Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.10.2020 г. Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На
четиринадесети септември две хиляди
и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 633 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.222, ал.3, изр.1- во от КТ от Г.И.Х. с ЕГН ********** ***, представляван от
адв. П.К. против „А.Е.Г.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С.Г.И..
Ищецът твърди, че с трудов Договор №20/25.04.2016 г.
бил назначен по трудово правно отношение на работа в „А.е.г.“ ООД, като
„Шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, със основна месечна заплата от 550
лева. Към 17.08.2017 г. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
и му била отпусната лична пенсия. Със Заповед № 20/03.01.2018 г. трудовото
правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, без
обаче да му бъде изплатено полагащото му се обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в
размер на две брутни трудови възнаграждения – общо 1100 лева. Ищецът твърди, че
водил преговори с ръководството на ответното дружество да му се изплати
обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, но без успех. С оглед изложеното за ищеца
възниквал правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни работни заплати, равняващи се на
1100 лева или по 550 лева за всеки месец, ведно със законната лихва считано от влизане на решението в сила до
пълното изплащане на претендираната сума. Претендира и разноските по делото.
Ответното
дружество, представлявано от управителя
С.Г.И., чрез адв. К.Д. намира иска за допустим, но неоснователен. Не
оспорва, че ищецът е бил назначен с трудов договор № 20/25.04.2016 г. като
шофьор на специален тежкотоварен автомобил в „А.е.г.“ ООД ***. Твърди, че на
07.12.2017 г. с Разпореждане на ТП на НОИ град П. на придобилият право на
пенсия ищец Г.Х., личната такава – за осигурителен стаж и възраст, му била
изменена съгласно разпореждането. Със Заповед № 20/02.01.2018 г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ,
в която Заповед нарочно било записано, че на лицето не се предвиждат
обезщетения по смисъла на КТ и съответно, той се подписал на нея. След
прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество с управител
С.Г.И., ищецът няколко месеца по късно бил назначен с трудов договор №
130/18.04.2018 г. отново на същата длъжност в Консорциум „Чистота Карлово“,
също представлявано от С.Г.И.. Със Заповед № 107/06.06.2018 г. на основание чл.
325, ал.1, т.1 от КТ, а именно – по взаимно съгласие, трудовото правоотношение
било прекратено и ищецът декларирал, че няма никакви настоящи и бъдещи
претенции.
Г.Х.
обаче депозирал молба до КРС на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, за което било
образувано гр.д. № 85/2019 год. по описа на РС Карлово.
Ответникът
твърди, че за да е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 от КТ, придобиването на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да е станало към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо с
решение № 334/11.10.2019 г. на РС Карлово, потвърдено с Решение №224/18.02.2020
г. на П.ски окръжен съд, искът на Г.Х. бил отхвърлен като неоснователен.
Според
ответника, съгласно формираната задължителна практика характерът и функциите на
обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ не били да репарира причинени вреди на
работника и служителя през време на трудовия му стаж при работодателя, а
представлява възмездие за лоялност към работодателя, тоест обезщетението по чл.
222,ал.3 от КТ имало гратификационен характер.
Ето защо и
с оглед изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Не се спори и се установява от
представените по делото преписи от трудов договор № 20 от 25.04.2016 г. и
извлечение от трудовата книжка на ищеца, че страните са били в трудово
правоотношение през периода от 25.04.2016 г. до 02.01.2018 г., включително, че
ищецът е заемал длъжността „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил“ и че на
03.01.2018 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
С Разпореждане на ТП на НОИ град
П., на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал.1,2 от КСО, считано от 17.08.2017 г., а с Разпореждане от 07.12.2017 г. пенсията на
ищеца е изменена
От неоспореното заключение на вещото лице се
установява, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ за два месеца е
в размер на 1112.20 лева.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.222, ал.3 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Това обезщетение може да се
изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може
да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение
на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Без правно значение за изхода от спора са изявления на
работника/служителя, че няма имуществени претенции, каквито работодателят твърди,
че са направени от него.
Правото на пенсия трябва да бъде
придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това
обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на
пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст
или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи
трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В този
смисъл - Решение № 240 от 18.03.1999 г. по гр. д. № 335/1998 г. на ВКС, III г.
о. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което има гратификационен характер,
съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за
продължителната служба като фактическия му състав на разпоредбата включва: 1.
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това, 2.
работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и 3. да не е изплащано такова обезщетение.
Принципът на еднократност на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, произтича от това, че работникът или
служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен
момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това
правоотношение, при действието на което е възникнало правото.
В разглеждания случай ищецът
доказа, че е придобил и реализирал право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по време на трудовото правоотношение с работодателя - ответник, и
доколкото последният не е представил доказателства за плащане на дължимото
обезщетение след прекратяване на трудовия договор, искът по чл.222, ал.3 КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания с исковата молба
размер от 1100 лева (който е по-нисък от установеното от вещото лице).
За пълнота съдът намира за
необходимо да посочи, че възраженията на пълномощника са относими към друго
трудово правоотношение, сключено след придобиването
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца и това е причината
искът срещу другия работодател да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят
сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 300.00 лева
за адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса за
уважения иск, по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт в
размер на 50.00 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 60.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Ответникът не
претендира разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А.Е.Г.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Г.И. да заплати на Г.И.Х. с ЕГН ********** *** сумата от
1100.00 лв. (хиляда и сто лева), представляваща обезщетение по чл.222, ал.3,
изр.1-во от КТ.
ОСЪЖДА „А.Е.Г.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от С.Г.И. да заплати на Г.И.Х. с ЕГН
********** *** сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА, „А.Е.Г.“
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
С.Г.И. да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от общо 110.00 лв. (сто и десет лева),
представляваща държавна такса за уважения иск и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване
съобщение на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.