Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. С., 09.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V- ти състав, в открито съдебно заседание на 11.03.2019 г. в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Г.

 

при секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 662 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на М.П.И. срещу Г. фонд.

Ищецът твърди, че на 28.01.2014 г. около 22:55ч. на път ІІІ-822 между с. Ж. и гр. С. е настъпило ПТП, при което е била причинена смъртта на Д.П.И. – негов брат. Сочи, че вина за това ПТП има водачът на л.а. „Сеат” с рег. № С9914НХ – Д.П.Д., който управлявал автомобила с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,62‰. Поддържа, че вината му е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 493/2014г. на ОС- С. и Решение № 280/25.09.2015г. по ВНОХД № 528/2015г. на САС. Ищецът изтъква, че изпитвал силна емоционална привързаност към загиналия и се грижил за отглеждането му. Смъртта на последния го съсипала и не може да преодолее този спомен. Усеща тежко липсата му. Счита, че има право на парично обезщетение за претърпените болки и страдания. Твърди, че, към датата на ПТП, за процесното МПС не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което пасивно легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е Г. ф.. Моли съда да осъди ответника – Г. фонд – да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на брат му в размер на 120000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата, а също и разноските по делото.

В хода на производството ищецът, чрез адв. Д. и адв. Доспевска, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Оспорва отговора на ответника и наведените в него доводи за съпричиняване на вредоносния резултат. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. С него ответникът оспорва предявения иск и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице (респ. неговия баща), за липса на близки и топли отношения между ищеца и починалия, както и за прекомерност на претендираното обезщетение. Прави доказателствени искания. Отправя искане за привличане на трето лице – помагач.

В хода на производството ответникът, чрез юрк. Янев, поддържа подадения отговор и направеното възражение за съпричиняване, като моли съда да отхвърли иска, а - при условията на евентуалност - да отчете съпричиняването на загиналия, както и нормативно определената горна граница на обезщетението по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Настоява, при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, същото да бъде в минимален размер.

С определение от 07.02.2019г., по делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника, а именно – водачът на л.а. „Сеат” с рег. № С9914НХ – Д.П.Д.. Същият възразява срещу иска и моли съда да отхвърли претенцията за заплащане на обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа следното:

От приложените по делото заверени копия от Присъда № 6/24.02.2015г. по НОХД № 493/2014г. по описа на ОС- С., Решение № 280/29.05.2015г. по ВНОХД № 528/2015г. на САС, констативен протокол № 76/07.02.2014г. на РПУ- Ихтиман, и препис- извлечение от акт за смърт (л. 6- 19 от делото), се установява, че Д.П.Д. е бил признат за виновен в това, че на 28.01.2014 г. около 22:50ч. на третокласен път № 822 в участъка на километър 28 + 200м., в района на с. Ж., при управление на л.а. „Сеат”, модел „Ибиза“, с рег. № С9914НХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат от което е била причинена смъртта на Д.П.И..

От намиращото се на л. 22-23 от делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява че Д.П.И. (починал на 28.01.2014г.) и М.П.И. са синове на П.Б.И..

По делото не се твърди и не се доказва, че към момента на настъпване на застрахователното събитие гражданската отговорност на водача на л.а. „Сеат” с рег. № С9914НХ е била застрахована.

Прието е заключение по САТЕ (л. 43-44 от делото), от което се установява, че причината за процесното ПТП е високата скорост на движение на автомобила и рязката употреба на органите за управлението му на мокро и заснежено пътно платно при ляв завой, при което водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила, а последният е излязъл извън пътното платно и се е преобърнал. Според вещото лице, катастрофиралият лек автомобил „Сеат”, модел „Ибиза“ е произведен през 1997г. и няма фабрично монтирана обезопасителна система. Въз основа на наличните данни е направен извод, че такава не е била поставена допълнително.

В открито съдебно заседание на 11.03.2019г. вещото лице е уточнило, че на предпазните колани на всеки автомобил може да се захване седящо столче за деца – дори при липса на система ISOFIX. Конкретно за процесния лек автомобил вещото лице е посочило, че той разполага с четири триточкови предпазни колана и един седящ – тип самолетен – на средното място на задната седалка, за който е можело да се закрепи столче.

Прието е заключение по СМЕ, изготвено по писмени данни (л. 45-46 от делото), от което се установява, че несъвместимите с живота увреждания на Д.П.И. са получени в резултат от свободното движение на тялото му в купето на автомобила, подвластно на инерционните сили от механизма на ПТП. Същите тези инерционни сили са довели до отскачането му назад при счупването на задното стъкло, излизането му през прозореца и падането му на тревната площ. Експертът е направил категоричен извод, че поставянето на специална обезопасителна система за деца (детско столче подходящо за възрастта и обхващащо тялото отзад и отстрани), снабдено със собствени предпазни колани или ползващо тези на автомобила, би предотвратило тежката черепномозъчна травма, осъществена при механизма на процесното ПТП или би я свело до значително по- лека такава без опасност за живота. Същевременно е преценено, че, с оглед възрастта на детето, фиксирането му с фабрично поставените предпазни колани на автомобила не би било ефективно.

Разпитан е свидетелят Д.Б.И. – чичо на ищеца, който заявява, че живее в непосредствена близост до семейството на брат си. Твърди, че последният сам е отглеждал децата си (ищеца и починалия), като за това е ползвал помощта на свидетеля и на бабата на децата по бащина линия. Ищецът също помагал на баща си за отглеждане на брат си. Майка им починала при раждането. Ищецът трудно преживял инцидента и споделял със свидетеля, че му е жал и усеща липсата на починалия си брат. Според свидетеля, бил останал стресиран и още не е преживял загубата.

На л. 20 от делото се открива първа страница от искане на М.П.И. до Г. ф., от текста на което може да се предположи, че касае претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат от смъртта на Д.П.И..

С писмо изх. № 24-01-593.1/07.08.2018г. Г. фонд е уведомил М.И., че следва да представи допълнителна информация.

По делото няма данни за произнасяне по това искане, нито за изплащане на обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493а, ал. 1, вр. ал. 4 от КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ.

За уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Сеат” с рег. № С9914НХ – Д.П.Д., довело до причиняване на смъртта на Д.П.И.; претърпени от ищеца вреди, както и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите; техния размер, както и липса на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „Сеат” с рег. № С9914НХ към момента на застрахователното събитие.

Въз основа на Присъда № 6/24.02.2015г. по НОХД № 493/2014г. по описа на ОС- С. и Решение № 280/29.05.2015г. по ВНОХД № 528/2015г. на САС (обвързващи съда на основание чл. 300 от ГПК), както и констативен протокол № 76/07.02.2014г. на РПУ- Ихтиман, и препис- извлечение от акт за смърт (л. 6- 19 от делото), съдът намира за установени факта на процесното ПТП, смъртта на Д.П.И., вината на Д.П.Д., както и причинната връзка между това ПТП и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед липсата на данни за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Сеат” с рег. № С9914НХ към момента на застрахователното събитие, съдът намира, че имуществена отговорност за претърпените вреди, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство, следва да носи ответникът Г. фонд (арг. от чл. 519, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането).

Спорни между страните са въпросите за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му и размера на обезщетението, както и за наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат.

За да се произнесе по първия от горните въпроси, съдът взе предвид, че разпоредбата на чл. 493а, ал. 3, от КЗ, ограничава кръга на увредените лица към момента на смъртта на дадено лице само до неговия съпруг (или лице, с което починалият е съжителствал на съпружески начала), дете (включително осиновено или отглеждано) и родител (включително осиновител или отглеждащ). Само по изключение, разпоредбата на чл. 493а, ал. 4, от КЗ допуска и други лица да търпят неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, като изключението е обосновано с трайна и дълбока емоционална връзка тези лица с починалия, причиняваща им продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Доказването на такава връзка като предпоставка за прилагане на цитираното изключение, обаче, е в тежест на лицето, което претендира нейното наличие, т.е. в случая – ищецът, за което същият е бил надлежно уведомен с доклада на делото. В тази насока по конкретното дело са ангажирани единствено показанията на св. И., от които се установява, че починалото дете е било отглеждано само от баща си с помощта на близки роднини и на самия ищец. Въз основа на тези показания съдът приема за доказана трайна връзка между ищеца и починалото лице, доколкото същите са братя, нямат други братя и сестри, и са били отглеждани само от баща им, като при това ищецът е помагал за отглеждането на по- малкия си брат.

От друга страна, обаче, събраните доказателства не обосновават извънредна дълбочина на връзката, нито изключителност на претърпените от ищеца болки и страдания. Следва да се има предвид, че по този въпрос свидетелят И. споделя предимно свои мнения и изводи относно отражението на инцидента върху ищеца и претърпения от него стрес, без да сочи конкретни факти от действителността, които му дават основание за такива съждения. Също така, свидетелят възпроизвежда споделеното от самия ищец, че изпитвал чувства на жал и липса. Следователно, в тази част показанията му се основават на изявления на ищеца, съвпадащи с подлежащите на доказване негови твърдения в настоящото производство, поради което доказателствената им стойност е ниска.

С оглед гореизложеното, както и разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания следва да бъде определено в размер на 5000 лв.

Наистина, настоящият съдебен състав е запознат с Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013 година по дело C-277/12 (Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS), както и с Директива 2009/103/ЕО (която кодифицира отменените понастоящем директиви 72/166/ЕИО, Втора директива 84/5/ЕИО, Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета, Директива 2000/26/ ЕО както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.), но те не обуславят възможност за присъждане на обезщетение в по- висок размер, поради следните съображения:

1.     Основният спорен въпрос, разрешен с цитираното решение, е касаел конкуренция, респ. разграничаване, на имуществени и неимуществени вреди, както и колебания относно приложимостта на някои общностни директиви към неимуществените вреди. Разпоредбата на § 96 не е свързана с такъв спорен въпрос, поради което относимостта на цитираното решение на СЕС към приложението й в настоящата хипотеза е поставена под сериозно съмнение. Евентуална негова връзка с тази разпоредба би могла да се обоснове с това, че то разглежда въпрос, свързан с „гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството“, и постановява, че нейният размер не следва да бъде ограничаван под максималната сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Независимо от използваната обобщена формулировка „близки членове на семейството“, следва да се подчертае, че цитираното решение, първо, не я дефинира, второ, е постановено по конкретен казус за неимуществени вреди от смъртта на родители, и, трето, е мотивирано само в контекста на тази конкретна родствена връзка. Поради това и с оглед липсата на легално определение за термина „близки членове на семейството“, настоящият съдебен състав намира, че неговото съдържание следва да се изчерпва с най- близкия кръг увредени  лица по смисъла на чл. 493а, ал. 3 от КЗ (т.е. дете, родител, съпруг или приравнени на тях). Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), обаче, не ограничава размера на обезщетението по отношение на тези най- близки лица, а само по отношение на лица по ал. 4 (какъвто е и настоящият случай). Поради това съдът намира, че тя е приложима към конкретния казус, а цитираното решение на СЕС (независимо от неговата задължителност за всички съдилища и учреждения в Република България - чл. 633 от ГПК) не обосновава обратен извод.

2.     За разлика от регламентите (които имат пряко приложение, задължителни са и следва да се прилагат в своята цялост във всички държави от ЕС без да е необходимо инкорпорирането им във вътрешното законодателство), директивите са законодателни актове, определящи обща цел за всички държави- членки, но те решават сами, по какъв начин да я постигнат. Следователно, директивата няма непосредствено приложение в отношенията между субекти на частното право, а само създава публичноправно задължение за съответната държава да приведе законодателството си в съответствие с нея. Неизпълнението на директива се регулира от общностното право и засяга отношенията между съответната държава и общността (вкл. чрез налагане на санкции за държавата), но то не обуславя автоматична приложимост „по заместване“ на директивата към регулираните от нея частноправни отношения (каквито са предмет на настоящото дело). Такава приложимост не може да се обоснове и с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА, тъй като предметният й обхват е изрично ограничен само до регламентите. Поради това, дори нормативен акт от вътрешното право или отделна негова разпоредба – напр. § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ – да противоречи на директива (или на нейно тълкуване, дадено с решение на СЕС), следва да се прилага именно той, а не директивата.

По тези съображения, съдът намира, че в конкретния случай размерът на обезщетението не може да надхвърля нормативно установения максимум от 5000 лв.

Този размер следва допълнително да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат, възражението в който смисъл съдът намира за доказано поради следните съображения:

  Съгласно заключението на в.л. К., смъртта на Д.П.И. е настъпила в резултат от свободното движение на тялото му в купето на автомобила, което със сигурност би било предотвратено, ако пострадалият е бил надлежно обезопасен.

Съгласно заключението на в.л. М., процесният автомобил е нямал фабрично монтирана обезопасителна система и такава не е била поставена допълнително, въпреки обективно съществуващата възможност за това.

При тези данни, съдът намира, че проявената от бащата на пострадалото лице (пътувал в същия автомобил) небрежност, изразяваща се в непредприемане на необходимите действия за надлежното му обезопасяване въпреки възможността за това, е била решаваща предпоставка, без наличието на която не би настъпил вредоносният резултат. С оглед наличието и на друга такава предпоставка, а именно – действията на водача на л.а. „Сеат”, модел „Ибиза“, с рег. № С9914НХ, съдът определя съпричиняването в размер на 50%.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ищеца за липса на съпричиняване поради това, че пострадалият е бил малолетен и не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и че дължимата грижа е следвало да бъде положена от баща му, който не е ищец по делото.

Съгласно Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, „…не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат“. Това тълкуване ирелевира обективно верния факт, че пострадалият е бил малолетен и не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. невъзможността му за формиране на вина.

Също ирелевантно е, че ищец по делото е братът на починалия, а дължимата грижа е следвало да бъде положена от баща му в качеството на негов родител. От мотивите на цитираното тълкувателно решение следва, че отговорност се носи само за онези вреди, които са в причинна връзка с поведението на виновния водач, но не и за последиците от поведението на увредения или на трети лица. Направен е и изричен извод, че „…при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен.“

С оглед гореизложеното, съдът намира, че при преценка за наличие или липса на съпричиняване е без значение както формирането на вина (от пострадалия или баща му), така и конкретизирането на отговорността на трети лица за настъпване на вредоносния резултат. Достатъчно е да са налице обстоятелства (дори такива с обективен характер), които да изключват (изцяло или частично) отговорността на причинителя на вредата (водача на автомобила), а съответно – и на неговия застраховател или на органа, който по силата на закона дължи обезщетение за тази вреда. Както се обоснова по- горе, такива обстоятелства в случая са налице, поради което дължимото обезщетение следва да бъде намалено до размер от 2500 лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски, пропорционални на уважената част от иска, а именно – адвокатско възнаграждение в размер на 405 лв., което следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвоката на ищеца, представил договор за правна защита и съдействие с отразяване на съответното обстоятелство.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на част от направените по делото разноски (2 х 250 лв.– депозити за експертизи, и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ), пропорционална на отхвърлената част от иска, а именно: 850*((120000-2500)/120000)=832,29лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. фонд с БУЛСТАТ ***, седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на М.П.И. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 2500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Д.П.И. – негов брат, настъпила в резултат от ПТП на 28.01.2014 г. около 22:50ч. на третокласен път № 822 в участъка на километър 28 + 200м. в района на с. Ж., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба (05.11.2018г.) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 493а, ал. 1, вр. ал. 4 от КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.

 ОСЪЖДА Г. фонд с БУЛСТАТ ***, седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на адв. Миряна Доспевска със служебен адрес гр. С., бул. „Кн. А.Д. – К.“ № 5, вх. В, ап. 25, сумата 405 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗА, пропорционално на уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.П.И. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Г. фонд с БУЛСТАТ ***, седалище *** и адрес на управление ***, сумата 832,29лв., представляваща част от направените от ответника разноски, пропорционална на отхвърлената част от иска.

Решението е постановено с участието на Д.П.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника Г. фонд по предявения срещу него иск от М.П.И. с правна квалификация чл. 493а, ал. 1, вр. ал. 4 от КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

Съдия: