Решение №
Гр.
Велинград, 18.10.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в закрито заседание двадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 605 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 131120358седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 66, ет.5, представлявано от Л.О.
– управител, чрез адв. П.П., от САК, със съдебен адрес:***, против
„МИНЕРАЛИ М” ООД, ЕИК ********* с адрес: гр.Велинград, ул. „Гергевана“ № 10,
представлявано от Н.Б.К. – управител .
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за осъждане на ответника да
заплати сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи
получена без основание парична сума с паричен превод по банкова сметка ***.09.2016г.
, ведно с лихва за забава върху претендираната сума от момента на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди че след
годишен преглед на финансовото състояние на дружеството ищец се е установило,
че на дата 07.09.2016г. е извършен паричен превод към дружеството ответник в
размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/. Същият, след преглед на
дружествените книги и извършен разбор на договорните отношения и контрагентите
на ищеца, е установено, че е без основание. Твърди също, че не съществували
договорни или други отношения между ищеца и ответника, които да обосноват извършване
на посочения паричен превод. Счита, че е настъпило неоснователно разместване на
блага, в резултат на което ответното дружество се е обогатило неоснователно.
Посочва се, че до този момент не е показана от ответника готовност да извърши
доброволно плащане на претендираната сума, поради което за ищеца възникнал
правният интерес да ангажира отговорността на ответника в съдебно производство,
чрез предявяването на осъдителен иск за връщане на получената без основание
парична сума, в общ размер на 20 000 /двадесет хиляди лева/ - на основание
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С оглед на което ищеца е предприел действия
за обезпеченост на вземането, което евентуално да се реализира принудително
след съдебното му признание. В тази връзка ищеца сочи, че е подадена молба за
допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК пред Софийски районен съд,
която е уважена с определение №79715 / 31.03.2017г. по гр.д.№20396/2017г. по
описа на 141-ви състав, III Е.О. на Софийски районен съд и е определен срок за
предявяване на иск - 25 дни.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляващи получена без основание парична сума с паричен превод по банкова
сметка ***.09.2016г. дължимата лихва за забава върху претендираната сума от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Искат се заплащане сторените деловодни разноски както следва: в настоящото
производство — за държавна такса и адвокатско възнаграждение; в обезпечителното
производство по гр.д.№20396/2017г. по описа на 141-ви състав, III Г.О. на
Софийски районен съд - за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В случай
на наличие на обстоятелствата по чл.238 ГПК, се иска да бъде постановено
неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва исковата молба като
неоснователна, както по основание, така и по размер. Посочва, че от
представеното към исковата молба писмено доказателство - извлечение от банкова
сметка ***.09.2016г. на ищеца, не може да се направи извода, че предявения иск
е основателен. В извлечението от банковата си сметка, ищецът изрично е посочил
това правно основание - извършване на СМР, т.е. налице е действителен договор
за изработка и е налично извънсъдебно признание за това, като от извлечението
от сметката е било видно, че като основание е посочено извършване на СМР от
ищеца. Поради което ответникът взема становище, че в приложеното от ищеца
доказателство се съдържат данни за извънсъдебно признание за наличието на
договорни отношения - извършване на СМР, а не и за липса на основание, както се
твърди в ИМ. Също така се твърди и се оспорва, че ищецът не е приложил
платежното нареждане за превода на сумата 20 000лв., тъй като от него ще се
установи, че плащането е станало на основание издадена фактура, която е
осчетоводена от дружеството ищец и същото е ползвало ДДС. Във връзка с тези
възражения ответника представя ф.№ **********/07.09.2016г. към п.ф.№
**********/ 02.09.2016г.,издадена за „Алфатекс Л” ЕАД, от която било видно
правното основание за превеждане на сумата от 20 000лв. по сметка на ответника,
което представлявало доплащане по договор. Твърди се, че управителят на
дружеството ищец Л.О.И. е бил акционер и представител на Алфатекс Л” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, като това дружество до м.01.2016г. е било АД, в което
по роднинска и приятелска линия са участвали: Я.Й.К., Т.Н.Т., Л.Й.И., Н.Д. Г.-като
акционери и в управлението. Освен това се посочва, че през м.01.2016г. Л.О.И. и
Т.Н.Т. са си разменили участието в собствеността и управлението на тези две
дружества - „Алфатекс Л” ЕАД и „Диел Трейд ” ООД. Управителят на ищеца Л.О.И.,
като собственик и представител на „Алфатекс Л” ЕАД е поискал да се изработят
мраморни изделия, които да се монтиран в личния му дом. Именно за това
предложил по електронната поща договор за изработката на изделията. На 29.10.2015г.
