РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2454
26.11.2019 г.
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.като разгледа
докладваното АД № 2732 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ЧЕРНОМОРЕЦ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.К., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-373-0347983 от 12.08.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощена със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, с която
на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е
наложена на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от А.К. принудителна
административна мярка-запечатване на
търговски обект: склад за перилни препарати, находящ се в ***,
стопанисван от „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен и неправилен.
Посочва, че във всички търговски обекти на
дружеството никога не са се предлагали
за продажба продукти от кафе. Твърди, че работникът П.е затворил помещението
във връзка с проблем със заявка по стокова разписка, искал е да отиде на място,
но са влезнали на проверка и не е имал време за отработване на продажбата.
Претендира
се отмяната на оспорения административен акт. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя намира оспорения административен акт за
незаконосъобразен. Претендира разноски по делото – внесена държавна такса.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е
процесуално допустима, видно от датата на връчването на атакуваната заповед – 13.08.2019г.
/л. 12 по делото/ на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата чрез
административния орган до Административен съд - Пловдив -27.08.2019г.
Жалбата е подадена от имаща право и интерес от обжалването
страна.
От
фактическа страна Съдът установи следното:
На 05.08.2019г в
12:37 часа от приходните органи е извършена проверка на търговски обект:
склад за
перилни препарати, находящ се в ***, стопанисван от „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД.
Установено е, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство.
Преди легитимацията им, от органите по
приходите е извършена контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. мокри кърпи на
обща стойност 0.90 лв. заплатени изцяло и в брой с 1 бр. монета от 0.50лв. и 2
бр. монети от 0,20лв. от Р.Ц.Д.-инспектор по приходите, като плащането е прието
от С.Ж.П.- на длъжност общ работник в търговския обект.
Констатирано е, че за извършената продажба не
е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, модел ОАТЕС8 ОР- 150, ИН на ФУ: ОТ735234 и ФП № 02735234. нито
ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на консумацията.
След легитимация на органите по
приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет “X” с № 0000567/05.08.2019г., от който е
видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон.
В хода на проверката е съставен опис
на паричните средства в касата от С.П..
Проверката е обективирана в Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0347983 от 05.08.2019г.
Протоколът е подписан от извършилите
проверката инспектори Т.Л.и Р.Д.и от присъствалия на проверката С.П./общ
работник/.
В графата „искания, възражения и
бележки на проверяваното лице4 не са посочени възражения.
Съдът установи, че в Протокола за извършена проверка /л.14 по
делото/ е описана подробно извършената
контролна покупка на 1бр. мокри кърпи на стойност от 0.90лв. от Р.Д..
Плащането е прието от С.П.-общ работник в обекта, който не издава фискален
касов бон за извършената покупка, което е видно и от изведения дневен финансов
отчет“X” с № 0000567/05.08.2019г. с разчетна стойност
0.00лв.
Съдът намира, че в мотивите на оспорения
акт е допусната техническа грешка при посочване на покупка и на 1бр. кафе,
което е видно и от стойността на покупката /1бр. кафе и 1 бр. мокри кърпи за
0.90лв./. Всички други обстоятелства, посочени в мотивите на оспорената заповед
отговарят на обстоятелствата отразени в Протокола за извършена проверка.
По делото е приета Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на Директорите на
дирекции „Контрол" в териториалните дирекции на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности" в
главна дирекция „Фискален контрол" в Централно управление на Националната
агенция за приходите са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата
ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва
интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по
чл. 186, ал. 2 от ЗДДС.
С оглед на изложеното Съдът установи, че към
момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ издателят Д.Т.В. е
разполагал с материална и териториална компетентност.
Пловдивският административен съд, въз основа
на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на
основание чл. 169 АПК, намира следното: волеизявлението за прилагането на
принудителна административна мярка /ПАМ/ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е
вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност, съгласно
приетата упълномощителна заповед: Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП и съгласно чл. 12, ал.6 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията
на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва
да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност като изложи
съответни мотиви, което в случая е сторено.
В заповедта е посочено правното основание за издаване на
акта - чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови
заповедта, е посочен Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0347983 от 05.08.2019г. , респективно констатациите, обектвирани в същия.
Фактическата обстановка е във връзка с констатираното нарушение, както
и с нарушената правна норма на чл.25 ал.1, т.1 във вр.
с чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Предвид
наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта,
от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него
публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена
установената форма за издаване на административния акт.
По отношение съответствието на оспорения акт
с материалноправните разпоредби:
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. изисква всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 118, ал.1 всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
В случая, в хода на проверката, е
установено, че за извършената контролна покупка- 1бр. мокри кърпи не е издадена
фискална касова бележка. Следователно е извършено нарушение на горецитираните
нормативни изисквания.
Ирелевантно е обстоятелството, че е
имало проблем със заявка по стокова разписка, както твърди жалбоподателят, без
значение е обстоятелството, че работникът П.е искал да отиде на място и е
затворил помещението. За твърдението, че П.е помолил да се изчака за издаване
на касова бележка, жалбоподателят не ангажира доказателства. За проблемът с
клиент и заявка по стокова разписка също не се ангажират доказателства. Тези
твърдения остават необосновани и Съдът намира, че същите са изложени във връзка
със защитната теза на жалбоподателя.
Тъй
като посочените вече норми на ЗДДС и Наредба №Н-18 вменяват задължение за
лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 да регистрират и отчитат извършваните продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, то безспорно е, че от страна на
жалбоподателя е извършено вмененото му нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б.“а“ от ЗДДС. Ето защо, оспорената ПАМ се явява наложена при наличието
на фактическо основание за целта и без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби.
Прилагането на мерките за административна
принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна.
Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да
предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните
последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са
предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и
продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни
мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни
правонарушения.
В случая предмет на запечатване е обект, в
който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска
дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с
основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл.6 от АПК - административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива
интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за
засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.
Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС има за цел да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или
преустанови административното нарушение.
Съгласно чл.186 ал.1 от ЗДДС
принудителната административна мярка - запечатване на обект се налага за срок
до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 14 дни /сравнително кратък
срок/, като Съдът намира, че същата е съобразена с целената от административния
орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в
проверявания обект, а именно неспазване
на данъчното законодателство, изразяващо се в неиздаване на фискална касова
бележка за всяка една извършена продажба. Срокът е достатъчен за да може
търговецът така да организира и проконтролира своята дейност, че да не се
нарушава фискалната дисциплина като
целият оборот се отчита чрез фискалното устройство. Още повече, че средният дневен оборот е в
размер на 1347.80лв., а има установени непогасени публични задължения в размер
на 361892,86лв.
По отношение на възражението за допуснато в акта за налагане на
ПАМ несъответствие като е посочено, че е извършена покупка на 1бр. кафе,
настоящият съдебен състав счита, че в действителност от страна на органа е
допуснато несъответствие с констатациите по КП, но същото не е съществено,
доколкото жалбоподателят е упражнил правото си на жалба и в съдебното
производство се проверяват всички факти и обстоятелства.
С оглед на гореизложеното Съдът намира
оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя
за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани.
От процесуалния представител на ответника
не е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и Съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, петнадесети състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.К., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-373-0347983 от 12.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас при Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: /п/