Решение по дело №2108/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № ............

 

гр. Кюстендил, 06.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Деянчева гр.д. № 2108 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 Граждански процесуален кодекс (ГПК) – положителен установителен.

           Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от О.А.К., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Е.Й., със служебен адрес за връчване на книжа, съобщения и призовки: гр. Кюстендил, ул. „Константинова баня“ №5 против Община Кюстендил, представлявана от Кмета П. П..

В исковата молба се сочи, че ищецът бил собственик на следните недвижими имоти:

            - нива в местността „Тополата“ с площ от 3,890 дка, представляваща имот № 017007 в землището на с. Долна Гращица, за което бил съставен нотариален акт за собственост от 13.11.1998 г.;

           - нива в местността „Тополата“ с площ от 4,526 дка, представляваща имот с №017004 в землището на с. Долна Гращица, за което бил съставен нотариален акт за собственост от 02.11.1998 г.;

           - нива в местността „Тополата“ с площ от 13,978 дка, представляваща имот с №017008 в землището на с. Долна Гращица, за което бил съставен нотариален акт за собственост от 10.06.1999 г.;

          - нива в местността „Тополата“ с площ от 13,974 дка, представляваща имот с №017009 в землището на с. Долна Гращица, за което бил съставен нотариален акт за собственост от 14.06.1999 г.

         - нива в местността „Тополата“ с площ от 8,420 дка, представляваща имот с №017005 в землището на с. Долна Гращица, за което бил съставен нотариален акт за собственост от 11.07.1999г.;

          Гореописаните имоти ищецът придобил в качеството си на ЕТ „О.К. – ОК“. Тъй като били съседни, ищецът ги обединил в един имот с №0170011 с обща площ от 53 2017 дка.

           В последствие поземлен имот с идентификатор 22071.17.11 и номер по предходен план 0170011 продал на „ГРАДИНА – ОК“ ЕООД с ЕИК: *********, чийто управител и едноличен собственик на капитала бил също ищецът, като договорът бил материализиран в Нотариален акт за собственост от 11.07.2019 г.

           Предвид обстоятелството, че ищецът владеел двадесет години като собственик имот с идентификатор 22071.17.2 с площ от 2003 кв. м., попадащ изцяло в границите на неговия имот, поискал чрез кмета на Община Кюстендил до нотариус Е. П. с рег. № 188, да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, на основание давностно владение, продължило повече от десет години. Видно от молба – декларация с вх. № ОС 189/25.09.2019 г., Отдел „Общински имоти“ при Община Кюстендил удостоверил, че описаният имот с идентификатор 22071.17.2 бил общинска собственост и поради това нотариусът не могъл да издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка.

            Гореизложеното обусловило интереса за ищеца да предяви настоящия установителен иск срещу Община Кюстендил.

Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено спрямо Община Кюстендил, че ищецът е собственик на основание давностно владение, продължило 20 (двадесет години), от 17.06.1999 г., на имот с идентификатор 22071.17.2 с площ от 2003 кв.м. в местността „Тополата“ в землището на с. Долна Гращица, с трайно предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ /до 10 м./ с номер по предходен план 017002.

Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навеждат се доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Самият ищец твърдял, че имотът е общински и поради това бил завел дело срещу общината, посочвайки последващ оригинерен придобивен способ.

Общината била собственик на процесния имот на осн. чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост и не съществувал документ за собственост на нейно име.

Ответникът оспорва обстоятелството, че ищецът е владял и владеел процесния имот като собственик, тъй като никога и по никакъв начин не бил манифестирал подобно обстоятелство спрямо Общината. Отделно, имот, общинска собственост не могъл да се придобива по давност, доколкото действащото законодателство изключвало тази възможност. Най –ранният момент, от който имало възможност да започне да тече десетгодишна придобивна давност спрямо общината, бил датата на влизане в сила през ноември 1999 г. на редакцията на разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Закона за общинската собственост. На основание параграф 1 от ЗР към ЗДЗС и последващите му изменения, бил въведен през 2006 г. първият мораториум върху придобиването на държавно и общинско имущество. Ето защо, давност по отношение на имоти – частна общинска собственост била текла само в периода ноември 1999 г. – май 2006 г., който период от време не бил достатъчен на недобросъвестния владелец, за да придобие собствеността върху процесния имот. И към настоящия момент давност за процесния имот не текла.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа исковата молба.

Ответната страна, също чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           От приложените по делото заверени копия на нотариален акт № 117, том, II, рег. № 1010, дело № 317/1998 г. на нотариус Е. П., нотариален акт № 82, том II, рег. № 850, дело № 282/1998 г. на нотариус Е. П., нотариален акт № 20, том II, рег. № 2030, дело № 588/1999 г. на нотариус Е. П., нотариален акт № 26, том II, рег. № 2059, дело № 594/1999 г. на нотариус Е. П. и нотариален акт № 30, том II, рег. № 2097, дело № 600/1999 г. на нотариус Е.П., се установи, че правото на собственост съответно върху поземлен имот с идентификатор 22071.17.11 и номер по предходен план 0170011 е било придобито от „ГРАДИНА – ОК“ ЕООД с ЕИК: *********, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ищецът.

          Видно от заверено копие на Скица № КО5097/06.03.2017 г. е, че поземлен имот с идентификатор 22071.17.11 е с обща площ от 53.207 дка.

          От представеното заверено копие на скица № 15-821290-09.09.2019 г. се установява, че процесният поземлен имот е с идентификатор 22071.17.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-572/27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Долна Гращица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, местност „Тополата“, с площ 2003 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска“, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), категория на земята: 0, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 017002, при съседи: 22071.17.11 и собственици: *********, Община Кюстендил. Няма документ за собственост издаден от ОСЗ гр. Кюстендил.

          Данъчната оценка за процесния имот с идентификатор 22071.17.2 е 3349 лв. (спр. Удостоверение за данъчна оценка вх. № ДО 002578/07.10.2019 г. – л. 13 от делото).

           По делото е прието и заверено копие на Удостоверение № ДС – 22 – 147/30.09.2019 г., от което се установява, че за процесния имот с идентификатор № 22071.17.2, към 30.09.2019 г., няма съставен акт за държавна собственост.

          От представеното заключение на в.л. Д. С. по назначената техническа експертиза се установява, че процесният имот с идентификатор 22071.12.2 представлява поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване“ и вид на територията – „за нуждите на селското стопанство“. Имотът е с утвърдени граници, нанесен е по кадастралната карта, но няма представени данни за утвърдени трасета за елементите на техническата инфраструктура (относно осигуряването на транспортен достъп до него, както и електрозахранване). Като подобрение в имота би могло да се отчете изграждането на кладенец, в случай, че се докаже с геодезическо заснемане точното му местоположение в границите на поземлен имот с идентификатор 22071.17.2. Процесният имот е изцяло ограден от имот с идентификатор 22071.17.11 и няма самостоятелен достъп до улица, път или алея. Двата имота ( 22071.17.2 и 071.17.11) не са отделени, а се ползват заедно. Установено е, че за процесния имот „няма постановено решение за възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като същият не представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ“ – спр. писмо изх. № РД-12-02-5-1/07.01.2020 г. на ОСЗ – гр. Кюстендил.

            Приети по делото са и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите К. А., Б. К. и Г. С..

             От показанията на св. А. се установява, че ищецът стопанисвал голям имот (около 30 дка), към настоящия момент овощна градина, находящ се около границата в землищата на селата Горна и Долна Гращица. Свидетелят трасирал имота на ищеца около 1999 г. Към този момент О.К. го е владеел като това продължавало и към настоящия момент. Свидетелят не е виждал друг освен ищеца да обработва имота. Оградата не била променяна. В северната част на имота имало петно, което по скиците излизало с неидентифициран собственик, но всъщност то било част от овощната градина и се ползвало от ищеца.

            Показанията на св. Б. К., който бил работник в „Евроградина“, която фирма имала имоти в съседство с процесния, установяват, че към 2002 г. процесният поземлен имот в землището на с. Долна Гращица с площ около 150 дка, бил стопанисван от ищеца. Последният постоянно бил обработван от работници на ищеца. Имотът бил засаден и заграден като границите му не са променяни от 2002 г. В него имало изградена система за капково напояване. Същият се стопанисвал и към настоящия момент от ищеца, който почти всеки ден минавал по пътя към имота си през този на свидетеля.

          Показанията на св. Г. С. потвърждават, че ищецът притежава (без да се разграничава качеството му едноличен собственик на капитала на търговско дружество и лично такова) голям поземлен имот (около 100 дка) в землището на с. Търновлак или Горна Гращица (без да е сигурен къде е границата на землищата). Имотът бил засаден още в периода 1999г. 2000-2002 г. като почти веднага бил ограден от всички страни. Свидетелят често помагал на ищеца в имота, около 2,3 пъти месечно ходел там. Имало един вход, била изградена система за капково напояване. Имотът се стопанисвал изцяло от ищеца като не били предявявани претенции през всички тези години от когото и да било досежно собствеността върху същия.

          При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

В случая правото на собственост на ищеца досежно процесния поземлен имот с идентификатор 22071.17.2 е основано на твърдения за придобиване по оригинерен способ - дълга придобивна давност, повече от двадесет години от 17.06.1999 г. и до сега.

Заявявайки собственически права, Общината се позовава на нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ.

Според нормата на чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост.В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ.не са изкупени от  ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Но земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от поземлената комисия и за тях се вземат решения за възстановяване - чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. Последиците по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ настъпват след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. За тези земи е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОбС за придобиване по давност.

От заключението на в.л. Д. С. обаче, се установява, че процесният имот с идентификатор 22071.12.2 представлява поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване“ и вид на територията – „за нуждите на селското стопанство“, но не може да се установи, че той е имал статут на земeделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. не може да се приеме, че станал общинска собственост на основание чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ, основание, на което се позовава ответната страна. Редно е да се посочи също, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание. Основанието е в нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ. И тъй като доказателства в т.см. не са ангажирани, не може да се приеме за установено твърдението, че процесния имот е собственост на общината. Следователно, за тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиването им по давност. В заключение, липсата на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (така решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК,  решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС, І ГО, решение № 109/25.05.2016г. по гр.д. № 356/2016г. на ВКС, I ГО и др.). 

В този случай от доказателствата по делото е установимо, че имотът – в граници материализирани на място, се владее от 1999 г. от ищеца, който единствен е упражнявал фактическата власт върху него. Владението е продължително и непрекъснато, доколкото свидетелите установяват, че не е имало каквито и да било спорове за правата върху имота, вкл. от общината, както и че ищеца продължава да го владее и до настоящия момент. В т.см. показанията им се възприемат с доверие, доколкото на са опровергани от другите доказателства по делото, а и защото житейски оправдано е да се приеме, че с след като до процесния няма достъп, а той е ограден от имоти, собственост на дружество, чиито едноличен собственик е ищеца, е владян като собствен от него в продължение на години - в периода от 1999 г. и до сега.

При това положение, позоваването на придобивна давност е напълно състоятелно.

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан.

            По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 938,40 лв., деловодни разноски.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 124 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – О.А.К., ЕГН: **********, с адрес ***, представлявана от Кмета П. П., ЧЕ О.А.К., ЕГН: **********, с адрес ***, е собственик на имот с идентификатор 22071.17.2 с площ от 2003 кв.м. в местността „Тополата“ в землището на с. Долна Гращица, с трайно предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ /до 10 м./ с номер по предходен план 017002, на основание давностно владение, продължило от 17.06.1999 г. до сега (датата на предявяване на иска – 17.10.2019 г.).

            ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от Кмета П. П., ДА ЗАПЛАТИ на О.А.К., ЕГН: **********, с адрес ***, сторените в хода на производството деловодни разноски в размер на 938,40 лв. (деветстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: