Определение по дело №587/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260030

                                    гр.Кюстендил, 14.01.2021г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                   Председател: Ваня Богоева

                                                                                                             Членове: Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№587/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на Р.Х.Б. с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му адв.ХР. Б. ***, против определение №2238 от 08.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №851/23.08.2019г., издадена по ч.гр.д.№1690/2019г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на КнРС.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, като се твърди, че в предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иска, указанието е било изпълнено и заявителят е подал искова молба с вх.№12866/29.06.2020г., депозирана в деловодството на КнРС. Към частната жалба е приложен препис от искова молба с посочения в жалбата входящ номер, подадена в Районен съд-Кюстендил от Р.Х.Б. срещу ИВ.Г.М.. Претендира се тмяна на определението.

Насрещната страна не е изразила становище.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№1690/2019г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, съгласно които длъжникът ИВ.Г.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кюстендил, да заплати на заявителя Р.Х.Б., с ЕГН **********,***, сума в размер на 27 500 лева, представляваща незаплатена сума, дължима по запис на заповед, издаден на 20.06.2018г., предявен за плащане в деня на издаването, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът Милушев е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В съобщение, получено от заявителя, чрез пълномощника му, на 28.05.2020г. КнРС е указал на Б. възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен в срок,, както и го е предупредил, че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С обжалваното определение с №2238 от 08.07.2020г. районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.1690/2019г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратил производството по делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок, изтекъл на 29.06.2020г., заявителят не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.

От приложения към подадената в срок частна жалба препис от искова молба се установява, че заявителя е предявил пред РС-Кюстендил иск за вземането на 29.06.2020г.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–определение с №2238/08.07.2020г. - за валиден и допустим такъв. 

Същият, преценен по същество, е правилен и изцяло съответстващ на законовите правила, уреждащи дължимите от страните и съда процесуални действия в производството по предявяване на иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.

В случая са несъмнено установени няколко факта – че длъжникът е подал възражение в срок срещу издадената по делото заповед за изпълнение; че едномесечният срок за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането е започнал да тече по отношение на заявителя на 28.05.2020г.; че срокът, съгласно правилото на чл.60 ал.6 във вр. с ал.3 от ГПК, е изтекъл в края на работния ден на 29.06.2020г.; че заявителят е предявил иск в последния ден на срока и че в рамките на същия не е представил пред заповедния съд доказателства за предявяването на иска.

Също така, следва да се съобрази и обстоятелството, че в полученото от заявителя съобщение е било вписано указание за необходимостта да се представят доказателства, че искът е предявен в срок, както и предупреждение, че при неизпълнение съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. 

 Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично, както и издадения изпълнителен лист. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че на първо място доказателствата за предявяване на иска заявителя трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение (не е мислимо и друго) и на второ място, че съдът не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е предявен в едномесечния срок. Само въз основа на представени от заявителя доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение ще може да провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното производство.

След като законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, в случая – за предявяване на иска относно вземането в срок, съдът няма служебното задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалното си задължение.

За да се приеме, че заявителят надлежно е изпълнил указанието на съда и, за да обезпечи сам нормалния ход на производството по установяване на вземането му, същият е следвало не само да подаде исковата молба в срок, но и да удостовери това по делото, по което е била издадена заповедта за изпълнение пак в рамките на същия срок. В случая заявителят, макар да е предявил иска, не е представил своевременно доказателства пред заповедния съд за това, поради което същият ще следва да търпи и неблагоприятните последици от своето бездействие, за които е бил надлежно предупреден, а именно - обезсилване на заповедта за изпълнение, съответно – и на издадения изпълнителен лист.

Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС следва да бъде потвърдено.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че същото е окончателно, съгл. т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №2238 от 08.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №851/23.08.2019г., издадена по ч.гр.д.№1690/2019г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по ч.гр.д.№1690/2019г. по описа на КнРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.