранционен фонд и той е отказал да поеме
отговорност за изплащане на обезщетение, тъй като няма данни автомобилът след
изнасянето му от Нидерландия да е бил внесен в Румъния. Становището на фонда е,
че поради липса на други данни и съобразно обстоятелствата около настъпилото
ППТ следва да се приеме, че навярно автомобилът е бил закупен от български
граждани. Същото се потвърждава и в писмо отправено от фонда до ищците.
Няма
спор, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищците са
сезирали ответника на 10.08.2017 г. с искане да се изплатят доброволно
обезщетения за твърдените от тях неимуществени вреди, като в предвидения
двумесечен срок такива не са били определени и изплатени.
От
представените документи за самоличност е видно, че починалите и водачът на л.а.
„Опел” с peг. № ******* имат постоянен адрес в Република България, а за водачът
е представено и удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че последният
също е в България. Представени са и множество писмени доказателства,
включително справка за нарушения на ЗДвП от страна на А.А.,
от които се установява, че водачът и починалите трайно са живеели на
територията на Република България. Същото се установява и от изслушаните по
делото свидетелски показания, като не са представени доказателства те да са
организирали живота си обичайно в друга държава –членка на ЕС, различна от
Република България към момента на настъпване на ПТП.
Страните
не спорят за това, че процесният л.а. Опел не е имал
валидна регистрация в Нидерландия към датата на настъпване на ПТП, както и че
за него не е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска
отговорност“ към същата дата. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване с протоколно определение от 21.05.2021 г.
От
приетите по делото съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска
експертиза се установява, че непосредствена причина за смъртта на С.А. е
разкъсването на аортата с масивен кръвоизлив в сърдечната торбичка, която
травма е несъвместима с живота и е довела до внезапна смърт. Непосредствена
причина за смъртта на Л.М. е масивна загуба на кръв вследствие множествени
разкъсвания на вътрешни органи и счупвания. С оглед на установените травматични
увреждания може да се приеме, че смъртта е настъпила от ПТП. Въз основа на
установените травматични увреждания на Л.М. – тежка травма на главата, гръдния
кош и корема, може да се приеме, че тялото и не е имало възможност за свободно
инерционно движение в купето на автомобила, поради деформации, водещи до
ограничаване на пространството пред задната дясна седалка, където е седяла.
Травматичните й увреждания са вследствие на удар и притискане между облегалката
на предна дясна седалка и облегалката на задна дясна седалка. Те са получени от
части от интериора на автомобила, разположени отпред и вдясно от пострадалата.
Уврежданията не биха могли да се предотвратят от поставен предпазен колан.
По
делото е приета и не е оспорена от страните съдебно- автотехническа
експертиза, съобразно заключението на която се установява следното: ПТП е
настъпило при движение, което се осъществява в две посоки, ограничени от
надлъжни метални парапети. Пътната настилка е асфалтова без неравности и дупки,
суха без наклон. Посоката за движение от Дева към Сибиу има две ленти за
движение всяка с ширина 3,90м. и една аварийна 3,50 м. В зоната на ПТП има
пътен знак забраняващ изпреварването от товарни автомобили и часово ограничение
от 6,00 до 22,00 часа. Лек автомобил Опел Зафира се е
движил по автомагистрала А1 и при км.311 водачът му губи управлението и го
отклонява надясно, където се е позиционирал т.а Мерцедес с прикачено полуремарке. Треакторията на
движение на л.а. Опел е от средната
пътна лента към аварийното платно. Посоката на движение на л.а. Опел Зафира е отляво надясно към товарната платформа,
позиционирана в аварийната лента. Ударът за л.а Опел е косо-фронтален от към
дясната страна на автомобила в задната част на товарния автомобил. В протоколът
за оглед е упоменато за тотално унищожен автомобил, като от снимковия материал
се виждат основните поражения по автомобила, а именно отдясно отпред и по
протежение на цялата страница. Деформациите са с голяма дълбочина и има
навлизане на детайли в купето. Пораженията по т.а. Мерцедес са задна броня,
задни светлини и страничен заден ляв панел. ПТП е реализирано по дължината на
пътното платно на километър 311 на автомагистрала А1 към гр. Сибиу. Ударът е частично в аварийното платно
непосредствено на непрекъснатата осова линия. Няма
данни за ограничения на видимостта, времето е било слънчево. Скоростта, с която
се е движил л.а. Опел е 116 км.ч. Критичната ситуация възниква за водача на
лекия автомобил е от момента, в който отклонява автомобила надясно към
аварийната лента. Времето за реакция на водача е било 1 секунда, като за това
време той е изминал 23-24 метра. За да предотврати удара водачът на лекия
автомобил е можел единствено да не отклонява управляваното от него МПС и да
продължи да се движи по пътната си лента. Механизмът на настъпване на ПТП
обобщено е определен по следния начин: На 17.03.2017 г. около 13 ч. по магистрала А1 на територията
на Република Румъния се движи л..а Опел Зафира,
управляван от А.А.,
с прикачено ремарке, върху което се транспортира друг автомобил. В
района на 311 км. в посока гр. Сибиу водачът на лекия автомобил загубва контрол
върху него и се отклонява в дясно, навлизайки в аварийната лента и реализира
сблъсък с позиционираното там полуремарке Мерцедес
Бенц. След удара автомобилът продължава напред и след известно разстояние се
откъсва ремаркето му, като л.а. Мазда, която е била върху полуремалкето
му изпада от него, а л.а. Опел се позиционира в дясно до мантинелата.
Причината за възникването на ПТП е отклонението на лекия автомобил Опел Зафира към аварийната лента на автомагистралата. Може да се
предположи, че то си дължи на нарушаване на концентрацията на водача А.А.- заспиване, разсейване, прилошаване или друго. Лекият
автомобил Опел Зафира е оборудван с предпазни колани
както на предните, така и на задните седалки.
По
делото е разпитан свидетелят В.Х.А., без дела и родство със страните, която
установи с показанията си, че познава добре Л. и Л.М.повече от 10 години като
познанството им е от евангелската църква в гр. Полски Тръмбеж,
където живеят. Починалата била от най-върлите евангелистки, посещавала редовно
църквата, заедно с мъжа си и двамата си сина. Почти всяка неделя след църква се
събирали у тях и тя правела сладки, кафета и седели почти до вечерта.
Свидетелката посочва, че Л.била стожер на семейството, грижела се за тях,
чистела и поддържала дома. Между нея и съпругът й имало любов. Тя се грижела и
за синовете и свекърва си и била в много добри отношения със сестрата на мъжа
си. Повод за пътуването й било, че искала да помага и да се грижи за едно
момиче, което било претърпяло тежка операция в Нидерландия, а нямало кой да и
помага. Пътувала с Х., с който и свидетелката била пътувала през 2000 г., но
той карал много лошо и бързо и тя казала на Л.да не пътува с него. Л.била в
Нидерландия за около две- три седмици и след това разбрали, че е претърпяла ПТП
и е починала. Свидетелката излага, че все още поддържа връзка с ищеца Л.. Той
не ходил на църква известно време след ПТП, но те ходили при него, а той като
ги видел и започвал само да плаче.
Малкият син на починалата живеел заедно с нея и съпругът й, а другият – А.
живеел отделно и се грижил сега за майката на Л.. Децата много страдали от
загубата на майка си и до ден днешен говорят за нея и тъжат.
По
делото е разпитан свидетелят С.И.М., без дела и родство със страните, която
установи с показанията си, че познава С.Ю., тъй като той е съсед на нейна
приятелка, при която тя често отсяда. Винаги като отидела там събота и неделя
виждала дядо Салим в градината да се грижи за зеленчуците си. Синовете му идвали често при него, а дъщеря
му през събота и неделя, тъй като живее в друго село. Децата трудно преживявали загубата, единият
от братята се разболял даже от мъка, затворил се в себе си и не излиза никъде.
По
делото е разпитан като свидетел и водачът на
процесния л.а. Опел Зафира А.А., който установи с показанията си, че автомобилът е
собственост на неговия приятел А.А.и е купен и
регистриран в Нидерландия. Към момента на настъпване на ПТП все още не била
сменена регистрацията му. Свидетелят бил отишъл в Нидерландия да търси работа и
тъй като намерил такава трябвало да се върне в България да вземе семейството
си. А.А.го упълномощил да управлява автомобила и да
го закара в България, предвид това той пътувал с него.
По
делото са приложени обяснения на водача, дадени в хода на наказателното
производство, които съдът намира, че следва да кредитира като доказателства по
делото, тъй като съставляват изявления, дадени пред държавен орган. От тях се
установява, че водачът е пил противоалергично лекарство преди пътния инцидент,
което знае, че предизвиква сънливост, поради което намира, че е задрямал и
поради това е настъпило ПТП.
При така
установеното съдът намира следното:
С
определение от 01.02.2019 г. съдът е приел, че към настоящия правен спор е
приложимо националното право на Република Румъния на основание чл. 4, ал.1 от
Регламент (ЕО) № 864/2007 г. ( Рим II), който
предвижда, че освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент,
приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт. С оглед събраните впоследствие писмени и гласни доказателства обаче съдът
намира, че по делото са налице доказателства, че обичайното местоживеене на
причинителя на увреждането и на пострадалите (починалите) е било на територията
на Република България, поради което е налице основание за приложението на чл.
4, ал.2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. от 11.07.2007 г., съобразно който
въпреки правилото на ал.1 от същия член, ако и лицето, чиято отговорност се
търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава
към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава. При
преценката на приложимото право съдът взе предвид и приетото с Решение на Съда
на Европейския съюз от 10.12.2015 г. по дело С-350/14, съобразно което разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент "Рим II" трябва да се
тълкува за целите на определянето
на приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от
ПТП, в смисъл, че вреди, които са
свързани със смърт на лице
при такова произшествие в една държава-членка и които са претърпени от негови близки роднини
с местопребиваване в друга държава-членка, трябва да се квалифицират
като "непреки последици" от това събитие.
С оглед посоченото съдът намира, че
приложимото право към процесния случай е българското национално право, като
доколкото твърдяното противоправно поведение, от
което се претендира да е налице отговорност на ответника за заплащане на
обезщетение на ищците, съставлява ПТП, то правното поведение на участниците в
това ПТП и неговия механизъм следва да се преценяват въз основа на националното
законодателство, уреждащо правилата за движение по пътищата на държавата, на
територията на която е настъпило ПТП, а именно Република Румъния. По същото
национално право следва да се преценяват и направените от ответника възражения
за съпричиняване и за съизвършителство по аргумент от
чл. 17 от същия Регламент.
Съдът намира, че с приемането на горното при
постановяване на съдебното решение не се накърняват правата на страните в
процеса, доколкото не се променят нито обстоятелствата, които подлежат на
доказване, нито доказателствената тежест. Още повече, че досежно установяване
на противоправността и виновността на водача на л.а.
Опел Зафира и възраженията на ответника за съизвършителство и съпричиняване съдът е събрал информация
за съдържанието на приложимото материално право в Република Румъния чрез съдебна
поръчка, предвид което с настоящето не се засягат правата на страните в
процеса.
Настоящето искове се основават на посочените в
исковата молба твърдения, че в рамките на двумесечния срок от настъпване на ПТП
не е могло да се установи кой е застраховател за риска „Гражданска отговорност“
за лек автомобил Опел Зафира, тъй като от една страна
се установило, че приложената по румънското наказателно производство
застрахователна полица е невалидна, а от друга, че автомобила е изнесен от
Нидерландия и няма данни да е внесен в
Румъния. Предвид това и доколкото ПТП е настъпило на територията на държава
–членка на ЕС, а именно Румъния, и при него са причинени вреди – смъртта на С.А.
и Л.М., то ищците намират, че НББАЗ следва да им заплати обезщетение или
исковете им съобразно направените в исковата молба фактически твърдения следва
да се квалифицират по чл. 515, ал.3, т. 2 КЗ. Цитираната разпоредба предвижда,
че Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на
увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато в двумесечен срок от
настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от
Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.