ищеца разпечатил този договора, подписал го и го предал на дошлата специално за
това служителка на „Алфатекс Л” ЕАД М.Г. за комплексна изработка на изделия от
мрамор „Ботичино” и мрамор „Пиргус“, по предварителна заявка на възложителя и
договорена единична цена, включително доставка до обекта на адрес посочен от
Възловителя, находящ се на ул. ”3ахари Зограф” № 36, кв.Драгалевци, гр.София.
Монтажът на тези изделия се твърди от ответника, че са монтирани в дома на
ищеца. Освен това договора, изпратен по електронната поща е бил под № 3, който
се твърди, че ответника притежават като не подписан от Л.О.И., тъй като всички
екземпляри са взети за подпис М.Г. и не са върнати, като по същия начин
последвало и ново приложение към договора с описване на нови изделия. Твърди се също, че заплащането на тези
материали винаги е ставало по нареждане на Л.О.И. от различни сметки на
управлявани от него дружества. За сумата от 20 000лв. за изработени изделия
самия Л.О.И. е наредил плащането от сметката на ищеца. Освен това се сочи, че
такива плащания са извършвани по банков път за 165 000лв., вкл. И 20 000 лв. на
07.09.2016г., в които е имало и незаплатени изделия, макар че са издавани
проформа фактури, вкл. п.ф.№ **********/21.12.2016г. за 10751.39 лв. за това.
Взема се становище относно посочената ф. №**********/07.09.2016г., която е била
осчетоводена от ищеца и декларирана по ЗДДС, поради което договора и плащането
е потвърдено от търговеца и не е отхвърлено веднага. В същата било изрично
посочено, че е към п.ф.№ **********/02.09.2016г., издадена за „Алфатекс Л” ЕАД.
Проведени са били разговори с Л.О.И., който е заявил, че банковата сметка на
„Алфатекс Л” ЕАД е била блокирана, поради което поредните изделия е заплатил от
б.с. на „Диел Трейд” ООД, а той щял да си „оправя” взаимоотношенията с
дружествата, в които участва и управлява. Твърди се, че такава комуникация
съществува и до момента по мобилните телефони и с идванията му в предприятието
в гр.Велинград. За всички доставени изделия в периода 02.12.2015г. -
27.09.2016г. са подписвани от служители на „Алфатекс Л” ЕАД - М.Г.Б. и Г.И.,
общо 22 бр. приемо-предавателни протоколи, които изделия са монтирани в дома
му. Освен това се посочва, че на управителя И. му е било известно, че
дружеството е продължило да работи и няма изобщо никаква опасност да не получи
изделията, които той явно плаща със средства на управляваните от него
дружества. Твърди се още, че в „Алфатекс Л” ЕАД и „Диел Трейд” ООД по роднинска
и приятелска линия участват: Я.Й.К., Т.Н.Т., Л.Й.И., Н.Д. Г. - като акционери и
в управлението, като през месец януари 2016 година Л.О.И. и Т.Н.Т. са си
разменили участието в собствеността управлението на двете дружества.
Предвид изложеното и на
основание чл.219, ал.1 от ГПК ответника прави искане за привличане и
конституиране като трето лице-помагач в процеса на „АЛФАТЕКС Л” ЕАД, ЕИК
********* гр.София, бул. ”Витоша” № 25, ет.4, представлявано от Т.Н.Т..
Заявява, че в случая „Алфатекс Л” ЕАД има интерес от участието като трета
страна на ответника, за да се установи, че изделията са изработени за него и
поради плащането им от „ДИЕЛ Трейд” ООД няма задължение за сумата от 20000лв.
към ответника.
С определение от
20.07.2017г. е конституиран „АЛФАТЕКС Л” ЕАД, ЕИК ********* гр.София, като
трето лице помагач на страната на ответника.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил отговор от трето лице-помагач, а книжата са му връчени по реда на
чл.50, ал.2 ГПК на 10.10.2017г.
В о.з. ищеца, чрез
пълномощника си адв.П., подържа иска.
В о.з. ответника, чрез
пълномощника си адв.П, оспорва иска, поддържа възраженията си, с подробни
съображения в защита.
В о.з. третото лице
помагач -„АЛФАТЕКС Л” ЕАД, чрез пълномощника си адв.Д., оспорва иска. Твърди,
че между него и ответника е съществувал договор, но не имало договорни
отношения между него и ищеца, съответно нямал и какво да дава на ищеца.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, както възраженията на ответника, и тези на третото лице
помагач, намира следното:
Не се спори по делото,
а и от представено от ищеца копие от разчет по сметка /л.5/ се установява на
07.09.2016г. от ищцовото дружество „Диел Трейд“ да е приведени по сметка на
ответника „Минерали М“ сумата в размер на 20000лв., с основание за плащането
„извършване на СМР“.
Не спорно, а и от
представеното копие от Договор без дата от 2015г., се установява, такъв да е
бил сключен между ответника „Минерали м“ ООД и трето лице помагач - „АЛФАТЕКС
Л” ЕАД. Предмета на този договор е изработка и доставка на мрамор и мраморни
изделия по предварителна заявка на обект, находящ се в гр.София, кв.Драгалевци,
ул.“Захари Зограф“ №36. Видно от него стойността на договора е определена в
размер на 180 000лв., от които 120000лв. –авансово плащане и 60000лв. –
окончателно плащане до 31.01.2016г. Към договора има и две приложения №1. В
първото Приложение № 1 е спецификация за количества,, цени и срокове за
доставка на изделия на стойност 180000лв. Второто Приложение № 1 – спецификация
и количествено стойностна сметка, с посочени в нея по видове мраморни изделия с
единични цени и срокове за доставка. Тази сметка е на стойност 48300 лв. с ДДС.
Самото приложение е част от друг договор между същите страни без дата на
сключване и без уговорена цена за доставяне на мраморни изделия. При което
следва да се приеме, че цената му е тази записана в приложението.
От ответника са
представени издадени от на него към „АЛФАТЕКС Л” ЕАД проформа фактури, а
именно: 1. ПфФ № 22/29.10.2015г. за сумата от 180000лв., с посочено основание
„плащане по договор №3/29.10.2015г.“ с начин на плащане – платежно нареждане;
2. ПфФ № 32/15.06.2016г. за сумата от 53627,38лв., с посочено основание „доплащане
по договор“ с начин на плащане – платежно нареждане; 3. ПфФ № 34/02.09.2016г.
за сумата от 27751,38лв., с посочено основание „доплащане по договор“ с начин
на плащане – платежно нареждане; 4. ПфФ № 43/21.12.2016г. за сумата от 10751,39лв.,
с посочено основание „доплащане изработка мраморни изделия“ с начин на плащане
– платежно нареждане;
От ответника са
представени и издадени от на него към „АЛФАТЕКС Л” ЕАД фактури -оригинал, а
именно: 1. ф.№ 350/03.11.2015г. за сумата от 120000лв., с посочено основание „авансово
плащане по договор №3/29.10.2015г.“ с начин на плащане – платежно нареждане; 2.
Ф.№420/22.07.2016г. за сумата от 25000лв., с посочено основание „частично доплащане
по договор“ с начин на плащане – платежно нареждане;
Представена и издадени
от ответника „Минерали М“ към ищеца „Диел Трейд” ООД - Ф.№ 435/07.09.2016г. за
сумата от 20000лв., с посочено основание „доплащане по договор“ с начин на
плащане – платежно нареждане.
Във всички тези фактури
и проформа фактури е посочено, че стоката е получена от Л.О.И., което лице е
изписано и като МОЛ на двете дружества - ищеца „Диел Трейд” ООД и „АЛФАТЕКС Л”
ЕАД.
От представените извлечения
от банкови сметки на ответника „Минерали
М“ открита в „Уникредит Булбанк“ и
„Райфазен банк“ се установява, че от страна на „АЛФАТЕКС Л” ЕАД са приведени
сумите от 120000лв. и 25000лв., като плащане по издадените фактури с №№ 350 и
420, описани по-горе. А също така по сметка на ответника в „Райфазен банк“ е постъпила сумата от 20000лв. с наредител „Диел
Трейд” ООД, като плащане за извършване на СМР.
Видно от представените
Приемо-предавателни протоколи с номера от 1 до 22 вкл., че изработени от ответника
за „Алфатекс Л“ мраморни изделия са натоварени и изпратени на получателя
„Алфатекс Л“. Специално от Приемо-предавателен протокол №22/ 27.09.2016г. се
установява на тази дата да са изпратени изделията Цокъл долен, Цокъл лента и
кръгла база – комплект. Протоколите са подписани от страна на доставчика и
получателя.
От показанията на св.А.К.,
се установява, че е той е бил строителен работника на обекта – къща в гр.София,
ул.“Захари Зограф“, като е имал сключен за това трудов договор с „Алфатекс Л“.
Свидетелят твърди, че от ответника „Минерали М“ са доставяни многократно
на този обект мраморни изделия, за които
доставки са приемани от техническия ръководител и съставяни приемо-предавателни
протоколи.. Всички доставени мраморни изделия били преглаждани от Л.О.И., който
бил ежедневно на строителния обект. А протоколите техническия ръководител
подписвал само след като получавал разрешение за това Л.О.И. Свидетелят сочи също, че някъде след девети
септември получили доставка от камък, който трябвало да се заплати. Тогава Л.Й.И.,
чичо на Л.О.И. искал да даде на
работниците сумата от 20000лв., за да заплатят материала, който получили от
Велинград. Но служителката Н.К., казала да не вземат парите, тъй като плащането
трябвало да стане по банков път. Тогава Л.Й.И. казал на племенника си Л.О.И. да приведе парите от друга тяхна фирма по
банков път.
От представените
извлечения от ТР е видно, че в съвета на директорите на „Афатекс Л“ ЕАД до
19.06.2016г. е бил Л.О.И., който според Протоколи от 22.04.2014г. и
08.01.2016г. е бил и едноличен собственик на капитала на това ЕАД. На същото дружество от 06.02.2009г. до
07.02.2014г. едноличен собствник на капитала и член на СД е бил Л.Й.И.. А от
представеното извлечения от ТР и Протокол от ОС от 06.01.2016г. е видно, че
същото лице Л.О.И. е станал съдружник и управител на ищцовото дружество „Диел
Трейд“ ООД от тази дата.
По делото е приета и неоспорена
от страните СТЕ изготвена от в.л. С.П.. Според заключението по СТЕ строителния
обект – къща в гр.София, ул.“Захари Зограф“ №36 е собственост на Л.Й.И.,
установено от издадена НА №55/2011г. на този обект са доставяни множество
изделия от мрамор, които са монтирани. Със Заповед № 05/12.09.2016г. е била
одобрена промяна на инвестиционния проект на същата сграда, касаеща промяна
разпределение на сутерен и първи етаж, промяна вид и размер на прозорци на
цялата сграда и новопроектиран трети етаж. Във връзка с тази промяна се
променили и и необходимите количества от изделия от мрамор. Специално
доставените такива подпрозоречни первази се увеличили по количество, и
респективно тяхната стойност нараснала с 8091,50лв. Вещото лице сочи, че по
договора от 2015г. е следвало да се заплатят на ответника 180000лв., но били
заплатени само 165000лв. Вещото лице не може даде категоричен извод каква е
стойността на всички доставени мраморни изделия, тъй като не й е бил осигурен
достъп до сградата. Но тъй като сградата е вече завършено и се използва, счита,
че всички необходими за нея мраморни изделия са били доставени и монтирани.
Съответно не може да каже и дали конкретно видените от него подпрозоречните
первази са били заплатени или изцяло или частично.
По делото са приети
основно и допълнително заключение по ССЕ, изготвени от в.л. Т. - неоспорени от страните. От тях, както и от
разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание се установява
следното: По договора за доставка на
мраморни изделия на стойност от 180000лв. на ответника са заплатени, като са приведени
по банков път общо 165000лв., в това число авансово пращане от 120000лв. и две
частични плащания от по 25000лв. и 20000лв. Специално от страна на възложителя „Афатекс
Л“ ЕАД на ответника „Минерали М“ са приведени сумите 120000лв. - авансово
пращане 25000лв.- частично плащане. Сумата от 20000лв. е приведена от ищеца
„Диел трейд“ на 07.09.2016г. с основание „извършване на СМР“. За този превод е
била издадена ф.№ 435/07.09.2016г., която фактура била осчетоводена в ищцовото
дружество, чрез дебатиране на сметка „доставчици“ по партида на ответника.
Вещото лице не може да даде данни, дали тази фактура е включен в дневник за
продажби и дали ищеца е ползвал данъчен кредит, тъй като не са му били
предоставени за извършване на проверка. Според заключение по ССЕ, по тази
фактура не е извършвано прихващане , тъй като сумата по нея съществува в
дебитно салдо.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи: за да е
основателен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – за връщане на дадено без основание,
следва да се установи по един несъмнен начин, че ищца е дал на ответника нещо, което е нямало
никакво основание да даде, респективно последния да получи. Действително не се установява между ищеца
„Диел Трейд“ ООД и ответника „Минерали М“ ООД да е възникнало някакво
облигационно отношение, от което да произтича задължение за заплащане на
процесната сума от 20000лв. Установява се обаче, че между ответника „Минерали
М“ ООД и третото лице помагач- „Алфатекс
Л“ ЕАД е имало облигационно отношение с предмет доставка на мраморни изделия,
възникнало от сключен между тях Договор №3/29.10.2015г. на стойност от общо
180000лв. С анекс към него са договорени и допълнителни доставки на стойност
48300лв. Установи се също, че сградата за която са сключени тези договори е
напълно завършена, а и доставките са направени и прието от възложителя. Тоест
за него е възникнало задължение да заплати всичко което е уговорено с основния
и допълнителния договор. Вместо това от страна на възложителя „Алфатекс Л“ ЕАД са заплатени по банков път единствено 120000лв.
– аванс и 25000лв. – частично плащане или общо 145000лв. Тоест дори не е заплатена
изцяло основната договорена сума от 180000лв. Не това обаче е съществено в
случая, тъй като от СТЕ се установява да имало изменение на основния
инвестиционни проект за жилищната сграда, по повод на която е бил сключен
договор между ответника „Минерали М“
ООД и третото лице помагач- „Алфатекс Л“
ЕАД, което изменение предвижда и нов трети етаж на същата сграда и налага
влагане на още материали за това. Дали в тази връзка е направено договаряне между горните двама
съконтрахента не се установява по безспорен начин.
По важното е, че от показанията
на св.А.К. се установи собственика на жилищната сграда, за изграждането и
завършването на която Алфатекс е сключил договор с ответника, е възложил устно
на племенника си Л.О.И. – управител на
ищцовото дружество „Диел Трейд“ ООД, да
заплати сума от 20000лв. на ответника от други техни дружества. Определено се
установява от показанията на този свидетел, че именно собственика Л.Й.И. и
искал да заплати сумата от 20000лв. на ответника за доставени му материали.
Това не станало по начина който е искал И., тъй като плащането е следвало да
става по банков път. Именно поради това и последния е възложил на племенника си
Л.Ол.Илиева - управител на ищцовото дружество да извърши плащането на същата
сума, но чрез превод от някоя тяхна фирма. В случая лицето на което е било
възложено да извърши плащането - Л.О.И. е управител именно на ищцовото дружество „Диел Трейд“ ООД . При което и извършеното от
ищеца плащане е в резултат на изпълнение на устен договор между задълженото
лице – собственика на сградата и ищеца, представляван от своя управител. И тъй
като изпълнението на едно облигационно задължение може да бъде направено от
всяко друго лице, различно от задълженото по облигационното отношение, а именно
това е направено в случая от ищеца, който е изпълнил чуждо задължение, по
поръчка на този който е бил задължен да го направи, то и не може да става
въпрос за това да е било извършено плащане на сумата от 20000лв. без основание
за това. Точно обраното в случая е направено плащане от ищеца на извършена
доставка на материали от името на собственика на сградата и по негова поръчка.
А самото основание за плащане е възлагане да се извърши плащане на чуждо задължение, което също е договор,
независимо да е сключен устно и за какъвто в ЗЗД няма изискване за писмена
форма.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че ищеца е бил задължен по реда на чл.176 ГПК да отговори на въпроси, поставено от ответника, между които и този „Вярно
ли е, че за строителството на въпросната сграда „Диел Трейд“ е правил плащания,
вместо „Алфатекс Л“ на други фирми строители –Рувекс, Ангро ООД, София газ и
Мартинели. На тези въпроси управителя на ищцовото дружество не се е явил да
отговори. При което, прилагайки разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК, съдът приема
за доказано обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество са заплащани
вместо „Алфатекс Л“ задължения на последния към други фирими възникнали именно
по повод построяване на жил. сграда собственост
на Л.Й.И.. Което само по себе си е индиция за това, че ищцовото дружество е
изпълнявало и други задължения на „Алфатекс Л“, а също така и индиция.
Ето защо и като не се
установи да е налице елемент от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а
именно плащането да е направено без основание, то и искът за връщане на сумата
в размер на 20 00 лева, представляващи получена без основание парична сума с
паричен превод по банкова сметка ***.09.2016г. е неоснователен и като такъв ще
се отхвърли. Следвайки съдбата на главния иск неоснователен и този за законната
лихва и като такъв също ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора
и по изложените по-горе съображения, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, съдът намира искането на ответника за присъждане на
разноските за основателно и следва да се уважи изцяло до колкото искът се
отхвърля, като му се присъдят в пълен размер направените разноски от общо 1811лв.,
като се осъди ищеца да заплати.
Предвид изхода от спора
и по аргумен на чл.78, ал.3 ГПК ищеца нямат право на разноски, а направените от
него такива остават за негова сметка.
По горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 66, ет.5, представлявано от Л.О.
– управител, против „МИНЕРАЛИ М” ООД,
ЕИК ********* с адрес: гр.Велинград, ул. „Гергевана“ № 10, представлявано от Н.Б.К.
– управител, с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 ЗЗД - за осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляващи получена без основание парична сума с паричен превод по банкова
сметка ***.09.2016г. , ведно с лихва за забава от момента на подаване на
исковата молба до окончателното плащене, като неоснователен.
СЪЖДА „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 131120358седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 66, ет.5, да заплати на „МИНЕРАЛИ М”
ООД, ЕИК ********* с адрес: гр.Велинград, ул. „Гергевана“ № 10, СУМАТА от 1811,0 лв. /хиляда осемстотин и единадесет лева/-
направените по делото разноски.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………