Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 23.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на седми май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 1151 по описа на Добричкия районен съд за 2020
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.В.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***, ст. 301, чрез адвокат А.А. ***, срещу наказателно
постановление № 20-0851-001694 от 16.10.2020 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, с писмено становище се иска съдът да потвърди наказателното
постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA, № 287827 от 29.09.2020 г., съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно
т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП)
в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е
възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията
на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Б.Г.Б. е именно
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие
на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно
генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е
отбелязано: „Имам възражения“ /цитат/.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В
действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Н.С.С., но това не е
съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му
и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да
издават наказателни постановления по ЗДвП
на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган * е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради
което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната
разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена /чл. 104б, т. 2 от ЗДвП/,
като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в
обжалваното НП е посочена съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.09.2020
г., в 22:31 часа, в гр. Добрич, по ул. „Армейска”, като водач на лек автомобил
„БМВ 120Д КУПЕ“ с рег. № ***, не използва пътното платно по предназначение,
умишлено форсира двигателя на автомобила с цел поднасяне /дрифт/ и създава
реална опасност за живота и здравето на себе си и останалите участници в
движението – нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на М.В.Г. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел
в съдебно заседание, Б.Г.Б. потвърждава констатациите в акта. В съдебно
заседание свидетелят Б. дава следните показания: „Бяхме
на бул. „Добруджа“ с колегата Н.С. от Първо Районно Управление при ОД на МВР
град Добрич. Ние бяхме в колата, аз бях водач. Тръгнах да правя обратен завой
на отбивката за „Хан Тервел”, да мина над моста, да видя дали има събрани коли,
да правят гонки там. Точно правех обратен и имаше спряло едно БМВ. Казах на
колегата да гледа внимателно, защото там правят гонки. Колата в този момент
направи дрифт и тръгна надолу към Вторични суровини. След това го спрях веднага
на светлинен и звуков сигнал. Ние пресякохме лентата и веднага отидохме след
него. Беше вечерта, около 22:15 часа да е било. На 10-15 метра от мен да е била
колата, като аз бях на първа скорост без газ, защото изчаквахме да видим какво
ще направи автомобилът. Той беше с включени фарове, виждаше се, чу се силен шум
от дрифтиране, аз видях, че прави дрифт. За следи по настилката не знам, не съм
ходил да гледам. С него имаше 1-2 човека в колата. На кръстовището в момента
нямаше коли, но по-нагоре имаше. Водачът си беше добре, адекватен, не сме
губили с него визуален контакт. От дрифтирането до спирането не сме губили
визуален контакт. Не мога да кажа дали е
имало превишена скорост преди дрифтенето…Дрифтът с пътници в кола и на
кръстовище е опасен и за пътниците в колата, и за водача, и за другите
участници в движението. Хубаво, че не са настъпили последствия. Не помня дали
водачът възрази“ /цитат/. Макар и косвено, същата фактическа
обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетелят Н.С.С., който в
съдебно заседание заявява, че си спомня смътно случая, но потвърждава
написаното в акта.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.Б.
и Н.С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
От своя страна водените от страна на защитата свидетели
Г.П. Д. и Д.Н.С. в съдебно заседание заявяват, че жалбоподателят М.В.Г. е
преминал покрай тях с управлявания от него автомобил, като след телефонно
обаждане от свидетеля С., Г. е завил в обратна посока, след което е бил спрян
от полицейските служители.
В настоящия случай съдът
кредитира показанията на свидетелите Г. Д.
и Д. С. в
частта, относно обстоятелството, че жалбоподателят
М.В.Г. е преминал покрай тях с управлявания от него автомобил, като след
телефонно обаждане от свидетеля С., Г. е завил в обратна посока, след което е
бил спрян от полицейските служители. Съдът намира показанията им в останалата си част за
недостоверни и поставени в услуга на защитната позиция на жалбоподателя, като е налице индиция за тяхната заинтересованост,
отчитайки, че същите са приятели на жалбоподателя. От друга страна, показанията
на тези свидетели в некредитираната им част се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите Б.Б.
и Н.С., които както вече бе посочено, съдът кредитира изцяло.
Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Б.Б. и Н.С., както и от показанията на свидетелите Г.
Д. и Д. С., в кредитираната им част.
Относно доводите на жалбоподателя, че управляваният от
него автомобил бил с автоматична скоростна кутия, поради което е нямал
техническа възможност да предизвика ефект на дрифтинг, както и, че ако е имало
форсиране на двигателя, то не било изяснено дали се е дължало на техническа
неизправност или е било умишлено такова:
Най-просто
казано, дрифтът е техника, характерна с умишленото извеждане на автомобила
извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните
колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от
ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна
на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му
траектория на завиване. При дрифт, автомобилът се предвижва латерално
(странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен момент.
Успешният
дрифт е свързан със задържането на задната част на автомобила, колкото се може
по-дълго, като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В
същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи „стабилно“ при
запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна скорост.
Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление и
следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Понякога една малка
грешка, като подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до
такава степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.
За
постигането на перфектен дрифт, състезателите ползват редица техники на
занасяне и контрол на автомобила. Ето основните от тях:
- Braking
Drift (дрифт със спирачка)
- при движение с висока скорост, преди влизане в завой се натиска спирачка,
което пренася тежест към предния мост и олекотява задната част, което води до
загуба на сцепление. След това се балансира с волана и педала на газта.
- Choku-Dori (дрифт с „люлеене“) - задната част на автомобила
се „люлее“ напред и назад (подобно на махало), спрямо оста на движение.
- Clutch
Kick („удар“ със съединителя)
- педалът на съединителя се натиска точно преди завоя или вътре в него, след
което рязко се пуска, което води до мигновен прилив на мощност към двигателните
колела и те губят сцепление.
- Handbrake
Drift (дрифт
с ръчна спирачка) - ръчната спирачка се ползва за блокиране на задните колела,
нарушавайки слайда и довеждайки до приплъзване.
- Heel Toe
Shifting (превключване с
пръсти и пета) - изключително майсторска техника на превключване на предавките
с натискане на спирачката само с пръстите на десния крак, докато с петата се
натиска газта! Това прави смяната на предавки по-гладка и позволява
съсредоточаването върху управлението и работата със съединителя.
- Kansei
Drift (освобождаване на
газта) - при влизане с висока скорост в завой, газта се пуска рязко, което води
до пренос на тегло към предната ос, олекотявайки задницата (тя губи сцепление).
- Power
Over (излишък от мощност) -
предпочитана техника при по-мощните автомобили. При влизане в завой, газта се
натиска докрай, което води до изблик на мощност към двигателните колела и те
губят сцепление (често се случва и неволно).
- Shift
Drift Lock (дрифт с понижаване на предавката) - когато преди
завоя или в него, превключите на по-ниска предавка, което води до прилив на
въртящ момент (по-високи обороти) към двигателните колела и приплъзване.
- Manji (т.нар.
„арабски дрифт“) - демонстрационна техника, при която водачът „заклаща“
автомобилът от едната страна на пътното платно до другата.
С
оглед изложеното, имайки предвид описаните техники за дрифтиране, съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, че с управлявания от него автомобил не
можело да се дрифтира, тъй като бил с автоматична скоростна кутия, както и, че
форсирането на двигателя би могло да се дължи на техническа неизправност,
отчитайки, че самият жалбоподател в съдебно заседание заявява, че управляваният
от него автомобил е бил технически изправен.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – умишленото форсиране на
двигателя с цел поднасяне /дрифт/ е именно нарушение на нормата на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП, която забранява на водача да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товар.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира така
описаното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания:
Наложените административни наказания глоба в размер на
3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца са законоустановени и не подлежат на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен
случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е използвал
път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товар, тъй като умишлено е форсирал
двигателя на автомобила с цел поднасяне /дрифт/ и е създал реална опасност за
живота и здравето на себе си и останалите участници в движението, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да
няма вредни последици. Липсват и обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение
със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Като
основание да се счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен
случай е и високата, предвидена от закона санкция за това нарушение. В тази
връзка следва да се има предвид, че именно с цел дисциплиниране на водачите, с
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. е създадена и санкционната
разпоредба на чл. 175а от ЗДвП, с която законодателят е изразил и значимостта
на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001694 от 16.10.2020
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич, с което
на М.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000
/три хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/