Решение по дело №5043/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2789
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120105043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2789

 

гр. Бургас, 31.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на де-вети октомври през две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                                         Председател: Калин Кунчев

 

при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5043 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от Б.М.Д. *** против ОД на МВР Б.

Ищецът твърди, че за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г. е работил при ответни-ка на длъжност “командир на отделение ООР“ – патрулно-постова дейност във Второ РУ при ОД на МВР Б, със статут на държавен служител.

Твърди и че ОД на МВР Бургас не му е заплатило дължимото за това време допълни-телно възнаграждение за извънреден труд – общо 242.53 часа, получени след преизчисля-ване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наред-бата за структурата и организацията на работната заплата, във вр. с чл.140 от КТ, а именно: 1 668.02 лв. – с оглед на допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез намаляването му по размер.

Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това.

Претендира обезщетение за забавено плащане в общ размер от 204.50 лв. за периода от 26.07.2016г. до 25.06.2019г., законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.

Ответната ОД на МВР оспорва исковете. Излага съображения, че положеният от Дан-даринов извънреден труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е платен по действащите правила – Наредба 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба 8121з-776/29.07. 2016г., както и заповедите на министъра на вътрешните работи, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд – допълнително възнаграждение от 0.25 лв./час. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се устано-вява, че ищецът е служител на МВР от 27.09.1991г., със статут на държавен служител – по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като през исковия период – от 25.06.2016г. до 25.06.2019г., е заемал длъжността “Командир на отделение“ в група ”Охрана на обществе-ния ред” към сектор ”Охранителна полиция” при Второ РУ на ОД на МВР Б, считано от 23.04.2015г. до настоящия момент, така и в нарочното удостоверение л.14.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че Д. е полагал труд на 12-часо-ви смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощ-та, общо 1 696 часа за целия период, така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 424 лв., по 0.25 лв. на час, съобраз-но заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се оп-ределят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно възнаграждение – ал.6.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период от 25.06.2016г. до 25.06.2019г. са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба – в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на тре-тата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчис-ляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от На-редба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като така-ва би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприят-но положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работ-ното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчи-тане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, ка-саеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структу-рата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано из-числяване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга за-дължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 424 лв.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода от 25.06. 2016г. до 25.06.2019г. нощен труд – общо 1 696 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 1 938.53 часа. Разликата от 242.53 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудо-во възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от Д. размер, общо 1 668.02 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Т. е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.

Основателна е и акцесорната претенция – за присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода от 26.07.2016г. до 25.06.2019г., което видно от заключението на вещо-то лице по ССЕ също е в търсения от ищеца размер – 204.50 лв.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на ис-ковата молба в съда – 25.06.2019г., до окончателното плащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 650 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 116.72 лв. и 120 лв. за ССЕ.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответ-ника сумите 37.20 лв. разноски по делото за ССЕ и 46.50 лв. юрисконсултско възнагражде-ние, съразмерно на частта от исковете, за която производството по делото е било прекрате-но, поради оттеглянето им.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б, ад-рес: гр.Б, ул.”” № , да заплати на Б.М.Д., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 668.02 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнагражде-ние за извънреден труд – общо 242.53 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него – като “Командир на отделение“ в група ”Охрана на обществе-ния ред” към сектор ”Охранителна полиция” при Второ РУ към ОД на МВР Б, за пе-риода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г. 1 696 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2019г. до окончателното плащане; сумата 204.50 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 26.07.2016г. до 25.06.2019г., както и сума-та 650 лева – платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б.М.Д. *** сумите 37.20 лв. – разноски по делото за ССЕ и 46.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Б, да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 116.72 лв. и 120 лв. за ССЕ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: /п/ Калин Кунчев

                                                                                             Вярно с оригинала: З.М.