№ 56
гр. М., общ. М., обл. В., 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря Е.Г.Й.
като разгледа докладваното от Анелия Д.а Административно наказателно
дело № 20231450200126 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
6095372/13.03.2022 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя К. Д. С.
от гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в
размер на 600 /ШЕСТСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с
чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.4, вр.чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
К. Д. С. от гр.С., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 6095372/13.03.2022 год. на ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява. С депозираната по делото жалба се оспорва правилността и
законосъобразността на обжалвания Електронен фиш и се иска неговата
отмяна. Излагат се съображения в тази насока, които ще бъдат обект на
анализ в по-долните абзаци.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
На 13.03.2022 год. в 16:41 часа в област В., община М., на ПП І-1 /Е-
79/, км.159+000 /разклон с.М./, извън населено място, с посока на движение
към гр.М., техническо средство – стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM
S1” с фабричен № 120сс8b заснело МПС “К.С.”, вид лек автомобил, с рег.№
****, със скорост от 128 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е
спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в
автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се
с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен №
120сс8b към автоматизираната система за управление на
административнонаказателната дейност също се извършва автоматично,
посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като
стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само
разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно
2
служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването
на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на ползвателя
на автомобила, в случая това е „жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 6095372/13.03.2022 год., Снимка №
120СС8В/0003826 от 13.03.2022 г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на Български Институт по
метрология гр.С., Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на
вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за
собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ****, копие на
Протокол от проверка № 80-СГ-ИСИС от 12.11.2021 г., Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№
967р-1301 от 14.03.2022 г., снимка за временно монтиране на ATCC „ARH
CAM S1” № 120СС8В/0003826 касателно 13.03.2022 г., Декларация за
предоставяне на информация, във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от
ЗДвП от 31.03.2022 г., Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5692397 от 13.03.2022 г., ксерокопие от Свидетелство за управление на МПС
на името на А.В.И., Пълномощно от К. Й.Т., Декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от 17.06.2022
г., Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5771709 от 13.03.2022 г.,
ксерокопие от Свидетелство за управление на МПС на името на К. Д. С.,
извадка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, относно актуалното състояние към 13.03.2022 г. на „Й.З.“
АД, със седалище и адрес на управление гр.С. и Справка от Началника на
Сектор „ПП“ гр.В. под вх.№ 1982 от 18.05.2023 г.
По делото няма данни кога е връчен атакувания Електронен фиш на
жалбоподателя. Жалбата е входирана пред ответника на 11.04.2023 год.
Съдебният състав е задължил страните по делото да представят доказателство
в насока кога е връчен Електронния фиш, като в тази насока е Справка от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№
967000-6992/17.05.2023 год. От посочената справка съдебния състав е
уведомен от ответника по делото, че няма доказателства, удостоверяващи
връчването на обжалвания Електронен фиш, като считат, че същият не е
3
влязъл в законна сила и е обжалван в законоустановения 14-дневен срок. В
тази насока нямат възражения, относно даване ход на делото.
Съдебният състав приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Изложената
до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както
и приложения снимков материал от заснет клип № 120СС8В/0003826
касателно 13.03.2022 г., с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с
фабричен № 120СС8В. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189
ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по
съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в
извън населено място за превишаване от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с
глоба 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 4033003, като в тази насока на основание чл.182 ал.4, вр. с чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП на нарушителя е наложено наказание глоба от 600 лева.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
4
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи,
че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11,
да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа,
както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки
чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-
напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател
на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис
на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от
значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се
на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват
неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика
относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията
на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в
нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен
орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното,
тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено,
5
че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е
наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това
средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя,
насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия
фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен
това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление,
за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на
нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4
ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията
контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ.
издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от
жалбоподателя тълкуване на закона.
От материално правна страна, от анализа на доказателствените
източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и
недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния
фиш, а именно, че на посочената в него дата – 13.03.2022 г. в 16:41 часа, с
техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120СС8В, било
заснето движение на лек автомобил марка “К.С.” с рег.№ **** със скорост от
128 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90
км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 38
км/ч.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване
на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е
отразено, че същото е извършено на км.159+000 /разклон с.М./ – извън
населено място с посока на движение към гр.М., но следва да се отбележи, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно
възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета
на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата
на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед
на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
6
предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява
приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при
обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е
възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено
такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се
явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в
електронния фиш място на нарушението.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената
скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в
хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР
В. е представил Протокол под № 80-СГ-ИСИС/12.11.2021 г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“, от която се установява, че
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с
фабричен № 120СС8В е преминала успешно, за която е издаден посочения
протокол, като периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една
година. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява, че срока
на валидност на преносимата система за контрол на скоростта на моторни-
превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване на
удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че
на 13.03.2022 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч
нарушителя е реализирал превишение на скоростта.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика
от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на
нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по
пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението
се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство.
Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и
7
регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от
което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не
прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за
видеоконтрол и мобилно такова. Предвид това незаконосъобразен се явява
изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното
техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се
ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от
изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до
издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на
нарушението с техническо средство. Логическото тълкуване води именно до
този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното,
да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява
заснетото МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на
жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където
освен, че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и
предварителни обозначения за съществуването им със съответни знаци или
табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение по
пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в
ЗДвП предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват
контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен състав приема,
че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.
Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. След като е електронно
изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се
стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата.
Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в
8
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не
препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид
това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е
достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото
няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в
момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и
самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може
да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода,
че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на
факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90
км/ч, установена – 128 км/ч и превишение на разрешената скорост с 38 км/ч,
настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се
твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била
налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да
се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на
приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение
на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо
средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че
това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост,
което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената
скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до
преквалификация на деянието и на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост
автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е преминало
изискуемата проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
9
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но
изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност,
изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта
на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от
оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за
контрол на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не
наблюдава установяването на нарушения от него. Същият само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа и охранява безспорно
техническото средство. Задължение на служителя е да документира с
дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо средство
и в тази насока е приложената снимка на л.13 от делото. На л.8 от делото е
приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет процесния
автомобила и че в четирите края на снимката има маркери. Видно от
представените по делото заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология
и приложението към удостоверението, преносимата система ARH CAM S1 е
мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
10
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни-превозни средства само
в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен
автомобил в стационарно положение /режим на устройството/. Принципът на
работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе
стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите
превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към
посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на
изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на
изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. При
прилагането на това правило и видно от така приложения снимков материал
на л.8, при пресичането на четирите маркера в средата е конкретизирано, че в
16:41 часа на 13.03.2022 г. е регистрирано нарушение от МПС с рег.№ ****,
което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това действие от
страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на
т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези,
които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на
участък от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с
такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може
да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство
за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка
намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането
на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат
контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също
нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и
инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна
от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен
фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след
11
като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се
материализира информацията на хартиен носител. Наред с това и отново
предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в
няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри.
Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по
предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски
координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера
на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на
показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в
електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе
параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил,
разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи,
че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.В., работещ със системата за контрол Протокол за използване на
стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение тип ARH CAM S1 от 13.03.2022 г. по чл.10 от посочената Наредба,
в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за
контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете,
заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен,
посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за
измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било
позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът
приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на
нормативно поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013
год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със
стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на
12
скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на
Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на
ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в
тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е
налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като
видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите,
в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на
контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по
делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било със
стационарно преносим уред временно разположено в контролирания участък
от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за
нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък
не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било
необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 13.03.2022
г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително
обозначаване вече не е необходимо.
Настоящият съдебен състав намира, че атакувания Електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:
На първо място съдебния състав намира за основателно да посочи
хронологията на събраните по делото доказателства в тази насока. От
събраните писмени доказателства се установява, че извършеното нарушение
за скорост е на МПС „К.С.“, вид лек автомобил, с рег.№ ****. Видно от
приложената по делото Справка за собственост на превозното средство
същото е със собственик Б.Л. АД гр.С. и ползвател „Й.З.“ АД, със седалище и
13
адрес на управление гр.С., което видно от представената по делото извадка от
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
към момента на извършване на деянието се е представлявало от К.Е.К..
Административнонаказващият орган за констатираното нарушение на
13.03.2022 г. е издал Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5692397
на К.Е.К. – представител на „Й.З.“ АД гр.С.. Същият с Декларация от
31.03.2022 г. за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбите на
чл.189 ал.5 от ЗДвП е декларирал, че на 13.03.2022 г. процесното МПС е
предоставено за ползване на А.В.И. от гр.С.. Към Декларацията е приложено
заверено копие от Свидетелството за управление на МПС. Посоченият
Електронен фиш е анулиран и е преиздаден нов Електронен фиш серия К №
5771709 от 13.03.2022 г. на лицето А.В.И.. Същият отново се е възползвал и с
Декларация от 17.06.2022 г. за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП е декларирал, че на 13.03.2022 г.
процесното МПС е предоставено за ползване на К. Д. С.. И този Електронен
фиш е анулиран и преиздаден нов Електронен фиш, а именно атакувания
серия К № 6095372 от 13.03.2022 г., издаден на името на жалбоподателя К. Д.
С..
Както беше отбелязано по-горе, към датата на констатиране на
нарушението, собственик на лекия автомобил, с който е било извършено
нарушението за скорост е било трето лице, а не жалбоподателят.
Систематичният анализ на разпоредбите на чл.189 ал.4 и 5 от ЗДвП изключва
възможността електронният фиш априорно да бъде издаден на ползвател и
именно поради това, в чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП е предвидено, че „В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението…“.
Да се приеме обратната теза – а именно, че по преценка на издаващия
Електронен фиш служител е допустимо санкционният акт да бъде издаден на
всяко трето лице, различно от регистрирания собственик, би означавало
дейността по издаване на Електронен фиш да бъде подчинена на субективни
преценки, каквито по правило при нея са недопустими /по аргумент от чл.189
ал.4 изр.1 ЗДвП/ и в този смисъл – подобен подход създава не само правна
несигурност, но и противоречи на духа на Закона. Придържането към подобна
теза, впрочем обезсмисля и цитираната по–горе разпоредба на чл.189 ал.5
14
изр.2 ЗДвП, която дава възможност единствено на регистрирания собственик
да посочи данните на лице, за което счита, че е извършител на нарушението,
т.е. – ползвател по смисъла на чл.188 ал.1 ЗДвП.
В съответствие с тези доводи Съдът приема, че обжалваният
Електронен фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/
административнонаказателноотговорно в настоящия случай. При положение,
че регистриран собственик на процесното МПС е юридическото лице „Б.Л.“
АД. В този случай, съобразно чл.188 ал.2 ЗДвП, Електронният фиш е
следвало да бъде издаден на името на неговия законен представител, който, на
свой ред е имал правото да предприеме оспорване на авторството на
административното нарушение по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП. Тъй като това не
е сторено, а вместо това директно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ползвателя „Й.З.“ АД, което
не е пречка, но впоследствие този ползвател се е възползвал от разпоредбата
на чл.189 ал.5 от ЗДвП и е посочил трето лице, което е ползвало процесното
МПС. Това трето лице също се е възползвало от разпоредбата на чл.189 ал.5
от ЗДвП и е посочило на свой ред трето лице, на което е издаден атакувания
Електронен фиш, който се явява неправилен и като такъв, следва да бъде
отменен. Отново следва да се подчертае, че процесния Електронен фиш не е
издаден на неговия собственик, а на ползвателя му. Този ползвател се е
възползвал от хипотезата на чл.189 ал.5 от ЗДвП и издадения на ползвателя
Електронен фиш е анулиран. Издаден е втори Електронен фиш на лицето,
посочено в Декларацията на ползвателя, като този втори фиш също е
анулиран. Последвало е издаването на трети Електронен фиш, а именно на
жалбоподателя. Тук е мястото да се отбележи, че хипотезата на чл.189 ал.5 от
ЗДвП е приложена незаконосъобразно и то многократно, което е
недопустимо. В специалния ред за налагане на санкция, чрез Електронен фиш
не е предвидена възможност за посочване на втори, трети и четвърти
ползвател на автомобила. Административнонаказващият орган не е приложил
правилно закона и е разширил неправомерно многократно приложното поле
на разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП и е издал един незаконосъобразен акт.
В тази насока е и константната съдебна практика на Административен съд
гр.В., отразена в Решение № 408/25.11.2021 г. по КАНД № 554/2021 г., както
и Решение № 396/18.11.2021 г. по КАНД № 381/2021 г. Тук е мястото отново
да се акцентира, че собственик на МПС-то е лизингова компания. Съгласно
15
чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на МПС-то. Разпоредбата на чл.189 ал.5
от ЗДвП сочи, че на лицето по чл.188 ал.2 от ЗДвП се изпраща Електронен
фиш и на това лице, посочено в Декларацията се издава Електронен фиш. В
случая няма данни на собственика на МПС-то да е издаван Електронен фиш и
той да е подавал декларация, а само на трима ползватели, като първите два
Електронни фиша са анулирани, а третият е обжалван пред Районен съд гр.М..
Категорично административнонаказващия орган е приложил
незаконосъобразно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, тъй като в
специалния ред за налагане на санкция, чрез Електронен фиш не е предвидена
възможност за посочване на втори и трети ползвател на автомобила от
ползвателя, а само на един ползвател, посочен от собственика му. Ето защо
категорично атакувания Електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като
административнонаказващия орган не е приложил правилно закона.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д
т.4 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 6095372/13.03.2022 год. на ОД на МВР гр.В..
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което
съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
16