№ 99
гр. ***, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от ***, чрез юрисконсулт *** против
Наказателно постановление № Р-000151 от 8.07.2022 г., издадено от *** –
*** в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и ***, със седалище Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83
от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите и чл.222 от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение по
чл.123, ал.2, предл.2 от ЗЗП, за това, че след постъпване на потребителска
жалба на 28.01.2022 г. в офис на КЗП – *** към РД на КЗП – Русе е
установено, че търговецът, след като е удовлетворил предявена от потребител
на 16.08.2021 г. рекламация чрез ремонт на стока – мобилен телефон „*** 11
PRO“, закупен на изплащане на 29.06.2020 г., не е отразил в гаранционната
карта периода, през който е извършен, а именно: от 16.08.2021 г. до
19.08.2021 г., т.к. срока на ремонта се прибавя към общия гаранционен срок
на стоката, както и всички други задължителни реквизити, доказващи
ремонта.
1
В жалбата се навеждат доводи, че БТК е санкционирано за нарушение,
което не е извършено, а КЗП неправилно е приложила материалния закон и не
е установила по безспорен начин наличието на нарушение, преди да наложи
имуществена санкция. Твърди се, че предвид характеристиките на лизинговия
договор, сключен между „***, и факта, че същият не е бил заплатил пълната
лизингова цена, в периода 3.09.2021 г. - 14.03.2022 г. собствеността върху
устройството не е била прехвърлена от *** поради което, доколкото продажба
изобщо липсва, ***“ няма качеството „продавач“ по чл. 104, ал. 1 ЗЗП,
респективно „търговец“ по смисъла на §13, т. 2 от допълнителните
разпоредби на ЗЗП, а г-н *** няма качеството „купувач" по смисъла на § 13, т.
1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, и на това основание се прави извод,
че са неприложими правилата на ЗЗП, респективно КЗП няма правомощието
да дава задължителни предписания на „***“. Относно твърдението за липса
на извършен ремонт навежда доводи, че видно от становището на
оторизирания сервиз, единствените действия, предприети по рекламацията, са
преинсталиране на софтуера на устройството с последната налична версия на
операционната система и последващ тест на работата на устройството.
Посочва се, че преинсталирането на софтуер не представлява ремонт и не
следва да се отразява в гаранционната карта, нито периодът, в който е
осъществено, да се прибавя към гаранционния срок. Навежда доводи, че
липсва обществена опасност, т.к. към 19.08.2021 г. - датата, посочена в НП
като дата на извършване на нарушението, и след това (включително до
момента) устройството се намира в обект на *** и не е взето от г-н ***,
предвид което не може да се приеме, че са настъпили общественоопасни
последици, т.к. устройството и гаранционната му карта не се държат от
потребител; няма фактическа възможност да възникне ситуация, в която
потребителят да се наложи да предяви рекламация пред друг търговец и тя да
бъде отхвърлена поради липса на данни за извършен ремонт и удължаване на
гаранцията и следователно към 19.08.2021 г. г-н *** не е застрашен от
нарушение на неговите права и интереси и процесното деяние, на още по-
голямо основание, не може да се определи като административно нарушение.
Счита, че административнонаказващият орган не е извършил проверка на акта
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не е преценил
събраните по делото доказателства, а сляпо се е доверил на констатациите от
него.
2
В заключение моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, както и да присъди на дружеството юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв..
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се явява и не се
представлява.
Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №000151 е
съставен на 18.03.2022г. на основание на чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал. 1, от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ от С. И. Г. на длъжност *** в Област
*** към Комисията за защита на потребителите срещу *** с ЕИК: ***,
представлявано със седалище и адрес на управление *** с ЕГН ********** на
длъжност -управител, *** с ЕГН **********, на длъжност -упълномощено
лице затова, че при направена проверка на 24.02.2022 г. в обект магазин ****,
с Констативен протокол №*** били установени следните нарушения и
обстоятелства на извършване: На 24.02.2022 г. била извършена проверка в
магазин ***. Проверката била извършена във връзка с постъпила в РД на
КЗП - Русе, офис - *** потребителска жалба с вх.№Р-03-113/28.01.2022г.,
относно мобилно устройство „IРНONE 11 РRО", закупено от търговеца на
изплащане на 29.06.2020г. На 16.08.2021г. била предявена рекламация в 2-
годишната законова гаранция, при която е издадена Сервизна карта **. В
същата било отразено следното: „Не се стартира. При включване излиза само
логото на „Аррlе“ и не зарежда до режим на работа." Към жалбата било
приложено копие на сервизна /гаранционна/ карта на телефона, от която е
видно, че в същата няма отразен ремонт. С Покана/писмо/ с изх.№Р-03-
113/02.02.2022г. били предприети действия за запознаване на търговеца с
потребителската жалба и било наредено да се представят следните
документи: 1. Становище по жалбата; 2. Всички издадени документи във
връзка с направената рекламация и 2 бр. сигнали от потребителя. На
18.02.2022 г. на ел.поща на КЗП *** *** са получени и заведени с вх. №Р-03-
3
113/18.02.2022г. следните документи: Становище от търговеца, Сервизна
карта **. и Констативен протокол от 14.02.2022 г., издаден от сервизната
фирма, извършила ремонта - *** В становището било потвърдено, че
телефонът е изпратен в оторизирания сервиз, че е извършена диагностика и е
отстранена повредата, чрез преинсталиране на софтуера. В констативния
протокол на сервиза, освен описание на проблема и извършените действия,
било отразено, че ремонтът е завършен на 19.08.2021г.
При проверката в обекта, документирана с КП №*** било
установено, че телефонът се намира в търговския обект и е придружен със
Сервизна карта **., *** № ВG03001100149 от 17.08.2021г. и сервизна
/гаранционна/ карта, в която не е отразен извършеният ремонт. Към
съставеният КП са приложени отново копия на документите, доказващи
извършеното нарушение, заверени от управителя на магазина, който е и
упълномощено лице на търговеца. Търговецът *** е удовлетворил
предявената на 16.08.2021 г. рекламация чрез ремонт на стоката, без да отрази
в гаранционната карта периода през който е извършен, а именно: от
16.08.2021 г. до 19.08.2021 г., тъй като срока на ремонта се прибавя към
общия гаранционен срок на стоката, както и всички други задължителни
реквизити, доказващи ремонта. Дата на извършване на нарушението:
19.08.2021г. и място на извършване на нарушението: гр. ***. Поредност на
извършване на нарушение е първо и били нарушени законовите разпоредби
на чл. 123, ал. 2, от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/; чл.123, ал.2,
предложение 2 от Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр.99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от
9.06.2020 г.).
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № Р-000151 от 8.07.2022 г. от *** – *** в Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и ***, със
седалище Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, с което на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2
от Закона за защита на потребителите и чл.222 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.123, ал.2,
предл.2 от ЗЗП
4
От показанията на свидетелката С. И. Г. се установява, че е
извършена проверка във връзка с подадена потребителска жалба на
18.01.2022г. до офиса на КЗП-***. Заявява, че потребителят е направил
рекламация в магазин на *** находящ се в гр. ***, площад „***“ във връзка
със закупено устройство, което е в гаранционния срок. Сочи, че изпратила
покана до търговеца и го запознала с жалбата. Изискала становище и всички
документи от търговеца, във връзка с рекламацията и подадените два броя
сигнала впоследствие от потребителя. На 18.02.2022г. на ел. поща на КЗП –
*** получила изисканите документи – гаранционна карта, сервизна карта,
констативен протокол от сервизна фирма за действително извършен ремонт
на мобилното устройство. Установило се, че ремонтът не е отразен в
гаранционната карта. На 24.02.2022г. извършили проверка в търговския обект
на площад „***“ в гр. ***, при която се установило, че мобилното устройство
е в обекта, придружено с всички документи с сервизна карта, *** и
констативен протокол за сервизната фирма за извършен ремонт, но никъде не
бил отразен извършения ремонт. Свидетелката Г. обяснява, че тъй като със
срока на ремонта се удължава общия срок на гаранцията на устройството
съставили АУАН за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗЗП.
Показанията на актосъставителката се подкрепят и от показанията на
св. С. Н. Н. - главен инспектор в КЗП- ***, присъствала при установяване на
нарушението и при съставянето на акта. В показанията си свидетелката Н.
заявява, че на 28.01.2022г. в КЗП постъпила жалба от потребител относно
предявена рекламация на мобилен телефон, който се е върнал след ремонт
силно увреден. Сочи, че жалбата била изпратена до търговеца за запознаване
като било наредено да представи становище по жалбата и всички необходими
документи за рекламацията. Сочи, че на 18.02.2022г. на ел. поща на КЗП,
търговецът предоставил изисканите документи, от които се потвърдило, че е
извършен ремонт на стоката. На 24.02.2022г. извършили проверка в магазин
„***“, находящ се в гр. ***, площад „***“ ***, стопанисван от ***, гр. ***,
при която се установило, че апаратът е в търговския обект, като в
гаранционната карта не бил отразен извършения ремонт, за което бил
съставен АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелките С. И. Г. и С. Н. Н., като
обективни, последователни, логични, вътрешно безпротиворечиви и
5
съответни на останалия доказателствен материал, а именно АУАН
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна.
Административно-наказателното производство се образува със
съставянето на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а
административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от
чл.42 от ЗАНН. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че АУАН съдържа
имената на актосъставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта;
датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които
са нарушени; пълни данни относно личността на нарушителя - достатъчни
същото да бъде правно индивидуализирано. Следователно съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на
ЗАНН, за съдържание, издаден е от компетентен по смисъла на орган. С
оглед на това, съдът приема, че при съставянето на посочения АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения и същият е годна база за
издаване на обжалваното наказателно постановление.
При извършената проверка от съда относно допуснати процесуални
нарушения при издаването на НП се установи, че същото е издадено при
спазване на всички материални и процесуални правила за това. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по
чл.34, ал.3 ЗАНН. Същото съдържа императивно определените от
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. При издаване на АУАН и НП са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗП (в редакцията с ДВ, бр.
99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) налага категоричния извод за
безусловно задължение на търговеца, извършените ремонти да се отразяват в
гаранционната карта. Наличието на други документи, в които са отразени тези
обстоятелства не освобождава дружеството от задължението да попълва
самата гаранционна карта. Това задължение не е изпълнено от дружеството-
жалбоподател, поради което и правилно наказващият орган го е санкционирал
с издаденото наказателно постановление. Наказанието е правилно
6
индивидуализирано, като е приложена съответната санкционна норма по чл.
222 от ЗЗП към момента на издаване на наказателното постановление (в
редакцията с ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), като наложената
имуществена санкция е в минималния предвиден размер от 500 лева и в този
смисъл е съобразена с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че потребителят се
позовава на права, които би имал по договор за продажба, а в случая е
сключен договор за лизинг, към който правилата на ЗЗП са неприложими. С §
13, т. 34 от ДР на ЗЗП е дадена легална дефиниция на употребявания в същия
закон израз "договор за продажба", а именно - договор, по силата на който
търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки
на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената
за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и
услуги. Това определение налага извод, че ЗЗП не се прилага единствено за
договори за продажба в тесен смисъл, а и за други категории договори, чийто
предмет е пряко свързан с прехвърляне на собствеността на стоката. В
конкретния случай уредената между страните възможност
лизингополучателят да придобие вещта след изплащане на пълната лизингова
цена, определя лизинговият договор като такъв, в който се съчетават
елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба. Действително,
лизингодателят предоставя за временно ползване движимата вещ, но и се
ангажира, че ако лизингополучателя изпълни точно и добросъвестно,
съобразно уговореното, ще сключи с него договор за продажба на същата тази
вещ, което покрива хипотезата, при която търговеца се задължава да
прехвърли собствеността на стоки на потребителя. Ето защо в настоящия
случай договорът за лизинг отговаря на дефиницията на договор за продажба
по смисъла на чл. 13, т. 34 от ДР на ЗЗП, тъй като придобиването на вещта е
част от целта на договора при точно изпълнение и от двете страни. При това
положение по отношение на този договор е приложима потребителската
защита по ЗЗП и ищецът е активно материалноправно легитимиран да
претендира вземане по този закон в качеството си на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск като продавач на потребителска
стока по смисъла на чл. 104, ал. 1 и ал. 3 ЗЗП.
С чл. 105, ал. 1 от ЗЗП се регламентира, че продавачът отговаря за
7
всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за
продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две
години след това, дори и да не е знаел за несъответствието. Тази отговорност
е обективна, като потребителят има право да предяви рекламация на стоката
или услугата независимо дали производителят или търговецът е предоставил
търговска гаранция за тях /чл. 123, ал. 1 от ЗЗП/. По аргумент от чл. 124, ал. 1
от ЗЗП, когато потребителят се позовава на права, произтичащи от общата
законова гаранция или издадената от търговеца, упражняването им е винаги
при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП.
Ответното дружество извършвало търговска дейност в обект за
продажба на мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги -
магазин „***“, находящ се в гр. ***, площад „***“ №3, То несъмнено има
качеството “търговец” по смисъла на § 13, т. 2 ДРЗЗП, според който такова
качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител, като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово
име и за негова сметка. Определение за „търговец“ по смисъла на ЗЗП се
съдържа и в разпоредбата на чл. 130, ал. 4 ЗЗП, според която това е лице,
различно от производител, което пуска стока в обръщение. От своя страна
понятието „пускане в обръщение“ е дефинирано в § 13, т. 20 ДРЗЗП - това е
предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу
заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство
или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката,
включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. От
анализа на двете норми съдът намира, че е вложено нееднакво съдържание по
отношение понятието „търговец“, но доколкото ответникът е стопанисвал
обект, в който е предлагано за продажба различни стоки, счита, че в
настоящият случай същият се явява „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2
ДРЗЗП, а получилият процесният телефон се явява „потребител” по смисъла
на § 13 т. 1 ДРЗЗП, който се явява приложимия нормативен акт, с
произтичащото от това право за последния да получи технически изправна
стока, съгласно уговореното, а в случаите на несъответствие на закупената
стока с договора и правото на рекламация по чл. 113 ЗЗП(отм.), а когато не е
удовлетворен от решаването на рекламацията има право на избор между две
8
възможности: разваляне на договора и възстановяване на заплатената от
потребителя сума или намаляване на цената. Съгласно разпоредбата на чл.
112 от ЗЗП (отм.) , в редакцията й към датата на издаване на обжалвания
административен акт, при несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като
поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на
ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или
избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с
другия
Наведените в жалбата оплаквания относно липсата на обществена
опасност са несъстоятелни. Обществената опасност на престъпното деяние е
основно, обективно, определящо и неюридическо негово качество, което го
характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху
съществуващите обществени отношения и го отличава от непрестъпните
деяния, каквито са и административните нарушения. Съгласно чл. 6 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието е обявено за наказуемо. Случаят не може да бъде приет за
маловажен, независимо, че нарушението е за първи път (данни в обратния
смисъл липсват по делото), тъй като не се отличава по степен на обществена
опасност от останалите такива нарушения. Освен, че нарушението е
извършено за първи път, то не се установиха смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да са от такова естество, че да обосновават
приложението на чл. 28 от ЗАНН. А характера на засегнатите обществени
отношения, регулирани с разпоредбата на чл. 123, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗП
касае материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите и
възможността те да рекламират некачествена стока и съответно да бъдат
компенсирани чрез удължаване на гаранцията, когато реално не са могли да
ползват закупената стока. АНО е съобразил обществената опасност на
деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с
оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. С разпоредбите на § 8, т. 7 и т.
17 от ПЗР на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
9
услуги и за продажба на стоки (Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от
1.01.2022 г.) са направени изменения в разпоредбите на чл. 123 и чл. 222 от
ЗЗП, като ал. 2, изр. 2-ро на първата е изменено по следния начин: "Когато
услугата не съответства на договора, потребителят има право да получи
услуга, която да съответства на договора.", а от нормата на чл. 222 е отпаднал
чл. 123, ал. 2, неизпълнението на който се санкционира по този ред. Със
ЗПЦСЦУПС е въведено и понятието "стока, съдържаща цифрови елементи",
като в разпоредбата на § 6, т. 3 от ДР на закона е дадена и легалната му
дефиниция, а именно: "... всяка движима материална вещ, която съдържа
цифрово съдържание или цифрова услуга или е взаимосвързана с цифрово
съдържание или с цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото
съдържание или на цифровата услуга би попречило на стоката да изпълнява
своите функции". Безспорно, с оглед на така цитираната дефиниция,
мобилните телефонни апарати попадат в понятието "стока, съдържаща
цифрови елементи". Така, този вид стоки са изведени от предметния обхват
на Закона за защита на потребителите и взаимоотношенията и правата на
потребителите закупили такива с производителите и търговците им се
уреждат с новия ЗПЦСЦУПС. Съответно, в ЗПЦСЦУПС е предвидена
разпоредба аналогична на изменената чл. 123, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗП, а
именно, тази по чл. 42, ал. 2, изр. 2-ро, която гласи, че "Когато рекламацията
се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок".
За неизпълнение на това задължение, разпоредбата на чл. 72 от ЗПЦСЦУПС
предвижда, че на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв.,
а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в
размер от 500 до 3000 лева. Видно от така цитираната
административнонаказателна разпоредба от ЗПЦСЦУПС, същата не е по-
благоприятна от тази по чл. 222 от ЗЗП (в сила и приложена към момента на
издаване на обжалваното НП), доколкото имуществената санкция е в същите
размери, поради което за обсъждания тук случай не са налице предпоставките
за приложение на принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Доводите, че липсва
извършен ремонт са несъстоятелни. От приложения на лист 29 по делото
констативен протокол относно: претенции за гаранционен ремонт на апарат
за ремонт и от записаното в него изявление на потребителя при приемане е
видно, че телефонът не стартира. При включване излиза само логото на Аррlе
10
и не зарежда да режим на работа. При такива проблеми основните функции,
които стоката е предназначена да изпълнява, не са могли да бъдат
осъществявани. В т.2 на протокола е отразено, че „повредата е отстранена
чрез преинсталиран софтуер. Устройството е проведена в първоначално
състояние с последна налична версия на операционната система. Преминат е
функционален тест, поради което е не би могло да се счете, че в тези случаи
по него не са били извършвани ремонтни дейности.
Вмененото като допуснато нарушение от страна на *** е доказано с
прилагането на: Жалба срещу Наказателно постановление № Р - 000151 от
08.07.2022 г. /в оригинал/ ведно с предоставеното в КЗП копие от
Пълномощни; Заверено копие от Пощенски плик; Заверено копие от
Придружително писмо с вх. №Р-03-853 от 11.07.2022 г. и Обратна разписка,
удостоверяваща получаването му; Заверено копие от НП № Р - 000151 от
08.07.2022 г.; Заверено копие от Доклад на *** в КЗП; Заверено копие от
АУАН № 000151 от 18.03.2022 г., Заверено копие от ППД № К-0123888 от
14.03.2022 г.; Заверено Копие от Становище; копие от Сервизна карта
№**********/16.08.2021г.; Заверено копие на Констативен протокол № К-
2724309 от 24.02.2022 г.;Фискален бон № 0030937 от 24.02.2022г.; Акт за
удовлетворяване на рекламация;Сервизна карта;Становище с вх. № Р-03-113
от 18.02.2022 г.; Констативен протокол № ВG03001100149 - 1 лист; Заверено
копие от Писмо с изх. № Р-03-113 от 02.02.2022 г. и разпечатка от имейл,
удостоверяваща изпращането му; Заверено копие от Сигнал с вх. № Р-03-113
от 28.01.2022 г.Заверено копие от Заповед № 17/05.01.2021г.;Заверено копие
от Заповед № 467/05.07.2022г. и показанията на разпитаните по делото
свидетели.
След извършената проверка за законосъобразност и след като посочи
основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа на
жалбата, съдът намира, че наказателното следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАВА наказателно постановление № Р-000151 от
8.07.2022 г., издадено от *** на Регионална дирекция за областите Габрово,
11
Велико Търново, Русе, Ловеч и *** със седалище Русе към ГД “Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на *** с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление г*** представлявано от ***, с ЕГН
**********, е наложено на основание чл.222 от Закона за защита на
потребителите административно наказание - имуществена санкция- в размер
на 500,00 лв. за нарушение по чл.123, ал.2, предл.2 от ЗЗП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ***ски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12