МОТИВИ: Подсъдимият
Е.С.С. е предаден на съд ЗА ТОВА, че на 08.11.2013 год. около 01,30 ч. в гр.
Търговище направил опит умишлено да умъртви П.В.П. ***, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 115 вр. чл. 18
ал. 1 НК.
Пред
съда подсъдимият и неговия защитник направиха искане за разглеждане на делото
по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие - признавайки изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласявайки се, да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата
пледира за определяне на наказание ЛОС
към законовия минимум с приложение на чл. 58а ал.1 НК .
Пострадалият
от престъплението П.В.П., лично и чрез пълномощник – адв. М. *** – предяви
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
за претърпени неимуществени вреди. Същият беше конституиран като граждански
ищец и частен обвинител. С оглед процесуалното поведение на подс. С., не се
противопоставят за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Представителя
на Окръжна прокуратура пледира за налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
определено към средния, предвиден в закона размер, с приложение на чл. 58а ал.1
НК, което да се търпи в затвор при
първоначален „СТРОГ“ режим, както и привеждане в изпълнение на влязла в сила
осъдителна присъда, отложена по реда на чл. 66 ал.1 НК.
Предвид
своевременно направеното искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК съдът прие производството да се
разгледа по този ред. Страните по делото заявиха съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се
ползват материалите от досъдебното производство съгл. чл. 371 ал.2 НПК. Това
съгласие съдът одобри с определение, с оглед липса на нарушения на
процесуалните правила на досъдебното производство. Подсъдимият заяви, че се
признава изцяло за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се
събират доказателства относно тях. Съдът одобри
това съгласие с нарочно определение съгл. чл. 372 ал. 4 НПК.
След
като приобщи материалите по досъдебното производство на осн. чл. 373 ал. 2 вр.
чл. 371 ал. 2 НПК, съдът прие за установено следното:
Към
инкриминираната дата подс. С. бил на 20 ненавършени години. Завършил основно
образование, можел да чете и пише. Започнал рано да употребява алкохол – едва
дванадесет годишен. След употреба на алкохол ставал агресивен, губел контрол и
задръжки. Бил осъждан за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди,
хулиганство и унищожаване на вещи, както и за грабеж. Живеел на семейни начала
с малолетната А.М. /за това е последното му осъждане по чл. 191 ал.1 НК/.
На
07. 11. 2013 год. след обяд подс. започнал да пие алкохол в домът си, с чичо си
– св. К. П.. Пили водка, бира и вино. Около 22.30 ч. двамата, заедно със св. А.М.
отишли на гости на баща й. Там продължили да пият – бира и вино. Вече видимо
повлиян от алкохола подс. С. извадил нож с кожена калъфка, с намерение да го
подари на тъста си. Майката на М. /св. Е./ решила, че е по-добре
да прибере ножа и действително го взела от подс. , но когато дошло време да си
тръгват, около 01.00ч. , вече на 08.11.2013 год. отново го дала на дъщеря си –
да си го прибере. Тримата – подс. С.,
св. М. и св. П. – се отправили обратно към домът на С., като с тях тръгнал и
бащата на М. – св. Бонев. Намерението му било той да почерпи бащата на С.. За
целта отишли до денонощния магазин за цигари и алкохол „Джака“ намиращ се в
спортната зала, в центъра на гр. Търговище. Свидетелите Бонев и П. влезли в
магазина за да купят водка, а М. и подс. ги чакали на паркинга, пред спортната
зала.
Същата
вечер св. П. П. празнувал рожден ден в механа „Хаджи Генчо“ с приятели. Около
01.00ч. напуснали механата и се насочили към дискотека „Планета Пайнер“. Били четирима приятели. В центъра на града се разделили – две от
момчетата тръгнали към дискотеката, за да запазят места, а пострадалия П. и св.
А. тръгнали към магазин „Джака“ за да си купят цигари. Около 01.30ч. П. и А. се срещнали на паркинга
пред спортната зала с подс. С. и св. М.. Повлиян от алкохола, подс. взел от М.
ножа и се отправил към П. и А.. Заставайки пред тях, крещейки ги запитал „какви
са“ и какво правят по това време, заявил, че е най-важния в града, че той
командва. Тези негови крясъци били съпроводени с псувни и обиди. П. се опитал да обясни, че има рожден ден и
не желае каквито и да е неприятности, но в този момент подс. извадил ножа и
нанесъл средно силен удар в лявата част на корема на П.. Ножът /представен като
веществено доказателство по делото/ с дължина на острието 15 см. проникнал в
коремната кухина, срязъл слезката и стената на дебелото черво, предизвиквайки
излив на кръв в коремната кухина. Тъй като св. М. викала силно, била чута от св. Бонев и св. П., които
веднага дошли, взели подс. и М. и се отдалечили от мястото. По-късно подс.
изхвърлил ножа в пустеещо място в близост до дом „Майка и дете“. На
следващия ден, след като бил задържан,
показал на разследващите мястото, ножа бил намерен и приложен като
веществено доказателство по ДП.
На
местото на инцидента били повикани линейка и полиция, пострадалия веднага бил
откаран в МБАЛ Търговище, където бил опериран по спешност. Единствено
своевременната и адекватна намеса на лекарите е предотвратила смъртта на П.П..
Безспорно
е, че с нанасяне на удара с ножа, подс. С. е поставил начало на
причинно-следствена връзка, от която би настъпила смъртта на П.. Ударът бил
нанесен със средна сила, с годно да причини смъртта на П. оръжие - нож с 15 см. острие, и е насочен в жизнено
важна област – коремната кухина. Заключението на съдебно-медицинската
експертиза е, че неоказването на своевременна хирургическа интервенция би
довело до смъртта на П. поради кръвозагуба или перитонит.
По
делото е изготвена, приложена и приета комплексна психиатрично-психологична
експертиза, заключението на която е категорично, че подс. С. не страда от
психиатрично заболяване – нико към момента на извършване на деянието, нито към
момента на изследването. Не се води в диспансерния регистър на ЦПЗ гр.
Търговище, не е, и не е бил обект на амбулаторна и стационарна психиатрична
помощ до момента на изготвяне на заключението. Въпреки състоянието му към
момента на извършване на деянието – обикновено алкохолно опиване, средна степен
– той е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си.
Тази
фактическа обстановка се установи от материалите по делото и от дадените на
досъдебното производство обяснения от подс., свидетелските показания и
заключенията на назначените в производството експертизи, както и от направените
пълни самопризнания на подс. пред съда. Касае се за осъществено от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 НК, т.е. деянието е довършен опит за убийство,
извършено е виновно, при пряк умисъл на вината. Затова съдът призна подс. С. по така предявеното му обвинение.
За
да определи размера на наказанието, което подс. следва да търпи, съдът обсъди
всички обстоятелства по делото, отчитайки както смекчаващите, така и
отегчаващите вината обстоятелства.
От
справката за съдимост на подс. С., настоящия състав направи следните изводи: За
разлика от множеството криминално проявени в млада възраст лица, прояви на С.
не са свързани с обикновени посегателства срещу собствеността. Първото осъждане
на С. е като непълнолетен – за нанасяне на телесна повреда по хулигански
подбуди, хулиганство, повреждане, и унищожаване на вещи. Второто му осъждане,
вече като пълнолетен /няколко месеца след като навършил 18 години/ е за грабеж
– чл. 198 ал.1 НК. По тази присъда наказанието, което му е наложено е ДЕВЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Присъдата е влязла в сила на 12. 12. 2012 год., т.е. деянието в настоящото производство е
извършено в изпитателния срок по тази присъда.
Третото осъждане на С. е по чл. 191 ал.1 НК – за това, че заживял на
семейни начала с лице ненавършило 16 годишна възраст. Прави впечатление
градирането по тежест от подс. С. на всяко следващо негово деяние – в настоящия
случай поради бърза и адекватна намеса на лекарите е предотвратена смъртта на
пострадалото лице. На лице е едно постоянно арогантно и брутално поведение,
демонстрирано във времето от подс. С.. Липсата на самоконтрол, въпреки
приложената спрямо нето наказателна репресия не са оказали никакъв ефект,
напротив, той върши ново престъпление – тежко умишлено престъпление срещу
личността. Въпреки, че има присъда с наложено наказание ЛОС, в изпитателния
срок. А и явно продължава да живее със св. М., която е била причина той да
получи третата, фигурираща в справката присъда – заживял с нея преди да е
навършила 16 години.
От
изложеното по-горе, изводите, които направи съда са, че макар и само на 20
години, личността на този подсъдим представлява изключително висока обществена
опасност.
Деянието
за което беше признат за виновен – убийство, е възможно най-тежкото
престъпление против личността. Това, че смъртта на П. не е настъпила, е
вследствие своевременна медицинска намеса, а не по волята на подсъдимия. Т.е.
обществената опасност на извършеното, като деяние, е с възможно най-висока
степен на обществена опасност.
Изхождайки
от горното и съобразявайки, че законодателят е предвидил за деяние по чл. 115
от НК наказание от ДЕСЕТ до ДВАДЕСЕТ години лишаване от свобода, както и, че
при довършен опит по чл. 18 ал.1 НК, съгл. ал.2 на същия текст деецът се
наказва с наказанието предвидено за довършено престъпление, като се вземат
предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради което
престъплението е останало недовършено, настоящият състав прие следното, че за
да бъдат осъществени целите на чл. 36 ал.1 НК, на С. следва да бъде определено
наказание от 12 ГОДИНИ лишаване от свобода.
Макар
и да липсват каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства, /освен направеното
самопризнание, което е мотивирано както от доказаното обвинение, така и от
възможността, която предоставя закона – чл. 58а НК/ високата обществена опасност на деянието и на
дееца, съдът прие, че размера на
наказанието следва да бъде определен към долната граница. Все пак се касае за
човек на 20 години, на който освен, че трябва да се покаже, че не може да върши
безнаказано престъпления, отстранявайки го за един продължителен период от
време, следва да се даде възможност, разбира се, след изтърпяване на
наказанието, да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите
нрави. Затова съдът определи на подс. С. наказание от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода. Определено в този размер наказанието ще осъществи и
генералната си превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо
другите членове на обществото.
Прилагайки
правилата на чл. 58а ал.1 НК наказанието на подс. беше намалено с 1/3 и беше
определено окончателно наказание от ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На
осн. чл. 68 ал.1 НК съдът постанови отделното изтърпяване на наказанието
наложено с присъда по НОХД № 916 по описа на ТРС за 2012 год., влязла в сила на
12. 12. 2012 год. от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, отложена по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
осн. чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС беше определен първоначален „СТРОГ“
режим за изтърпяване на наказанието.
На
осн. чл. 59 ал.1 НК съдът зачете, като изтърпяно , времето през което подс. е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Относно
гражданския иск: Изхождайки от степента на увреждане, времето за възстановяване
и последиците, занапред във времето от подобно нараняване, съдът прие, че за да
бъде овъзмезден пострадалия П., следва подс. да бъде осъден да му заплати за
това 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева. Нараняването на пострадалия П. го е
поставило в състояние, временно опасно за живота му, претърпял е хирургическа
интервенция е сравнително дълъг период на възстановяване. Затова съдът прие, че
обезщетение в такъв размер е справедливо и съобразено с практиката в подобни
случаи. В останалата част, до пълния му размер, иска беше отхвърлен като
неоснователен.
Съдът
постанови отнемане на вещественото доказателство – нож – който, след влизане в
сила на присъдата да бъде унищожен , като вещ без стойност.
Подс.
С. беше осъден да заплати и направените по делото разноски и такси.
Водим от горното, съдът постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: