Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
882 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от
29.11.2019 г. на частен съдебен
изпълнител Д.В., рег. № 861,
по изп. д. № 20198610401918,
с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на
взискателя от 230 лева на 200 лева.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева.
Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Иска и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по делото
разноски.
Взискателят по изпълнителното дело Д.Й.Г.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20198610401918 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в
срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
На 18.11.2019 г. по молба на взискателя Д.Й.Г., подадена чрез адв. Т., е образувано процесното изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2018 г., издаден от Софийски градски съд, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 560.41 лева.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми, както и
разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по приложен
договор за правна защита от 14.11.2019 г. С този договор е уговорено възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело и процесуално представителсво по него в размер на 230
лева, като е предвидено така уговореното възнаграждение да се плати в 5-дневен
срок от подписване на договора по банкова сметка ***. Представена е и вносна
бележка от същата дата, че сумата от 230 лева е внесена по посочената в
договора банкова сметка ***.
На 19.11.2019 г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по
изпълнителното дело, в които е включено
и задължение за разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя в размер
на 230 лева. Поканата е получена от
взискателя на 22.11.2019 г., като на 27.11.2019 г. длъжникът внася по сметка на
съдебния изпълнител дължимата по изпълнителното дело сума, посочена в поканата
за доброволно изпълнение.
На 25.11.2019 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя от 230 лева на 200 лева.
С
обжалвания акт ЧСИ отказва
да намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство
- задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника., като длъжникът поже да заяви
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай се касае за процесуално представителство по изпълнително
дело за събиране на присъдени с влязло в сила решение суми, като длъжник по
изпълнителния лист е дружество, чийто едноличен собственик е Столична община,
поради което съдът споделя довода на жалбоподателя, че не е налице правна и/или
фактическа сложност на делото. Извършените от процесуалния представител на
взискателя действия по изпълнителното дело се изразяват в подаването на молбата и възражението срещу
жалбата, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но
същевременно не може да се приеме и че се дължи единствено и само
възнаграждение за подаване на молбата, тъй като възнаграждението изрично е
уговорено и за процесуално представителство по делото. Съдът намира за
неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за адвокатско
възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която
е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално
представителство в случая не са ограничени само до молбата за образуване на
изпълнителното дело и възнаграждението в договора за правна защита и съдействие
изрично е уговорено, както за образуване на изпълнителното дело, така и за
извършване на всякакви необходими действия по него във връзка със събирането на
вземането. Жалбоподателят е страна по
делото, по което е постановено решението, въз основа на което за присъдените
суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същото, като е
имал възможност да изпълни доброволно задължението по осъдителното решение, тъй
като изпълнителното дело е образувано близо година след издаване на изпълнителния лист, т.е. след
влизане на решението в сила. Няма законова разпоредба, която да постановява, че
изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно изпълнение, но
след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за
разноски, респ. до минимален размер на същата. По отношение на искането за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът
намира, че съгласно чл. 10 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1 за образуване на изпълнително дело
- 200 лв.; и по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания – в случая /вземането по изпълнителния лист е 560.41 лева/ 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата. Следователно дължимото на взискателя
възнагаждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 230 лева, в това число
200 лева за образуване на изпълнително дело и 60 лева за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Съдебният изпълнител е определил дължимото адвокатско възнаграждение на
взискателя под този размер, поради което не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера
на заплатеното от
взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство до искания от жалбоподателя размер от 200 лева.
Ето защо постановлението на
ЧСИ, с което е отказано искането за редуциране на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело на
взискателя до сумата от 200 лева е правилно.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 29.11.2019 г. на частен съдебен изпълнител Д.В., рег. № 861, по
изп. д. №
20198610401918, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски
хонорар на взискателя от 230 лева на 200 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.