РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Кърджали, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Ж. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215100600248 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.
Образувано е по две жалби, едната подадена лично от осъдения Р. АНК.
Б., а другата от служебно назначения му защитник – адв.Л.Б. от АК – К.,
против определение от 03.11.2021 г. постановено по ЧНД № 1056/2021 г. по
описа на К. районен съд. И в двете жалби се твърди, че съдебният акт е
неправилен в частта му, с която е постановено на основание чл.24 от НК
увеличение на определеното общо наказание „лишаване от свобода” с 2
години или с ½. В определението на съда нямало убедителни мотиви за
приложението на тази законова възможност. Не било съобразено, че
осъденият Б. е млад човек и има три деца, като той бил признал вината си и
съжалявал за извършените престъпления. Твърди се, че с оглед
характеристичните данни за него, той би могъл да се поправи и превъзпита и
с налагането на по-малък срок наказание „лишаване от свобода”. Молят да се
отмени увеличението на определеното общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 4 години с ½ или с 2 години „лишаване от свобода”.
1
Алтернативно се иска, ако се приеме, че определеното общо наказание следва
да се увеличи, то да не бъде с 2 години, а с по-малък срок.
В съдебно заседание жалбодателят Р.Б. участва пряко и виртуално от
разстояние, чрез електронна видеовръзка от помещение в Затвора- П. и чрез
служебно назначения му защитник – адв.Б., като поддържат жалбите по
изложените в тях съображения. Молят да не се увеличава определеното на Б.
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. Ако съдът
приеме, че следва да бъде приложен този текст, молят да му бъде наложен за
срок по-малък от две години към определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ от 4 години.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита жалбите за
неоснователни. Районният съд бил изложил убедителни и произтичащи от
доказателствата съображения – фактически и правни, както за определяне на
общо най-тежко наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“, така
и за увеличаване на това общо наказание на основание чл.24 от НК. Счита, че
доводите на съда, за да постанови увеличение на общото наказание са
правилни и законосъобразни, поради което моли да се потвърди
определението на Районен съд – К.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1,
във вр. с чл. 314 и сл. от НПК, съобрази следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, от страни имащи
интерес от обжалване, т.е., същите са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
ЧНД № 1056/2021 г. по описа на К. районен съд е било образувано по
предложение на прокурор от РП- К., с което е поискано да се извърши
групиране на наложените на Р. АНК. Б. от гр.А., обл.П. наказания по влезлите
в сила присъди по НОХД № 664/2020 г. по описа на РС – А., по НОХД №
150/2021 г. по описа на ОС – П. и по НОХД № 232/2021 г. по описа на РС - К.
и на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК да му се определи едно
общо наказание, а именно – „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което
да изтърпи при първоначален „строг” режим на основание чл.57, т.2 б.”б” от
ЗИНЗС. Поискано е също след определяне на общото наказание, същото на
основание чл.24 от НК да се увеличи с 2 години или с 1/2 част, което да
2
изтърпи при първоначален „строг” режим.
След преценка на събраните по делото доказателства по отношение на
осъденият Р. АНК. Б., районният съд е приел, че са налице условията на чл.25
вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на посочените в предложението на РП- К.
присъди, както следва: по НОХД № 664/2020г. по описа на Районен съд- А. за
извършено на 27.04.2020г. престъпление и влязла в сила присъда на
22.02.2021г.; по НОХД № 150/ 2021г. на Районен съд- П. за извършено деяние
на 18.06.2020г. и влязла в сила присъда на 08.03.2021г.; по НОХД № 232/
2021г. на Районен съд- К. за извършено деяние в периода 17-18.05.2020г. и
влязла в сила присъда на 13.05.2021г. Прието е, че деянията и по трите дела
са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях и
е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях- „лишаване
от свобода” за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. Първоинстанционният съд е посочил, че предвид богатото
съдебно минало и извършването на еднородни по вид престъпления против
собствеността на граждани и по- точно измами, което прави осъденото лице
човек с утвърдени престъпни навици, тъй като от всичките 14 броя
осъждания, то 13 от тях са измами по основния или квалифицирания състав,
то следва да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК, за да може осъденият
да бъде отделен от обществото, за да има време да преосмисли поведението
си и в бъдеще да не допуска такива деяния. По тези съображения
определеното общо наказание е увеличено с ½ или с 2 години „лишаване от
свобода“, поради което осъденото лице Р.Б. следвало да изтърпи 6 години
„лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. Районният съд е
посочил, че не следва да се обсъждат другите присъди извън допуснатата
кумулация, тъй като наложените наказания по тях са изтърпени.
При така установеното по делото от фактическа страна, настоящата
инстанция намира жалбите за неоснователни.
Постановеното определение е законосъобразно, правилно и обосновано.
По същество по делото няма спор относно наличието на предпоставките за
определяне на общо наказание по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК за следните осъждания: по НОХД № 664/2020г. по описа на Районен
съд- А. за извършено на 27.04.2020г. престъпление и влязла в сила присъда на
22.02.2021г., по което е осъден на наказание 2 години и 6 месеца „лишаване
3
от свобода“; по НОХД № 150/ 2021г. на Районен съд- П. за извършено деяние
на 18.06.2020г. и влязла в сила присъда на 08.03.2021г., по което е осъден на
наказание 2 години „лишаване от свобода“; и по НОХД № 232/ 2021г. на
Районен съд- К. за извършено деяние в периода 17-18.05.2020г. и влязла в
сила присъда на 13.05.2021г., по което е осъден на наказание 4 години
„лишаване от свобода“. Следва да се посочи, че първоинстанционния съд се е
ограничил да посочи, че не следва да се занимава с останалите присъди извън
допуснатата кумулация, тъй като наложените наказания по тях били
изтърпени. Това, че присъдите са изтърпени не е достатъчно, за да се приеме,
че същите не следва да се обсъдят и да се преценят всички – тези по
предложението и останалите, извън посочените в предложението, влезли в
сила присъди на осъдения Р.Б. за наличие на предпоставките по чл.25, във вр.
с чл.23 от НК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че по
отношение на останалите осъждания на Б. не са налице предпоставките за
групиране с разглежданите три осъждания по цитираните присъди, тъй като
последното осъждане, преди процесните три осъждания, е по присъда по
НОХД № 5238/2013 г. по описа на РС – П., в сила 16.04.2014 г. (изтърпяно на
06.03.2020г.), а деянията по разглежданите осъждания по НОХД № 664/2020
г. по описа на РС – А., по НОХД № 150/2021 г. по описа на ОС – П. и по
НОХД № 232/2021 г. по описа на РС - К., са извършени след последно
цитираната дата, а именно - на 27.04.2020 г., на 18.06.2020 г. и на 17-
18.05.2020 г., което изключва кумулирането им с предходните осъждания.
Останалите описани в справката за съдимост множество осъждания, са по
влезли в сила присъди в периода 2004г.-2014 г., като съответно по тях са били
определени съвкупности в най-благоприятното за осъдения съчетание и
същите са изтърпени. Или, останалите осъждания на Р.Б. не могат да се
кумулират с разглежданите три, тъй като не са в съвкупност с тях по смисъла
на чл.23-25 от НК. По всички, освен разгледаните от РС- К. три присъди е
направена преценка и с влязли в сила определения са определени общи
наказания по възможните съвкупности, поради което по отношение на тях
въпросът за определяне на общо наказание не може да бъде пререшаван.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че в настоящият
случай, макар К. районен съд да не е обсъждал множеството присъди, влезли
в сила преди трите разглеждани в настоящото производство, не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, нито е постановил
4
неправилно определение, поради нарушение на материалния закон.
С оглед изложеното, крайния извод на първоинстанционния съд по
отношение на осъжданията на Р.А. Б. по НОХД № 664/2020 г. по описа на РС
– А., по НОХД № 150/2021 г. по описа на ОС – П. и по НОХД № 232/2021 г.
по описа на РС - К., не се променя, поради което и постановеното от него
определение касаещо трите присъди се явява правилно и законосъобразно.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно приложението на чл.24, ал.1 от НК, с което
определеното общо наказание “лишаване от свобода” е увеличено с 1/2 или с
2 години, предвид обстоятелството, че наложените наказания и по трите
присъди са от едни и същи вид, като в едната от присъдите се касае за
продължавано престъпление, в което са включени четири деяния (по НОХД
№ 232/2021 г. по описа на РС – К.), всички са извършени в условията на
опасен рецидив, както и предвид предходните многократни осъждания на Б.,
болшинството на наказание „лишаване от свобода” изтърпени ефективно при
това в немалък размер, които явно не са изиграли своята превъзпитателна и
възпираща роля спрямо него. Не без значение е и обстоятелството, че след
по-малко от 2 месеца от изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ –
Б. е бил освободен от затвора на 06.03.2020 г., той се е върнал към
престъпните си навици и на 27.04.2020г. е извършил престъплението по
НОХД № 664/2020г. на РС – А., съответно на 17-18.05.2020 г. и на 18.06.2020
г. деянията по другите две наказателни дела, което безспорно прави
осъденото лице човек с утвърдени престъпни навици. С оглед изложеното
увеличението на наказанието с 2 години „лишаване от свобода” се явява
напълно справедливо с оглед съдебното минало на осъдения, а именно
демонстрираната престъпна упоритост и явна липса на нагласа и желание да
се поправи и превъзпита.
В обобщение, следва отново да се повтори, че от данните по делото се
установява, че осъденият Р.Б. е личност с изразени и утвърдени престъпни
навици, с изградена дългогодишна криминогенна нагласа и е показал на
практика, че престоят му в затворническо заведение по никакъв начин не го е
мотивирал и възпрял да не извършва други престъпления. Настоящата
инстанция намира, че с оглед значителната престъпна дейност на осъдения Б.
и извършването от него на множество престъпления, именно по този начин –
5
с увеличението на определеното общо наказание, ще бъдат постигнати целите
на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед
изложеното, се явяват неоснователни доводите на осъдения Р.Б. и неговият
защитник, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание пред
настоящата инстанция.
Въззивният съд при проверка правилността на обжалвания акт,
съобрази, че когато се групират наложени наказания от един и същи вид - в
случая лишаване от свобода, съдът може да увеличи определеното общо най-
тежко наказание, като законът не позволява увеличеното наказание да е с
повече от една втора, да надминава сбора от отделните наказания, както и
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. По делото
съдът се е съобразил с тези изисквания на чл.24 от НК, изложил е
съображения в подкрепа на решението си за увеличаване размера на
наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо основание
за отмяна на постановеното определение. Предвид описаното въззивната
жалба, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, се явява
неоснователна.
Правилно е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
увеличеното наказание, на основание чл.57 ал.1 т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсва основание за отмяна или
намаляване на размера на увеличението по чл.24 от НК на определеното на
осъдения Р. АНК. Б. общо наказание „лишаване от свобода”, т.е.
определеното общо наказание „лишаване от свобода”, което да изтърпи Б.
следва да е в размер именно на 6 години /заедно с увеличението по чл.24 от
НК/. Или, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е
правилно – обосновано и законосообразно, поради което следва същото да
бъде потвърдено.
Ето защо, и на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 242/03.11.2021 г. постановено по ЧНД №
1056/2021 г. по описа на К. районен съд.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7