№ 112
гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Г. Въззивно
гражданско дело № 20235000500191 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподател Г. Н. Ц., редовно призован, се явява лично и с адв. В. П..
Адв. П.: Не възразявам за нередовното призоваване.
За жалбоподателя П. се явява прокурор Я..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8762/12.12.2022 г. от П. против
решение № 428/30.11.2022 г., постановено по г. д. № 184/2022 г. по описа на
ОС – Пазарджик в частта, с която е осъдена П. да заплати на Г. Н. Ц. ЕГН
********** от с. Л., о. П., ул. **** сумата общо 21 600.00 лева, разпределена
както следва: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 600.00 лева, причинени в
1
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл.
202, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.
282, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 316 от НК във вр. с
чл. 309, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с
присъда от 04.11.2020 г., постановена по НОХД № 315/2017 г. по описа на РС
– Пазарджик, потвърдена с решение от 14.04.2021 г., неподлежащо на
обжалване, постановено по ВНОХД № 42/2021 г. по описа на ОС –
Пазарджик.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната част и да отхвърли предявените искове или да намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди. С нея не са направени
доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор вх. № 659/20.01.2023 г. от Г. Н. Ц. ЕГН
**********. С него не са направени доказателствени искания. Претендира
разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 9253/29.12.2022 г. от Г. Н. Ц. ЕГН
********** против решение № 428/30.11.2022 г. , постановено по г. д. №
184/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на
да бъде съдена П. да заплати на Г. Н. Ц. ЕГН ********** сумата над размера
от 20 000.00 лева до пълния предявен размер от 50 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2,
т. 1 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 1 от
НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 316 от НК във вр. с чл. 309, ал. 1
от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с присъда от
04.11.2020 г., постановена по НОХД № 315/2017 г. по описа на РС –
Пазарджик, потвърдена с решение от 14.04.2021 г., неподлежащо на
обжалване, постановено по ВНОХД № 42/2021 г. по описа на ОС –
Пазарджик. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната част и да уважи иска за заплащане на обезщетението за
неимуществени вреди в пълен размер. С нея не са направени доказателствени
искания.
По тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.
Адв. П.: Поддържам въззивната жалба, подадена отмоя доверител Г. Ц..
2
Няма да соча доказателства. Оспорвам жалбата на П.. Считам делото за
изяснено и моля да дадете ход на същество. Представям списък на разноски.
Прокурорът: Поддържам частично въззивната жалба на П. – в частта за
намаляване размера на обезщетението. Оспорвам жалбата на ответната страна
за увеличаване на размера на обезщетението. Нямам доказателствени
искания.
Постъпила е молба вх. № 3914/15.05.2023 г. от адв. Н., с която заявява,
че е бил пълномощник на Г. Ц., но вече не е. В този смисъл беше заялението
на адв. П..
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, във въззивната жалба, подадена
чрез процесуалния представител от името на Г. Ц., са изложени подробни
доводи, свързани с обстоятелството защо считаме, че следва да бъде
увеличено обезщетението по отношение на претърпените от него
неимуществени вреди. Аз считам, че това е правният спор, който трябва да се
реши, защото по останалите доказателства, кумулативно изискуемите
основания за доказване увредата, няма спор. По отношение на това
увеличение, което е поискано, аз считам, че самият обществен пост, който е
заемал г-н Ц., вредата, която му е нанесена в резултат на това водено ДП и
съответно съдебното производство, което съдебно производство по смисъла
си е много добро и, в крайна сметка, той е оправдан, но през тези години е
претърпял отрицателни емоционални въздействия, които са се отразили на
здравето му. Те бяха доказани със свидетелски показания и писмени
документи.
Без да затормозявам процеса, искам да кажа само, че всеки човек,
преживял такова нещо, би следвало да възприеме, че са възможни тези
отрицателни влияния върху здравето и психиката му. Моля да приемете, че в
конкретния случай не е налице онази особеност в поведението на моя
3
доверител, с искането за увеличаване на обезщетението, свързано с
евентуално обогатяване, тъй като, видно от вашия доклад, той не е поискал
лихва, така че моля в рамките на разумното и с оглед справедливостта да
уважите въззивната жалба и увеличите, според вашите разбирания /запознах
се практиката на този съдебен състав/ обезщетението в разумни размери.
Няма да бъдем неприятно изненадани, ако уважите искът в цялост. Но
това няма как да се случи.
Що се отнася до въззивната жалба на П., няма да се спирам подробно,
защото в писмения отговор съм дал подробно становище, най-вече по
отношение на това съдебно решение, което е цитирано. Аз считам, че всеки
уважаващ себе си колега юрист трябва в пълнота да цитира съдебните
решения, така че неговото обременено минало не следва да се взема предвид
и евентуално да се намалява обезщетението за неимуществени вреди.
Благодаря ви за вниманието! Моля да присъдите разноски за първа и втора
инстанция.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Както вече казах,
поддържам жалбата само частично, изготвена от първоинстанционната
прокуратура, като считам, че претенцията да се приеме, че е налице
недоказаност на неимуществената претенция, не е състоятелна, тъй като и
законът, и последователната съдебна практика сочи, че с акта на водено
незаконно обвинение настъпват обичайни вреди в неимуществената сфера на
засегнатото лице и те настъпват винаги. Едва ако се твърдят такива над
обичайните, те подлежат на доказване. В конкретния случай няма как от
юридическа гледна точка да поддържам претенцията в тази част на
въззивната жалба.
Не считам, че има и съпричиняване по смисъла на чл. 5 от Закона, както
се твърди в жалбата на ОП, защото недобрата финансова или счетоводна
дисциплина не следва да се приравнява на присвоително престъпление.
Правилният юридически подход предоставя всички възможности на
решаващия орган на ДП да прецени дали се касае за административно
нарушение или за престъпен акт по смисъла на НК, поради което грешната
преценка не може да се служи като оправдание да се претендира нормата по
чл. 5. В съдебната практика по чл. 5 като съпричиняване се има съвсем
различни конкретни действия на лицето, което е било субект на
4
наказателното производство. Такива могат да бъдат, например, ако същият се
е укривал, поради което е искано вземане на по-тежка мярка за неотклонение,
неоснователно е бавил наказателното производство с множество, например,
отлагания от неговата страна, които могат да бъдат разглеждани като
недобросъвестно поведение, с например действия, в които същият сам
привнася по делото неблагоприятни факти относно неговата позиция и така
нататък. Не считам, че конкретиката на настоящия казус е изпълнила
визираната хипотеза.
Що се касае до останалата част от втория сегмент от въззивната жалба
на ОП, аз считам, че съдът не е оценил в пълна степен всички обстоятелства,
които могат да доведат до определяне действително на справедлив размер на
обезщетението. Не съм съгласен както с визията на първата инстанция, така и
с казаното от страна на защитата, че предходните осъждания на ищеца не
следва да намират влияние при определяне на обезщетението. Тук не става
въпрос за преразпределяне на емоционалните несгоди на ищеца, а за съвсем
друг признак, който считам, че не е бил отчетен правилно от съда.
Действително не е подходил съвсем екзактно колегата от окръжната
прокуратура в цитирането на съдебната практика. Има съвсем обаче
категорична практика в твърдяната от мен насока - решение № 140/14.12.2017
г. на ВКС по гр.д. № 919/2017 г. на Трето гражданско отделение и всъщност
смисълът защо следва да бъдат ценени предходните осъждания е, че
предходните сблъсъци, и то в негативна последица за ищеца, водят до извод
за негова по-голяма устойчивост от гледна точка на негативните емоции,
които биха могли да настъпят във връзка с едно друго неоснователно
наказателно преследване, отколкото по отношение на лице, което никога не е
било осъждано. В този смисъл двукратно е видно, че е бил санкциониран по
реда на наказателното законодателство ищецът, като едно от деянията е за
извършена престъпна проява в качеството на длъжностно лице.
В тази връзка ще продължа и с критиката си към съда, защото, според
мен, той необосновано е дал свръхвяра на свидетелските показания, че е било
уронено доброто име на ищеца. Считам, че в случая се получава своеобразен
оксиморон, защото очевидно за тези свидетели ищецът се ползва с добро име,
което означава, че на тази им преценка по никакъв начин не са повлияли
предходните му осъждания. От друга страна, само воденето на наказателно
5
преследване, при което не се е стигнало до осъждането на лицето, очевидно
пък влияе върху преценката им за доброто име на ищеца. В случая се
получава вътрешно противоречие и аз считам, че в тази насока следва да се
отчете, че коментарите на свидетелите по-скоро имат съвсем субективна
насоченост, отколкото обективна такава.
На следващо място, аз считам, че съдът не е отчел в необходимата
степен и други обстоятелства, свързани с процесуалната фигура, която има
ищецът - като обвиняем, респективно подсъдим по наказателното
производство. Фактически съдът не е отчел, че ищецът не е бил задържан по
наказателното производство. Спрямо него не е действала някаква друга
ограничителна мярка от типа за забрана за напускане пределите на страната, а
действащите мерки за неотклонение са били най-леките такива: първоначално
гаранция от 500 лева, а след това и подписка. Съдът е споменал тези мерки за
неотклонение, но ги е споменал в негативен ефект като интензитет на
процесуалната принуда, а не в смисъла, който действително те имат. Т.е.,
предал им е смисъл, различен от действителния.
Не считам, че почива на обективни факти и изводът на съда, че
наказателното преследване е сложило край на кариерата му на ищеца като
длъжностно лице, т.е като кмет. Видно е, че преходно негово осъждане, също
за извършено деяние в тази му длъжностна фигура, не е повлияло върху
последващата му възможност да изпълнява тази длъжност, поради което и
този довод на първата инстанция не е обоснован, а има по-скоро визията на
предположение.
Поради изложените съображения считам, че са налице предпоставките
да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
Не споделям и твърдението на защитата, че е доказана причинна връзка
между заболяванията на ищеца и наказателното преследване. Нищо подобно
по делото не се установява. Могат да се правят само и единствено, и то не
особено обосновани предположения, но очевидно те няма как да влязат в
основата на подобен съдебен акт. Ето защо и считам, че са налице, както вече
отбелязах, предпоставките за намаляване размера на обезщетението, като
считам, че с оглед това, че обвинението е било водено спрямо него в
качеството му на длъжностно лице, поради което е придобило съответната
публичност и по-голяма степен на несгодите, то считам, че справедлив би бил
6
размер на обезщетение в рамките между 10 000 лева и 15 000 лева.
Адв. П. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии! В началото на
пледоарията на представителя на П. бях впечатлен. Много рядко П. признава
очевидното. Но това мое очарование беше срутено от казаното от прокурора.
И то защото П. трябва да разбере някои неща, които са очевидни. Не може
обществено значим човек, когато фактите са безспорни, че той няма никаква
съпричастност към това престъпление, впоследствие да бъде обвиняван, при
това да се развиват пространствени пледоарии, какво било неговото минало.
Именно затова е чл. 36 - човек да се поправи и това е влязло в решението. В
крайна сметка той се е поправил. Но сега да му влияе цял живот и П. да го
използва като фактор да се намали обезщетението, смятам, освен за
несправедливо, и правно неиздържано.
Всичко останало, казано от прокурора, също не намирам основание като
недостатък от решението, което е взето предвид от окръжния съд. Но най-
важното,уважаеми съдии, което казах и в моята пледоария, е, че този човек е
градил имиджа си последователно, трайно, създал е авторитет в това село,
създал е блага за населението и в следващия момент тези неща са
приключили за него в един неблагоприятен вариант. Благодаря ви за
вниманието!
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 19.06.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7