О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260030
гр.Кюстендил,
14.01.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№587/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на Р.Х.Б. с ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощника му адв.ХР. Б. ***, против определение №2238 от 08.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което
е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с
№851/23.08.2019г., издадена по ч.гр.д.№1690/2019г., както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по
ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на КнРС.
В частната
жалба се сочи, че определението е неправилно, като се твърди, че в
предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иска, указанието е
било изпълнено и заявителят е подал искова молба с вх.№12866/29.06.2020г.,
депозирана в деловодството на КнРС. Към частната жалба е приложен препис от
искова молба с посочения в жалбата входящ номер, подадена в Районен
съд-Кюстендил от Р.Х.Б. срещу ИВ.Г.М.. Претендира се тмяна на определението.
Насрещната
страна не е изразила становище.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази
оплакванията в жалбата, намира за установено следното:
Районен
съд-Кюстендил по ч.гр.д.№1690/2019г. е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, съгласно които длъжникът ИВ.Г.М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кюстендил, да заплати на заявителя Р.Х.Б.,
с ЕГН **********,***, сума в размер на 27 500 лева, представляваща незаплатена
сума, дължима по запис на заповед, издаден на 20.06.2018г., предявен за плащане
в деня на издаването, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски.
В срока по
чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът Милушев е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
В съобщение,
получено от заявителя, чрез пълномощника му, на 28.05.2020г. КнРС е указал на Б.
възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да
предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса и представи доказателства, че искът е
предявен в срок,, както и го е предупредил,
че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена.
С
обжалваното определение с №2238 от 08.07.2020г. районният съд е обезсилил
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.1690/2019г., както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист и е прекратил производството по делото, след
като е приел, че в рамките на дадения срок, изтекъл на 29.06.2020г., заявителят
не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.
От
приложения към подадената в срок частна жалба препис от искова молба се
установява, че заявителя е предявил пред РС-Кюстендил иск за вземането на 29.06.2020г.
При така
установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в
жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във
вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–определение с
№2238/08.07.2020г. - за валиден и допустим такъв.
Същият,
преценен по същество, е правилен и изцяло съответстващ на законовите правила,
уреждащи дължимите от страните и съда процесуални действия в производството по
предявяване на иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед
за изпълнение.
В случая са
несъмнено установени няколко факта – че длъжникът е подал възражение в срок
срещу издадената по делото заповед за изпълнение; че едномесечният срок за
предявяване на иска за установяване съществуване на вземането е започнал да
тече по отношение на заявителя на 28.05.2020г.; че срокът, съгласно правилото
на чл.60 ал.6 във вр. с ал.3 от ГПК, е изтекъл в края на работния ден на
29.06.2020г.; че заявителят е предявил иск в последния ден на срока и че в
рамките на същия не е представил пред заповедния съд доказателства за
предявяването на иска.
Също така,
следва да се съобрази и обстоятелството, че в полученото от заявителя съобщение
е било вписано указание за необходимостта да се представят доказателства, че
искът е предявен в срок, както и предупреждение, че при неизпълнение съдът ще
обезсили заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК,
когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за
установяване на вземането си в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение изцяло или частично, както и издадения изпълнителен лист.
Тълкуването на разпоредбата налага извода, че на първо място доказателствата за
предявяване на иска заявителя трябва да представи на съда, който е издал
заповедта за изпълнение (не е мислимо и друго) и на второ място, че съдът не е
задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и
дали е предявен в едномесечния срок. Само въз основа на представени от
заявителя доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение ще може
да провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното
производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от
друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното производство.
След като
законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на
определен факт, в случая – за предявяване на иска относно вземането в срок,
съдът няма служебното задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а
последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила
процесуалното си задължение.
За да се
приеме, че заявителят надлежно е изпълнил указанието на съда и, за да обезпечи
сам нормалния ход на производството по установяване на вземането му, същият е
следвало не само да подаде исковата молба в срок, но и да удостовери това по
делото, по което е била издадена заповедта за изпълнение пак в рамките на същия
срок. В случая заявителят, макар да е предявил иска, не е представил
своевременно доказателства пред заповедния съд за това, поради което същият ще
следва да търпи и неблагоприятните последици от своето бездействие, за които е
бил надлежно предупреден, а именно - обезсилване на заповедта за изпълнение,
съответно – и на издадения изпълнителен лист.
Изложените
аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС следва да бъде
потвърдено.
Относно
обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че същото е
окончателно, съгл. т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №2238 от 08.07.2020г., постановено по
ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с
№851/23.08.2019г., издадена по ч.гр.д.№1690/2019г., както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по
ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на КнРС.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.