Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2019
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
двадесети май Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 1659 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н.И.И. против НП № 17-0819-003429 от 16.08.2017г. на Началник
сектор ПП към при ОДМВР - Варна, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на Н.И. е наложено наказание
глоба в размер на 1200 лева .
Жалбата
е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално
легитимирана страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивникът моли отмяна на НП, като оспорва фактическите
констатации на АНО.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, несе явява, представлява се от
адв.Б., който поддържа жалбата и моли намаляване размера на наказанието,
тъй като налагането му в този размер не било обосновано и АНО не изложил
съображения за това.
Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява
и не изразява становище.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
09.12.2015г. в гр.Варна служители на сектор ПП извършили проверка и установили,
че въззивникът Н.И. управлява л.а. с ДК № РР7416ВА, негова собственост, без да
притежава СУМПС. И. бил наказан за същото нещо с НП № 14-0436-000737/10.11.14
г. по описа на Второ РУ-Варна. Видно от
постановлението на РП-Варна, то е било връчено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН и
в хода на ДП не било доказано, че И. е знаел за влизането му в законна сила.
Поради това именно с постановление от
10.07.17 г. РП-Варна е прекратила наказателното производство по ДП № 43/2017 г.
по описа на сектор ПП-Варна. И именно въз основа на постановлението на
прокуратурата било издадено настоящото НП.
На
въззивника са налагани и други наказания по ЗДвП в последните пет години преди
деянието.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените
доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло
материалите по АНП, вкл. АУАН, заповед за компетентност, справка за
нарушител, постановление на ВРП. Доказателствата обосновават фактическата
обстановка, каквато е описана в АУАН и НП. Тя не се оспорва и от
страните.
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Безспорно е установено, че лицето е
управлявало МПС без да притежава валидно свидетелство за управление. Не е
безспорно установено, обаче, че деянието е извършено при условията на
повторност. Обосновавайки извода си за повторност, АНО се е позовал на НП №
14-0436-000737/10.11.14 г. по описа на
Второ РУ-Варна. За това НП прокурорът изрично е приел, че не е доказано И. да е
знаел за влизането му в сила и именно поради този факт, а не по други
съображения, е прекратил наказателното
производство. След като НП се издава въз основа на постановлението за
прекратяване на ДП, то АНО е обвързан с описаните в него фактически положения и
не може да включва нови факти. Още повече, че ако приемем тези факти за осъществени, то деянието следва да
се квалифицира като престъпление. Вярно е, че
за да е налице престъпление, то деянието следва да е умишлено извършено,
а за да е административно нарушение, може да е и непредпазливо такова, но за да са налице и двете форми на вина е
необходимо в интелектуалната сфера на дееца да има съзнание за
съставомерните признаци на нарушението. Извършеното би могло да се
квалифицира като повторно, само ако деецът е съзнавал, че в едногодишен срок от
нарушението срещу него е било влязло в сила НП за същото нещо. В АУАН и НП ,
обаче, АНО не е изложил факти, от които да е видно, че И. е съзнавал този
квалифициращ признак, което е съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита. На следващо
място, АНО е издал НП в нарушение на принципа
„ non bis in idem“, тъй като при същите факти прокурорът се е
произнесъл, че няма престъпление, поради
това, че деецът не е съзнавал, че в едногодишен срок срещу него е влязло в сила
друго НП за същото нещо. Ако приемем, че И. е съзнавал това обстоятелство, то
извършеното би следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 343в ал.1 от НК и АНО не е компетентен да наложи административно наказание за това деяние.
Освен това, не са налице безспорни
доказателства и за това, че е осъществен квалифициращия признак на повторно
нарушение, а именно, че НП е влязло в законна сила. За да е така, би следвало
то да е редовно връчено. Видно от постановлението на прокурора, НП е връчено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. За да
е спазен този ред, следва върху НП да е отбелязано, че лицето не е намерено на
посочения адрес, а новият му адрес е неизвестен и датата на отбелязването се
счита за дата на връчването. В това производство АНО нито е описал такива факти
в НП, нито е ангажирал доказателства за осъществяването им.
Предвид горното, неправилно АНО е наказал
нарушителя за нарушение, извършено при повторност, като с това е нарушил както
материалния , така и процесуалния закон. Няма пречка, обаче, лицето да бъде
наказано по основния състав на административното нарушение по чл.177 ал.1 т.2
пр.1 от ЗДвП. Фактите за това нарушение са описани и в АУАН и в НП, а
последните са издадени и в срок и от компетентни лица.
Изцяло в правомощията на съда е да измени
НП като приложи закон за същото, еднакво, или за по-леко наказуемо нарушение,
поради което съдът намира, че следва да измени НП като за нарушение по чл.150
от ЗДвП, наложи наказанието на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП.
Видно
от справката за нарушител, на въззивника са били налагани и други наказания по
ЗДвП, а и управляваният автомобил е негова собственост, поради което се налага
изводът, че извършеното не е инцидентна проява и следва да бъде отчетено като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство
е също, че променяйки местоживеенето си,
въззивникът сам се е поставил в положението да не може да бъде намерен за
връчване на предходното НП и не би следвало да черпи права от неправомерното си
поведение. Това обосновава наказанието да бъде наложено в максималния размер на
предвиденото в закона. Като намери, че в този си размер глобата би въздействала
предупредително, превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото, съдът определи същата да е в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-0819-003429 от 16.08.2017г. на Началник сектор
ПП към при ОДМВР - Варна, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание
чл.177 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на Н.И. е наложено наказание глоба в
размер на 1200 лева, като на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП му налага
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: