МОТИВИ към присъда № 416/ 28.09.2015
г. постановена по НОХД № 122/2015 г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия П.Л.М.
е за това, че на
17/18.10.2013 г. в землището на с. Краново, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, в
района между 466 и 467 гранична пирамида от държавната граница с РРумъния, като
извършител, в съучастие със С.Х.С. ***, участвал като помагач, е превел през
границата на страната, от РБългария в РРумъния две лица, които не са български
граждани – Н.М.К., роден на *** г. в Иран и А.Х.К., роден на *** г. в Иран, без
документи за самоличност, без разрешение на надлежните органи на властта –
престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК
и срещу подсъдимия С.Х.С., за това, че на 17/18.10.2013 г. в землището на с.
Краново, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, в района между 466 и 467 гранична
пирамида от държавната граница с РРумъния, като помагач, в съучастие с П.Л.М.,
участвал като извършител, умишлено е улеснил извършването на престъпление – да
бъдат преведени през границата на страната, от РБългария в РРумъния две лица,
които не са български граждани– Н.М.К., роден на *** г. в Иран и А.Х.К., роден
на *** г. в Иран, без документи за самоличност, без разрешение на надлежните
органи на властта – престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
. Подсъдимите не се признават за виновни,
като подсъдимия С.Х.С. дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Защитата моли за постановяване на
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвиненията повдигнати на двамата
подсъдими.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано.
Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни, като наложи на всеки един
от тях наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 години, при първоначален
строг режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 2 000 лв.
Разградският районен съд, като
прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимите, които към инкриминирания
в обвинението период живеели в гр. Разград, се познават. Подсъдимият С. от своя
страна познавал св. Й.С., който по същото време, работел като таксиметров
шофьор в града, ползвайки лек автомобил обозначен и регистриран, като
таксиметров такъв - “Дачия логан”
с рег. № ****.
На 17.10.2013 г., подсъдимият С. се
свързал със св. С., като му заявил, че иска да ползва услугите му като таксиметров
шофьор, като за курса щяло да му бъде добре платено. Двамата се договорили да
се срещнат същия ден на автогарата в града.
Причина да се свърже със свидетеля,
било обстоятелството, че подс. С., бил поел
ангажимент срещу залащане да преведе през границата
на страната свидетелите Н.М.К.
и А.Х.К. – ирански граждани, които били преминали нелегално границата между
РТурция и РБългария, с намерение по същия начин да преминат и през границата на
страната с РРумъния. За да изпълни възложеното, освен със св. С., по – рано на
17.10.2013 г. С. се бил свързал с другия подсъдим – П. М.. Договорката между
двамата била М. да преведе иранските граждани през границата, а С. да организира придвижването и осигури транспорт до там.
На същия ден – 17.10.2013 г.,
свидетелите Н. К. и А. К., пристигнали с автобус в гр. Разград малко след 17,00
ч. Там ги чакали двамата подсъдими и св. С., както и неустановено в хода на досъдебното производство лице, което участвало в
организацията по тяхното превеждане през границата на страната. Двамата ирански
граждани, оставили багажа си в посочения от последното таксиметровия автомобил
на св. С., след което се качили в колата. В същата се качили и подсъдимите М. и
С., след като на последния било платено за организацията и превоза от
непознатото лице, и петтимата потеглили. Маршрутът се
определял от подсъдимия С., който казал на св. С. да кара към гр. Добрич. На
зададен въпрос от свидетеля С. по време на пътуването, дали двамата чужденци,
които не говорели български и знаели малко турски думи, притежават редовни
документи подс. С. отговорил уклончиво, че имат
някакви.
Около
19,15 ч., подсъдимите и свидетелите стигнали до бензиностанция “Лукойл” Б-61, находяща се на
входа на гр. Добрич/на изхода за гр. Варна/, където заредили автомобил с
гориво, платено от подс. С., с парите получени за
превеждането на чужденците през границата. На посочената бензиностанция, автомобила
със свидетелите и подсъдимите престоял до около 22,20 ч. Това станало по
указания на подс.
С., който изчаквал времето да напредне, за да бъде пресечена границата в час от
денонощието, в който преминаването трудно би могло да бъде установено от
граничните власти. След тръгването от бензиностанцията, С. указал на С. ***. До
посоченото населено място, петимата пристигнали около 24,00 ч. Там
таксиметровия автомобил спрял, отново по указания на С. в края на селищото, където слезли двамата подсъдими и двамата ирански
граждани. Багажа на последните останал в колата по настояване на подс. С., който им обяснил че ще си го получат в Румъния, а
самите те се отправили пеша към границата, водени от подс.
М..
От своя страна С. следвало да премине в
Румъния с таксиметровия автомобил, след което да вземе чакащите го в района
около границата ирански граждани и да ги транспортира до указано му
предварително друго място в съседната държава, изпълнявайки по този начин
уговорката за превеждането им, както и да вземе обратно в РБългария
подсъдимия М.. С него С. следвало да държи телефонна връзка, за точното място и
време на срещата в Румъния. След като иранските граждани и М. тръгнали, С. се
качил в автомобила на св. С. и му казал да кара към гр. Добрич. След
приближаването им до населеното място, подсъдимият казал на свидетеля да спре,
с намерение да изчака там обаждането на М..
Междувременно от своя страна, последният
повел двамата ирански граждани към държавната граница с РРумъния.
Преминавайки пеш, разстоянието от черния път край населеното място, където били
оставени от таксиметровия автомобил на св. С. до границата, тримата я пресекли
в района между 466 и 467 гранична пирамида. На румънска територия, М. и
свидетелите продължили да вървят, в посока към мястото, където трябвало да се
срещнат с другия подсъдим. След като се разделили, М. и С. поддържали телефонна
връзка помежду си. За уговорената среща в Румъния, последния и свидетеля С.,
пресекли границата на страната на ГКПП Кардам шосе, в
6,43 на 18.10.2013 г. Междувременно, батерията на телефонния апарат на подс. М. се изтощила и за да държи връзка със С., той взел
телефона на св. Н. К., м. “Нокиа”, модел 1209 с IMEI *****. Опитите на
двамата подсъдими да уточнят мястото, на което се намират М. и иранските
граждани, останали безрезултатни независимо от проведените от тях телефонни
разговори в този смисъл. Ето защо, М. изоставил
иранските граждани на територията на РРумъния и отново пресякъл пеш границата с РБългария. От своя страна, С., който пътувал със св. С.,
към първоначално договореното място на срещата – по пътя към гр. Констанца, след като разбрал, че такава няма да се състои,
накарал свидетеля да спре и изхвърлил от багажника на колата, багажа на двамата
свидетели в гориста местност, в близост до румънското селище Йон Корвин. Около 11 ч. на 18.10.2013 г., подсъдимия и св. С.,
влезли с таксиметровия автомобил на последния през ГКПП гр. Силистра, на
територията на РБългария.
Същия ден, сутринта, двамата ирански
граждани, били задържани от румънските гранични власти на територията на РРумъния, в близост до района на с. Краново,
за което уведомили служителите на ГПУ Силистра.
На 19.10.2013 г., гранични служители на РРумъния и РБългария провели
съвместен оглед за установяване на мястото, където иранските граждани са
преминали границата между двете държави. При същия, свидетелите Н. К. и А. К.,
посочили такова в землището на с. Караново, общ. Кайнарджа, обл. Силистра,
локализирано между 466 и 467 гранична пирамида.
По – късно същия ден, при проведена
среща, свидетелите Н.К. и А. К., били предадени по административен ред на
граничните власти на РБългария.
На 25.10.2013 г., на служители на ГПУ
Силистра, били предадени откритите на
територията на РРумъния, чанти и раница, с намиращите
се в тях лични вещи на иранските граждани. Посочените вещи, били предадени на
последните с постановление на прокурор от РП Силистра, където първоначално било
образувано настоящото досъдебно производство.
Съдът намира за установена
горната фактическа остановка въз основа на дадените в
хода на съдебното следствие показания на свидетелите Н., Д., Д., Т., С., прочетените по реда на чл. 281 от НПК
показания на свидетелите Н. К. и А. К., както и въз основа на останалия
доказателствен материал по делото – протокол за предеване
– приемане на лица/т.1 л.12/, справка за пътувания на лица български
граждани/т.1 л.13/, протоколи за разпознаване на лица с приложени към тях
фотоалбуми/т.1 л.37-39 , 43-45, 108-110, 111-113/, протокол за доброволно
предаване, постановление за връщане на веществени доказателства/т.1, л.133/,
протокол за предаване – приемане на вещи
и предмети/т.1 л.134/разписки за връщане на вещи/т.1, л.137,138/, заповед за
принудително отвеждане на чужденец до границите на РБългария/т.1,
л.151 и 153, справки от мобилни оператори/т.2, л.28-29, л.34-36/, както и
възпроизведената на хартиен носител информация, съдържаща се в предоставен от “Космо България Мобайл” ЕАД –
София, магнитен носител в протокол за изготвяне на веществени доказателствени
средства/т.2 л.68-103/, установяващи активна комуникация между мобилните карти
регистрирани на имената на двамата подсъдими през инкриминирания период,
иззетия като веществено доказателство м. “Нокиа”, модел 1209 с IMEI ******, ведно със
СИМ карта на “Глобул” с № ******* предадени от
подсъдимия П. М. в хода на досъдебното производство,
приобщени като веществени доказателства по делото, в съдържанието на която
карта изготвения протокол /т.2, л.56-58/ установява записи на арабаски език. В подкрепа истинността на доказателствените
източници е и заключението по назначената в хода на досъдебното
производство видео-техническа експертиза/т.2 л.115-130/ на вещественото
доказателство – видеоптичен диск, съдържащ записи от
охранителна камера на бензиностанция “Лукойл Б-61”
гр. Добрич. Според заключението по същата, на видеозаписите се установява л.а.
“Дачия Логан”, жълт на
цвят, такси, с рег. № ****** и пътуващи в него 5 лица
от мъжки пол. Обсъдени пооотделно
и в тяхната съвкупност посочените доказателствени материали установяват
изложената по – горе фактическа обстановка.
Протоколите за изготвяне на ВДС, при
използване на СРС, находящи се в т.ІV от ДП, следва да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото, тъй като няма данни, СРС да са използвани за нуждите на
разследването по досъдебното производство приключило
с внасяне на настоящия обвинителния акт срещу двамата подсъдими.
По отношение обясненията на подсъдимия С..
Според същите, дадени в хода на съдебното производство, той действително е поел
ангажимент към допуснатия в хода на съдебното следствие, свидетел Р. спрямо
иранските граждани. Този ангажимент обаче бил, не да преведе двамата през
границата на страната, а да ги “разкара” от град Разград. Истинността на твърдяното от подсъдимия се опровергава от останалия събран
в хода на делото доказателствен материал. Тези твърдения не обясняват безспорно
установения факт, че свидетелите Н. К. и А. К. са преминали границата на РБългария с РРумъния. Последно
посоченото обстоятелство не би могло да се дължи на случайност. То е резултат
от целенасочените действия на двамата подсъдими в тази насока. Дали свидетелят С.
има причастност към задружната престъпнна
дейност на С. и М., съдът не е длъжен да преценява, поради липса на повдигнато
подобно обвинение, наличието на достатъчно доказателства за каквото е въпрос на
преценка на органите на досъдебното производство и
прокурора. Освен това, соченото е ирелевантно за съставомерността на действията на самия С.. Твърдението
обаче, че преминаването на подсъдимия и свидетеля, с управлявания от последния
автомобил на територията на РРумъния е целяло, не
повторна среща с иранските граждани и подс. М., а е
станало по инициатива на С., не е подкрепено от никакви други доказателства по
делото. Това твърдение не обяснява изобщо причините за присъствието на
подсъдимия в таксиметровия автомобил при преминаването на граничния пункт с РРумъния и то едва сутринта на 18.10.2013 г. в 06,43 ч.
през ГКПП Кардам, след като иранските граждани и подс.М.
са слезли от таксиметровия автомобил около полунощ на 17.10.2013 г. Часът на
преминаване на границата не може да бъде обяснен с “ангажименти” които
свидетеля имал да изпълнява на територията на РРумъния,
както твърди подсъдимия и които той е можел да изпълни непосредствено след като
е оставил двамата свидетели и другия подсъдимия до с. Краново.
Напротив, установения час на преминаване е в подкрепа на казаното от С., че по
указания на С., след като се разделили с другите пътуващи в колата са изчаквали
на бензиностанция в гр. Добрич. При положение, че целта на пътуването именно в
посока към границата с РРумьния /а не към друга точка
на територията на страната/ е бил единствено превоза на иранските граждани на
територията на България, според твърдяното от самия
подсъдим, необяснимо остава преминаването им на територията на съседната
държава. При това факт е, че иранските
граждани не са взели багажа си, при слизането от таксиметровия автомобил край
село Краново. Последното предполага, че той е
следвало да им бъде предаден при повторната среща в РРумъния.
Ако такава не е била предвидена, освобождаването от него е можело да стане на
различно място и по различен начин и то такъв, предотвратяващ възможността вещите
въобще да бъдат открити и свързани с подсъдимите. Самото обстоятелство, че
багажа е открит на територията на РРумъния, означава
промяна в първоначалните планове на двамата подсъдими. В противоречие с
останалия доказателствен материал и житейски нелогично звучат и твърденията на С.,
че С. е бил този който е изхвърлил багажа. Такова едно поведение, съпоставено с
останалите твърдения на подсъдимия, че свидетеля е договарял преминаването на
границата, би поставило въпроса какво въобще е правел подсъдимия в
таксиметровия автомобил на 17 и 18.10.2013 г. При това положение неговото
участие в развилите се действия на посочените дати, съвсем не е било
необходимо. Въобще изключително
наивно звучат твърденията на подсъдимия, целящи да изключат причастността
му към инкриминираното деяние и да обяснят установеното по несъмнен начин
пресичане на границата на двамата ирански граждани, с някаква случайност.
Освен от показанията на св. С., според които
подсъдимия С. е давал указания за движението на автомобила, определял е
маршрута, местата за почивка и времетраенето им, съставомерни за обвинението
факти касаещи авторството на деянието се изясняват и от прочетените по реда на
чл. 281 от НПК показания на свидетелите Н. К. и А. К.. Според св. Н. К.,
човекът/с неустановена в хода на досъдебното
производство самоличност/, с когото са имали договорка
за преминаването през територията на РБългария, с цел
достигане до РГермания е платил на момчето, което е
стояло на седалката до мястото на шофьора на таксито. Осен това и двамата
свидетели заявяват в показанията си, че същото момче им е казало след слизането
от колата да не си вземат багажа, тъй като скоро след това ще се срещнат на
територията на РРумъния. И двамата са категорични в
показанията си, че хората от таксито са им казали, че ще вървят пеша, за да
преминат границата, като според казаното от А. К. човекът, който е вървял с тях
в определен момент е заявил, че вече са в Румъния. Св. Н. К. пък обяснява, че е
предал мобилния си телефон м. “Нокиа” на подс. М. по искане на последния, след като са преминали
границата. От извършеното разпознаване и показанията на св. С., се установява,
че подсъдимия С. е пътувал на предната дясна седалка, а подс.
М. на задната седалка на таксиметровия автомобил.
Ето защо, като вътрешно противоречиви и
опровергани от останалия доказателствен
материал по делото, съдът намира че обясненията на подс.
С. са единствено защитна теза, поради което не следва да бъдат кредитирани,
като непресъздаващи действителната фактическа
обстановка по делото.
Безспорно установен от събраните по
делото доказателства е и факта на преминаване на границата между РБългария и РРумъния през 466 и
467 гранична пирамида от иранските граждани, които са били водени от подс. П. М.. В тази насока са показанията на свидетелите – Н.,
Д., Д., Т., изясняващи мястото на преминаване което е било видмо
и локализирано от тях по оставените следи, въз основа на обясненията на
иранските граждани, които са го посочили физически. Така посоченото съпоставено
с факта на откриване на двамата свидетели и техния багаж на територията на РРумъния от местните гранични власти на страната и
предаването им на българските такива/за което са съставени и надлежни писмени
протоколи/, както и посочването на мястото на преминаване на границата от
свидетелите, установява пресичането й не на установеното за това место.
Що се отнася до показанията на
свидетелите Р. и Х., същите не изясняват подлежащи на доказване фактически
обстоятелства относими към съставомерни признаци на
деянието или неговото авторство, което е и обяснимо съобразно правата им по
чл.121 от НПК.
Подсъдимия С. е осъждан за тежки умишлени
престъпления, като е предсрочно условно осводобен на
30.06.2011 г. от затвор Белене, с изпитателен срок от 8 месеца и 11 дни, от
изтърпяване на определеното му общо наказание по НОХД № 403/07 г. и НОХД №
337/2007 г. на РРС в размер на три
години лишаване от свобода.
Подсъдимият М. е осъждан с налагане на
ефективни наказания “лишаване от свобода” за тежки умишлени престъпления, а
последното по хронология наложено му наказание е такова “пробация”
по НОХД № 421/05 г. по описа на РРС за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
С деянието си двамата подсъдими са осъществили
състава на инкриминираното в обвинението престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3
във вр. с ал. 1 от НК. На 17/18.10.2013 г. в
землището на с. Краново, общ. Кайнарджа,
обл. Силистра, в района между 466 и 467 гранична
пирамида от държавната граница с РРумъния, в
съучастие помежду си са превели през границата на страната, от РБългария в РРумъния две лица,
които не са български граждани – Н.М.К., роден на *** г. в Иран и А.Х.К., роден
на *** г. в Иран, без разрешение на надлежните органи на властта. Това
преминаване е извършено не на установените за това места –
гранично-пропускателните пунктове за преминаване, нито през съществуващия
граничен контрол, предполагащ проверки на преминаващите, за да се гарантира, че
лицата могат да получат разрешение за влизане или за излизане на територията на
държавата. Последно посоченото е направило и невъзможно проверката на компетенните власти, налице ли са основанията за
законосъобразното предвижване от територията на едната към територията на
другата държава на иранските граждани. В тази насока, в решение № 142 от
13.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 99/2009 г., III н. о., анализиращ относимостта на Регламент /ЕО/ № 562/2006 г. , към състава на чл. 280 от НК, се сочи че: «..Вътрешното ни право е изпълнило изискванията, да се третира
като незаконно преминаването на външните граници на Общността, когато е извън
контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време - чл. 4, пар. 3 (2008/С 18/01), както и когато са нарушени
изискванията за притежаване или носене на документи съгласно чл. 21, б.
"В" (2008/С 18/03)...». Самите преведени през страната лица, като
ирански граждани пък, попадат в категорията на тези, за които съгласно
приложимите разпоредби на Регламент(ЕО) № 539/2001 на съвета от 15 март 2001
год. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза,
когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито
граждани се освободени от това изискване, е необходимо освен притежаване на
документ за самоличност и виза. Ето защо и действията на подсъдимите, които са
създали условия за описаното преминаване
на чуждите граждани през границата на държавата, представлява тяхното
съставомерно, по смисъла на чл. 280 от НК, превеждане. С преминаването на територията на Румъния на
двамата ирански граждани, изпълнителното деяние на престъплението е било
довършено. Безспорно установено се явява и авторството на деянието, за съставомерността на което не е необходимо извършителят да е
преминал пределите на страната /в този смисъл т.4.1 от ТР № 2/2009 г. на ВКС,
Решение № 380 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1262/2012 г., III н. о., НК/.
Последно посоченото обстоятелство е такова влияещо и върху квалификацията на
деянието спрямо подсъдимия С., който, според настоящия съдебен състав е
действал като съизвършител с физически пресеклия
границата М.. Същевременно при липсата на такова повдигнато обвинение, съдът
намира че признаването на подсъдимия за виновен да е осъществил деянието при
условията на чл. 20 ал.2 от НПК би представлявало утежняване на неговото
положение, каквото при липса на направено искане за изменение по реда на чл.
287 от НПК е недопустимо.
Съставомерно се явява
настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимите, действайки предумишлено
и при пряк умисъл са съзнавали
общественоопасните последици от действията си и са искали тяхното
настъпване. От субективна страна и двамата подсъдими са съзнавала, че двете
лица следва да се преведат през границата на страната незаконно, тъй като
последните не притежават съответните документи изискуеми за преминаване на
граничния контрол, а следователно и разрешение за такова преминаване, което е
наложило и пресичане на границата не през ГКПП. Престъпленито е извършено и при
съзнаване на квалифициращото обстоятелство – подсъдимите са били наясно, че
превежданите лица не са български граждани, както и всеки един от тях е
съзнавал съучастието на другия в извършването на престъплението.
.
Съставомерността
на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането
на наказателната отговорност на подсъдимите. Индивидуализацията на следващите
им се наказания лишаване от свобода, следва да се извърши в рамките на една и
десет години, каквито са специалните размери следващи се за престъплението по
чл. 280 ал.2 т.3 от НК по отношение на двамата подсъдими. В случая, съдът не
счита че по делото са установени многобройни или изключителни смегчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и
най-лекото предвидено от закона наказание за съответното престъпление, несъразмерно
тежко за осъщественото от подсъдимите, поради което наказанието следва да се
определи при условията на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на същото, като
отегчаващи отговорността обстоятелства свързани с обществената опасност, бе
преценена завишената степен на обществена опасност на самото деяние. Като обективна категория обществената
опасност на престъпления от посочения вид е значително завишена не само към
момента на ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите, а и към
момента на осъществяване на самото престъпление. Незаконното преминаване през
границите на различни държави, прави невъзможен контрола върху движението на
хора и лишава всяка суверенна държава, както от възможността за реална преценка
за безопасността на собствената й територия, така и препятства борбата с незаконната имиграция и трафика на хора. Още
повече, че в конкретния случай се касае до преминаване на границата като част
от добре координирана престъпна дейност по контрабанда на хора и при данни за
заплащане на подсъдимите за извършеното от тях деяние. Последно посоченото само
по себе си е квалифициращ признак на престъплението, но поради липса на
повдигнато обвинение в тази насока, съдът е в състояние да прецени същото
единствено, като отегчаващо отговорността обстоятелство. Организацията на
самото предвижване до границата и през нея, както и обещанието за среща с
чужденците на територията на РРумъния, също са
обстоятелства, очертаващи настящото деяние като
такова със завишена степен на обществена опасност. При индивидуализацията на
наказанието по отношение на всеки един от подсъдимите, следва да бъде преценена
и индивидуалната роля на всеки от тях в съучастническата им дейност. От една
страна отегчаващи отговорността в тази насока обстоятелства са организацията на
престъплението след поетия от подс. С., ангажимент в
тази насока /осигуряване на превозно средство и човек, който да преведе
иранските граждани, ръководство на самото пътуване/, а по отношение на подс. М. е обстоятелството, че с
осъществените от негова страна действия е реализирано и изпълнителното деяние
на престъпление по чл. 279 от НК, за каквото липсват данни да му е повдигано
обвинение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи личната степен
на обществена опасност, следва да бъде съобразено и обремененото съдебно минало
на вески един от двамата подсъдими, които са търпели
ефективни наказани лишаване от свобода за извършени от тях тежки умишлени
престъпления. Ето защо, съдът намира, че наказанията на подсъдимите следва да
бъдат определени при относителен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства над минимума предвиден от закона за този вид престъпления. По
този начин, определените на всеки един от С. и М. наказания следва да бъдат три
година лишаване от свобода. Предходните осъждания на двамата подсъдими, по
отношение на които не са изтекли сроковето по чл.88а
от НК, правят неприложима по отношение на тях разпоредбата на чл.66 от НК.
Търпените от двамата наказания “лишаване от свобода” обуславят и режима при
който настоящото наказание следва да бъде изтърпяно, а именно “строг” такъв в
затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбата чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2
от Закона. На подсъдимите следва да бъдат наложени и кумулативно
предвидените в чл. 280 ал.2 от НК наказания “глоба”, чиито размер, изхождайки
от имотното състояние на двамата и семейното им положение, при липса на данни
за задължения за издръжка по закон към други лица, съдът намира, че следва да
бъде определен над минимума от 1 000 лв., а именно - 1 800 лв. на
всеки един. По отношение на наказанието “конфискация”. По делото са налице
доказателства за притежаван от
подсъдимия С. недвижим имот. Доколкото липсват данни, същия да попада в
категорията на такива, които да не могат да бъдат предмет на отчуждаване в
полза на държавата, намира, че съобразно тежестта на осъщественото деяние,
следва да бъде постановена конфискация на 1/3 идеална част от притежаваните от
него 6/8 идеални части от от
притежаваните от него 6/8 идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. ***** представляващ самостоятелен обект
– първи жилищен етаж от североизточната част на жилищна сграда – близнак, с
обща застроена площ от 44,49 кв.м , включващ: коридор, две стаи и кухня, при
граници: югоизток – крайна стена и стълбище за втори жилищен етаж, северозапад:
крайна стена и пристройка вход и стълбище за първи жилищен етаж, югозапад –
първи жилищен етаж, ведно с прилежащото складово помещение с изградено в него
сервизно помещение с полезна площ от 18,81 кв.м, разположено в северозападната
част на приземния етаж на жилищната сграда, при граници: изток – гараж,
преустроен в стая, югозапад – входно антре, североизток – вътрешен двор, и
прилежащите входно антре и стълбище, както и складово помещение с обща
застроена площ от 15,04 кв.м., при граници: запад, север и юг – вътрешен двор,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, собствеността върху който недвижим имот се установява от
НА № **, том * н.д. **/*** г. на нотариус Б. К. и НА № **, том * н.д. **/** г.
на нотариус Б. К. /л.22-24 т.3/. Данни
за притежавано имущество / недвижими имоти, движими вещи, влогове и др./ по
отношение на подс. М. по делото не са налични.
Представената справка от ОД на МВР досежно МПС,
установява “отписване” на МПС на подсъдимия – мотопед “Хонда
Такт”, поради което, съдът намира че липсват категорични доказателства
посоченото превозно средство да попада в категорията на тези, чието управление е разрешено по пътищата отворени за
обществено ползване, което обстоятелство поставя под възпрос
и възможността същото реално да има имуществена стойност.
Счита че така определените наказания са
съответни на тежестта на извършените от всеки от подсъдимите престъпления и
посредством тях ще бъдат постигнати целите посочени в чл.36 от НК.
Признаването
на подсъдимите за виновни и осъждането им, по текста, по който им е повдигнато
настоящото обвинение, предполага и осъждането им да заплатят направените по
делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: