№ 86
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100514323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 20158701/16.07.2021 г., постановено по гр. д. №
14323/2020 г., по описа на СРС, 50 с-в, частично е уважен предявеният от Е.
П. против „И.И.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени през периода 01.03.2020 г. –
23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2020 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 1000 лв.
до пълния претендиран размер от 3000 лв., както и за законната лихва върху
главницата за периода 01.03.2020 г. – 23.07.2020 г., а производството по
делото по отношение на периода 24.07-27.07.2020 г. за иска за главница е
прекратено.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 сумата от 393 лв., представляваща направени по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените
искове са частично отхвърлени е подадена въззивна жалба от ищцата Е. П.,
чрез пълномощника си - адв. Ч. В., с надлежно учредена представителна власт
по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост
на изводите. Сочи, че съдът не е направил цялостна преценка на
доказателствения материал. Навежда оплаквания относно неправилните
изводи за фактическата обстановка, като съдът не възприел правилно
1
характера и интензитета на преживените от ищцата негативни емоции.
Посочва, че съдът неправилно е определил размера на дължимото се от
ответника обезщетение за неимуществени вреди, като не е взел предвид
тяхната сериозност. Поради което твърди, че определеният размер на
обезщетение е несправедлив и не изпълнява функцията да компенсира
вредите на увреденото лице в най-пълна степен.
Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от
3000 лв., и да постанови ново решение, с което да бъде уважен предявеният
иск за пълния му размер. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество „И.И.“ ООД не е подало отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени
частично предявените от ищеца искове, е подадена въззивна жалба и от
ответника „И.И.“ ООД, чрез пълномощника си - адв. Н. Б., с оплаквания за
неговата неправилност и необоснованост. Посочва, че съдът неправилно е
приел, че ответникът извършва строителни дейности в нарушение на
нормативните правила. Излага, че единствените сигнали, които подкрепяли
твърденията на ищцата, били подадени от нейния партньор. Твърди, че в
районът имало и други строежи, за които нямало оплаквания. Сочи, че имотът
на ищцата се намирал на 10,5 м. от външната страна на сградата откъм обекта
на дружеството, т.е. на не по-малко от 55 м. от извършващите се строителни
дейности, а и в жилището на ищцата имало стая с изглед в противоположна
посока. Излага, че нямало измервания на нивата на шум при строителството.
Твърди, че прегледът по СПЕ бил извършен 8 месеца след процесния период,
а изводите за тревожно разстройство се основавали само на твърденията на
ищцата.
Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението в частта,
с която е уважен частично предявеният иск и да постанови решение, с което
да го отхвърли изцяло. Претендира разноски по делото.
Ищцата П., чрез пълномощника си - адв. В., в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата,
поддържайки че постановеното решение в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и
в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
2
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
първоинстанционното решение за правилно по следните съображения:
Между страните не се спори, че през процесния период ищцата е
обитавала жилище, находящо се в сграда на ул. ****.
Не се спори още, че ответното дружество е извършвало в процесния
период строителство на жилищна сграда, находяща се в р-н „Сердика“, м.
ГГЦ Зона Б-17, кв. 23, УПИ XIII-1,2,3,22,23 на ъгъла на ул. „Козлодуй“ и ул.
„Опълченска“.
Спорни в процеса са въпросите за факта на противоправното поведение
на ответника, изразяващо се в излъчване на шум при строителните дейности в
нарушение на законоустановените правила, както и за претърпените от
ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между
твърдените противоправни действия и претърпените вреди.
Съгласно новелата на чл. 16а, ал. 5 Закон за защита от шума в околната
среда се забранява излъчването на шум по време на строителство за времето
от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч.
