№ 50
гр. Бургас , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20202120203373 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на “...” ООД, БУЛСТАТ: *** със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. **, представлявано от Р.С. .., ЕГН:
********** против електронен фиш Серия К № 2641572, издаден от ОД МВР
гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват
доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на
налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
електронният фиш, да бъде отменен. Не сочи доказателства. Прави искане за
разноски.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред
1
настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да
бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС
съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2019 г. в 14:22 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км.233+0 в посока от
ПВ “Север” към кв. “Сарафово”, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч, с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 644, бил заснет лек автомобил «БМВ 320»,
регистрационен номер А....МК, който се движел със скорост 113 km/h.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която бил установен неговият собственик – фирмата -
жалбоподател, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД
МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти, съдът намира следното:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а
именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
2
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на
физическо лице - издател.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет
при движение със скорост от 113км/ч, с автоматизирано техническо средство
в Област Бургас, при въведено ограничение от 80 км/ч.
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
В същото време, основателни са доводите на жалбоподателката, че
3
неправилно е определено лицето, което следва да бъде санкционирано.
Процесният автомобил е собственост на “...” ООД, БУЛСТАТ: *** но не е
установено, дали към датата на установяване на нарушението, именно Р.С. .. –
представляваща дружеството е управлявала въпросния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, «Собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство». В случая, собственик е ю.л., поради което,
следва да бъде установено, кое е лицето, физичеки управлявало автомобила.
В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на
АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено
именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да
съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която
АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя. От изяснената по
делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не
може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност виновно,
поради което НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е основателна
и издаденият ЕФ, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя,
следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 400 /четиристотин/ лева, за
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, на жалбоподателя.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 2641572, издаден от ОД МВР гр.
Бургас против “...” ООД, БУЛСТАТ: *** със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. **, представлявано от Р.С. .., ЕГН: **********, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
«глоба», в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, да заплати на
“...” ООД, БУЛСТАТ: *********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, за
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5