Р Е Ш
Е Н И Е
№ 313
гр. Силистра, 08 октомври 2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданско колегия в публично заседание на девети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Красимира Петкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.
дело № 530 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът И.В.Г.
с ЕГН **********,*** моли съда да определи местоживеенето и да му предостави
упражняването на родителските права над детето Калоян Иванов Г. с ЕГН **********,
чиято майка е ответницата. Твърди, че не са сключили граждански брак с майката
на детето и от началото на месец декември 2015 г. са разделени, като
ответницата, заедно с детето е напуснала съвместно обитаваното жилище и е
заживяла в дома на родителите си. Първоначалното разбирателство по отношение на
упражняването на родителските права и срещите с детето е било нарушено, като
през лятото на 2018 г. ищецът се натъкнал на отрицателно отношение към себе си
както от страна на ответницата, така и от нейните родители. Бил му отказван
контакт с детето, с което твърди, че има изградена силна емоционална връзка.
Излага доводи във връзка с възможностите си да осигури нормални условия за
живот на детето и предвид сезонната трудова ангажираност на майката, моли да
бъде определено местожителството на детето при него, да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде определен
режим на лични отношения между майката и детето, както и да бъде осъдена
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 145.00 лева на детето,
считано от датата на предявяване на исковата молба. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът реши, че майката е по – пригодния да упражнява
родителските права родител, моли да му бъде определен режим на лични отношения
с детето. Претендира и разноски за производството.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д.В.В. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния
си представител адв. Б.Р. е подал писмен отговор, с който също счита, че
отношенията между страните следва да бъдат регулирани. Оспорва твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба, касаещи нейното отношение към него, като от
своя страна твърди, че ищецът е проявявал агресия спрямо нея, родителите й и
детето. Твърди, че ищецът открито е заявявал, че не желае детето, като освен
това го е обиждал, а освен това имал противоправни прояви и употребявал
упойващи вещества. Описва конкретни случаи, в които здравето и живота на детето
са били застрашени от действията на неговия баща. Излага доводи във връзка със
собственото си отношение към детето и възможностите си да го отглежда и
възпитава, като не оспорва твърденията, че се е налагало да работи през лятото
в друго населено място, но към момента твърди, че е в безсрочно трудово правоотношение
с място на работа в гр. Силистра. Оспорва твърденията за трайно престирани
средства от страна на ищеца, като признава, че в края на 2018 г. и в началото
на 2019 г. е получила сума общо в размер на 507.00 лева за издръжката на
детето. Счита, че ищецът не притежава необходимия родителски капацитет да
отглежда и възпитава детето и не разполага с необходимите битови условия за
отглеждането му. Твърди, че тя самата е по – пригодния родител, разполага с
необходимите средства и условя за живот и при обгрижването на детето може да
разчита на подкрепата на своите родители. Моли съда да й предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде определен
подходящ режим на лични отношения между бащата и детето, както и да бъде осъден
бащата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер от 200.00 лева. Претендира и издръжка
за минал период от време за една година преди предявяване на исковата молба
също в размер на 200.00 лева месечно и след приспадане на платената сума от
500.00 лева. Претендира и разноските си за производството.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото доказателствени средства, прие за установено
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, както и насрещна искова претенция с правно основание
чл. 149 от СК.
Страните са
се разделили и няма установени правила относно правото на всеки от родителите
да упражнява родителските права над детето и да осигурява издръжката му, поради
което наличния спор следва да бъде разрешен от съда.
Ищцата и
ответникът са живели съвместно, без да сключат граждански брак. На 17. 04. 2013 г. се
е родило детето им Калоян Иванов Г. /Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0188 / 18. 04. 2013 г. изд. от Община Силистра/.
Страните са
се разделили през 2016 г. и оттогава детето живее в дома на майка си, която
полага грижи за него и е подпомагана от родителите си. Бащата е осъществявал
срещи с детето, като през последната една година тези контакти са наситени с
негативни отношения между двамата родители и прародителите на детето. Отношенията
между страните в тази връзка не са уредени и са предмет на спорове помежду им,
поради което страните са заявили правен интерес от регламентиране отношенията
между родителите и детето. Това налага да се определи местожителството на
детето и родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на него,
режима на лични отношения и издръжката.
При преценка на кого от разделените родители
да бъде предоставено упражняването на родителските права, определящ е интересът
на детето, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските
качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и уменията за
възпитание, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия,
възрастта и пола на детето, привързаността между родителя и детето, както и
възможността за помощ от трети лица.
Ръководен именно от интереса на малолетното дете на страните, съдът намира, че в
случая упражняването на родителските права следва да се предостави на майката. По делото
еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка
между детето и
неговата майка, като в тази връзка съдът преценява показанията на разпитаните
по делото свидетели и становището по назначения социален доклад. Този факт не
се оспорва и от бащата. Констатираното при социалното
проучване добро физическо, емоционално и интелектуално развитие на детето са
показателни за несъмнено добрия родителски капацитет на майката. Видно от
приетия социален доклад, майката се отнася сериозно към родителските си задължения, посрещайки адекватно
всички потребности на детето, като е осигурила подходящи условия за
отглеждането и
възпитанието му. Същевременно, с оглед възрастта на детето, от
съществено значение за неговото развитие и емоционално съзряване към момента са
точно осезаемото майчино присъствие и грижа. В разглеждания казус е
категорично изяснено, че вече в продължение на повече от три години
родителските права по отношение на малолетното дете фактически се упражняват
именно от майката, която е поела непосредствените грижите за детето в периода
след раздялата си с бащата, настъпила в началото на 2016 г.
Изложеното мотивира
съда да приеме претенцията на майката за основателна и я уважава като присъжда упражняването
на родителските права на майката и определя местожителството на детето по
местожителството на майката, което към настоящия момент е в с. Калипетрово,
обл. Силистра, ул. Осогово № 14. За да достигне до това решение съдът взема
предвид и принципно изразеното съгласие от ищеца в тази посока с оглед
обсъжданите варианти за споразумение между страните.
Извън спора
за упражняването на родителските права, спорните въпроси в производството
касаят режима на лични отношения между бащата и детето и дължимостта на издръжка
за минал период от време.
По отношение
на режима на лични отношения съдът взима предвид възрастта на детето, неговия
пол, както и обстоятелството, че въпреки изградената емоционална връзка между
бащата и детето, същата към момента на постановяване на съдебното решение е
силно увредена. От констатациите на социалните работници при изготвяне на
социалната оценка става ясно, че детето се притеснява от срещи с баща си и дори
не желае такива. Такава е и тезата на майката. Независимо от това, връзката
между бащата и детето не следва да бъде прекъсвана, още по – малко в ситуация,
при която бащата не се е дезинтересирал от детето и настоява за срещи с него.
Детето е от мъжки пол, в ниска възраст и тепърва ще има нужда от активно
общуване със своя баща, което е от изключителна важност за изграждане на
личността му. За да е пълноценно това общуване, то трябва да се осъществява в
спокойна за детето среда, да създаването на каквато следва да положат усилия и
двамата родители. Независимо от отношенията на възрастните един към друг, те не
следва да бъдат наслагвани и в отношенията спрямо детето и другия родител и в
съзнанието му да се проектират негативни възприятия и представи за личността на
родителя, още по – малко пък да се създава представа за възможност от
евентуалното насилническо поведение спрямо детето. От друга страна по делото са
събрани доказателства за прояви на агресия и насилие от страна на бащата по
отношение на майката и нейни близки. Налице са влезли в сила съдебни актове по
ЗЗДН и НПК, установяващи наличие на морално укоримо и опасно поведение от
страна на бащата и обоснованост на
притесненията на майката на детето. При
тези факти, към момента е твърде вероятно детето да изпитва страх от срещите си
със своя баща, поради което съдът счита, че докато този страх не бъде
преодолян, режима на лични отношения следва да бъде постановен при защитни
мерки за период от два месеца, като следва да се изпълнява без преспиване и в
присъствието на майката на ищеца – Виолета Иванова Стоянова. В настоящия случай
тези защитни мерки охраняват в пълна степен интереса на детето като гарантират
възстановяване и укрепване на връзката между бащата и детето и гарантират
спокойствието на последното. Бащата следва да регулира емоциите си да работи
усилено по подобряване и заздравяване на отношенията с детето, а майката следва
да успокоява и насърчава самото дете, за да предотврати отчуждаването между
двамата, което би имало сериозни негативни последици за бъдещото развитие на
детето.
По тези
съображения, съдът определя режима на лични отношения между бащата и детето както
следва:
1. за период от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа в събота и от 10.00
до 17.00 часа в неделя, без преспиване и в присъствието на бабата на детето по
бащина линия, както и по един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските
празници.
2 . след
изтичане на двумесечния срок от влизане на решението в сила - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа с преспиване, по един
ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, по пет дни от
коледната и великденската ваканции на детето, един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, както и два астрономически часа на 17
април – рождения ден на детето.
Така
определеният от съда режим може да бъде променен при промяна в обстоятелствата
– нарастването на възрастта на детето и изграждането на стабилна емоционална
връзка с бащата.
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.
142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на детето и
възможностите на задълженото лице. Съобразявайки се с икономическата обстановка
в страната и цените на продуктите от първа необходимост, възрастта на детето, и
реализираните от бащата средства от трудово възнаграждение / данни в тази
връзка съдът черпи единствено от твърденията на бащата изложени в социалния
доклад за реализирано дневно възнаграждение в размер на 50.00 – 80.00 лева, но
не регулярно /, съдът счита, че ответникът следва да заплаща издръжка на детето
в размер, от 180.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска 22. 05.
2019 г.- до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. При определяне на този размер
съдът отчита и обстоятелствата, касаещи липсата на задължения към трети лица от
страна на бащата, както и факта, че същият живее в дома на дядо си и няма
задължения за заплащане на месечен наем. В останалата й част претенцията е
недоказана и следва да се отхвърли.
При
първоначално присъждане на издръжката, каквото е настоящото, законът дава
възможност, тя да се присъди и за минало време - най много за една година преди
завеждане на делото. /чл. 149 от СК/. Ищцата по насрещния иск е упражнила това
свое право и иска като начален момент за изплащане на издръжката да се счита 22.
05. 2018 г. в размер общо на 2400.00 лева. Ответникът е оспорил дължимостта на
тази сума, с твърдения за престирани регулярно суми за издръжката на детето. В
подкрепа на тези твърдения са представени писмени доказателства – разписки за
платени суми, като освен това ищцата признава престиране на средства от страна
на ответника в размер на 507.00 лева за процесния период, но твърди, че други
суми не е получавала. Това твърдение се подкрепя и от представените от
ответника доказателства, установяващи липса на плащания в по – висок размер. По
тези съображения и предвид липсата на ангажирани допълнителни доказателства и
от двете страни в тази насока, съдът приема, че макар и да е заплащал средства
за детето, ответникът не е заплащал такива в определения от закона минимален
размер, който за процесния период е 127.50 лева до 01. 01. 2019 г. и 140.00
лева за останалия период. Поради това, преценявайки в съвкупност всички
доказателства по делото, касаещи претенцията за заплащане на издръжка за минал
период от време, съдът счита че ответникът следва да заплати на детето издръжка
за месеците от юни до декември 2018 г. общо в размер на 878.50 лева и за
периода от месец януари до месец май 2019 г. общо в размер на 700.00 лева. След
приспадане на пратената сума от 507.00 лева, ответникът по насрещния иск следва
за заплати сумата от 1071.50 лева. В останалата им част претенциите са
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Върху
определения размер на издръжките ищецът следва да внесе ДТ в размер на 302.06
лева - определена съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в тази част.
Предвид
изхода на спора и приблизително еднаквите разходи, които страните са сторили за
производството, както и обстоятелството, че част от исканията и двете страни са
отхвърлени, като платените адвокатски възнаграждения не са конкретизирани
стойностно по отделните искове, съдът счита, че разноските по делото следва да
останат в тежест на страните така, както се извършени.
Мотивиран от
тези съображения, Силистренски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху детето Калоян Иванов Г. с ЕГН ********** на майката Д.В.В. с ЕГН ********** и
определя местожителството на детето по местожителството на майката, което към
момента на постановяване на съдебното решение е в с. Калипетрово, обл.
Силистра, ул. Осогово № 14.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между бащата И.В.Г. с ЕГН ********** и детето Калоян Иванов Г. с ЕГН ********** както следва:
1. за период от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа в събота и от 10.00
до 17.00 часа в неделя, без преспиване и в присъствието
на бабата на детето по бащина линия Виолета Иванова Стоянова с ЕГН **********,
както и по един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници също в
присъствието на Виолета Иванова Стоянова с ЕГН **********.
2 . след
изтичане на двумесечния срок от влизане на решението в сила - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа с преспиване, по един
ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, по пет дни от
коледната и великденската ваканции на детето, един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, както и два астрономически часа на 17
април – рождения ден на детето.
ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН **********,***, да
заплаща на детето Калоян Иванов Г.
с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.В.В. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180.00
/ сто и осемдесет/ лева, считано от 22. 05. 2019 г. до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска
в останалата му част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН **********,***, да
заплати на детето Калоян Иванов Г.
с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.В.В. с ЕГН ********** сумата от 1 071.50 / хиляда
седемдесет и един лв. и 50 ст. / лева, представляваща издръжка за минало време
за периода 22. 05. 2018 г. до 21. 05. 2019 г. заедно със законната лихва,
считано от 22. 05. 2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска в останалата му част като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху размера на присъдените
издръжки в размер на 302.06 / триста
и два лв. и 06 ст. / лева .
Решението
може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: