№ 114
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110163792 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „А1 Б“ ЕАД срещу Р. Т. Д., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
54,05 лева, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги за периода от
23.01.2020г. до 18.03.2020г. по Договор № 5******, системен партиден номер М******,
ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
15,64 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.02.2020г.
до 27.01.2023г., сумата от 399 лева, представляваща неплатени суми за устройство на
изплащане по договора за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г., ведно със законната лихва
считано от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 113,74 лева, представляваща
мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.02.2020г. до 27.01.2023г., сумата от
200,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със
законната лихва считано от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 56,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху неустойката за периода от 19.03.2020г. до
27.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. 8182/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане от 17.04.2019г. със системен партиден номер М******.
Към посочения договор сочи, че били сключени Приложения № 1, с които били уговорени
следните услуги: комплексна мобилна услуга за мобилен № 0884****** с тарифен план A1
ONE Unlimited 49, услуга мобилен интернет на мобилен № ********** с тарифен план А1
Сърф X L и фиксирани услуги интернет № 101001424557 и телевизия № 201001424556 с
тарифен план А1 Премиум 75. Към посочения договор било закупено и устройство на
изплащане - апарат Samsung Galaxy S9 с договор от 17.04.2019г. на изплащане с
1
първоначална вноска в размер на 28,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски. Твърди,
че за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г., ответникът не е заплатил задълженията си по
договора, поради което същият бил прекратен и била начислена неустойка в размер на
200,00 лв. С оглед предсрочното прекратяване на договора, твърди, че е издал фактура №
********* от 24.02.2020г., в която били начислени оставащите месечни вноски за
посоченото по-горе устройство. Излага, че за цената на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги била издадена фактура №
*********/23.01.2020г. на стойност 130,15 лева, но по фактурата било извършено
кредитиране в размер на 76,10 лв., респ. остатъкът възлизал на 54,05 лева. За вноските за
устройство на изплащане сочи, че били издадени фактури № *********/23.01.2020г. на
стойност 28,50 лв. и № *********/24.02.2020г. на стойност 370,50 лв. Излага, че
претендираната неустойка в общ размер на 200,00 лв. представлява сбор от 100,00 лв.
/неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, телевизия 201001424556/, за която
била издадена фактура № *********/02.02.2020г. и 100,00 лв. /неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа, телевизия 201001424556/, за която била издадена фактура №
*********/02.02.2020г. Претендира и лихва за забава върху посочените по-горе суми.
С уточнителна молба от 20.02.2024г. ищецът е посочил, че вземането в общ размер от
653,05 лева било формирано за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г. като сбор от следните
суми- 54,05 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги, 399 лева- неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и 200
лева- общ размер неустойки. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните бил сключен договор за електронни съобщителни услуги, както
и договор за продажба на устройство на изплащане. Твърди, че е погасил чрез плащане
процесните претенции. Оспорва да е получавал покана от ищеца. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че
между страните е сключен договор за доставка на електронни съобщителни услуги и
договор за продажба на изплащане на устройство; договорената цена на услугите и на
устройството; както и че е предоставил услугите и устройството на ответника, прекратяване
на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника по тях, валидно
неустоечно съглашение и размер на неустойката, а също така изпадането на ответника в
забава и размера на дължимата законна лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже надлежното изпълнение на договорните си
2
задължения, в това число твърденията за извършени плащания на процесните вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и
устройство /апарат Samsung Galaxy S9/ на изплащане от 17.04.2019г. със системен партиден
номер М****** със соченото от ищеца съдържание, както и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от приетите по делото писмени доказателства – договор за електронни съобщителни услуги
с приложения към него, договор за продажба на изплащане, приемо-предавателен протокол
за апарата, предмет на договор за продажба на изплащане, както и от представените
фактури.
Установява се, че на 13.07.2015г. между страните е сключен Договор № 5****** с
предмет доставка на електронни съобщителни услуги при общи условия, като параметрите
на всяка предоставяна услуга, срокът за нейното ползване и нейната цена се уговарят в
приложение към договора /чл. 3.2 вр. с чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора/. На 05.05.2017г. между
страните е сключено Приложение № 1 към договора, с което е уговорено предоставяне на
пакет за пренос на данни Мтел Сърф XL 2017г. за телефонен номер ********** при
посочените в приложението цени. Срокът на ползване на услугите по приложението е от
05.05.2017г. до 05.05.2019г. С Анекс от 26.07.2018г. срокът за ползване на услугите е
продължен до 26.07.2020г. На 17.04.2019г. между страните е сключено Приложение № 1 към
договора, с което е уговорено представяне на тарифен план А1 One Unlimited 49 април
2019г. за телефонен номер 0884****** при посочените в него цени и условия. Срокът на
ползване на услугите е от 17.04.2019г. до 17.04.2021г. На 17.04.2019г. между страните е
сключен и Договор за продажба на изплащане № 5****** с предмет мобилен апарат
Samsung Galaxy S9 Coral Blue DS с номер 0884******, който апарат е предаден на ответника
с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата. Срокът на договора е
23 месеца считано от неговото сключване и цената на апарата ведно с включена лихва в
размер на 5,1% годишно се заплаща, както следва: първоначална вноска от 28,50 лева –
платима при сключването на договора и 23 равни месечни вноски от по 28,50 лева, платими
на датите, посочени в месечните фактури, издавани за ползвани услуги по договора за
услуги.
Съгласно чл. 54.12 от представените Общи условия за взаимоотношенията между „А1 Б“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни надземни мрежи на „А1 Б“
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
В чл. 89 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 Б“ ЕАД и потребителите
на услугата „Цифрова телевизия“, предоставяна от „А1 Б“ ЕАД е предвидено, че в случаите,
предвидени в настоящите общи условия или в договора за услуги, когато потребителят е
3
задължен да върне предоставеното му оборудване, и в случай, че в седемдневен срок това
задължение не бъде изпълнено, потребителят дължи на А1 неустойка в размер на пазарната
стойност на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на услугата „Цифрова
телевизия“.
Съгласно чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане от 17.04.2019г. договорът се
прекратява при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от
страна на купувача. В този случай всички суми, дължими до края на срока на договора,
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени
от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Фактурата по предходното
изречение се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури,
след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора
за услуги. Договорът се счита прекратен от тази дата, като прекратяването не засяга
задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Видно от гореизложеното, предпоставка за възникване на потестативното право на
ищеца „А1 Б“ ЕАД да прекрати едностранно действието на договора за доставка на мобилни
услуги е забава за плащане на задълженията на потребителя по него, продължила повече от
124 дни. Предпоставката за възникване на правото на ищеца да прекрати договора за
продажба на изплащане и да иска предсрочно плащане на всички останали вноски по него
пък е потребителят да е в забава за плащане две последователни погасителни вноски, но
действието на договора се прекратява отново след изтичане на срока от над 124 дни,
предвиден в договора за доставка на електронни съобщителни услуги.
От приетата Фактура № ********** от 23.01.2020г. се установява, че за периода на
потребление от 21.12.2019г. до 20.01.2020г. на ответника е начислена сумата от 130,15 лева
за потребени съобщителни услуги и 28,50 лева, представляваща дължима вноска по
договора за продажба на изплащане. Крайният срок за плащане на сумите /падежът на
фактурата/ е 22.02.2020г. Ищецът сочи, че от така фактурираните суми е останала дължима
сумата от 54,05 лева за предоставени електронни съобщителни услуги, както и сумата от
28,50 лева, представляваща погасителна вноска по договора за продажба на изплащане.
Два дни след падежа на така посочената фактура, на 24.02.2020г. ищцовото дружество е
издало Фактура № ********** от 24.02.2020г. за сумата от 370,50 лева, представляваща
всички останали дължими вноски по договора за продажба на изплащане. Крайният срок за
плащане на сумите по фактурата е 10.03.2020г.
Междувременно на 02.02.2020г. ищецът „А1 Б“ ЕАД е издал Сметка № ********** от
02.02.2020г. и Сметка № ********** от 02.02.2020г. всяка за по 100 лева, представляваща
неустойка за невърнато устройство при прекратяване на договора за предоставяне на услуги.
Срокът за плащане на сумите по сметките е 18.03.2020г.
Следователно ищцовото дружество е прекратило договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги на 02.02.2020г. с издаването на представените сметки за
неустойки, а правото му да прекрати предсрочно действието на договора за продажба на
изплащане е упражнено на 24.02.2020г. с издадената на тази дата фактура за всички останали
4
погасителни вноски до края на срока на договора.
Доколкото, обаче, ищцовото дружество не твърди и не доказва към датата на
прекратяване на договорите ответникът да е имал други просрочени задължения, освен тези
по Фактура № ********** от 23.01.2020г., се налага изводът, че потестативно право на
ищеца да прекрати действието на двата договора не е било възникнало към датата на
неговото упражняване. Това е така, защото към датата 02.02.2020г., на която ищцовото
дружество е издало сметките за неустойки за невърнато оборудване при прекратяване на
договора, крайният срок за плащане на сумите по фактурата от 23.01.2020г. /22.02.2020г./ все
още не е бил настъпил и ответникът не е бил в забава за плащане на задълженията по нея,
още по-малко за установения в чл. 54.12 от ОУ период от над 124 дни. На 24.02.2020г.,
когато ищецът е издал фактура за всички останали погасителни вноски по договора за
продажба на изплащане, ответникът е бил в забава за плащане само на една погасителна
вноска по този договор и то само с два дни. Следователно извършеното от ищцовото
дружество прекратяване на действието на двата договора се явява в нарушение на
договорените между страните условия и не е породило правно действие.
На първо място това означава, че след като действието на договора не е прекратено, за
ответника не е възникнало задължение да връща предоставеното му оборудване за неговото
изпълнение, съответно не е налице хипотезата на чл. 89 от ОУ, при която потребителят
дължи неустойка за невърнато оборудване в размер на неговата пазарна цена съгласно
ценоразписа на „А1 Б“ ЕАД. В тази насока следва да се уточни още, че сред представените
по делото писмени доказателства липсва приемо-предавателен протокол или друг изходящ
от страните документ, от който да се установява, че това оборудване реално е било
предадено на ответника, както и какво представлява то. Представеният по делото приемо-
предавателен протокол касае единствено предаването на мобилния апарат, предмет на
договора за продажба на изплащане, но не и други устройства, предназначени за
изпълнението на договора за доставка на електронни съобщителни услуги.
Ето защо предявеният установителен иск за сумата от 200 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора /неустойка за невърнато оборудване/ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед неоснователността на
обусляващия иск, неоснователен е и обусловеният такъв за заплащане на сумата от 58,64
лева, представляваща мораторна лихва върху компенсаторната неустойка за периода от
19.03.2020г.до 27.01.2023г.
На следващо място липсата на валидно възникнало право на ищеца да прекрати
предсрочно действието на договора за продажба на изплащане от 17.04.2019г. означава и
липса на настъпила предсрочна изискуемост на всички погасителни вноски по този договор
до датата на изтичане на неговия срок. Следователно на 10.03.2020г. – падежа на втората
процесна Фактура № ********** от 24.02.2020г. – ответникът е дължал единствено плащане
на следващата по ред месечна погасителна вноска от 28,50 лева, а не сумата от 370,50 лева,
представляваща сбор от всички останали вноски по договора. Остатъкът от 342 лева /370,50
– 28,50/ е станал изцяло изискуем след изтичане на крайния срок на договора за продажба на
5
изплащане – 17.03.2021г. /23 месеца от неговото сключване/, поради което това вземане не е
било изискуемо в рамките на процесния по настоящото дело период от 23.01.2020г. до
18.03.2020г.
За процесния по делото период от 23.01.2020г. до 18.03.2020г. ответникът дължи сумата
от 54,05 лева, представляваща неплатен остатък от цената на доставените електронни
съобщителни услуги съгласно Фактура № ********** от 23.01.2020г. с падеж 22.02.2020г.;
сумата от 28,50 лева, представляваща неплатена вноска по договора за продажба на
изплащане съгласно същата фактура и сумата от 28,50 лева, представляваща следваща
погасителна вноска по договора за продажба на изплащане съгласно Фактура № **********
от 24.02.2020г. с падеж 10.03.2020г.
Релевираното от ответника възражение за плащане на тези суми е недоказано, тъй като
въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК ответникът не ангажира
доказателства и доказателствени искания в тази насока. Възражението за изтекла
погасителна давност също е неоснователно. Най-старите процесни вземания са станали
изискуеми на 22.02.2020г., от която дата до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /15.02.2023г./ не е изтекъл тригодишният давностен срок, дори да не
бъде взето предвид спирането на давността на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП.
Тъй като процесните вземания са дължими на определена ден /падеж/, ответникът
изпада в забава за плащането им с изтичането му, без да е необходима покана, поради което
възраженията на ответника, че не бил уведомяван за задълженията, са неоснователни.
Следователно за периода от 23.02.2020г. до 27.01.2023г. ответникът е бил в забава за
плащане на сумата от 54,05 лева – неплатен остатък от сметка за доставени електронни
съобщителни услуги, както и на сумата от 28,50 лева – неплатена погасителна вноска за
устройство на изплащане. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен
лихвен калкулатор установи, че дължимата законна лихва за посочения период върху
главницата от 54,05 лева е в размер на 16,12 лева, което надхвърля претендирания от ищеца
размер на лихвата от 15,64 лева. За същия период, дължимата законна лихва върху
главницата от 28,50 лева е в размер на 8,50 лева. Върху следващата по ред погасителна
вноска от 28,50 лева се дължи мораторна лихва за периода от 11.03.2020г. до 27.01.2023г.,
която е в размер на 8,37 лева. Така определените вземания за лихви също не са погасени по
давност към датата на подаване на заявлението.
С оглед гореизложеното, предявените установителни искове за сумата от 54,05 лева,
представляваща неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 23.01.2020г. до
18.03.2020г. по Договор № 5******, системен партиден номер М******, и сумата от 15,64
лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.02.2020г. до
27.01.2023г. са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Предявеният установителен иск за неплатени суми за устройство на изплащане по
договора за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г., следва да бъде уважен до размера от 57
лева /28,50 х 2/ и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от
399 лева. Предявеният установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за периода
6
от 23.02.2020г. до 27.01.2023г. следва да бъде уважен до размера от 16,87 лева /8,50 + 8,37/ и
следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 113,74 лева.
Предявените установителни искове за сумата от 200 лева, представляваща неустойка за
предсрочни прекратяване на договора /невърнато оборудване/ и сумата от 56,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху неустойката за периода от 19.03.2020г. до
27.01.2023г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, поради което такива не му се дължат. В заповедното производство ищецът
е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75
лева, като съобразно уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата от
12,83 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски 125 лева за държавна такса и
претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 225 лева. С оглед уважената част от исковете, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 38,49 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Р. Т. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „А. К.“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 12, дължи на „А1 Б“
ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К“ № 1, сумата
от 54,05 лева, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги за периода от
23.01.2020г. до 18.03.2020г. по Договор № 5******, системен партиден номер М******,
ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
15,64 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.02.2020г.
до 27.01.2023г., сумата от 57 лева, представляваща неплатени суми за устройство на
изплащане по договора за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г., ведно със законната лихва
считано от 15.02.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 16,87 лева, представляваща
мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.02.2020г. до 27.01.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 8182/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за неплатени
суми за устройство на изплащане за разликата над 57 лева до пълния претендиран размер от
399 лева; предявения установителен иск за мораторна лихва върху главницата за устройство
на изплащане за разликата над 16,87 лева до пълния претендиран размер от 113,74 лева;
предявения установителен иск за сумата от 200 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. до
изплащане на вземането, както и предявения установителен иск за сумата от 56,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху неустойката за периода от 19.03.2020г. до
7
27.01.2023г.
ОСЪЖДА Р. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „А. К.“ № 2, вх. А, ет. 3,
ап. 12, да заплати на „А1 Б“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „К“ № 1, сумата от 12,83 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 38,49 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8