№ 4237
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110116928 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
*********** е предявило срещу ********* осъдителен иск с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от 2082,46 лв., представляваща
непогасено регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.09.2022 г. в
********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че
щетите са на стойност 2057,46 лв., като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало
регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП
делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа,
1
че и след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което го
претендира в пълен размер.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по
основание и размер, като счита, че ПТП е настъпило при различен механизъм
и застрахованият при ответника водач на МПС не е виновен за
произшествието, а същото е настъпило поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на другото МПС. Поддържа, че
размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е прекомерно
завишен и не отговаря на действителната стойност на вредите.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
поддържа исковата молба. С допълнителна молба уточнява, че моли съда да
уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно призован, в о.с.з. се представлява от адв. Г..
Поддържа отговора на исковата молба (ОИМ). Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски, за което представя списък.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
2
По основателността на иска
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите,
когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Третото лице не може да бъде задължено
да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В
този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по - малката сума
между платеното застрахователно обезщетение и размера на задължението
към застрахования.
За да бъде уважен предявеният иск срещу причинителя на вредата, по
делото трябва да бъде установено наличието на предвидените в закона
предпоставки, при които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател,
възниква суброгационното право, предвидено в чл. 411, ал. 1 КЗ, които са
следните:
1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца и увреденото МПС (договор за застраховка имуществено
застраховане - Каско);
2) този договор да е в действие за датата застрахователното събитие - за
26.09.2022 г.;
3) вреди на увреденото застраховано МПС
4) вредите да са настъпили, вследствие на ПТП
5) виновен за ПТП да е водачът на МПС БМВ с рег. № В 7387 ТК
6) МПС БМВ с рег. № В 7387 ТК да е имал застраховка Гражданска
3
отговорност към ответното дружество към момента на ПТП
7) размерът на вредите да са 2082.46 лева;
8) ищецът да е изплатил процесната сума на собственика на увредения
автомобил – чрез заплащане на сумата за поправяне на вредите;
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми за периода на
дължимост. .
По сключен договор за застраховка и покрития риск
Видно от представения договор Застраховка по Каско Стандарт, се установи, че
между ищеца и водачът на л.а. ТОЙОТА ВЕРСО с рег. № ******** има сключена
застраховка Каско с период на валидност от 26.06.2022 г. до 25.06.2023 г. Съгласно този
договор покрития застрахователен риск е Пълно Каско, Помощ на пътя и До три
застрахователни събития без документи (л.11 от делото).
Съгласно общите условия (ОУ) „Пълно каско“ включва всички застрахователни
събития в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. Според тези
ОУ ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средства, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети (л.31 от делото, на гърба).
От всички тези факти, съдът достигна до правен извод, че са доказани
първата и втората предпоставка за уважаване на иска. Валиден договор за
застраховка между ищецът и водачът на увреденият автомобил с покрит риск
– материални щети по МПС ТОЙОТА ВЕРСО с рег. № ********, вследствие на
ПТП за периода 26.06.2022 г. до 25.06.2023 г. Процесното ПТП е настъпило в
периода на договора
По вредите на увреденото МПС и настъпване на ПТП
По делото са разпитани двама свидетели и е приета съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ).
Свид. С. А. свидетелства, че се е случило ПТП на процесната дата и място. Съдът
кредитира неговите показания само в частта, в която установява датата и мястото на удара,
както и че е движил в най-лявата лента на кръговото движение. Показанията се кредитират
и в частта, с която установява, че при излизане от най-лява крайна лента към изхода на
кръговото, е настъпило ПТП. Съдът не кредитира показанията, че водачът на л.е. БВМ се
включил в кръговото, когато е започнал маневра от най-крайна лява лента към излизане от
кръговото. Съдът не кредитира в тази част показанията, тъй като са в противоречие в
показанията на другия свидетел и с установения механизъм от приетото заключение на
САТЕ (л.90 от делото).
4
Свид. Г. установява факти и обстоятелства, че се е случило ПТП на процесното
място и време – кръговото във Варна на Гранд Мол. Свидетелства, че при движението си в
кръговото бил в най-крайна дясна лента и при излизане на изхода от кръговото движение, е
станало ПТП. Установява, че е навлязъл в кръговото кръстовище, подминал е втория изход
и е искал да излезе на третия изход. От тези факти съдът направи доказателствен извод, че
към момента на възникване на ПТП свид. Г. се е намирал в кръговото кръстовище. Ето защо
няма как твърденията на свид. А. да се кредитират в частта, в която твърди, че при излизане
от кръговото, другият водач Г. е навлязъл в кръговото. Това не съответства на механизма,
описан в констативния протокол, подписан от двамата свидетели, нито от заключението на
ПТП. Следователно, при излизане от кръговото кръстовище на свид. А., управлявал л.а.
ТОЙОТА ВЕРСО, свид. Г. е вече бил в кръговото движение и управлявал л.а. БМВ. Т.е. към
момента на удара, двамата автомобили са били в кръговото движение, като л.а. ТОЙОТА се
е движил в крайна лява лента на кръговото кръстовище, а л.а. БМВ се е движил в крайна
дясна лента и ПТП е станало при излизане на л.а. ТОЙОТА на едно от изходите на
кръговото. Съдът кредитира напълно показанията на този свидетел, като обективни,
безпристрастни, последователни и логични и напълно подкрепящи се от заключението на
САТЕ (л.120 от делото).
По делото е приета САТЕ, която съдът напълно кредитира като обективна,
безпристрастна и изготвена от компетентно вещо лице. От нея се установи механизма на
ПТП, което е следния: на 26.09.2022 г. около 16:30 часа, лек автомобил „БМВ", с рег.№
В7387ТК се движи в кръгово кръстовище в ********, съставено от ********* в дясна лента
за движение. По същото време в същото кръгово кръстовище, в лява пътна лента се движи
лек автомобил „Тойота Версо", с рег.№ *******, водачът на който извършва маневра за
излизане от кръстовището в посока *******, при което траекториите на двете МПС- та се
пресичат и настъпва удар между тях.
От нея се установи, че и вредите на увредения автомобил и техния размер.
Вещото лице изрично посочва, че по делото няма данни за хоризонталната и
вертикална маркировка на мястото на процесното ПТП, поради което от техническа гледна
точка не може да се даде еднозначен отговор, каква е причината довела до настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
Виновното поведение на някой от водачите е правен въпрос и не се изследва и
анализира в автотехническата експертиза.
От всички тези факти, съдът достигна до правен извод, че е доказаната
третата и четвъртата предпоставка – наличие на вреди, ПТП и същите да
се вследствие на това ПТП.
По виновността на вода
Видно от приети механизъм на ПТП се установи, че двамата водачи, т.е. двата л.а. са
били в кръговото кръстовище. Водачът на л.а. БМВ е бил в крайна дясна лента, а водачът на
5
л.а. ТАЙОТА ВЕРСА в крайна лява лента на кръговото кръстовище. При предприемане на
действие на излизане от него от страна на водача л.а. ТОЙОТА ВЕРСО е настъпило
процесното ПТП.
Съгласно § 6, т.8 ДР от ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се
пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Не се спори, че ПТП е станало в кръгово
кръстовище, като по дефиниция кръговото кръстовище винаги има една посока на
движение, с оглед конструкцията му – обратна на часовниковата стрелка.
Съгласно § 6, т.8 ДР от ЗДвП "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не
с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една
посока едно след друго. Ведно от заключението на САТЕ, процесното кръговото
кръстовище е имало две ленти за движение, като водачът на л.е. БМВ е бил в крайна дясна
лента, а водачът на л.е. ТОЙОТА ВЕРСО в крайна лява лента.
Последният е предприел действие по излизане от кръговото движение, като от крайна
лява лента се е насочил към *********. Причината за ПТП е пресичане на двете траектории.
Следователно, за да излезе от кръстовището, водачът на л.а. ТОЙОТА ВЕРСО е предприел
действие за преминаване от крайна лява лента, към крайна дясна лента и излизане към
изхода към *********.
Съгласно чл.76 ППЗДвП "Маневра" е изменение на положението на пътното
превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне,
преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни. Следователно действието на
водача на л.а. ТОЙОТА ВЕРСО представлява маневра. Това е така, тъй като от крайна лява
лента навлиза в крайна дясна лента, т.е. съседната и прави изход от кръговото кръстовище.
Съгласно чл.77, ал.1 ППЗДвП водач, който има намерение да извърши маневра, е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите
участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и
достатъчен за възприемане сигнал, а чл.79 ППЗДвП подаденият от водача сигнал за маневра
не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички
необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.
Съгласно чл. 25, ал.1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да премине в друга пътна лента, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно чл.25, ал.2 ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Следователно водачът на л.а. ТОЙОТА ВЕРСО има задължението преди де
6
предприеме маневрата да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението.
На следващо място, л.а., който се намира в най-лява лента в кръговото движение не се
ползва с предимство при маневра спрямо водачът на л.а., който се движи в крайна дясна
лента.
При това положение съдът приема, че водачът на л.е. ТОЙОТА ВЕРСО е виновен за
настъпилото ПТП като не е съобразил скоростта си и посоката си на движение с другите
участници в пътя, като неправомерно е навлязъл в дясна лента, без предимство, като е
засякъл водачът на л.а. БМВ. При това положение водачът на ТОЙОТА ВЕРСО е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.25 ЗДвП, като е отнел предимството от
дясно движещия се автомобил.
При това положение, след като вина за процесното ПТП има водачът на
застрахования автомобил, чиито застраховател предявява исковата претенция,
то не е налице петата предпоставка за уважаване на иска, а именно водачът
на л.а. БМВ да е виновен. Напротив по делото се установи, че виновен за
процесното ПТП е водачът на л.а., който е застраховател към ищеца, който
счита, че се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Съгласно
чл.411 КЗ застрахователят встъпва правата на застрахования спрямо виновния
водач, т.е. неговия застраховател. В случая вината не се дължи на водача
свид. Г., чиито застраховател е ответника.
Доколкото не е налице петата предпоставка за уважаване на иска, то е
безпредметно съда да обсъжда другите предпоставки, тъй като за уважаване
на иска всички предпоставки следва да са налице при условията на
кумулативност.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
предявения от ************************, осъдителен иск с правна
квалификация чл.411 КЗ за сумата от 2082.46 лева, представляваща вземане
по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка
Каско за вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в ********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
(31.03.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума, като
неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Представя списък с разноски (л.114 от делото),
като претендира: юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК;
7
100.00 лева депозит за САТЕ (л.59 от делото) и 20.00 лева депозит за
свидетел (л.60 от делото).
На основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя по Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът приема, че юрисконсулското
възнаграждение следва да бъде определен в средния размер, а именно 230
лева. За да приеме този размер, съдът съобрази, че отговорът на исковата
молба не е бланкетен, ответникът се е постарал да изчерпи всички факти и да
се съсредоточи само върху спорната част. По делото е налице разпит по
делегация на свидетели, като ответникът своевременно е задал въпроси в
писмен вариант. Делото е протекло в три съдебни заседания, като на всички
тези съдебни заседания процесуалният представител на ответника е
присъствал. В пледорията си по същество точно и ясно се мотивира защо
следва да се отхвърли исковата претенция. В съдебно заседание
процесуалният представител взима активно участие.
При това положение общият размер разноски, които следва да се
признаят за ответника са 350.00 лева.
Ето защо **************** следва да бъде осъдено да заплати на
****************************** сумата от 350.00 лева (триста и петдесет
лева), представляващи разноски в настоящото производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от **************** срещу
******************************, осъдителен иск с правна
квалификация чл.411 КЗ за сумата от 2082.46 лева, представляваща вземане
по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка
Каско за вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в ********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
(31.03.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума, като
неоснователен и недоказан.
8
ОСЪЖДА **************** да заплати на
****************************** сумата от 350.00 лева (триста и петдесет
лева), представляващи разноски в настоящото производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9