От събраните по делото доказателства, а и поради
липсата на спор между страните досежно това обстоятелство, се установява, че на
17.03.2017 г. водачът на лек автомобил Опел Зафира е
предизвикал виновно и противоправно ПТП, в пряка
причинно-следствена връзка от което е произлязла смъртта на С.А. и Л.М.. ПТП е
настъпило на територията на държава-членка на ЕС, различна от Република
България, а именно в Република Румъния. След настъпването на ПТП ищците, чрез
упълномощен от тях адвокат са направили опит да установят кой е застраховател
на увреждащото МПС, като са успели да се снабдят със застрахователната полица,
приложена към наказателното производство, образувано във връзка с ПТП и са
направили проверка в Гаранционен фонд за наличието на застрахователно покритие
по полицата. Свързали са се със сочения в нея застраховател чрез неговия
кореспондент, посочен в регистъра на Гаранционен фонд, но се е установило, че
полицата не е валидна към датата на настъпване на ПТП. Към този момент вече са
изминали два месеца от настъпването на ПТП и съответно ищците са се обърнали
към НББАЗ с искане за изплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, доколкото не са могли да
установят кой е застраховател на лек автомобил Опел Зафира.
При така установеното следва да се приеме, че е налице
процесуално и материалноправна легитимация на НББАЗ
да изплати обезщетение на пострадалите лица предвид разпоредбата на чл. 515,
ал.3, т. 2 КЗ- в двумесечен срок от настъпването на ПТП не е може да се
установи кой е застраховател на увреждащото МПС.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника НББАЗ за липса на легитимация да отговаря по
предявените искове, тъй като отговорността следвало да се поеме от Гаранционен
фонд на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“, евентуално б. „б“ КЗ. Хипотезата
на б. „а“ от посочената разпоредба предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В настоящата хипотеза се установи, че
обичайно увреждащото МПС се е намирало в Нидерландия, а не в България, поради
което, въпреки че се установи липса на валидна застраховка за риска „Гражданска
отговорност“, не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за
легитимирането на Гаранционния фонд като лице, което следва да изплати
обезщетението.
От друга страна разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2,
б. „б“ КЗ предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда
за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени
на територията на Република България
или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се доставя в
Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в
Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от
приемането на моторното превозно средство от приобретателя
и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Посочената разпоредба има пряка връзка с
нормата на чл. 3, ал.1 и ал.2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - дв,
бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр. 67 от 2012 г.,
изм. - дв, бр. 20 от 2018 г.), които предвиждат, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец
от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и
при придобиване на собствеността на превозно средство извън Република България
или при придобиване на собствеността чрез публична продажба, с изключение на
случаите при придобиване с цел продажба на нерегистрирани в страната превозни
средства от стопански субекти. Тези правила са възприети от българския
законодател при транспонирането на Директива 2009/103/ ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 16.09.2009 г., която поставя като задължение на страните
членки на ЕС при доставката на МПС от една държава – членка в друга да се
осигури покритие от застраховка гражданска отговорност в преходния период като
за срок от 30 дни от датата, на която превозното средство е било доставено,
предоставено на разположение или изпратено на купувача, за държава-членка на
риска се счита държавата-членка по
местоназначение.
При тълкуването на сочените актове се установява, че
правилото на чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ има предвид ситуацията, при която едно МПС се купува на
територията на друга държава -членка с цел да бъде преведено на територията на
Република България непосредствено след покупката като междувременно с него се
осъществява ПТП на територията на друга държава -членка преди да достигни до
България и да бъде регистрирано и застраховано за риска „Гражданска
отговорност“ на нейна територия като така се покрива със застрахователно
покритие периода от закупуването на МПС, което е без застраховка до момента на
сключването на застраховката в България, към която е насочено МПС и в която
същото ще пребивава. В настоящия случай не е налице посочената хипотеза. От
представеното по делото удостоверение за регистрация на л.а. Опел Зафира в Нидерландия се установява, че същия е закупен от
последния посочен собственик – А.А.през 2015 г. и от
тази дата е бил използван именно в Нидерландия като не е бил насочен с
местоназначение Република България непосредствено след закупуването му. От
показанията на свидетеля А.А. се установява, че той е
докарал автомобила към България, но това е станало далеч след изтичането на
срока от 30 дни от закупуването му от Али Алиев, като самата покупка не е
сключена с цел директно доставяне на автомобила на територията на Република
България. Не се установява и че целта на насочването на автомобила към България
е била той да остане на територията на нашата държава и да бъде регистриран и
застрахован тук, което оставя открита възможността той да е използван само за
превоз на територията на ЕС след което да е се върне на територията на
Нидерландия, където според удостоверението за регистрация има регистриран адрес
неговия собственик. Или не е налице ситуация на закупуване на МПС от чужбина,
което след сделката се насочва към България като страна, в която МПС ще
пребивава обичайно, ще бъде регистрирано и съответно застраховано. Предвид това
липсва основание да се приложи предвидената в чл. чл. 557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ
преходна възможност, която премества
риска за периода от купуването на автомобил без застраховка Гражданска
отговорност до достигането му до крайна държава членка, на територията на която
вече да бъде регистриран и застрахован по съответния ред.
За да се уважат предявените искове срещу НББАЗ
следва ищците при условията на пълно и главно доказване да установят, че
водачът на лек автомобил Опел Зафира е предизвикал
процесното ПТП със своето противоправно и виновно
поведение, както и твърдените от тях неимуществени вреди и техния размер,
включително, че те са произлезли в пряка причинно следствена връзка с
поведението на водача.
По делото са представени доказателства за образувано
срещу водача на увреждащото МПС наказателно производство, но не и такива, които
да установява наличието на влязъл в сила съдебен акт, който да определя
поведението му като престъпление, поради което не намира приложение чл. 300 ГПК. Страните обаче не спорят, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
Опел Зафира, който е загубил контрол върху управляваното
от него превозно средство и се отклонил от лентата си на движение, като така се
е ударил в намиращото се в аварийната лента на магистралата полуремарке
с рег. № *******, теглено от автомобил Мерцедес Бенц с рег. № 34 KU0412, управляван от А.Г. от Турция. Това се установява и от показанията
на самия водач на л.а. Опел Зафира, който в
показанията си посочва, че преди да тръгне е пил противоалергично лекарство и
вероятно е задремал, поради което не помни какво
точно се е случило.
Няма спор между страните, а се установява и от
приетата по делото основна и допълнителна съдебномедицинска експертиза, че в
резултат от противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил Опел
Зафира е настъпила смъртта на С.А. и Л.М..
От събраните по делото свидетелски показания се
установи, че Л.М. е била в близки и хармонични отношения на обич и
разбирателство със членовете на своето семейство – Л.М.( съпруг), Ю.Л.Ю. и А.Л. Ю.( синове). Съпругът й бил много разстроен
от внезапната й загуба и известно време не ходел дори в църквата, която
обикновено посещавали с починалата, а като се срещнел с нейни членове започвал
да плаче. Ю.Ю. живеел с майка си към момента на
настъпване на ПТП, а А.Ю. живеел отделно. Отчитайки факта, че между посочените
ищци и починалата са били налице обичайните отношения на привързаност между
съпруг и съпруга и майка и деца, като взе предвид и социално- икономическите
условия в страната и правилото, че обезщетението следва да репарира само реално
настъпилите вреди без да води до неоснователно обогатяване съдът намира, че
следва да определи обезщетение на ищците в размер от по 100 000 лв.
Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
11.10.2017г. до окончателното заплащане на главниците на основание чл. 516,
ал.4 КЗ. За остатъка от предявения размер съдът намира исковете за
неоснователни и недоказани.
Във връзка с определения размер на обезщетението
съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата Л.М., поради непоставянето на обезопасителен колан. Съгласно чл. 36 от Извънредна
правителствена наредба № 195/2002 г. относно движението по обществените пътища,
с която се уреждат правилата за движение по пътищата съобразно румънското
национално право водачът и пътниците в автомобила са длъжни да използват
предпазни колани на местата, които са оборудване с такива освен в изрично
предвидени хипотези( жени във видима бременност, водачи на леки автомобили при
движение назад или при паркиране и др.). От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че процесния
лек автомобил Опел Зафира е бил оборудван с предпазни
колани на предните и задните седалки, като по делото няма данни починалата да е
била сложила такъв към момента на настъпване на ПТП. Въпреки това обаче не
следва да се приеме, че тя е съпричинила вредоносния
резултат, тъй като правонарушението й не се намира в пряка причинно -следствена
връзка с настъпилата смърт. В тази връзка от заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че несъвместимите с живота травми
на починалата са щели да настъпят независимо от това дали е поставен или не
предпазен колан.
Ответникът е направил и възражение за съизвършителство от страна на водача на товарен влекач
„Мерцедес Бенц" с peг.N ******* - А.Г., с
твърдението, че същият го е управлявал неправомерно в лентата за аварийно
движение, вместо в крайна дясна лента, с което е станал причина за настъпване
на по-тежки по вид и размер неимуществени вреди. Действително съобразно чл. 74,
ал.3 от Извънредна правителствена наредба № 195/2002 г. относно движението по
обществените пътища, с която се уреждат правилата за движение по пътищата
съобразно румънското национално право е забранено движението, спирането и престоя в аварийната лента на магистралата,
освен при настъпила авария, за наличието на която не са представени
доказателства по делото, предвид което следва да се приеме, че водачът на това
МПС също е проявило противоправно и виновно
поведение. В същото врече обаче възражението не е доказано от гледна точка на
това какво е щяло да се случи, ако това МПС не е било там и какъв е щял да бъде
механизмът на настъпване на ПТП при това положение, както и дали изобщо е щяло
да настъпи такова, което е било в доказателствената тежест на ответника. На
следващо място следва да се има предвид, че наличието на съизвършителство
не променя факта, че ответникът следва да поеме отговорността за настъпилите неимущестевни вреди, доколкото същото не отменя, нито
намалява неговата отговорност по отношение на кредитора, а води само до
солидарна отговорност съобразно чл. 53 ЗЗД. Доколкото твърденият съизвършител не е страна по настоящето дело, то съдът
намира, че е ирелевантно за решаването на правния
спор дали е налице съизвършителство и кой в каква
степен е допринесъл за настъпилите вреди.
По предявените искове от Н.С.Ю.,
с ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от законните си
наследници - А.Ф.Т., ЕГН **********,
Ю.Н.С., ЕГН ********** и Г.Н.С., ЕГН **********, Ю.С.Ю., с ЕГН ********** и А.С.Ю.,
с ЕГН ********** съдът намира следното:
От събрание свидетелски показания се установява, че
между починалия С.А. и децата му са съществували обичайните отношения на обич и
разбирателство, като те са се срещали редовно и са прекарвали време заедно.
Това от своя страна обуславя извода, че вследствие от внезапната загуба на С.А.
децата му са преживели житейски оправданите силни болки и страдания от загубата
на родител. В същото време съдът съобрази и факта, че ищците са на възраст, на
която имат самостоятелен живот и не разчитат изцяло на моралната и материална
подкрепа на своя родител, така както би
било ако бяха в детска възраст, както и социално-икономическите условия в
страната и правилото, че обезщетението следва да служи за репариране на реално
причинените вреди без да води до неоснователно обогатяване. С оглед изложеното
съдът намира, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени вреди
вследствие от загубата на родител за всеки от ищците е в размер на по
100 000 лв., което следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от считано от 11.10.2017г. до окончателното заплащане на главниците на
основание чл. 516, ал.4 КЗ. За остатъка от предявения размер от по 200 000
лв. съдът намира исковете за неоснователни и недоказани.
По отношение на тези ищци не е направено възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, а по отношение на възражението за съизвършителство пълно приложение намира вече изложеното
досежно исковете, предявени от роднините на Л.М..
При така изложеното съдът намира, че следва да уважи
предявените от Л.Ю.М., с ЕГН **********, Ю.Л.Ю., с ЕГН ********** и А.Л.Ю., с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 515, ал.3, т.2 КЗ до размера от по 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
11.10.2017г. до окончателното заплащане на главниците на основание чл. 516,
ал.4 КЗ., като отхвърли исковете до пълния предявен размер от по 200 000
лв. Съдът следва да уважи и предявените от Н.С.Ю., с ЕГН **********, починал в хода
на процеса, Ю.С.Ю., с ЕГН ********** и А.С.Ю.,
с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 515, ал.3, т.2 КЗ до размера от
по 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2017г. до
окончателното заплащане на главниците на основание чл. 516, ал.4 КЗ, като
отхвърли исковете до пълния предявен размер от по 200 000 лв.
По разноските:
Предвид факта, че ищците са освободени от
заплащането на държавна такса и разноски за разглеждането на предявените от тях
искове, при този изход на правния спор ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 24 000 лв. държавна такса и 150 лв.
деловодни разноски.
В рамките на производството по делото ищците са
представляване от адвокат, който е предоставил безплатна правна помощ на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, в който случай той има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя минимум в размерът, установен от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед предявения
материален интерес по всеки от исковете съдът намира, че минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 33 180 лв. без ДДС. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, което е изисквало проучване на националното право на
друга държава членка, както и необходимостта от извършване на множество
процесуални действия от страна на представителя на страната, съдът намира, че
размера на адвокатското възнаграждение с оглед предявения материален интерес
следва да се определи на 37 000 лв. без ДДС. Като се вземе предвид изхода на
правния спор съобразно правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищците в размер на 18 500 лв. без ДДС на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждение.
При този изход на правния спор ответникът също има
право на направените в хода на делото деловодни разноски в размер на 586,12
лв. Ответникът е претендирал заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 45 720 лв. с ДДС или 36 576 лв.
без ДДС. Срещу тази претенция е направено възражение за прекомерност, която
съдът намира за неоснователна предвид посочената горе фактическа и правна
сложност на спора и множеството процесуални дейности, извършени от процесуалния
представител. С оглед правилото на чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищците следва
да се възложи изплащането на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника
в размер на 18 288 лв. без ДДС или 21 945,60 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 515, ал.3, т.2 КЗ, СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.",
ЕИК *******, адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. *******представлявано
от Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници"
чрез адв. М.К., със съдебен адрес:***, e-mail: *******.com да заплати
на всеки от ищците Л.Ю.М., с ЕГН **********, Ю.Л.Ю., с ЕГН ********** и А.Л.Ю., с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: ***, пл. „*******, офис 12 чрез адвокат Й.Ц.Й. - АК гр. В.
Търново сумите от по 100 000 лв., съставляващи обезщетения за причинени
болки и страдания от смъртта на Л.Р.М. с ЕГН **********( съпруга на първия и майка на вторите двама),
настъпила вследствие от ПТП, осъществено на 17.03.2017 год., около 12:45 часа,
когато А.А. с ЕГН ********** управлявал л. а. „Опел”
с peг. № *******, регистриран в Холандия, като със същия е теглел ремарке с
peг. № *******, регистрирано в България, на което е транспортиран друг лек
автомобил марка „Мазда” с peг. № *******и в района на км. 311 от автомагистрала
А 1 А. загубил контрол върху управлявания от него автомобил и посоката на
движение и навлязъл в аварийната лента, реализирайки сблъсък с полуремарке с peг. № *******, теглено от автофургон марка „Мерцедес Бенц” с peг. № *******,
регистриран в Турция и управляван от А.Г., роден на *** год. в Езине, Турция, ведно
със законната лихва върху присъдените главници, считано от 11.10.2017г. до
окончателното заплащане на главниците на основание чл. 516, ал.4 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
остатъка до пълния предявен размер от по 200 000 лв., ведно със законната
лихва като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 515, ал.3, т.2 КЗ, СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.",
ЕИК *******, адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. *******представлявано от
Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници"
чрез адв. М.К., със съдебен адрес:***, e-mail: *******.com да заплати на А.Ф.Т., ЕГН **********, Ю.Н.С., ЕГН **********
и Г.Н.С., ЕГН **********, като законни наследници и конституирани като ищци на
мястото на починалия в хода на делото Н.С.Ю., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, пл. „*******,
офис 12 чрез адвокат Й.Ц.Й. - АК гр. В. Търново сумата от общо 100 000
лв., разпределена съобразно наследствения дял на всеки от тях в
наследството на Н.С.Ю., с ЕГН **********, съставляващо обезщетение за причинени
болки и страдания от смъртта на С.Ю.А.с ЕГН ********** (баща на Н.С.Ю., с ЕГН **********
), настъпила вследствие от ПТП осъществено на 17.03.2017 год., около 12:45
часа, когато А.А. с ЕГН ********** управлявал л. а.
„Опел” с peг. № *******, регистриран в Холандия, като със същия е теглел
ремарке с peг. № *******, регистрирано в България, на което е транспортиран
друг лек автомобил марка „Мазда” с peг. № *******и в района на км. 311 от
автомагистрала А 1 А. загубил контрол върху управлявания от него автомобил и
посоката на движение и навлязъл в аварийната лента, реализирайки сблъсък с полуремарке с peг. № *******, теглено от автофургон марка „Мерцедес Бенц” с peг. № *******,
регистриран в Турция и управляван от А.Г., роден на *** год. в Езине, Турция,
ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 11.10.2017г.
до окончателното заплащане на основание чл. 516, ал.4 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за остатъка до пълния предявен размер от 200 000 лв., ведно
със законната лихва като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 515, ал.3, т.2 КЗ, СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.",
ЕИК *******, адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. *******представлявано от
Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници"
чрез адв. М.К., със съдебен адрес:***, e-mail: *******.com да заплати на всеки от ищците Ю.С.Ю., с ЕГН **********
и А.С.Ю., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, пл. „*******, офис
12 чрез адвокат Й.Ц.Й. - АК гр. В. Търново сумите от по 100 000 лв.,
съставляващи обезщетения за причинени болки и страдания от смъртта на С.Ю.А.с
ЕГН ********** (баща), настъпила вследствие от ПТП настъпило на 17.03.2017
год., около 12:45 часа, когато А.А. с ЕГН **********
управлявал л. а. „Опел” с peг. № *******, регистриран в Холандия, като със
същия е теглел ремарке с peг. № *******, регистрирано в България, на което е
транспортиран друг лек автомобил марка „Мазда” с peг. № *******и в района на
км. 311 от автомагистрала А 1 А. загубил контрол върху управлявания от него
автомобил и посоката на движение и навлязъл в аварийната лента, реализирайки
сблъсък с полуремарке с peг. № *******, теглено от автофургон марка „Мерцедес Бенц” с peг. № *******,
регистриран в Турция и управляван от А.Г., роден на *** год. в Езине, Турция,
ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 11.10.2017г.
до окончателното заплащане на главниците на основание чл. 516, ал.4 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за остатъка до пълния предявен размер от по
200 000 лв., ведно със законната лихва като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.",
ЕИК ******* да заплати по сметка на СГС сумата от 24 000 лв.
дължима държавна такса и 150 лв. деловодни разноски за експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.", ЕИК ******* да заплати на адвокат Й.Ц.Й. -
адвокат от АК гр. В. Търново, с адрес: гр. Павликени, пл. „******* сумата от 18
500 лв. без ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Л.Ю.М., с ЕГН **********, Ю.Л.Ю., с ЕГН **********,
А.Л.Ю., с ЕГН **********, А.Ф.Т., ЕГН **********, Ю.Н.С., ЕГН ********** и Г.Н.С.,
ЕГН **********, последните трима като законни наследници и конституирани като
ищци на мястото на починалия в хода на делото Н.С.Ю., с ЕГН **********, Ю.С.Ю.,
с ЕГН ********** и А.С.Ю., с ЕГН ********** да заплатят на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.", ЕИК ******* сумата от 586,12 лв. деловодни разноски и 21 945,60 лв. с
ДДС разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: