РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5601 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Арда Русе” ООД, представляван от управителя
Димитър Милков Балканджиев, твърди, че с ответника “НИМЕК”
ООД са сключили наемен договор на 01.07.2017г., по силата на който му е
предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот,
представляващ първи и втори етаж – складови помещения за тъкани и два товарни
асансьора от четириетажна масивна сграда в гр. Русе, ул. “Дондуков Корсаков” №51, застроена върху 320 кв.м., представляваща
цех №2, при съвместно ползване с останалите наематели на сутерена, едноетажна
пристройка, застроена върху 20 кв.м., предназначена за текстилна лаборатория,
заедно с дворно място с площ 1040 кв.м. - парцел I, имот №3334, кв.145 по
кадастралния план на гр. Русе, при месечна наемна цена 3375 лв
с включен ДДС, платима до 5-то число на текущия месец. През периода от месец
декември 2018г. до месец юни 2019г. наемателят не е изпълнил задължението си за
плащане на наемната цена и консумативни разноски в общ размер 23839.05 лв.
Поради виновното неизпълнение на договора ответникът му дължи лихва за забава
за периода от 06.12.2018г. до 01.08.2019г. в размер на 979.76 лв. Съгласно
справката от Аналитичен регистър от 13.09.2019г., неизплатени са задълженията
по фактури: №№ *********/03.12.2018г., *********/03.12.2018г.,
*********/04.01.2019г., *********/04.01.2019г., *********/05.02.2019г.,
*********/05.02.2019г., *********/05.03.2019г., *********/05.03.2019г.,
*********/03.04.2019г., *********/03.04.2019г., *********/03.05.2019г.,
*********/03.05.2019г., *********/05.06.2019г. и *********/05.06.2019г., на
обща стойност 23839.05лв. За събиране на вземането си в този размер е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №4904/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът
е направил възражение в законоустановения срок, моли
да се признае за установено съществуването на вземането му към него за сумите 23839.05
лв по фактури №№ *********/03.12.2018г.,
*********/03.12.2018г., *********/04.01.2019г., *********/04.01.2019г.,
*********/05.02.2019г., *********/05.02.2019г., *********/05.03.2019г.,
*********/05.03.2019г., *********/03.04.2019г., *********/03.04.2019г.,
*********/03.05.2019г., *********/03.05.2019г., *********/05.06.2019г. и
*********/05.06.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и за 979.76 лв
законна лихва за периода от 06.12.2018г. до 01.08.2019г. Претендира разноските
по ч. гр. дело №4904/2019г. на РРС и по настоящото дело.
Ответникът “НИМЕК” ООД гр.
Русе, представляван от управителя Никола Деянов Кутинчев,
не е взел становище по иска, не се явява в съдебно заседание при разглеждане на
делото и не изпраща представител.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №4904/2019г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №4904/2019г.
на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парични задължения срещу “НИМЕК” ООД за сумите
23839.05 лв главница, заедно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 07.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
979.76 лв лихва за периода от 06.12.2018г. до
01.08.2019г., както и за разноските: 526.78 лв
държавна такса и 1600 лв адвокатско възнагрждение.
Своевременно е направено възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представения по делото договор за наем от 01.07.2017г. се установява, че
“Арда Русе” ООД е предоставило на “НИМЕК” ООД за временно и възмездно ползване
за срок от една година собствения си недвижим
имот, представляващ първи и втори етаж
– складови помещения за тъкани и два
товарни асансьора от четириетажна масивна сграда в гр. Русе, ул.
“Дондуков Корсаков” №51, застроена върху 320 кв.м., представляваща цех №2, при съвместно
ползване с останалите наематели на сутерена,
едноетажна пристройка, застроена върху 20 кв.м., предназначена за текстилна лаборатория,
заедно с дворно място с площ 1040 кв.м. - парцел I, имот №3334, кв.145 по кадастралния план на гр. Русе, при месечна наемна
цена 3375 лв с включен ДДС, платима авансово до 5-то число на текущия месец, по банков път. Съгласно чл.10
от договора, текущите разходи, свързани с използването на имота (ел. енергия,
вода), са за сметка на наемателя, като наемодателят ежемесечно фактурира
използваното количество ел. енергия и вода, а наемателят се задължава да
заплати направените разходи в срок до една седмица след получаването на
фактурата. Съгласно чл.14 от договора, при забава на плащанията от страна на
наемателя, той дължи законната лихва, равняваща се на основния лихвен процент
на БНБ за периода плюс 10 пункта. Договорът е подписан от страните по наемното
правоотношение и не е оспорен.
От представените по делото фактури №№ *********/03.12.2018г., *********/03.12.2018г.,
*********/04.01.2019г., *********/04.01.2019г., *********/05.02.2019г.,
*********/05.02.2019г., *********/05.03.2019г., *********/05.03.2019г.,
*********/03.04.2019г., *********/03.04.2019г., *********/03.05.2019г.,
*********/03.05.2019г., *********/05.06.2019г. и *********/05.06.2019г. и справката от Аналитичен
регистър от 17.09.2019г. се вижда, че задължението на ответника за наем и консумативни разноски за периода от месец декември 2018г. до месец юни
2019г. възлиза в общ размер 23839.05 лв.
С уточняваща
молба вх. №23770/16.07.2020г. ищецът чрез процесуалния си представител заявява,
че след предявяване на иска ответникът е погасил на 05.12.2019г. задълженията
по фактури №№ *********/03.12.2018г., *********/03.12.2018г.,
*********/04.01.2019г., *********/04.01.2019г., *********/05.02.2019г.,
*********/05.02.2019г., *********/05.03.2019г., *********/05.03.2019г.,
*********/03.04.2019г., *********/03.04.2019г., *********/03.05.2019г.,
*********/03.05.2019г. в общ размер 20449.07 лв, на
07.02.2020г. е погасил задължението по фактура №*********/05.06.2019г. в размер
на 3375.00 лв, а на 18.05.2020г. е погасил
задължението по фактура №*********/05.06.2019г. в размер на 15.00 лв. В т.см.
са представените л.49-51 3 бр. авизо за получени преводни нареждания от
05.12.2019г., 07.02.2020г. и 18.05.2020г. Моли да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумите 979.76 лв законна лихва
върху претендираните задължения до предявяване на
иска, 570.58 лв (437.38 + 132.19 + 1.01) лихва за
забава от 20.09.2019г. до погасяването на главницата.
При това положение съдът намира, че
искът по чл.422 ГПК следва да се
отхвърли за сумата 23839.05 лв по фактури №№
*********/03.12.2018г., *********/03.12.2018г., *********/04.01.2019г.,
*********/04.01.2019г., *********/05.02.2019г., *********/05.02.2019г.,
*********/05.03.2019г., *********/05.03.2019г., *********/03.04.2019г.,
*********/03.04.2019г., *********/03.05.2019г., *********/03.05.2019г.,
*********/05.06.2019г. и *********/05.06.2019г., поради плащане. При отхвърляне
на иска за сумата 23839.05 лв, предявен по реда на
чл.422 ГПК, поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане съдът взема
предвид фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Дължимостта на
законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който
не е изпълнил на падежа. Настъпването на падежа прави вземането изискуемо и
кредиторът може да иска изпълнение.
Съгласно чл.86 ЗЗД неизпълненото парично
задължение в срок поражда отговорност за вреди при нормативно утвърден
механизъм за остойностяването им. Ето защо предявеният иск предполага да бъде
установено в процеса съществуващо лихвоносно парично задължение, определен
момент за неговото изпълнение, който да е настъпил.
В посочените по-горе 14 фактури е определен
различен падеж на задължението по всяка фактура.
С определението по чл.140 ГПК, както и с доклада
по делото в с.з. на 05.12.2019г., приет без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че по иска за обезщетение за забава следва да установи размера
му за съответния период.
При разглеждане на делото ищецът не е установил
размера на претенцията за законна лихва за
периода от 06.12.2018г. до 01.08.2019г., дължима за задължението по всяка една от посочените
фактури до 01.08.2019г. Поради това искът да се признае
за установено дължимостта на сумата 979.76 лв законна лихва за претендирания
период е недоказан и следва да се отхвърли.
По същите съображения следва да се отхвърли искането да се признае за
установено дължимостта на законната лихва, дължима
след датата на съдебно предявеното вземане – чл.214, ал.2 ГПК. По делото
липсват доказателства за размера на лихвата за забава от 20.09.2019г. до
погасяването на задължението в размер на сумата 23839.05 лв общо, съотв. за остатъка от задължението до 05.12.2019г.,
до 07.02.2020г. и до 18.05.2020г.
При това положение съдът намира, че искът следва
да се уважи,
като се признае
за установено съществуването на вземането на ищеца
за законна лихва върху сумата 20449.07 лв за периода от
07.08.2019г. до 05.12.2019г., за законна лихва върху сумата 3375.00 лв за периода
от 07.08.2019г. до
07.02.2020г. и за законна лихва върху сумата 15.00 лв за периода
от 07.08.2019г. до
18.05.2020г. За сумите
23839.05 лв по фактури №№ *********/03.12.2018г., *********/03.12.2018г.,
*********/04.01.2019г., *********/04.01.2019г., *********/05.02.2019г.,
*********/05.02.2019г., *********/05.03.2019г., *********/05.03.2019г.,
*********/03.04.2019г., *********/03.04.2019г., *********/03.05.2019г.,
*********/03.05.2019г., *********/05.06.2019г. и *********/05.06.2019г. и 979.76 лв законна лихва за
периода от 06.12.2018г. до 01.08.2019г. искът за установяване на задължението следва да се
отхвърли. Ответникът дължи на ищеца сумата 2043.00 лв разноски
по ч. гр. дело №4904/2019г. на РРС, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца 2043.00 лв
разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска, тъй като с поведението
си е дал повод за завеждане
на делото (плащането на задължението
по фактурите е извършено след подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение).
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Арда Русе” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Николаевска” №33, представлявано от управителя
Димитър Милков Балканджиев, ЕИК *********, към “НИМЕК” ООД със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, ул. “Дондуков Корсаков”
№42, представлявано от управителя Никола Деянов Кутинчев,
ЕИК *********, за законна лихва върху сумата 20449.07 лв
за периода от 07.08.2019г. до 05.12.2019г., за законна лихва върху сумата
3375.00 лв за периода от 07.08.2019г. до 07.02.2020г.
и за законна лихва върху сумата 15.00 лв за периода
от 07.08.2019г. до 18.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за сумите
23839.05 лв по фактури №№ *********/03.12.2018г.,
*********/03.12.2018г., *********/04.01.2019г., *********/04.01.2019г.,
*********/05.02.2019г., *********/05.02.2019г., *********/05.03.2019г.,
*********/05.03.2019г., *********/03.04.2019г., *********/03.04.2019г.,
*********/03.05.2019г., *********/03.05.2019г., *********/05.06.2019г. и
*********/05.06.2019г. и 979.76 лв законна лихва за
периода от 06.12.2018г. до 01.08.2019г.
ОСЪЖДА “НИМЕК” ООД да заплати на “Арда Русе” ООД сумите 2043.00 лв разноски по ч. гр. дело №4904/2019г. на Русенски районен
съд, както и 2043.00 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: