Номер 102402.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502431 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на А. С. Б. ,
ЕГН ********** против Решение № 3172 от 16.07.2020 година на Варненския
районен съд, постановено по гр.д. № 886/2020 година, с което са били отхвърлени
предявените искове против ДГ № 7 „А. Пушкин“ – Варна, ЕИН *********,
представлявана от Директора М.К. за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 106 от 28.11.2019 година, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„Старши учител“ в ДГ „А. Пушкин“ - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и с което е била
осъдена да заплати разноски в размер на 610 лева.
В жалбата се излага, че решението е постановено в противоречие с наличните
доказателства – че част от тях са ценени необективно, а на други не е обърнато
нужното внимание.Излага се, че е била подценена нормата на чл.193 от КТ и че
реално ищцата не е давала обяснения, с което е ограничено правото й на защита;
твърди се, че в представените сигнали на родители се ангажират само общи думи, без
конкретни нападки и / или такива указващи виновно поведение от нейна страна; в
заключение се излага, че допускането на нарушение по чл.193 от КТ прави заповедта
незаконосъобразно и на това основание тя следва да бъде отменена. Друг въведен в
жалбата довод е липсата на обстоятелствена част в уволнителната заповед, което е
ограничило правото на защита на наказаната и само по себе си съставлява основание
за отмяна на заповедта.
Отговор против въззивната жалба не е постъпил.
Не са направени нови доказателствени искания.
1
В съдебно заседание въззивницата се явява лично, редовно
призована, представлява се от адв.Б. Д.-П., която поддържа въззивната
жалба и моли съдът да я уважи.
Адв.С., които представлява въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна и настоява съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е
образувано по искова претенция на ищцата А. С. Б. , ЕГН **********
против ДГ 7 „А. С. Пушкин“ – гр. Варна, ЕИК *********,
представлявана от М.К. – Директор, с отправено искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде признато за незаконно
уволнението на ищцата, като издадената Заповед за уволнение № 106
от 28.11.2019г. бъде отменена и А. Б. бъде възстановена отново на
заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител, подготвителна
група“.Според изложеното в исковата молба ищцата е изпълнявала
длъжността „Старши учител, подготвителна група“ до 28.11.2019
година, когато й е била връчена уволнителната заповед.Тя твърди, че
изнесеното в тази заповед не отговаря на истината, че не е допускала
каквито й да било нарушения на етичния кодекс или трудовата
дисциплина, и че Работодателят не е взел предвид писмените обяснения
на работника.Също отрича да е отправяла обидни или заплашителни
думи към децата в Детската градина.
Пред ВРС от фактическа страна е било установено, а не се и спори
от страните, че до уволнението си ищцата е заемала длъжността
„Старши учител, подготвителна група“ по силата на трудово
правоотношение.
По делото са приложени приблизително 12 сигнала на родители -
от М. М. П., родител на Н. П., от М. Ш., от Г. Т., от А. И., от С. М., от Н.
Х. и С. Х., родители на И. Х., от Д. Т., от М. - И. Г. И.а, родител на
детето П. И., от И.. С. и Д. Х., родители на А. Х., от С. Т., родител на Б.
О. и от Е. Л., родител на С. Р.. От тях става ясно, че те изразяват
различни оплаквания в отношението на ищцата към техните деца,
съдържат се упреци в недобро отношение и явно укорими
професионални методи на възпитание.
Видно е също така, че Директора на ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр.
Варна е предоставил на ищцовата страна срок до 30.10.2019 година, в
който да разясни за подадения сигнал от родител за проявено насилие
към дете, както и за проявен психически тормоз над деца.
Със свое Заявление ищцата Б. отрекла обвиненията и от своя
2
страна упрекнала управата в недобро отношение към самата нея.
От представеното досие става ясно още, че със Заповед № 58 от
28.10.2019 година на Директора на ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр. Варна, А.
Б. е била преместена от 1А група във 2А група, считано от
28.10.2019г.С писмо от 05.11.2019 година до Директора на ДГ, Б.
отговорила, че поведението й е безукорно и че не упражнява
психически тормоз над деца.
По делото е приложен също така и Протокол № 2 на 06.11.2019
година, свидетелстващ за проведено заседание на Комисията за жалби,
сигнали и предложения към ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр. Варна.На тази
среща е било взето решение Б. да бъде предупредена да изправи
поведението си, като я заплашва уволнение, поради уронване
авторитета и престижа на детското заведение, нарушаване на етичния
кодекс на ДГ с действия, водещи до разрушаване на доверието към ДГ,
грубо отношение към деца, колеги и родители, проявено неуважение,
незачитане правата и достойнството на личността, прояви на
накърняване авторитета на други учители и служители в ДГ.
По делото е налична и представена Колективна жалба на родители
на деца от Група 2 А до Дирекция „Образование“ към Община Варна.
На 07.10.2019г. била проведена среща с екипа на ДГ 7 „А.С.
Пушкин“ – гр. Варна, включително с ищцата, на която било обяснено за
подадените сигнали от родителите.
От Протокол № 3 от 08.11.2019 година, става ясно, че е проведено
ново заседание на Комисията за жалби, сигнали и предложения към ДГ
7 „А.С. Пушкин“ – гр. Варна. На заседанието е присъствала и ищцата.
Последната е била запозната с оплакванията към нея. Дадена й е била
възможност да даде обяснения.
Пред ВРС са били разпитани и свидетели – С. А., С. К. и М. П. –
родител.Разпитани подробно пред ВРС , от техните показания става
ясно, че е имало деца, които са отказвали да влизат в групата, когато
там е била ищцата; че последната се е държала грубо и невъздържано -
посочени са и конкретни примери в тази насока.Например, когато
детето Н. е търсело внимание, ищцата е заявила „остави я лиглата да
плаче“ /цитат/; че ищцата е използвала обидни и груби думи към децата,
като „простачка“.
Особено показателни са думите на свидетелката С. К. – Главен
учител, според която на ищцата е дадена възможност и да се запознае с
упреците, и да даде обяснения.
М. П. – родител, е била разпитана и сочи, че макар в началото
детето да е ходило с желание на градина, то скоро след това е говорило,
3
че ищцата е лоша, че ги бие, тормози ги и ги бие с пръчка.Само за
сведение същото това дете е започнало да отказва да спи на обяд, да се
напишква, изпадало в истерични състояния.Според свидетелката
родителска среща ищцата заявила на свидетелката следното: „Твоята Н.
днес искаше да й правя плитка, като стана от сън, аз и казах, че няма да
й направя и като не иска й показах ножицата и й казах, че ще й отреже
косата“. В друг ден ищцата заявила на свидетелката „твоето дете е
много инато, захвърлих го ей там в онази стая да си плаче, реве и аз го
оставих там“. В следващ ден свидетелката дори чула ищцата да удря
детето, като му казвало три пъти „искаш ли пак да те набода“.
При тези данни, ВРС е стигнал до извода, че уволнителната
заповед е изрядна, както и че доказателствата за виновно поведение от
страна на ищцата са безспорни.
Виждането на ВОС е следното:
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може
да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина, като в
съответствие с разпоредбата на чл.186 КТ, виновното неизпълнение на
трудовите задължения, е нарушение на трудовата
дисциплина.Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно
човешко деяние, а при преценката на законността на наложеното
дисциплинарно наказание, предмет на изследване, винаги е конкретното
дисциплинарно нарушение.Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.Правото на работодателя
да наложи на работника или служителя дисциплинарно наказание,
поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, винаги е
обвързано от спазването на строго формална дисциплинарна процедура.
При оспорване на дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е
да установи, че същото е законосъобразно.
Във всички случаи на оспорване на наложеното дисциплинарно
наказание по съдебен ред, съобразно принципните разрешения,
наложени с практиката на ВКС на РБ, съдът е длъжен въз основа на
събраните по делото доказателства да се насочи към изясняването на
решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно
нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя,
накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната
отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие
следва да бъде установено от обективна и субективна страна, като
следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения
към дисциплинарна отговорност, като в процесуално тежест на
Работодателя осъществил дисциплинарното производство е доказването
4
на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, което е
обусловило налагането на дисциплинарно наказание на работника или
служителя.
В конкретния случа спрямо Б. са вменени във вина нарушения,
както следва: неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на
други задължения предвидени в Правилника за вътрешния ред и
Етичния кодекс, като са изложени факти на родителите на множество
деца, свидетелстващи за психически тормоз.От представената по делото
Длъжностна характеристика /вж.л.103/ всеки учител е задължен да
общува с децата на ясен, книжовен български език, и да ги подпомага да
усвояват книжовните норми; отделно от горното всеки учител следва да
ги ръководи и възпитава при равни възможности, да ги възпитава в дух
на разбирателство, мир и толерантност, като се отнася с уважение и
любов към тях, както и да създава всички условия за пълноценно и
диалогично общуване с тях и между тях и други.От данните по делото,
конкретно представените свидетелски показания и постъпилите от
родителите Сигнали, става ясно, че в поведението на Б. са забелязани
други характеристики, но не и изброените по – горе.Отсъствал е
всякакъв професионализъм; напротив – то е било грубо, безпардонно,
отношението й към поверените пази и възпитава деца се е
характеризирало в викове, обиди и / или заплахи.Особено показателни в
тази насока са думите на свидетелката М. П. – родител, която сочи, че в
резултат именна това поведение от страна на ищцата, детето й е
започнало да бълнува, да плаче насън, че не ходи с желание, когато на
смяна е ищцата ; започнала е да се напикава.
Също показателни са и думите на свид.А., която излага, че
множество деца не са искали да посещават групата, когато там е била на
смяна ищцата; че отношението й към тях е било нетърпимо грубо и
пренебрежително; че си е служила с обидни и / или заплашителни
квалификации по отношение на поверените й деца.Подадените от
останалите родители сигнали са изцяло и само в тази насока, и
свидетелстват за лошо, пренебрежително отношение,
непрофесионализъм и дори проявени заплахи към децата.В изложения
Сигнал на Г. Т. – става ясно, че ищцата редовно е крещяла и
заплашвала, че „лошите деца“ ги затварят в отделна стая, че тях
майките им няма са ги вземат, че ще бъдат качени на горния етаж.Касае
се за деца на невръстната три годишна възраст.Децата са станали
нервни, отказвали са да посещават заведението, бълнували са насън и
дори са се напикавали.От значение е и факта, че по време на родителски
срещи ищцата не е криела подобно пренебрежително отношение;
държала се е неадекватно и е неглижирала изцяло задълженията си,
посочени в Длъжностната характеристика.Всички отправени Сигнали
посочват именно това.
5
Съобразно практиката на ВКС, при преценката за съответствие на
тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, съдилищата следва
да се ръководят от характера на изпълняваната работа - дали на
работника са възложени трудови функции по управление и контрол при
изпълнение на работата, сочещи на оказано от работодателя по - високо
доверие, свързани с по-висока степен на отговорност; от значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпването на неблагоприятни последици за работодателя, респ.
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата на работодателя; от обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника или
служителя към неизпълнението, т. е. да се изходи от преценката на
всички критерии предвидени в чл.189 КТ за определяне на
дисциплинарното наказание отнесени към конкретно установените по
делото факти.В този случай ВРС е достигнал до извода, че нарушенията
се явяват адекватни на наложеното наказание, и този извод се споделя в
пълна степен от въззивния съд.Обсъждайки поведението на
въззивницата, нейната личност, отношението и към извършеното, съдът
намира, че това наказание се явява подходящо и че от неизпълнението
на задълженията на ищцата са настъпили вредни последици и за
Работодателя, но най – вече за посещаващите детското заведение,
деца.Редно е да се отчете, че непрофесионалното поведение на
въззивницата е продължило дълъг период от време и се е превърнало в
система, в начин на поведение, водещ до конфликти и създаване на
страх.Съдът отчита и факта, че въззивницата не е проявила никакъв
намек за разкаяние, приела е, че се касае за тенденциозно отношение от
страна на Ръководството към нея, без да съобрази, че в отглеждането,
възпитанието и осигуряването на деца, няма нищо лесно.А че е свързано
с множество отговорности и задължения.В този случай независимо от
вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята
повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение
на трудови задължения.
Посочените във въззивната жалба доводи, практически
преповтарят наведените пред решаващия съд – липса на мотиви в
уволнителната заповед и липсата на обяснения от страна на наказаното
лице.Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.Разпоредбата на закона
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се
6
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195 КТ е
императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа
за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,
каквото е и трудовото.Липсата на изискуемите се от закона реквизити в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова
съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор,
тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона
форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно
наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието.
Съобразно константната практика на ВКС изискванията на чл.195
КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са
изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен -
с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен
съдебният контрол за законност на наложеното наказание.В този случай
заповедта не страда от липса на мотиви, или поне не в тази степен, за
да накърни правата на наказаното лице.В нея са били изложени
Сигналите на родители, посочено е самото нарушение – осъществен
психически тормоз, посочен е също така периода в които е осъществено
нарушението/нарушенията, както и конкретното неизпълнение на
трудовите задължения.Съгласно Решение № 45 от 29.01.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 344/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е. Т. „В
константната си практика, с оглед изискванията за мотивираност на
дисциплинарното уволнение, ВКС многократно е подчертавал
необходимостта нарушенията на трудовата дисциплина да се
конкретизират по фактическите им признаци, което не означава да се
изисква от работодателя и анализ на длъжностната характеристика,
когато с нея са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени
задължения. Достатъчно е в мотивите да са посочени нарушенията на
тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за
неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество.
Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие, то
следва да бъде посочено от обективна страна, като бъде установено и
авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна
отговорност“. В съответствие с Решение № 60 от 5.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б. „Обосновката
на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ,
към който препраща заповедта, като е важно той да е станал достояние
на работника или служителя. Законодателното изискване за мотивиране
на заповедта за уволнение е с оглед преценка на условието за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194
КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно.
Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195
7
КТ“.Прави впечатление, че до знанието на въззивницата са били
свеждани всички оплаквания – същите са били обсъждани в нейно
присъствие на проведените заседания на Етичната комисия до жалби и
сигнали на граждани.Т.е. твърденията на наказаната, че е била
неинформирана или че по този пункт са били нарушени правата й, са
неоснователни.
Неоснователно е и второто възражение – за липсата на изискани
обяснения.В тази връзка ВРС е изложил нарочни мотиви, които
настоящата инстанция приема за правилни.към тях може да се добави
следното:
Изискването към работодателя по чл.193 КТ да изслуша или да
приеме писмените обяснения на работника за констатираното
дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на
защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да
бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от
конкретните обстоятелства.Съобразно практиката на ВКС - Решение №
106 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 698/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Б.лав Б. „работникът има право да даде
обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според
обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е длъжен
да даде обяснения, той може да се въздържи. Затова задължението на
работодателя се свежда до това да предостави на работника реална
възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от
предоставената възможност, зависи от неговата воля“.От друга страна
обаче, Работодателят не е длъжен да уведомява работника или
служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната
му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства
за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното
деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за
работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията.В
конкретния случай /вж.л.56/ Работодателя е изискал писмени обяснения
от страна на наказаната, като съвсем конкретно е посочил, че се касае за
сигнали на родители на проявен психически тормоз над деца,
несправяне с децата, словесни заплахи, шамари, убождане с пръчка,
причиняване на стрес, нежелание от страна на децата да посещават
заведението.В отговор и със свое Заявление от 27.11.2019 година
ищцата е отрекла обвиненията, заявила, е че се касае за злоупотреба с
право от страна на Работодателя, дължащо се лични негативни
причини.Т.е. спазена е процедурата , посочена в закона, като
Работодателя от своя страна е изпълнил тези изисквания.Ето защо, при
8
наличието на множество сигнали, с които въззивницата е била запозната
и с проведени заседания на Комисията по сигнали и жалби, на които
последната е присъствала, да се твърди, че е допусната грешка при
извършването на уволнителната процедура, е неоснователно.
Едно обстоятелство обаче е останало неизяснено от страна на ВРС
– това е възражението по чл.8 от КТ, сторено от
въззивницата.Съобразно тази разпоредба се изисква добросъвестност
при упражняване на трудовите права, като не се допуска пряка или
непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол,
сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на
психически или физически увреждания, както и различия в срока на
договора и продължителността на работното време.Довода, които прави
въззивницата, касае персонална намеса по повод прекратяване на
правоотношението й.Съдът се отнася резервирано към наведеното още с
исковата молба позоваване на чл.8 от КТ или т.нар.“ Злоупотреба с
право“ от страна на работодателя.Злоупотреба с права от страна на
Работодателя в хипотезата на чл.8 от КТ е налице, когато се установи,
че единственото му желание е чрез законово допустими средства да
постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник.В този случай няма доказателства
това да е така.Напротив – Ръководството на ДГ е било сезирано на
базата на множество сигнали на родители, изразили случващото се с
техните деца, именно по повод поведението на ищцата.Ето защо да се
твърди, че се касае за лични и неприязнени отношения между
Ръководството на ДГ и въззивницата, е необосновано.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че не са налице
основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3172 от 16.07.2020 година на ВРС,
постановено по гр.д. № 886/2020 година, с което са били отхвърлени
предявените от А. С. Б. , ЕГН ********** искове против ДГ № 7 „А.
Пушкин“ – Варна, ЕИН *********, представлявана от Директора М.К.,
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 106 от 28.11.2019 година, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„Старши учител“ в ДГ „А. Пушкин“ - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА А. С. Б. , ЕГН ********** да заплати в полза на Детска
градина № 7 „А. С. Пушкин“ – гр. Варна, ЕИК *********, сумата от 610
/шестотин и десет/ лева, представляваща сторени в производството
9
съдебно-деловодни разноски - за адвокатско възнаграждение пред ВОС,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от
02 октомври 2020 година пред състав на Върховен Касационен Съд на
Република България, на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10