От показанията на св. С.И., живущ през процесния период в същата
жилищна сграда, в която се намира апартаментът на ищцата, се установява,
че от на 30-ина метри от сградата на ул. „Козлодуй“ № 34 се строила през
процесния период голяма жилищна сграда. Ориентацията на новостроящата
се сграда е перпендикулярно на обитаваната от свидетеля и ищцата сграда. От
задната страна на сградата, в която живеела ищцата, пространството било
свободно, поради което звукът от строителните дейности се движел
свободно. Свидетелят посочва, че жилището на ищцата има две страни –
северно, към съседните дворове, и южно изложение – към ул. „Козлодуй“. И.
излага, че имало доста силен шум от процесния строеж, който продължил
дълго време. Свидетелят сочи, че строителните дейности започвали рано - в
8-9 ч., продължавали до сравнително до късно, но не през нощта, почти без
почивки. Имало бетонпомпи, бетоновози. Чували се най-различни видове
шум от различни машини, включително рязане, пробиване, предполагам
декофриране. Шумовете се чували и при затворени прозорци. През процесния
период нямало други строежи в съседство.
В противоречие с изложеното от св. С.И. разпитаният пред СРС
свидетел, поискан от ответника – св. И.И. посочва различна фактическа
обстановка. Свидетелят И.И. посочва, че живее в жилище, граничещо с
процесния строеж, а също, че познава управителя на ответното дружество –
Е.. Този свидетел твърди, че строителният процес, извършван в сградата,
изграждана от ответното дружество, започвал в 8 ч. сутрин и приключвал в
17 ч., а между 14 ч. и 16 ч. имало покой и строителните дейности спирали. В
същото време св. И.И. посочва, че наливането на плочите е непрекъснат
процес, който започвал от 8 ч. и приключвал 17 ч., като бетонът на плочата
не може да се прекъсне. Излага, че камионите, пренасящи бетона, пристигали
на ул. „Опълченска“ в 7-8 ч. и изсипвали бетона. В процесния строеж
3
свидетелят не е виждал машини.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал показанията на св. С.И., тъй като, от една страна, този свидетел
обитавал същата жилищна сграда като ищцата, поради което може да се
приеме, че той е възприел шумовете, достигнали и до жилището на П., от
друга страна – свидетелят работил от дома си през процесния период, поради
което е имал лични и ежедневни впечатления от случващото се около
сградата, която е обитавал. В допълнение, неговите показания са ясни и
безпротиворечиви, докато в показанията на св. И.И. се откриват
противоречия, тъй като той посочва, че строителните дейности започвали в 8
ч. и задължително спирали в интервала 14 ч. – 16 ч., а в същото време твърди,
че камионите, возещи бетон, пристигали и били разтоварвани в 7 – 8 ч., а
самият процес на полагане на плочите бил непрекъснат и продължавал от
началото до края на работния ден.
Изложеното от св. С.И. се потвърждава също от електронните картони
аудиозаписите на постъпили обаждания на телефон 112, от които се
установява, че са подавани сигнали от съпругът на ищцата, за излъчване на
шум от процесния строителен обект на 26.03.2020 г. в 15,20ч. и на 27.03.2020
г. в 14,37 ч. Сигнали от други лица за излъчвания шум са подавани на
25.04.2020 г. в 8,36 ч. и в. 10,34 ч.
При така установените факти настоящият състав потвърждава извода
на районният съд, че по делото е установено противоправно поведение на
служители на ответното дружество, изразяващо се в излъчване на шум при
строителство в между 14 ч. и 16 ч. в процесният период. Във връзка с
изложеното в жалбата на ответника, че не е установена прекомерност на
шума, излъчван при строителството, следва да се подчертае, че такова
твърдение не е наведено в процеса – спорен е въпросът дали шум е излъчван
извън часовете, в които това е разрешено от закона.
От изслушаната и приета СПЕ се установява, че през процесния период
при ищцата Е. П. е било налице тревожно разстройство, неуточнено. От
заключението на вещото лице е видно, че това разстройство е причинено от
няколко фактора – извършваните строително-монтажни работи, извънредната
епидемиологична обстановка, по-трудната бременност, невъзможността за
пълноценна организация на времето.
В рамките на разстройството ищцата изпитала чувство на гняв, яд,
проблеми с концентрирането, чувство на напрежение, постоянно изтощение,
раздразнителност, неспокойствие, търсене на признаци на опасност,
невъзможност да почива пълноценно.
Настоящият състав кредитира заключението по СПЕ като пълно и
компетентно изготвено. Действително, изследването на ищцата е проведено 8
месеца след процесния период, към който момент тревожното разстройство е
било отминало, но този факт не означава, че претърпените болки и страдания
не могат да се установят в по-късен момент.
С оглед установените по делото факти, настоящата съдебна инстанция
приема, че в конкретния случай за ответното дружество, в качеството му на
организатор на строителни дейности, е съществувало задължение да не
нарушава забраната на чл. 16а, ар. 5 ЗЗЗШОС. Деянието, което е основание за
4
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, се изразява в излъчване
на шум в часовете между 14 ч. и 16 ч. през процесния период. Не следва да
бъде споделен довода на ответното дружество, че в жилището на ответницата
имало стая с изложение към посока, противоположна на процесния строеж, в
която шумът нямало да бъде възприеман от нея. Ето защо настоящият състав
на съда приема, че по делото е установено наличието на основание за
ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответното дружество.
Относно оплакването за несправедливост на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. обезщетението следва да се определи по справедливост.
Причинените на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания следва да
се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като
причини за и характер на увреждането, причинените морални страдания,
неудобствата в нормалната деятелност, социално-икономическите условия в
страната и т. н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство, че понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно
според обстоятелствата по делото. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че ищцата е получила тревожно
разстройството, в рамките на което ищцата изпитала чувство на гняв, яд,
проблеми с концентрирането, чувство на напрежение, постоянно изтощение,
раздразнителност, неспокойствие, търсене на признаци на опасност,
невъзможност да почива пълноценно. Следва да се има предвид, че това
страдание е причинено от няколко фактора, а не единствено от
противоправното поведение на служители и работници на ответника. Следва
да се има предвид и обстоятелството, че ищцата се е възстановила от
засягането. Понятието "неимуществени вреди", според последователната
практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение №
407/26.05.2010 г по гр. д. № 1273/2009 г., III ГО, ВКС; Решение. № 195 от
16.07.2013 по гр. дело № 757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални
изживявания на същия, за които е ноторно известно отразяването им върху
психиката и създадения от това социален дискомфорт. В хода на
производството по делото ищцата е успяла да установи наличието на
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
емоционално състояние, в което се е намирала след това.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че всички
доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че
същото е в размер на 1000,00 лв. В заключение следва да се отбележи, че
принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към
реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания),
поради което и така определения размер на обезщетение в размер на 1000,00
лв. е в съответствие с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Ето защо е неоснователно оплакването на ищцата за допуснато нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно определяне на размера на
5
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.
Следователно, първоинстанционният съд правилно е определил
дължимия размер на претендираните от ищцата обезщетения, като е намалил
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди до
1000, 00 лв.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба и от страна
на ответното дружество. Доколкото за част от наведените от него оплаквания
се отнася вече изложеното, следва да бъдат разгледани само необсъдените от
тях.
Такова е оплакването на ответника, че единстваните сигнали на телефон
112, подкрепящи твърдението за нерегламентиран шум, били подадени от
партньора на ищцата. От една страна, това твърдение не се подкрепя от
събраните доказателства – картоните от аудиозаписите на сигналите до
телефон 112, а от друга – този факт се установи и от показанията на свидетеля
С.И..
Тъй като настоящата инстанция достига до същите правни изводи
относно наличието на основание за ангажиране на деликтна отговорност на
ответника, както и относно размера на справедливото обезщетение,
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваните му части, а
въззивните жалби да бъдат оставени без уважаване.
С оглед неоснователността на въззивните жалби, разноските следва да
останат за страните така, както са направени от тях.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20158701/16.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 14323/2020 г., по описа на СРС, 50 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6