Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 01.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1009 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 405, ал.1 от КЗ.
Ищцата Б.Г.В. с ЕГН ********** *** твърди,
че е собственик на лек автомобил Мазда 6, с peг. № *****, рама № JMZGY19R231123528, син на цвят, за
който е издадено свидетелство за регистрация на МПС № *********. На 14.06.2016
г. в гр. К., с ответника Д.О.З. ЕАД, за автомобила била сключена автомобилна
застраховка „Каско“ със застрахователна полица № ****за
застрахователна сума 4500 лева и срок на застраховката 12 месеца - до
14.06.2017 г. включително. На 17.01.2017 г. около 11.00 часа, в гр. С., бул. И.В.,
срещу номер 40, М.В.В.управлявал автомобила,
собственост на ищцата и поради заледен участък от пътя, при заснежена
и хлъзгава пътна настилка, изгубил контрол върху управлението на автомобила и
се блъснал в паркиран вдясно лек автомобил Мерцедес Пух, с peг.
№ ****, който от удара се преместил и блъснал лек автомобил Тойота Ланд Круизер, с peг. № ****. Механизмът на настъпване на ПТП бил описан в
съставен от служители на РУ на МВР протокол за ПТП, но в същия не се съдържали
достоверни данни относно водача на автомобил Мазда 6.
При установяване на обстоятелствата, свързани с причиняване на ПТП органите на
пътна полиция не изпълнили точно задълженията си, което довело до неправилно посочване
на лицето, което е управлявало автомобила по време на ПТП - И.В.В.. По реда на съдебен контрол тези пропуски били
отстранени, като Районен съд К. с Решение № 180/23.10.2017 г. отменил
Наказателно постановление № 17-0281- 000041/03.02.2017 г. на Началник на РУ на
МВР К. с мотиви, че И.В.В. не е управлявал МПС, респ.
не е причинил ПТП. Вследствие на ПТП върху автомобила Мазда
6 били причинени множество имуществени вреди, чрез увреждане на части и
детайли, както следва: радиатор воден, радиатор климатик, преден капак, предна
решетка, калник преден десен, подкалник, калник
преден ляв, предна броня, фар десен, фар за мъгла, челно стъкло, рамка
радиатор, основа фар, основа преден калник, рог преден десен, рог преден десен
предна част, ел. инсталация предна част, резервоар стъклоумивател,
помпа стъклоумивател. Общата стойност на увредените
части на автомобила била 4500 лева, като ищцата понастоящем не можела да посочи
стойността на всяка увредена част и детайл, затова сочи общия размер на
вредата. По заявление на ищцата до Д.О.з. ЕАД била образувана щета №
44011511700337 за изплащане на обезщетение за настъпилите вреди от ПТП, върху
застрахования автомобил, а щетите били описани в опис - заключение от 23.01.2017
г. по щета № 44011511700337 от 19.01.2017 г., който протокол бил изготвен от
експерт П.Т.и наличен по посочената щета. С писмо № 90 от 01.02.2018 г. на ** Л.Ц.
П. било заявено, че не е налице основание да се изплати обезщетение, тъй като
съдът не се е произнесъл по въпроса, кое лице е управлявало МПС по време на
ПТП. В този смисъл били и писма № 92 от 25.01.2017 г. и № 118 от 14.02.2018 г.
Щетите възлизали както следва:
- Радиатор воден - 230 лева;
- Радиатор климатик - 210 лева;
- Преден капак - 209 лева;
- Предна решетка - 63 лева;
- Калник преден десен - 56 лева;
- Подкалник - 26
лева;
- Калник преден ляв - 58 лева;
- Предна броня - 90 лева;
- Фар десен - 208 лева;
- Фар за мъгла - 113 лева;
- Челно стъкло - 180 лева;
- Рамка радиатор - 230 лева;
- Основа фар - 40 лева;
- Основа преден калник - 36 лева;
- Рог преден десен - 60 лева;
- Рог преден десен предна част - 26 лева;
- Резервоар стъклоумивател
- 120 лева;
- Помпа стъклоумивател
- 60 лева;
- Основа предна броня - 92 лева;
- Панел преден - 90 лева;
- Крушка за фар - 120 лева;
- Ремонт електроинсталация - 100 лева;
- Боядисване - 200 лева;
- Спирачен апарат - 40 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответника да й заплати сумата от 1200 лева, частично от 4 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил Мазда 6, с peг. № *****, рама №
JMZGY19R231123528, получени вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2017 година, като за автомобила е имало сключен и действащ
договор за застраховка „Каско“ със застрахователна
полица № ****и срок на действие от 14.06.2016 г. до 14.06.2017 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска – 03.07.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Д.О.З. ЕАД, *** чрез
процесуалния си представител оспорва иска. Твърди, че липсва валиден
застрахователен договор, тъй като след възникване на застрахователното събитие,
настъпила промяна по отношение правото на собственост на застрахованата вещ, за
която ответникът не бил своевременно и надлежно уведомен. Поради това и на
основание чл. 6.2 от Общите условия, действието на договора било автоматично
прекратено, считано от датата на промяната в собствеността. В случай, че съдът
приемел договора за действителен, въвежда следните възражения: Налице били предпоставките
на пункт 8.8 от Общите условия, т.к. водачът, без значение кой е той, проявил
груба небрежност, изразяваща се в несъобразяване с условията на пътната
обстановка, респ. с атмосферните такива, като именно в резултат на проявеното
от него безхаберие се стигнало до настъпването на
сблъсъка - изключен риск съгласно Общите условия. Налице били предпоставките на
пункт 8.9 от Общите условия, т.к. застрахованото лице направило опит да въведе
в заблуждение застрахователя, заменяйки първоначално посоченото за водач
физическо лице с друго, поради обстоятелството, че първото е неправоспособно -
изключен риск съгласно Общите условия. Налице били предпоставките на пункт 8.12
от Общите условия, защото автомобилът бил управляван от неправоспособен водач -
изключен риск съгласно Общите условия. Налице били предпоставките на пункт 9.7
от Общите условия, доколкото чрез целенасоченото създаване на неяснота относно
лицето-водач, както и чрез напускане на мястото на събитието, без да бъдат
уведомени органите на реда, респективно
- да бъдат уведомени собствениците на увредените автомобили,
застрахованият създал пречки за разкриване на обстоятелствата по събитието,
както и за изясняване на действителните причини за неговото настъпване, поради
което именно застрахователят законосъобразно отказвал изплащане на обезщетение.
Оспорва механизма на събитието, както и причинно-следствената връзка между този
механизъм и претендираните за възстановяване вреди:
оспорва същите формално, без конкретни възражения, т.к. в исковата молба не
били посочени никакви фактически твърдения в тази насока. Оспорва твърдението в
исковата молба, че по време на сблъсъка автомобилът е бил управляван от лицето М.В..
В конкретния случай счита, че е направен опит да се въведе застрахователя в
заблуждение относно действителните обстоятелства, при които е настъпило
събитието, респ. относно причините, както и относно наличието на събитие,
поради което е отказано изплащане на обезщетение при условията на изключен
риск, съобразно пункт 8.9 от Общите условия. Твърди, че като е заявил неверни и
заблуждаващи обстоятелства относно механизма на събитието, както и относно
времето на неговото настъпване, застрахованият е попречил за установяване на
реалността на това събитие, на вида на вредите и причинната връзка между тях и
събитието, при което на основание пункт 9.7, предложение четвърто от ОУ
правилно е отказано изплащане на обезщетение. Алтернативно, ако съдът приеме,
че действително е настъпило ПТП и именно при него са увредени претендираните за възстановяване части и агрегати, то прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на
водача на увредения автомобил, който е проявил груба небрежност като е
управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия, съответно
над позволената за съответния участък от пътя като сам е създал предпоставки за
възникване на събитието и за настъпването на вредите. Моли съда да разгледа
възражението за съпричиняване, единствено ако приеме,
че проявената груба небрежност не съставлява основание за отказ за изплащане на
обезщетение. С проявеното противоправно поведение,
водачът допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като освен
разпоредбата на пункт 8.8. и 8.9 от ОУ, нарушил и
императивните правила по договора, предвидени в пункт 9.1. и 9.2. от Общите
условия. Това поведение на водача съставлявало съществено неизпълнение на
договорните задължения, т.к. имало пряко отношение към настъпването на
събитието и вида на вредите, при което на основание пункт 15.2. от раздел ІІ
КАСКО, застрахователят имал право да откаже изплащане на обезщетение или при
условия на алтернативност да намали неговия размер, с
оглед предвиденото в пункт 9.7. пр. І-во от Общите
условия. Оспорва размера на претенцията, като твърди, че между посочените в
офертата цени и тези, отразени по фактурата се съдържат съществени различия. Твърди,
че застрахованото лице не е изплатило последните две вноски по застрахователния
договор. Същите, при условията на пункт 5.5. раздел І
от ОУ, станали изискуеми още на дата 17.01.2017 година, когато била заявена и
образувана процесната преписка по щета №
44011511700337, претенцията по която била предмет на настоящото производство. Поради
това прави надлежно възражение за прихващане между размера на претендираното обезщетение и стойността на последните две
премийни вноски по застрахователния договор в общ размер на 229.50 лева – по
114.75 лева всяка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
В ХОДА на делото ищецът е поискал и на
основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск, като
същият е увеличен на 2 657 (две хиляди шестстотин петдесет и седем) лева.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Застрахователното обезщетение следва е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но
обезщетението е до размера на уговорената в полицата застрахователна сума (чл.
386 от КЗ), но не по-висока от възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ. За бъде уважен искът с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ, следва ищецът при условията на пълно и главно
доказване да установи следното: 1) валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и ответното дружество; 2) настъпване на застрахователно събитие, което
съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; 3) вида и характера на
вредите; 4) причинно-следствена връзка между събитието и вредите и 5) размера
на дължимото обезщетение.
Не се спори и се установява от
представеното свидетелство за регистрация, че ищцата е собственик на процесния автомобил Мазда 6, за
който е имала сключена застраховка по застрахователна полица № ****от 14.06.2016
г. със срок на действие от 15.06.2016 г. до 14.06.2017 г. С неоспорената
съдебно-икономическа експертиза се установи, че три от четирите дължими вноски
по застрахователната полица са били заплатени, първите две от ищцата – на дати
14.06.2016 г. и 29.09.2016 г., а третата чрез извършено прихващане от
застрахователя в размер на 199.38 лева –на 17.11.2016 г. Четвъртата дължима
вноска в размер на 114.75 лева е била с падеж 14.03.2017 г. и не е заплатена.
Не се спори, че застрахователно събитие е настъпило на 17.01.2017 г. Ищцата е
получила общи условия по застраховка Каско при
сключване на договора, установено с представения приемо-предавателен
протокол. При това положение, съдът приема, че между страните е било налице
валидно застрахователно правоотношение, действащо към датата на процесното ПТП, за което се твърди, че е настъпило
застрахователно събитие.
Не се спори и се установява от приетите
писмени доказателства, че ответникът бил поканен да заплати застрахователно
обезщетение и същият е отказал. Обстоятелствата, при които застрахователят може
да откаже плащане, са уредени в чл. 408 КЗ. От твърденията в отговора на
исковата молба следва, че ответникът се позовава на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ -
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. По делото са представени общите условия на ответника
посочени в процесната застрахователна полица – „Общи
условия за Автомобилна застраховка „Каско+“. В общите
условия са посочени хипотезите, при наличието на които ответникът счита, че
следва да бъде освободен от отговорност, и които съдът ще обсъди при
разглеждане на въпроса за механизма на ПТП, причинетите
щети и причинно-следствената връзка.
Основният спорен въпрос между страните е
дали се установят по безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите, като спорът
е съсредоточен основно в това установен ли е водачът на процесния
автомобил по време на инцидента. Тук
ответникът-застраховател се позовава на двата протокола за ПТП, съставени на
17.01.2017 г., като самият механизъм на произшествието не е спорен. В
протоколите като водач е записано лицето И.В., за което е установено, че към
датата на ПТП е лишено от право да управлява МПС. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването за установяването на пълния механизъм на ПТП
посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и
чрез назначаване на вещи лица (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о.). В конкретния случай спорният въпрос е вярно ли е
отразен водача на процесния автомобил. В тази връзка
съдът намира, че доказателствената тежест на
протокола за ПТП в тази част за опровергана. Протоколите за ПТП са съставени от
длъжностно лице – Б.Н., който бе разпитан в качеството на свидетел. Същият
заявява, че е пристигнал на мястото на произшествието след ПТП и самоличността
на водача е била установено от негови колеги, които се намирали на мястото по
време на инцидента. Разпитан е и в качеството на свидетел полицай Л., който
също отрича пряко и непосредствени да е възприел лицето И.В. като водач на МПС.
От друга страна, двамата очевидци- К. и К. категорично сочат лицето М.В. като
водач на МПС в момента на инцидента, а свидетелят С. не го е разпознал. Показанията
на св. М.В., който сочи че лично е управлявал МПС, съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК, като депозирани от син на ищцата, като в конкретния случай същите
пряко кореспондират с тези на очевидците, които по никакъв начин не са
заинтересувани от изхода на спора. Този въпрос е изследван и от наказателния
съд в производство по ЗАНН, като с решението си КрлРС
е отменил наказателното постановление, с което И.В. е бил санкциониран за
управление на МПС като неправоспособен водач. Решението на съда в производство
по ЗАНН не е задължително за гражданския съд, същото обаче е прието като
доказателство, относимо и допустимо е, и съдът го
цени. Решението на КрлРС пряко кореспондира с
фактите, установени в настоящото
производство посредством обсъдените по-горе доказателствени средства. При това
положение съдът приема, че ищецът установи при условията на пълно и главно
доказване, кой е действителният водач на МПС в момента на произшествието. На
ищцата не може да се противопостави подадената декларация от сина й И.В., който
е посочил себе си като водач пред застрахователя, доколкото не са изяснени
обстоятелствата по съставянето й, а съдържанието й се опровергава както от
разпита на очевидците и самия участник в ПТП, така и от влезлият в сила съдебен
акт, с който е отречено да е било установено лицето И.В. да е управлявало МПС в
този момент. По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основанията
по пункт 8.8 и 8.9 от Общите условия към застрахователния договор.
По делото е установен и механизмът на ПТП с
неоспорените основно и допълнително заключение по приетата автотехническа
експертиза. От заключенията се установява, че на 17.01.2017 г. л.а. Мазда 6 при движение по бул. И.В. пред № 40 в гр. С. се
удря в паркиран л.а. Мерцедес. От техническа гледна точка, причината за ПТП е
загубата на управление от страна на водача на л.а. Мазда
6. Водачът на л.а. Мазда 6 е загубил контрол над автомобила.
Точната скорост на л.а. Мазда 6 не може да се
определи. Предвид деформациите, скоростта е била около 30 - 40 km/h. ПТП е настъпило на прав участък от пътя, където няма
технически причини за движение с по ниска скорост 30 - 40 km/h.
Към м. Юли 2015 г. няма знаци за ограничение на скоростта (в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че датата през 2015 г. касае пътната обстановка и
сигнализация, с която се е запознал посредством снимки в интернет страница, и
че не разполага с други източници на информация относно пътната сигнализация
към момента на произшествието). Водачът на л.а. Мазда
6 би избегнал настъпването на ПТП, ако не бе загубил контрол над автомобила. Стойността
на ремонта за пълното възстановяването на автомобила е 8 468 лв. Средната пазарна
стойност на автомобила към датата на събитието е била 3 990 лв. Тъй като
стойността на ремонта надвишава 70% от пазарната стойност, която е 2 793 лв. то
следва, че възстановяването на автомобила е технически възможно, но е
икономически нецелесъобразно т.е. касае се за икономически тотална щета.
Стойността на щетите е 3 192 лева. В експертизата е посочена стойността на
резервните части по пера.
В допълнителното заключение вещото лице
сочи, че ремонтът на МПС не е извършен с оригинални части. Лампата за еърбега свети, т.е, имало проблем с тази система и тя не
работела към момента на огледа на МПС и към настоящия момент. Съгласно НАРЕДБА
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, това се счита за опасна неизправност.
Съгласно наредбата, л.а. „Мазда 6“ не може да се
допусне до движението му по пътищата, отворени за обществено ползване. Произшествието
е настъпило на ляв завой на пътя. Скоростта на движение на л.а. „Мазда 6“ 40 - 50 km/h (посочена
от водача) е била по-голяма от критичната скорост 25 - 43 km/h
за този завой при конкретната пътно-климатична обстановка. Така под действие на
центробежните сили автомобила се е насочил на дясно към дясната граница на
платното за движение, където е настъпил удара. Описаният механизъм в
заключението на вещото лице, съвпада със събраните гласни и писмени
доказателства по делото. Ето защо и при съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът намира за доказано, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило при обстоятелствата, посочени в исковата молба и установени от вещото
лице. Между механизма на ПТП и вредите по автомобила е налице
причинно-следствена връзка.
При така установените факти, съдът намира,
че ответникът не доказва правоизклюващите си
възражения за опит за умишлена заблуда на застрахователя, нито за рисково
поведение от страна на водача, довело до ПТП по т. 8.8, т.8.9 и т. 8.12 от
Общите условия. Не се установи груба небрежност от страна на водача на МПС,
нито действия от страна на ищцата, които представляват опит за измама или
измама на застрахователя. Отречено е по несъмнен начин обстоятелството, че МПС
е управлявано от неправоспособен водач – И.В.. Съобразно свободата на
договаряне, е възможно страните да уговарят клаузи, които при определени
условия да освобождават застрахователя от изплащане на застрахователно
обезщетение. Тези клаузи обаче не могат да излизат извън рамките на кумулативно
предвидените законови изисквания на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – същите да са значителни
с оглед интерес на застрахователя, както и неизпълнението да се намира в
причинно-следствена връзка с възникването на застрахователното събитие. В
конкретния случай застрахователят не установява и наличието на значителен свой
интерес.
В описа на щетата застрахователят е посочил кои са ободрените увредени детайли
на процесния автомобил при настъпилото ПТП – радиатор
воден; радиатор климатик; преден капак; предна решетка; калник преден десен; подкалник; калник преден ляв; предна броня; фар десен; фар
за мъгла; челно стъкло; рамка радиатор; основа фар; основа преден калник; рог
преден десен; рог преден десен предна част; резервоар стъклоумивател;
помпа стъклоумивател. Тези щети е установил
представител на ответника при огледа на автомобила, като от свидетелските
показания се установява, че са извършени два оглед със съответните снимки и
същите са били предоставени на експерта. Вещото лице е оценява щетите по МПС
като „тотална щета“, но в конкретният случай автомобилът е възстановен и в
движение, ищецът претендира разходите по възстановяването му, а ответникът нито
въвежда нито доказва факти, щетата да е била определена като тотална. Вещото
лице е оценило щетите в размер на 3 192 лева, а 70% от пазарната стойност на
МПС – на 2 793 лева. Претендираната в настоящия
процес сума за разходи по ремонт на МПС възлиза на 2657 лева, т.е. претендира
се по-малка част от двете установени от експерта суми.
Съдът намира иска за доказан до размера от
2215 лева, представляващи стойността за ремонт на частите, посочени в описа по
щета, както и претендираната сума за боядисване.
Вещото лице е огледало и оценило само тези щети и стойността на боядисаните
части по МПС, която възлиза над претендираните 200
лева. В процеса не е доказано по несъмнен начин увреждането, респективно
стойността на посочените в молбата по чл. 143 от ГПК вещи, извън описа и
боядисването, а именно: основа предна броня - 92 лева; панел преден - 90 лева;
крушка за фар - 120 лева; ремонт електроинсталация - 100 лева; спирачен апарат
- 40 лева. Доказателства за увредата и ремонта на
тези части ищецът не е ангажирал в процеса. По тези съображения, претенцията в
тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
Своевременно направено от ответника
възражение за прихващане с насрещното му вземане до размера от 114.75 лева,
представляващо неплатен остатък от застрахователна премия, се явява
основателно, доколкото фактът, че същата е останала незаплатена е установен по несъмнен начин от заключението
на съдебно-икономическата експертиза. За разликата над 114.75 лева, до
заявената от ответника сума в размер на 229.50 лева възражението се явява
неоснователно. Установи се от заключението на вещото лице, че ответникът е
направил прихващане с третата вноска, в период, предхождащ застрахователното
събитие, предмет на настоящия иск, т.е. понастоящем ищцата дължи само
четвъртата вноска по сключения договор за застраховка.
При това положение следва да се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 2100.25 лева, представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Каско+“, сключен на 14.062016 г. със застрахователна полица
№ 440116154001602, на лек автомобил МАЗДА 6, с peг. №
*****, рама № JMZGY19R231123528, син на цвят, за обезщетяване на вредите по
автомобила, настъпили вследствие на ПТП от 17.01.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 03.07.2018 г. до окончателното плащане,
като за разликата над 2100.25 лева до размера от 2215 лева, искът следва да се
отхвърли като погасен чрез прихващане поради насрещно вземане на ответника
срещу ищеца, за сумата от 114.75 лева,
представляваща четвърта вноска по дължимата застрахователна премия по
същия договор за застраховка, а за разликата над 2215 лева до пълния предявен размер
от 2 657 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
доказал разноски в общ размер на 555.28 лева. Съразмерно с уважената част от
иска му се следват разноски в размер на 438.93 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ответникът е доказал разноски в размер на 1046.80 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 219.35 лева.
При това положение следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 219.58 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.О.З. ЕАД, *** да
заплати на Б.Г.В. с ЕГН ********** *** сумата от 2100.25 лева (две хиляди и сто
лева двадесет и пет стотинки), представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Каско+“,
сключен на 14.062016 г. със застрахователна полица № 440116154001602, на лек
автомобил МАЗДА 6, с peг. № *****, рама №
JMZGY19R231123528, син на цвят, за обезщетяване на вредите по автомобила,
настъпили вследствие на ПТП от 17.01.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 03.07.2018 г. до окончателното плащане, като
за разликата над 2100.25 лева до размера от 2215 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
погасен чрез прихващане поради насрещно вземане на Д.О.З. ЕАД срещу Б.Г.В., за
сумата от 114.75 лева (сто и четиринадесет лева седемдесет и пет стотинки), представляваща четвърта вноска по дължимата
застрахователна премия по същия договор за застраховка, а за разликата над 2215
лева до пълния предявен размер от 2 657 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Д.О.З. ЕАД, *** да
заплати на Б.Г.В. с ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на
219.35 лева (двеста и деветнадесет лева тридесет и пет стотинки).
Банкова сметка, ***ми: IBAN ***, „Б. Д.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.