№ 12
гр. Русе, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500804 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Д.М. представлявана от Кмета Б.Б.
против решение № 151 от 15.10.2021 г., постановено по гр. д. № 533/2021 г. на
Беленския районен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу Общината от ЦВ.
П. Р. иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 881 лв. до пълния
присъден размер от 4316,84 лв. Твърди, че решението е незаконосъобразно и
неправилно в обжалвната част като постановено при неправилно възприета фактическа
обстановка. С въззивната жалба не се оспорва размера на самото обезщетение и начина
му на изчисляване, а единствено периода, за който то се дължи. Жалбоподателят счита,
че така определеното обезщетение следва да бъде присъдено едниствено от 03.01.2020
г. до 1.03.2020 г., на която дата била закрита социалната услуга, а не за пълния 6-
месечен период. Намира за неправилни изводите на съда, че обезщетението по чл. 225
КТ може да бъде присъдено в намален размер единствено в две хипотези, измежду
които не попада настоящия случай. Счита, че ищцата е претърпяла вреди от оставането
си без работа поради незаконните действия на работодателя единствено за периода от
03.01.2020 г. до 1.03.2020 г., тъй като на тази дата със Заповед на Директора на АСП
била закрита социалната услуга. Претендира отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 881
лв., представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 03.01.2020 г. до 1.03.2020
1
г. в размер на 1733 лв. след извършено прихващане на изплатеното обезщетение по чл.
222 КТ в размер на 851,50 лв. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата ЦВ. П. Р. чрез адв. А.Г. АК Русе оспорва
основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Заявява, че
съдът се е произнесъл в съответствие със събраните по делото писмени доказателства
като правилно е приел, че изключението кога присъденото обезщетение може да е
дължимо в намален размер е въведено в чл. 225, ал. 2 КТ, но то не касае процесния
случай. Иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението в
обжалваната част потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЦВ. П. Р. против
Община Д.М. с която се претендира заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за
времето, през което е останала без работа - шест месеца, вследствие на незаконното й
уволнение, в общ брутен размер на 4257,50 лв., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, след прихващане с
подлежащото на връщане от нея обезщетение, изплатено й на основание чл.222, ал.1
КТ в брутен размер на 851,50 лв. В хода на делото е допуснато изменение на
предявения иск чрез неговото намаление до сумата от 4316,84 лв. Претендирани са и
разноските по делото.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счел предявеният иск за допустим, а по същество за частично основателен за
периода от 03.01.2020 г. до 01.03.2020 г.
Между страните и пред първата, и пред настоящата инстанция липсва спор по
фактите.
Безспорно е, че ищцата и ответникът са били в трудово правоотношение, което е
било прекратено със Заповед № 1/3.01.2020 г. на кмета на Община Две могили. Липсва
спор, че уволнението на ищцата, извършено с тази заповед, е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 260025/07.10.2020 г., постановено по гр.
д. № 130/2020 г. по описа на РС Бяла. Не се спори, а това се установява и от
приложените писмени доказателства, че в шестмесечения срок след прекратяване на
трудовото й правоотношение, ищцата не е била заета по трудово правоотношение. От
приетата по делото ССЕ е видно, че последното й брутно трудово възнаграждение по
2
смисъла на чл.228, ал.1 КТ е в размер на 861,39 лв., а за 6 месеца възлиза на 5168,34 лв.
Вещото лице дава още заключение, че дължимата сума по чл.225, ал.1 КТ за период от
шест месеца, след извършване на прихващане с подлежащата за връщане от ищцата
сума от 851,50 лв. /брутен размер/, представляваща полученото обезщетение по чл.222,
ал. 1 КТ, е размер на 4316,84 лв.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд
уважил изцяло предявяния иск като приел за неоснователно възражението на
ответника, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се присъди не за целия 6-
месечен период, през който ищцата е останала без работа, а само до 1.03.2020 г., когато
била закрита социалната услуга „ЗЖЛУИ“ М..
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 151 от 15.10.2021 г., постановено по гр. д. № 533/2021 г. на Беленския
районен съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка
по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Изводите за допустимост и основателност на
предявения иск кореспондират с доказателствата по делото и правилно е приложен
материалния закон.
Съгласно чл. 225, ал.1 КТ, при отмяна на уволнението като незаконно, за
времето, през което работникът е останал без социално осигурен доход, работодателят
дължи обезщетение, без да се изследва причинната връзка между уволнението и
оставането му без работа, като размерът на вредите е фингиран от закона в размер на
месечното му възнаграждение за шест месеца. Целта на предвиденото в КТ
обезщетение е възмездяване на щетите, понесени от работника от оставането му без
доходи поради незаконното прекратяване на трудовия договор за период, обичайно
необходим за устройването му с друга работа, с оглед на което в закона е определен
както начина на определяне размера на обезщетението – въз основа на брутното
трудово възнаграждение на работника, така и срокът, за който се дължи обезщетение
или времето през което работникът е останал без работа, но не за повече от шест
месеца. Изхождайки от характерната престация по трудовия договор – предоставянето
на работна сила, законодателят е ограничил размера на обезщетението за дължими от
работодателя вреди в предвидим размер, обусловен от разумния срок, необходим за
възникване на ново трудово правоотношение. В този смисъл е Решение №
343/11.01.2018 г., постановено по гр. д. № 428/2017 г. на ВКС, ІV Г.О., Решение №
944/7.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5022/2008 г. на ВКС, ІV Г.О. и др.
Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ, е само за случаите, когато работникът е
реализирал в същия период осигурителен доход от друго правоотношение и е
неотоносимо към процесния казус, както правилно е отбелязъл районният съд.
3
Наведените във въззивната жалба оплаквания, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
следва да се присъди не за целия 6-месечен срок, а само до 1.03.2020 г., когато е била е
осъществено закриването на социалната услуга „защитено жилище“ не намират опора
в нормативната уредба.
Преи така изложеното се налага извод, че въззивната жалба следва да се отхвърли
като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно да се потвърид в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените на доказателства,
сторените пред настоящата инстанция разноски от въззиваемата за платено адв.
възнаграждение в размер на 600 лв. следва да се възложат в тежест на въззивника.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151 от 15.10.2021 г., постановено по гр. д. №
533/2021 г. на Беленския районен съд в частта, с която Община Две могили е осъдена
да заплати на ЦВ. П. Р., ЕГН ********** сумата в размер над 881 лв. до пълния
присъден размер от 4316,84 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска -
08.06.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа, за периода от 03.01.2020 г. до
03.06.2020 г., вследствие на незаконното й уволнение, след прихващане с подлежащото
на връщане от ЦВ. П. Р. обезщетение, изплатено й на основание чл.222, ал.1 КТ в
брутен размер на 851,50 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Община Д.М. ЕИК *********, гр. Д.М. обл.Русе, бул.“България“№84,
представлявана от Б.Д.Б. - Кмет да заплати на ЦВ. П. Р., ЕГН **********, с адрес:
с.М., общ. Д.М. обл. Русе, ул. ********* сумата в размер на 600,00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4